Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания

Моралното развитие се осъществява в морални ситуации. Моралната ситуация е зададена от другия. Отговорността за другия е началото на моралността. Моралността не може да бъде сведена само до разума, емоциите или действията. Моралните ситуации изправят пред дилеми, които Аз-ът трябва да разреши и с това да защити своята същност.

1. 
   Непосредствени свидетели на страданието / нуждите на другия човек – най-често срещана; в зависимост от отклика (или не) се определя нашата моралност; Мотивът може да е емпатията; Постъпката е просоциална. Логично може да се обоснове защо се прави.
   
2. 
   Изправен пред страданието на другия, но причината съм самия Аз – аз съм морално предизвикан; Базов мотив – вината, основана върху емпатията
   
3. 
   Чрез мой избор Аз засягам трето лице – П-р: когато ощетиш един за сметка на друг; моралната дилема идва от това, че не мога да избягам от избора – не мога да удовлетворя и двете страни. Никой не ни гарантира, независимо от мотивите ни, че изборът ни е правилен. Тъй като моралните принципи са абстрактни никога не можем да сме сигурни, че изборът ни е правилен. Универсалността не указва как да бъде конкретизирана. Парадокс! Най-мъчителни избор. В тези ситуации страданието е страдание на другия – ако има страдание за нас, то е вторично и е свързано с решението, което аз ще взема.
   
4. 
   Когато Аз съм в позицията на нараненост, а другия е причината – Аз трябва да реша какво да направя, как да се отнеса. Най-драматичната ситуация, дълбокия смисъл на моралността е грижата / отговорността за другия. Нормална реакция е да се отдръпна, да стана враждебен – това поставя под въпрос моралността. Моралната реакция е да продължа, да запазя отношенията си с другия. Постъпка – прошка.