Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Тема 11: Алтруизъм и егоизъм – развитие в детско-юношеска възраст
Изтегляне 164 Kb.
|
| Тема 11: Алтруизъм и егоизъм – развитие в детско-юношеска възраст
Просоциалното поведение е форма, с която Азът откликва на другия, когато е в ситуация на затруднения. Зад просоциалното поведение могат да се открият различни ориентации. Ървин Стауб отделя три основни ориентации, на които е подчинено поведението на Аза: ориентация към другия ориентация към съществуващите норми, изисквания, ценности ориентация към собствения Аз. Тези ориентации придават различен смисъл на поведението – егоистичен или алтруистичен. Алтруистичните ориентации се определят чрез насочеността към другия – откликът на Аза е заради другия. Азът не очаква нищо от другия в заманя – признателност, благодарност, отплата. Алтруистичната мотивация разкрива несиметричността на отношението Аз – другия и набляга на отговорността на Аза за другия – Азът е отговорен за своето отговорно отношение към другия и тази отговорност не е основана на взаимна отговорност – Аз съм отговорен, но другият не е отговорен. Алтруистичнната мотивация набляга на възможност за саможертва I възможност откликът да бъде не само към близкия, но и към далечния друг - другият се превръща в ближен-на-мен-друг чрез отговорния отклик, с който Аз се изтръгвам от затвореността и предавам себе си на другия. Като изрази на алтруистична мотивация обикновено се посочват емпатията, симпатията, другият като ценност. Егоистичните ориентации се определят чрез насочеността към собствения Аз. Егоистичната мотивация отразява безразличието на Аза към другия. Направеното за другия не е заради другия, а заради собствения Аз. Към егоистичната мотивация се отнасят стремеж към одобрение, стремеж към избягване на отхвърлянето, стремеж към избягване обвиненията на съвестта, стремеж към избягване на вината, стремеж към постигане на съвършенство или на покриване на изискванията, зададени от его-идеала, стремеж към избягване на безпокойството, породено от страданието на другия. Понякога проявената грижа се дължи на убеждението на Аза да следва определени морални задължения. В тази ситуация Азът има задължение не към другия, а към самото задължение. Задължението е над другия. При тази ориентация Азът може да загуби другия, отдаден на следването на дълга или заповедта. Отделните мотиви могат да се обединят и трансформират. Това придава на поведението различен смисъл, независимо от запазващата се външна насоченост. Азът може съзнателно да избере формата на откликване и да се доближи до другия, като съхрани “другостта” на другия. Алтруизмът е поведение, насочено към другите, стремеж да се направи нещо за другия, без да се очаква нищо в замяна. Алтруистичното поведение е децентриране от собствения Аз, от снемане на дистреса, вътрешно възнаграждение или освобождаване от вина (Даниел Бейтсън, 1991, 1995). Алтруизмът се открива много рано в живота на детето. Разделянето на притежанията с другите, емпатията, оказването на помощ на изпадналите в затруднение са само част от неговото изразяване. Прояви на алтруистично поведение можем да открием оше в първата година от живота не детето. От раждането му до 6-тия месец алтруизмът се изразява в усмивка в отговор на въздействията на другите, емоционално реагиране — плач и разстройване, причинени от дистреса на другите. Между 6-тия и 12-тия месец алтруизмът се изразява в отзивчивост и участие в игрите на възрастните, привързаност и проява на нежност към тези, които се грижат за детето. Втора година - съобразяване с молбите и изискванията на възрастните; разбиране на проявените към тях грижи; опит да утеши другия, когато е уморен в дистрес; приобщаване към някои активности на възрастните. Трета година - проява на внимание към другите с думи и жестове, проява на насочена грижовност, наличие на собствено желание за помагане. Развитието на алтруистичната мотивация е свързано с разбирането на чуждата гледна точка и освобождаването от зависимостта на външните стимули. Зан-Уакслър, Радке-Яроу, Вагнър и Чапмън (1992) откриват, че още 12-месечното дете може да отговори с плач на чуждата болка, но то няма да направи никакъв опит да помогне за премахване на болката. 13-14-месечните деца започват да проявяват състраданието в по-деятелни форми - те се опитват да утешат другото дете в неговия дистрес. Въпреки че детето се опитва да използва утешението като поведение, то е твърде общо и не е свързано с конкретната ситуация, с конкретния източник на дистрес. След 18-ия месец детето не само състрадава, но се опитва да окаже и специфична помощ. Виждайки страданието, породено от счупената играчка, детето може да даде своята играчка на страдащото дете. През втората година детето увеличава още повече начините за помагане, даже и с даване на съвети („Внимавай!"). Способността да се застава на чуждата гледна точка се отразява и върху развитието на идеята за справедливостта (Деймън, 1988). Развитието на чувството за справедливост е свързано с измененията на основанията, върху които се изгражда оценката на ситуацията. Например малките деца предпочитат да задържат наградата за себе си, по-големите - да бъде разделена поравно, отчитайки нуждите на другите, при още по-големите деца, в училищната възраст, разделянето на наградата се определя от много повече основания: усилия, потребности, характер на дейността, осигуряваща получаването на награда. Споделянето на притежанията се влияе и от други фактори като миналия опит, от личното поведение на възрастния, от заплахата или възможността да се придобие награда. Друга форма на проява на алтруизма е дистресът като отговор на чуждия стрес. Ако чуждият плач създава у детето определено неразположение, това може да мотивира детето в опита да отстрани причините на чуждия плач. Ако стремежът да се отмахне това, което причинява дистрес у другите, мотивира поведението, то тогава детето би трябвало да се научи да отговаря по-бързо, ако това намалява чуждия дистрес. Тази идея е проверена експериментално. Излседвания показват, че майките на децата, които показвали по-малка симпатия, били склонни да дисциплинират с физически ограничения („Аз само го преместих по-далеч от бебето"), с физически наказания („Наплясках го за негово добро") или да си служат със забрани, които не са придружени с разяснения („Казах: Спри това!"). Поведението на майките, чиито деца проявявали по-голяма чувствителност към чуждата болка и страдание, било много по-различно. Те често разяснявали (въздействие чрез обяснения) последиците от навреждащото поведение, помагали на детето да открие връзката между собствените постъпки и дистреса, който причинявали: „Ти разплака брат ти, не е хубаво да се биеш". Терминът или понятието емпатия често се използва във връзка с алтруизма. Емпатията включва емоционално състояние, което е предизвикано от другия в смисъл, че поражда съзнание за стойността на чуждото благополучие. То се свързва и с неприятните усещания, които човек има когато гледа как някой представител на човешкия род, а и не само на човешкия род, страда. Реакциите към чуждото страдание обикновено се свеждат до личностна печал или емпатия. Приема се, че личностната печал е продиктувана по-скоро от егоистична мотивация, а емпатията – от алтруистична мотивация. И в двата случая обаче поведението е просоциално, с него се оказва помощ. Ж. Пиаже вярва, че до 7 години детето не е способно да види света така, както другият го вижда (Пиаже и Инелдер, 1965) и обяснява това с егоцентризма на детето. Но колкото и убедително да изглежда това твърдение на Пиаже, съществуват някои възражения. Изследвания показват, че преодоляването на някои от формите на егоцентризма може да подпомогне проявите на алтруизма значително по-рано. Между алтруизма и преодоляването на егоцентризма съществува определена връзка, но тя има действено значение само при децата между 3-6 години, след тази възраст тя не се открива. Преодоляването на егоцентризма е само едно от условията за алтруизма. Възникването на алтруизма е непосредствено свързано и със способността на детето да оценява чуждото поведение, като отчита подбудите, които стоят зад него. Но за това е необходимо информацията за чуждото поведение да бъде дадена в достъпна форма. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|