Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Изтегляне 164 Kb.
|
| Тема 9: Вина и съвест
Съвестта е потребност на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки. Съвестта обикновено се осъзнава като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми. Според Каприо съвестта е да отчиташ разликата между правилните и грешните действия. Тя не е чувство, както например когато някой се чувства виновен за нещо, а по-скоро отговор на решението, което човек е взел относно тези чувства. Тимъти О’Коннъл предполага, че има три нива на съвестта: първото е способността да правиш разлика между добро и лошо, което е част от това да бъдеш човек и да имаш отговорности и ценности, дори когато не си гъгласен за правилността или грешността на някакво реално действие или събитие; второто е когато решаваме дали нещо е морално добро или лошо, когато използваме интелекта си спрямо нашите и чуждите преживявания и действия. Това изисква по-широк кръг от информация (включително идеи, които са предизвикателни и различни, а не просто поддържащи и помагащи, или взети от родителите ни). Третото ниво е самото решение на съвестта, когато човекът заема морална позиция. О’Коннъл казва, че това ниво е еквивалентно на това да останеш верен на себе си. Решението може да не е правилно спрямо културните разбирания на повечето хора, но то трябва да е честно спрямо личните разбирания на човека и да е обмислено. Дън казва, че гузната съвест, известна на анализаторите като „наказващо супер его”, може да породи редица трудности, включително предизвикващи вина доводи, тревожност и депресия. То описва нормалната съвест като грижовен учител, който прави строги забележки по здравословен начин, който ни помага да следваме пътя през трудната област на моралността. От друга страна, наказателната съвест се описва като да не намираме нищо полезно или ценно в нас и играе ролята на нещо като бухалки и чукове без милост. Тя може да доведе до това, човек да отрича „напътствията” на съвестта понякога, като вид самозащита. Дън казва, че такава наказателна съвест може да доведе до там, човек да вижда опасенията на другите, дори и положителните отзиви, като формата на предупреждение за поведение, като разки и неприветливи. Този тип съвест обикновено довежда до това притежателят й да очаква твърде много от себе си, опитвайки се да живее според невъзможни стандарти и почти сигурно очаквайки същото от останалите. Някои философски изследвания определят съвестта е една от крайните точки на алтруизма. Възникването на усещането за съвест - угризения на съвестта - по своята същност е: - изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или - осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността. Вината е състояние на човек, който е допуснал грешка. Вината е основана на съзнанието, че моето действеие е причина за чуждата нараненост. Осъзнаването на моето действие като навреждащо тласка към самообвинение. За да се появи вината, Азът трябва да осъзнае, че е имал контрол върху извършеното действие, чувствителност към възможността за избор. Вината се основава на: - осъзнаване на различието Аз-другия; - осъзнаването на връзката между моите действия и чуждото състояние; - осъзнаването, че с моето действие Аз съм прекрачил дадена норма. Вината е рефлексивно чувство – Аз не само осъзнавам, че съм извършил нещо, което е наранило другия, но и осъзнавам, че извършеното от мен е нараняващо, защото е прекрачена мярата, която Аз съм осъзнал за себе си, защото е заличена границата между позволеното и непозволеното. Вината зависи от позицията, в която се намира Азът: в диалогичната ситуация той може да е в позицията на: - невинен свидетел; - причинител; - в позиция, в която е принуден да направи компромиси. В тези ситуации вината се появява като последица от определен избор, който се преживява като неправилен, моята съвест ме обвинява за моя избор. Вината е свързана с отговорността за собствените действия, което отнема възможността за бягство. Мярата на вината зависи от мярата на отговорността. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|