Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Тема 10: Моралната постъпка. Избор и отговорност
Изтегляне 164 Kb.
|
| Тема 10: Моралната постъпка. Избор и отговорност
Малко хора биха възразили на това , че моралът стои изцяло в основата на моралната постъпка и при изучаване на еволюцията на морала трябва да се позоваваме на постъпката като към окончателен критерий за оценка на морала. Но също така малко хора биха ограничили моралните явления до нагледното, видимо поведение. Моралната постъпка се разбира косвено или пряко като нещо комплексно, което е вплетено в едно многообразие от чувства, въпроси, съмнения, оценки и решения. Моралните постъпки за обект на изучаване от различни направления. Социолозите подхождат към изучаването на моралната постъпка позовавайки се на две много различни предположения. Според първото моралната постъпка се разглежда като непосредствен резултат от намеренията за действието и взаимодействието между тези намерения, а според второто предположение като резултат от намесата на такива познавателни процеси като морални дефиниции, морални убеждения и морално съзнание. Еволюционно-генетичната теория (например съвременната социобиология на Уилсън, 1975) акцентира върху адаптацията към физическата и социална среда, върху функцията на моралните тенденции за оцеляване на видовете и върху вътрешните механизми на инстинктивната, но не и задължително неподвижна и неизменяема природа. Кампбел (1975) ясно описва този възглед, като се позовава на хомeостатичния модел, при който балансът между правилата на алтруистичните и егоистичните тенденции на поведение се определят всеки път от функциите за адаптация и оцеляване. Подобно обяснение дава и описанието на Милграм (1974) за подчинението към авторитета и силата. Научните теории по типичен начин разглеждат моралното поведение от гледна точка на навиците и обясняват вероятността те да се проявят и степента на техния всеобщ характер като функция на потискане на първичните и вторични инстинкти, както и като резултат на непредвидените обстоятелства, при които те са възприети и утвърдени по различни схеми (Аронфрийд, 1968; Милър и Долърд, 1941; Скинър, 1953). Съвременните психологически изследвания (напр. относно поведение, касаещо помощта, взаимодействието, вмешателството на външни хора, или подчинението) също се ръководят от подобни модели, разглеждайки тенденциите в постъпката, където експериментаторът фокусира вниманието си върху промяната в различните ситуации, като при всеки отделен случай, резултатът се счита за неминуема последица от взаимодействието между съответните мотивиращи сили. Според преобладаващото мнение моралната постъпка е в основата си ирационална и е различна от морално неутралната (неопределена) постъпка само от гледна точка на специфичните категории на поведение (да помагаме, да се подчиняване и т.н) и от гледна точка на социалната функция, изпълнявана от морала (като например подобряване на социалното разбирателство -Хоган, 1973). В противоречие с ирационалния по своята същност възглед, който набляга върху нуждите и тенденциите в поведението, един втори подход разглежда функциите на морала като рационални по своята същност, а именно като отговор, извлечен от разбирането и мисленето и които касаят основните цели на човешките същества и средствата за преследването им. Тези цели може да не се различават по съдържание от тези на социобиолозите и социолозите, които акцентуват върху функционалната идеология. Основната разлика е първо в акцента, който се поставя върху процесите, чрез които тези цели влияят върху поведението, а именно процесите за определяне личностната и социална действителност, сравняване на ценностите и установяване на ценностна йерархия, изграждане критерии и правила за оценка, даване на оценки и разсъждаване. Второ, тези когнитивни процеси се смятат за необходими не само за да задоволят нуждите и действията едновременно, но да обяснят значението на морала на по-фундаментална основа. Моралът тогава няма да представлява само материално постигане на определени цели, но ще се определя от особеното значение, което тези цели имат за индивида и от специфичните процеси, чрез които тези цели са постигнати. Действие, необходимо за благополучието на обществото въобще или за едно човешко същество, няма да се счита за морално, ако е извършено под въздействието на хипноза или физически натиск, а само ако е направено по собствена воля, в отговор на ценностите, осъзнати и приети от извършителят. В това се състои причината за акцента, който се поставя върху оценката, което е характерно за Пиаже, Колбърг и за когнитивно-еволюционна теория въобще. Във всяка жизнена ситуация Аз-ът е изправен пред избор – как да мисли (избираме нашите мисли); как да чувстваме; как да постъпим към другите и към себе си. Всеки избор се определя от собствените ценности и стойностен свят. Всеки избор не е окончателен, защото Азът може да направи и друг – по-добър избор. Разбирането, че мога да променям моя избор вече изпълва с надежда. Аз разбирам, че с моя избор мога да променя себе си и своя начин на живот. Изборът открива моята отговорност към моя живот и насочва към задължението да се живее. Осъзнаването на отговорността е осъзнаване на неоспоримото авторство на моите постъпки, на собствения Аз, на собствената си съдба, своя смисъл на живота. Ние сме отговорни не само за това, което сме извършили, но и за това, което не сме извършили. Всеки опит на Аза да избяга от отговорност го тласка към неавтентично съществуване. Осъзнаването на отговорността само като моя отговорност може да ме изпълни с ужас и да ме подтикне към бягство от отговорността за моя живот. Съществуват няколко защити, чрез които азът се опитва да избяга от отговорност. Компулсивност – тази защитна реакция се изразява в създаването на душевен свят, в който не съществува свобода, Азът е във властта на някаква чужда сила, така Азът може да избяга от отговорността за това, което трябва да предприеме. Прехвърляне на отговорността – Азът се отказва от отговорността, като я прехвърля на друг или на обстоятелствата. Чрез прехвърлянето на отговорността върху другите Азът не може да продължи към самоизменение. Бягството от отговорността съдържа тежки последици за Аза. Тези последици се изразяват в по-чести разстройства на настроението, напрежение, тревога, враждебност, страх, по-малко постижения, повече депресивни настроения, фаталистичност, безнадеждност. Отговорността е основана на осъзнаването, че животът не е нито справедлив, нито несправедлив; страданието и смъртта не могат да бъдат избегнати; близостта с другите не отмахва задължението Аз да се справя с живота, това е мое и само мое задължение;Аз съм докрай отговорен за това как ще изживея моя живот. Бягството от отговорността е и израз на неосъщественост. Тази неосъщественост може да се открие като предателство към себе си и да се преживее от аза като вина. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|