Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Тема 6: Емпанията и вината в моралното развитие
Изтегляне 164 Kb.
|
| Тема 6: Емпанията и вината в моралното развитие
Емпатията е непосредствен емоционален отговор в ситуации, в които Аз-ът е свидетел на страданието на другия. В ситуации на нараняване на другия емпатията се трансформира във вина. В ситуациите на избор емпатийната вина може да се допълни с емпатийно преживяване на несправедливостта, със симпатия, с емпатиен гняв и да повлияе на избора, с който Аз-ът ще изрази своята отговорност. Развиването на емпатийността е предпоставка за моралното развитие, тъй като емпатийната участност е предизвикателство към моралността на Аз-а – Аз съм изправен пред собствената си отговорност и пред разбирането, че аз не мога да бъда загрижен единствено за себе си. Едновременно с това осъзнавам , че моята емпатийна отзивчивост не е неизбежна и задължителна, че аз съм този, който избира дали да откликна, дали защитавайки себе си да поема отговорност за другия. Аз избирам дали да легитимирам себе си като морален – аз в срещата си с другия. Значението на емпатията за неравнодушното поведение може да се открие и в противоположността. Всеки акт на насилие, на безсърдечие, на нечувствителност към жертвата и нейното страдание, на безразличие изключва в себе проявите на емпатия. Когато едно 13-годишно дете убедително защитавало насилието и убийството, на въпроса какво МИСЛИ за причинената болка, която би изпитала една потънала в кръв жертва, то отговорило: „Какво ме е грижа. Аз не съм тя." (Деймън, 1988) Ако класическата психоанализа обръща внимание на силата на безсъзнателната вина върху моралността, то Хофман и Айзенбърг (1992) показват, че заедно с вината и срама, възхищението, симпатията и емпатията също могат да допринесат за развитието на моралните постъпки. Когато тези чувства са силни, детето проявява поведение, което е изпълнено с чувствителност и грижа към другите. В едно изследване Даниел Бейтсън показва сцена, в която млада жена изпитва страдание от получения ток. По време на една от паузите жената съобщила на участниците, че не може да понася болката, причинена от това въздействие, защото като малка е пострадала от удар на ток. До този момент с половината от младите хора, които участвали в експеримента, било споделено, че тази жена е много близо до тяхната душевност, емоционалност и споделя същите ценности. На другата половина от участниците се казало само това, че тяхното участие в експеримента е завършило и не е необходимо да наблюдават повече страданията на жената. В действителност Бейтсън се опитвал да разбере дали участниците, които наблюдавали чуждото страдание, ще откликнат на призива да проявят състрадание, като заемат мястото на страдащата жена. По-голямата част от участниците с готовност се съгласили да заемат мястото на тази жена в експеримента, независимо от това как е представена като душевност. Вината може да се появи през втората година при децата. Тя се свързва с интернализирането на ценностите и осъзнаването, че могат да бъдат нарушавани, заобикаляни или изоставяни. Вината, като чувство е свързано с осъзнаването на връзките между собствените действия и чувствата на другия – осъзнаването на нараняващите отношения. Емпатията може да се трансформира във вина, връзката между емпатия и вина може да се засилва, което открива по-големи възможности за просоциално реагиране. Вината и емпатията могат да се разберат в пространството на по-общите преживявания, основани на отговорността към другите. А отговорността се поражда в междуличностните отношения. Емпатията е афективен отговор на чуждата болка. Но тази болка може да е причинена различно, което означава, че емпатията може да е обединена с вината. Емпатията и вината обединяват в себе си афективни, когнитивни и самооценъчни прояви. Вината и емпатията отразяват отговорността на Аз-а към другия и чувството на безпокойство и болка. Или по-обобщено казано, емпатията и вината са свързани с не-безразличието към доброто на другите. В днешно време чувството за вина никак не е намаляло. Нарушаването на моралните и социални норми или причиняването на страдание някому повишава отстъпчивостта поради чувство за вина. Ние вярваме, че живеем в свят на справедливост. В случая обаче справедливостта е нарушена от нас, в следствие, на което се явява противоречие между нашето убеждение и реално съществуващото поведение. В този случай човек, като причинител на вредата се опитва да редуцира своя дистрес, като възстанови равенството в отношенията. Колкото е по-голям дистреса, толкова е по-голяма вероятността виновния да предложи услугата си. Невербалните форми на общуване са създадени еволюционно и са необходимост за нормалните взаимоотношения в социална среда. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|