Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания


Тема 3: Моралното мислене. Разбиранията на Ж.Пиаже и Л.Колбърг за развитието на моралните разсъждения



страница3/11
Дата28.02.2022
Размер164 Kb.
#113422
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Теми-по-морално-развитие
Тема 3: Моралното мислене. Разбиранията на Ж.Пиаже и Л.Колбърг за развитието на моралните разсъждения

Според Ж. Пиаже в когнитивното развитие съществува двуетажна прогресия: изместване от хетерономния морал на задръжките до автономния морал на сътрудничеството. Тези два етапа се различават по вярата в иманентната справедливост, използването на изкупително наказание срещу възстановяване, едностранно подчинение на авторитета. Повечето изследвания са се фокусирали върху това, дали преценките се основават на обективни последствия или субективни намерения.


Пиаже провежда експерименти за изследване на морала и след анализ на получените резултати той разграничаване две категории социални взаимоотношения, всяка от които поражда два различни морала - моралното развитие е свързано с промяна на системата на моралните взаимоотношения:
1. Взаимоотношенията на ограничения и принуда, произтичащи от връзките на авторитета, властта и еднопосочното уважение. Тяхната същност е да наложат на индивида отвън една система от правила със задължително съдържание. Тази система поражда морала на задълженията или на подчинението, характеризиращ се с конформизъм или хетерономия. Това винаги са отношения по вертикала: доминиращ-доминиран или асиметрични отношения. Тук моралът е да се подчиняваш на задължителната норма.
2. Отношения на кооперация, основани на взаимно уважение, включващи вътрешно разбиране на правилата. Това са равностойни хоризонтални отношения, морал на доброта, дефиниран чрез понятието за автономия и реципрочност. Моралното развитие се осъществява с преход от взаимоотношения, градящи се върху авторитета (властта) и доминирането към отношение на коопериране чрез доброволно усвояване на правилата и подчиняването на тях, завоюване на самостоятелност на поведението и развитие на операциите за реципрочност.
Отношенията дете-възрастен са от тип 1. и не са достатъчни за социализацията на детето. Дори когато родителите и възпитателите се опитват да поддържат с детето отношения на реципрочност, те не могат да избегнат своята роля да действат чрез принуда. Причината на това е в престижа, с който се ползват, и който придава на думите им, както в сферата на интелекта (мнения), така и в сферата на морала (правила), силата на закон. Принудата на възрастния има като ефект засилване на детския егоцентризъм, основна пречка за кооперацията. Според Пиаже отношенията между децата спомагат и развиват кооперацията и съответ но подпомагат прехода от хетерономен към автономен морал.
Теорията за моралното развитие следва принципите за развитието на интелекта, както и моралните механизми следват развитието на когнитивните структури.
Преходът е развитие чрез прогресивна децентрация.
1. Егоцентризъм и хетерономия. - от гледна точка на когнитивното развитие и моралното развитие до 7-8-та година детето е неспособно да вземе предвид оценката на другия. То е центрирано върху самото себе си, то играе индивидуално със социалния материал - в това се изразява егоцентризмът и в интелектуално, и в морално отношение. Детето играе за самото себе си чрез нормите, създадени от възрастните и по този начин, естествено противопоставящи се на самото него. Тази хетерономия (получаване на правилата отвън) е свързана с детския егоцентризъм и морален реализъм.
2. Кооперативна децентрация и взаимно уважение - след усвояването на понятието за реципрочност в когнитивен план, стадият на конкретните операции (след 7-та година) детето може да развие поведение на коопериране предимно във взаимоотношенията с децата. Новите взаимоотношения са базирани на взаимно съгласие и коопериране - това е взаимно уважение. Малко по малко детето става способно да взема предвид предварителните намерения и гледната точка на другия. От 8 до 9 години то може да вземе предвид и своите собствени поведения и оценки. Това е децентрацията на егоцентризма към кооперация, което ще роди взаимно уважение и понятия за справедливост и правосъдие.
Както теорията на Пиаже, така и тази на Колберг, се гради върху понятието за справедливостта или нормата.
Лоранс Колберг обрисува по-детайлна картина на моралното развитие. Той разграничава 6 нива на аргументирането и способността за морални съждения (а не действия).
Предконвенционален морал: децата обикновено реагират според представите за добро и лошо, които са възприети в дадената култура. Те мислят в материален план (награди и наказания), като отчитат силата на авторитета.
1. “ще го направя, за да избегна наказанията” — ориентиран е към физическото наказание и подчинението — детето не отчита интересите на другите, то следва наложените от авторитета правила, защото иска да избегне наказанието. 72% от съжденията на децата до 7 г. обикновено са такива.
2.”ще го направя, ако и ти направиш нещо за мен” — това е мотивацията за просоциалното поведение на децата. Инструментално-релативиствка ориентация; първата прагматична децентрация и обръщане към другия. 32% от съжденията на децата до 7г.
Конвенционален морал: личността се идентифицира с общността и интернализира правилата и очакванията на референтните други, на социалната система. Осъзнава се значението на социалния ред, моралността му има предимство пред всички други съображения.
3. “ще го направя, за да съм добър, да ме харесаш” — съобразява се с междуличностните конвенции за доброто дете, важното е да го приемат, да поддържа позитивен образ. Нарастват от 8та до 10та година.
4. “ще го направя, защото го изисква законът, редът” — истински конвенционален морал. Юношите мислят на това ниво.Ограничението е, че индивидуалните човешки ценности са в конфликт с правилата.
Посткнвенционален морал: субектът осъзнава, че социалните норми не са наложени, а са резултат на социален договор. Освен това човек осъзнава релативизма на моралните ценности. Става способен да отграничи основните човешки права и задължения, нещо, което е общо за всички култури. На този етап човек може да конструира универсални морални принципи, като диференцира своята морална екзистенциална гледна точка от правилата и очакванията на значимите други и общо от социалната система.
5.”ще го направя, защото се споразумяхме, така е най-добре за всички” — обществен договор, съжденията в конституциите.
6. “ще го направя, защото такава е универсалната, общочовешка справедливост” — постигнат е баланс между справедливостта и индивидуалните човешки права. Човек се съобразява не с написаните правила, а с вътрешно етичните норми, които намира за универсални.
И към двете теории съществуват критики. Основно възражение на теорията на Жан Пиаже се отнася до възрастта, на която детето преминава на следващия етап – счита се, че тези възрасти всъщност са много по-ниски. Критикуват се също разсъжденията за авторитета – смята се, че на много ранна възраст детето може да подложи на съмнение посланията, които идват от възрастните. Критикува се и стадионалното движдение напред – хора на различни възрасти могат да разсъждават и на по-нисък етап на морално развитие.
Най-известният критик на теорията на Колбърг е психоложката Керъл Джилигън, която оспорва аргументите му от феминистки позиции. Нейното основно възражение е, че стадиите, установени от Колбърг, изразяват един маскулинен (мъжки) морал, който не важи за жените. Според нея основата на фемининния (женски) морал е не абстрактното благо и принцип, а грижата. Истина е, че Колбърг изследва само мъже и въз основата на резултатите разработва теорията си.
Друга критика към Колбърг е, че в обсъжданата теория се приема нравствен универсализъм, чрез който се абсолютизира моралната ценностна система на западните общества.
Той е критикуван и за това, че предложениете от него морални дилеми звучат твърде далече от детските проблеми и затова децата не могат да ги разберат напълно и да застанат от чуждата гледна точка.
Психолози посочват и като слабост в двете теории разликата между морално разсъждение и морално поведение (как човек ще постъпи в реална житейска ситуация). Изследвания показват, че връзката между това, което хората декларират, че ще извършат и това което наистина правят е доста слаба.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница