Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Тема 8: Същност и развитие на вината. Различиямежду вина и срам
Изтегляне 164 Kb.
|
| Тема 8: Същност и развитие на вината. Различиямежду вина и срам.
Речникът по юридическа психология дефинира вината като причастност на личността към извършването на обществено опасно противоправно действие, игнорирането на обществени интереси. В психологически план вината е емоционално състояние, предизвикано от осъзнаването на човек, че той е нарушил морални норми. Вината е самонаказание. (Оксфордски тълковен речник по психология,А.Ребер,2002г.) Срам е субективно преживяване, предизвикано от ниска оценка на собственото поведение в дадена обективна ситуация. Срамът може да е както ситуативен, така и да присъства като трайна нагласа при интерпретация на реалността и поведението на индивида. Съществува и т.нар. пренесен срам - в конкретна ситуация човек може да изпита срам не от собствените си действия и поведение, а от тези на други хора, които оценяват поведението си като адекватно. Честите прояви на срам обикновено са следствие от ниска самооценка и са съпроводени от притеснителност, потиснатост, затвореност и избягване на социални контакти. Причините за срама могат да се търсят както в личностовата специфика, така и в характеристиките на социума. За разлика от притеснителността, срамът е ситуативно обвързан. Срамът и вината са чувства, които се появяват в процеса на отделяне на детето от майка му. Детето почва да действа самостоятелно и макар все още да се нуждае от майка си, то се радва, че може да се справи и без нея. Ако отделянето на детето и проявата му на самостоятелност срещнат насмешки над неопитността му, тогава то преживява това като безпомощност и безсилие. Това преживяване отключва механизма на патологическия срам. Следващият път детето ще се страхува да прояви самостоятелност, за да не преживее отново този срам. Чувството на срам се формира в ранна възраст от момента на осъзнаване, че детето е отделен човек, който се нуждае от родителска обич и осъзнава, че може да я изгуби. Чувството за вина се появява в по-късна възраст, когато детето осъзнава, че има социални задължения, затова заради любовта на близките и към близките, то е длъжно да сдържа своите егоистични, агресивни и сексуални чувства. Много често бъркат чувствата на срам и вина. Може би това е така, защото тези две чувства могат да се изпитват едновременно. Срамът засяга централната идентичност на човека, неговата същност. Вината е негово действие. Срамът е свързан със скриване, вината - с откриване. Като преживявания срамът и вината са абсолютно различни. Човекът, изпитващ вина и човекът, изпитващ срам например по различен начин биха преживявяли провалите и неуспехите. Срамуващият се човек преживява неуспеха си като жизнен провал и се чувства неспособен да реализира собствените си цели, докато виновните ги безпокои това, че те са направили нещо лошо и как това би се отразило на тях и на тези около тях. Неуспехът им се състои в собствените им задължения пред себе си. Срамът и вината се проявяват в различни телесни реакции. Срамът парализира, човек не е способен да направи дори и крачка, независимо от отчаяното желание да избяга. Срамуващият се губи контрол над собственото си тяло, което прави срама още по-дълбок. Индивидът се сблъсква с чувството на унижение и презрение към себе си и губи способност да разсъждава. Вината рядко предизвиква реакция на цялото тяло. Усещането за вина най-често е смес от емоции и мисли. Виновният човек очаква наказание, съответстващо на нарушението на неговите морални принципи и социални норми. Виновният се безпокои за това, което е извършил, а не за неговата идентичност. Срамът и вината играят важна сигнална роля в психическото функциониране на човека. Това не са нито лоши, нито добри чувства. Когато са в излишък, те парализират и потискат личността, а когато са умерени, те се превръщат във вътрешен ориентир при взаимоотношенията с хората. Не бива да се пренебрегват, защото иначе човек не би бил способен да живее в общество на себеподобни. Можем да разграничим 2 типа вина – рационален и ирационален. Рационалното чувство за вина помага на човека да постъпва морално и да се отнася към другия великодушно, да проявява инициатива и да поправя грешките си. Рационалната вина съответсва на реални постъпки. Ирационалната вина потиска човека с необределени обвинения, несвързани с реално поведение. Това чувство се развива в детството, когато детето трудно разбира причините за дадени събития, приписва си грешките на възрастните и наказава себе си за това. Вината се свързва с тревожността, породена от съзнанието за възможната раздяла, загуба, заплаха за отношенията, причинени от насилието. Още Фройд разкрива вината като “тревога на съвестта”. Вината е свързана със страха от съвестта, поради извършеното, с тревожността от реален или въображаем пропуск – нещо, което е трябвало да се случи, но не се е случило. Вина също така може да се свърже и с любовта. Вината се ражда основно в отношенията, изпълнени с любов. Любовта издава загрижеността към другия, посветеността, топлотата, радостта от присъствието, подкрепата в търсенето на собствената идентичност. Като най-развитата форма на близост, любовта създава условия за поява на вината. Страха от изоставяне – чрез вината Аз-ът се опитва да задържи другия, независимо от несигурността, от съмненията в себе си. Принуда и насилие, издаващи вътрешна обърканост, уязвимост и слабост – чрез вината Аз-ът се опитва да ограничи противопоставянията на другия, които се преживяват като посегателства върху значимостта. Примирение, издаващо обвинение в предателство, изоставяне, ограбване. Дълго време се е считало, че различието между вина и срам се открива в ситуациите и събитията, които ги провокират – съществуват събития, които предизвикват срам, и събития, които предизвикват вина. Емпиричните изследвания, които използват самоописанията като способ за анализ на вината обаче не откриват такива ситуации. Ситуации на измама, неподчинение, кражба и пр. пораждат както вина, така и срам. Освен това вината и срамът винаги се преживяват дори когато другият не присъства като свидетел – нещо, което се е приемало като задължително за с разочарованието, което азът изпитва от себе си и което тласка към самосъзнанието за собствената непълноценност, свързана с представата за моралното несъвършенство. Срамът е чувството, че си лош! Вината е чувството, че си извършил нещо лошо! Срамът е свързан с тревожността, вината -със самоомразата . Helen Block Lewis (1971,1987) подчертава, че срамът и вината се различават по други белези. Срамът се отнася до моралните престъпления или собственото поражение, /лично падение/, вината - само до моралните престъпления. Срамът, набляга на собствените недостатъци; вината - върху негативно събитие, за което човек е отговорен. Срамът се свързва с един “пасивен или безпомощен аз”, вината - с “активен Аз”. Срамът е свързан с провала, вината – с нарушаване на границата. Вината може да се представи и като разочарование на аза от самия себе си, защото е нарушил това. което не е трябвало да нарушава. Срамът също може да се изрази като разочарование – но разочарование от това, което Аз-ът е. Приближаванията между двете преживявания са свързани с разочарованието, което азът изпитва от себе си и което тласка към самосъзнанието за собствената непълноценност, свързана с представата за моралното несъвършенство. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|