Тема 2 : Основни форми на обучение
ЗАПОЗНАВАНЕ С ЛИТЕРАТУРНА ПРИКАЗКА-
Изтегляне 1.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗАПОЗНАВАНЕ С РАЗКАЗ
- Апликирането
| ЗАПОЗНАВАНЕ С ЛИТЕРАТУРНА ПРИКАЗКА- Възприемането на литературната приказка в предучилищна възраст не се различава съществено от работата по възприемане на народна приказка, но учителят употребява някои конкретни методически похвати, за да подчертае спецификата на жанровата форма:
Запознаване с автора в по-малките групи – името му само се споменава, но в по-големите задължително се посочват биографични данни, припомнят се вече изучени произведения на този писател и се търси аналогия между тях. Разкриване на мотивите на поведение на героя – в народната приказака персонажът в повечето случаи е типизиран, а в литературната приказка той притежава индивидуални черти. “Обърканата приказка” има полифонични функции: логико-фактологически функции стилно-езикови – работа със синоними, омоними , омофони художествено-творчески – дава възможност за контаминиране с други произведения - Приказният кът предлага работа с фигури на персонажи, изработени в различна цветова гама, съответстваща на типа поведение – положителните герои в светли и топли цветове, отрицателните – в тъмни. Чрез тях децата разработват модели на различни жизнени ситуации, възпроизвеждат приказни текстове, обогатяват речника си. ЗАПОЗНАВАНЕ С РАЗКАЗ- Разказът има своето присъствие като художествена проза в работата по роден език в детската градина, но отстъпва като цяло на приказната наративистика, която допада на децата с динамиката на действието и сюжетните обрати. Възприемането му върви паралелно с формирането на нравствено отношение към определени човешки качества и постъпки. При децата от най-малките групи и тези с по-ограничени възможности за естетическо възприемане въвеждането на куклен герой, който разсъждава заедно с тях и провокира мисленето по аналогия с ограничения им, води до позитивни резултати. Един използван похват в работата на учителя при запознаване с творбата е устният разказ на произведението. Чрез него педагогът предизвиква у децата определени чувства, разнообразни преживявания, за да могат да си представят моментите от случката, нейните герои и т.н. Фактът, че разказва, а не чете от текст, е стимул за съсредоточаване, който влияе позитивно върху възприемането на творбата. В беседата на учителя трябва да намерят място въпроси, подсказващи жанровата специфика на разказа. Преразказът има за цел да проследи сюжетните ходове- завръзка, кулминация, развръзка. Апликирането като похват има място при работа с разказа за засилване на естетичиското внушиние. „Дописването“ на произведението е по силите и възприемателните възможности на децата от трета група. Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|