Тема Основни концепции за парите
Тема 36. Ефективност на фондовия пазар и нейната оценка
Изтегляне 4.1 Mb.
|
| Тема 36. Ефективност на фондовия пазар и нейната оценка
Въведение. История на пазарната ефективност. Моделът „случайна разходка”. Дефиниция на Фама и доказателства в нейна подкрепа. Свидетелства против пазарната ефективност. Обзор на аномалиите на фондовия пазар. Въведение Информационно-арбитражна ефективност – ако е невъзможно да се извличат свръхпечалби от търговия, основана на публична информация. Фундаментално-оценъчна ефективност – ако пазарите на финансови активи отразяват точно бъдещите плащания по тези активи. Стоки на търсенето – стоки чието качество може да бъде оценено в момента на закупуване Стоки на опита – стоки чието качество се оценява след като са потребени. Тук се отнасят и финансовите продукти и услуги. Моделът „Случайна разходка” „Справедлива игра” – спекулантът не може да предвиди бъдещите цени на базата на миналите цени. „Случайна разходка” – проверява слабата форма на ефективност,т.е. последователните ценови промени имат еднакво, но независимо разпределение на математическото очакване. Моделът е доста рестриктивен пример за стохастичен процес. Основно моделът приема, че вероятностното разпределение на процес е независимо и идентично така, че вероятностното разпределение следва да бъде едно и също във всеки момент.
Фама различава три типа на тест за ефективността на пазарите, в зависимост от това, как се дефинира информационния набор. Капиталовите пазари са ефективни в тяхната слаба форма ако информационния набор се състои само от исторически цени. При слаба форма на ефективност използването само на цените не може да помогне за заработването на свръхпечалби. Пазарните агенти, които се опитват да прогнозират бъдещите цени с помощта на миналите цени, са известни под името чартисти. Капиталовите пазари са в полусилна форма на ефективност, ако бъде разширен така, че да включва всичката публично достъпна информация. Анализаторите, които се занимават с изследването на фирмените отчети и друга фирмена информация, с оглед да уловят реалната стойност на акциите се наричат фундаментални анализатори. Ако пазарът е ефективен в полусилната форма, фундаменталните анализатори няма да извлекат полза от техните изследвания. Силната форма на ефективност се отнася до това, дали цялата информация, независимо от това, дали е публична или частна, е напълно отразена в цените. Ако пазарът е ефективен в силната форма на ефективност, то нито един спекулант не би могъл да реализира свръхпечалби. Свидетелства против пазарната ефективност С колкото повече информация разполагат пазарните агенти, толкова по-висока е нестабилността на цените и по-ниска вариацията на дисконтираната възвръщаемост. При положение, че нестабилността на цените и възвръщаемостта зависят монотонно от количеството на информацията, с която пазарните агенти разполагат, то следва, че ако се наложат ограничения върху тази информация, това ще ограничи нестабилността на цените и възвръщаемостта.
Малките фирми имат осреднено по-висока възвръщаемост, отколкото големите фирми, даже и след отчитането на пазарния риск, бета. Традиционния начин за измерване на пазарния риск бета подценява истинския риск на портфейл, съставен от малки фирми, за по-продължителен инвестиционен хоризонт. Портфейлът от малки фирми винаги имат по-висока бета.
При малките фондови борси ефекта на смяна на тренда печеливш-губещ портфейл се движи в по-широки граници, отколкото при големите фондови борси, което е свидетелство за по-голяма нестабилност на малките фондови борси. Транзакционни разходи Свръхпечалбите на малките фирми намаляват значително, след като се вземат предвид транзакционните разходи по търговията, които за малките фирми са 2-3 пъти по-големи от тези за големите фирми. Резултатите подкрепят хипотезата, че продължителността на държане на акциите зависи от равнището на транзакционни разходи. По-продължителните периоди на държане на акциите се свързват с акциите на големите фирми, докато по-кратките периоди на държане са свързани с по-нестабилните,т.е. малките фирми.
Средногодищната възвръщаемост на пренебрегнатите фирми е 16%, а на силно анализираните 9%. Аномалия на деня на седмицата Възвръщаемостта в петък е по-голяма отколкото в други дни от седмицата и още, че възвръщаемостта е отрицателна от затваряне на пазара в петък, до затваряне на пазара в понеделник. Ефект на празничните дни Редица изследвания показват по-висока възвръщаемост на фондовите пазари в дните, предхождащи празничните дни. Ефект на края (началото) на месеца Акциите имат по-висока възвръщаемост в края и началото на даден месец. Също така имат висока възвръщаемост и през януари. Тема 37. Деривативни инструменти Форуърд и фючърси. Опции – въведение; описание на факторите, влияещи върху цените на европейските опции. Дериватив е финансов инструмент, чиято стойност зависи от стойността на друга, първична или базисна ценна книга или променлива. Форуърд-контрактът е прост деривативен инструмент. Той е споразумение да се закупи или продаде даден актив в определен момент в бъдещето по предварително определена цена, обикновено не се търгува на борсата. Една от страните заема дълга позиция и поема задължението да закупи актива на определена дата в бъдещето по определена цена. Другата страна заема къса позиция и поема задължението да продаде актива на същата дата и на договорената(доставна) цена. Обикновено при сключване на контракта стойността на сделката за всяка от страните е нула, по-късно стойността му може да е положителна или отрицателна. Двете страни имат асиметричен финансов резултат от сключената сделка – печалбата на едната страна е загуба за другата. При повишаване на цената на базовия актив, стойността на контракта става положителна за страната, поела задължението да закупи базовия инструмент,т.е. за страната с дълга позиция. Стойността на контракта ще бъде противоположна за отсрещната страна по сделката – страната, заела къса позиция. Фючърс-контрактът е договор между две страни отностно покупката или продажбата на актив в определен момент в бъдещето по предварително определена цена(фючърс цена). За разлика от форуърдните контракти, фючърсните се търгуват на борсата, определя се не една дата, а времеви диапазон, не се урежда на падежа, а се извършва ежедневен сетълмент и не завършва с реална доставка, а се закрива преди падежа. Има два типа търговци на фючърси: спекулатори и хеджъри Спекулаторите се стремят да извлекат полза от промяната на цените и не възнамеряват да закупуват стоки, тяхната главна цел е печалбата, затова приключват участието си в договора преди падежа. Хеджърите се стремят да осигурят защита срещу неблагоприятни ценови промени по отношение на базовия актив. Предимства на фючърсните контракти като стандартизиране, висока ликвидност, контролиране на значителни позиции на финансовите пазари при минимален капитал, хеджиране на ценовия риск без реално да се закупуват или продават базисните активи, ги правят широко търгувани на фондовите борси по цял свят. Опции Опциите са инструмент, който трансферира риска от един към друг пазарен участник, който е склонен да го поеме срещу определено заплащане. Те са договорни споразумения, при които едната страна получава правото, но не и задължението, да закупи или продаде определено количество от специфичен актив по предварително определена цена, а другата страна поема задължението съответно да продаде или закупи базисния актив по „страйк” или още „екзерсизна” цена. Опционния купувач заплаща премия на опционния продавач. Форуърда задължава държателя му да закупи или продаде по определена цена, а опцията дава на държателя си правото да закупи или продаде по определена цена. Кол-опцията е правото да се закупи дадено количество, а Пут-опцията е правото да се продаде дадено количество от даден базисен актив Базисните активи са акции, валути, индекси, борсови стоки, фючърси и други. Купувачът на опция заема дълга позиция по контракта, а страната продала опционния контракт е в къса позиция. Дългата позиция плаща на късата премия. Out of the money – ако на датата на падежа цената на актива е под доставната цена At the money – ако цената на актива е в интервала от екзерсизната цена до екзерсизната цена + премията. In the money – ако на датата на падежа цената на актива е по-висока от екзерсизната цена + премията. Борсите не разрешават упражняване на кол-опциите, когато цената на актива е по-малка от екзерсизната цена. Пут-опцията може да бъде упражнена, ако цената на актива на датата на падежа е по-малка от страйк-цената, защото борсите не разрешават упражняването на пут-опции когато цената на базисния актив е по-голяма от страйк цената. Американските се упражняват на всяка дата, а европейските само на падежа си.
Колкото по-висока е стойността на актива, толкова по-висока е стойността на опцията. Колкото по-ниска е екзерсизната цена, толкова по-висока е цената на опцията кол. Колкото по-дълъг е срокът до падежа, толкова по-голяма е стойността на опцият. Колкото по-висока е вариацията на цената на актива, толкова по-голяма е възможността цената на актива да надвиши екзерсизната цена и това е в полза на държателя на кол-опцията.
Валутния курс като връзка между цените. Номинален, реален и ефективен валутен курс. Фактори, влияещи върху валутния курс. Международни валутни системи – Бретън Уудс, Ямайка, ЕВС. Валутни баланси и платежен баланс. Структура на платежния баланс. Валутния курс като връзка между цените. Равнището на валутния курс се определя от търсенето и предлагането на съответната валута. Валутният курс е отношението на паричната единица на една страна към парична единица на друга страна. Валутният курс изпълнява три функции: - Валутният курс е средство за съизмерване стойностите на паричните единици. Това означава, че валутният курс показва каква е цената на парите на една страна, изразена с парите на друга страна. Чрез тази функция икономическите агенти сравняват производствените си разходи с международните цени. - Средство за конверсия на една валута в друга. Чрез тази функция валутният курс обслужва валутния обмен при търговията със стоки, при движението на капитали и осъществяването на специфични валутни операции. - Средство за корелация на индикаторите на вътрешния и международния пазар. Именно тази функция на валутния курс се използва като активен пазарен регулатор. Той е лост за свързване на вътрешните и международните цени. Така по отношение на стоки, внасяни от чужбина, той изпълнява ролята на ценообразуващ фактор. Силно е влиянието на валутния курс за относителното изразяване на лихвения процент в страните ( ако две икономики са отворени за движението на капитали разликата между основния им лихвен процент се определя от очакваните изменения във валутните курсове на паричните им единици). С валутния курс се регулира платежния баланс. При понижаване курса на националната валута се създават предпоставки за намаляване на пасива, а при повишаване курса на националната валута се създават предпоставки за ограничаване на актива в платежния баланс. Номинален, реален и ефективен валутен курс Номинален валутен курс - цената на една валута, изразена в цената на друга валута. Реален валутен курс (Real exchange rate) - цената на една валута, изразена в цената на друга валута, но съобразена с индекса на инфлацията. Когато номиналният валутен курс бъде коригиран с темпа на инфлацията, се получава неговото реално изражение. Реалното поскъпване на националната валута:
Реалното поевтиняване на националната валута поражда противоположната тенденция – увеличава се ценовата конкурентност на националния износен сектор. Равновесен валутен курс (Equilibrium rate of exchange) - Валутен курс, получен от балансирането на търсенето и предлагането на валутния пазар. Номиналният ефективен валутен курс се дефинира като средно-геометрично претеглени валутни курсове на валутата на дадена страна срещу валутите на страните партньори на тази страна. Реалният ефективен валутен курс представлява средно-геометрично претеглени относителни цени (или разходи) на дадена страна и нейните търговски партньори, изразени в единна валута. Изчислява се като номиналния ефективен валутен курс се коригира с подходящи дефлатори – ценови или разходни индекси. Фактори, влияещи върху валутния курс. 1. Базови фактори включват общоикономически показатели като: - производителност на труда, сравнена с интернационалната; - темп на растежа на БВП; - относителен дял на съответните страни в световната търговия и износа на капитали; -мястото на валутата в международните плащания. От тези фактори в дългосрочен период зависи покупателната сила на паричната единица, респективно на паритета й. Например колкото по-високи са производствените разходи и цените в една страна по отношение на друга страна, толкова по-бързо нараства вносът й в сравнение с износа. Високото равнище на вътрешните цени, като правило, означава висок курс на чуждата валута, изразена в местната парична единица. 2. Пазарни фактори - ако общоикономическите фактори определят измененията на валутния курс като по-дълготрайна тенденция, пазарните влияят непосредствено върху динамиката му. Платежният баланс и в частност разделът му по текущите операции оказва най-силно влияние Най- важни фактори тук са: - платежен баланс; - темп на инфлация; - динамиката на лихвения процент. Така при дефицит търсенето на чужда валута надминава предлагането, в резултат на което нейният курс се повишава, а този на националната валута спада. При активно салдо на местния пазар се предлага повече чуждестранна валута от търсенето й. Това предизвиква спадане на курса на чуждата валута и покачване на националната парична единица. Инфлацията се отразява в две направления: -По линия на акселерацията на инфлационните процеси. Зависимостта на валутния курс от нарастване на инфлацията се проявява в средносрочен план за период от около 5 години При постоянно нарастване на вътрешните цени, паричната единица се обезценява. Външната обезценка, т.е. понижаването на валутния курс, настъпва след определено време. -Друго направление е дисперсията на цените в отделни страни. Тя обуславя различните промени в покупателната сила на валутите. Ако темповете на растеж на цените в А и Б са различни, но курсовото отношение между паричните им единици се запази, неизбежно едната валута ще бъде подценена, а другата - надценена. При надценена валута вътрешните цени изкуствено се повишават спрямо международните; при подценяване е обратното.
Тези фактори са в основата на т. нар. хиперреагиране на валутния курс, което се изразява в рязкото му покачване или спадане. Тези резки скокове се обясняват с многофакторния механизъм на формиране на валутния курс. Всяка промяна, в който и да е сектор на икономиката, се пренася много бързо и във валутната сфера. Международни валутни системи – Бретън Уудс, Ямайка, ЕВС. БРЕТЪНУУДСКА ВАЛУТНА СИСТЕМА От 1 до 22 юли 1944 г. в американския град Бретън - Уудс се провежда международна валутно - финансова конференция на Обединените нации. На нея присъстват представителите на 44 страни, подписали хартата на ООН и се разискват проблемите на същността и структурата на бъдещата следвоенна валутна система, получила по-късно названието си Бретънуудска. Основните дебати на конференцията се водят по същността, съдържанието и целесъобразността на двата представени на нея главни и най-задълбочени проекта за реформа на международните валутни отношения – американският и британският. Известните автори на тези проекти са Х. Уайт и Дж. Кейнс, същевременно са й ръководители на делегациите на своите страни. Кейнс и Уайт представят два проекта за развитие на международната валутна система, в които могат да се открият редица общи идеи и цели. Те се отнасят преди всичко до признаването на необходимостта от установяване и поддържане на свободен световен, търговски и финансов обмен, до създаването на условия на равновесие на платежните баланси на страните и стабилност на валутните курсове, а така също и на ролята на златото, като световни пари. Принципно виждане и на двете страни в това отношение е замяната на златния стандарт със златно-валутен. ПРОЕКТЪТ НА ДЖ. КЕЙНС: Първо – създаване на международния клирингов съюз, посредством да се извършват взаимните разплащания между страните и да се поддържа равновесието на техните платежни баланси. Второ – създаване на самостоятелна международна парична единица, наречена банкор, с която ефективно да оперира клиринговият съюз. Постепенното внедряване на банкора в международните плащания трябва да доведе до изтласкването на тази сфера на всички останали международни ликвидни средства, в т.ч. и най-вече на златото. Кейнс предполага обвързване на банкора с британската лира и разполагането на нова международна валутна организация на територията на Великобритания. Трето – разработване и приемане на съгласуван метод за формиране и регулиране на курсовете на националните валути спрямо банкора. Той включва възможността за определяне на всяка валута посредством преговори между клиринговият съюз и заинтересованата страна и гъвкавото му регулиране в зависимост от конкретните потребности. Четвърто – изработване на механизъм за въздействие върху страните с неуравновесени платежни баланси. Като средство за регулиране на платежните баланси в проекта се предлага не внос и износ на злато, а маневрирането във валутния курс. При продължителни и сериозни дефицити по платежните баланси в проекта се допуска и налагането на някой санкции на страните, като девалвация на националните валути и внасяне на парични средства в клиринговият съюз. Пето – наред с отредената му в британският проект основна роля на „международна компенсационна палата”, клиринговият съюз получава и широки правомощия за създаване на специална агенция за помощи и реконструкция, на международната инвестиционна банка, а така също и да финансира организациите, борещи се запазване на мира в света и да упражнява контрол върху движението на цените и разпределението на цените. ПЛАНЪТ НА X. УАЙТ: Първо, в институционален аспект се предвижда създаването на международен стабилизационен фонд за предоставяне на кредити в ограничени мащаби и при определени условия с цел уравновесяване на платежните баланси на страните. Най-главното условие е, че отпусканите от него кредити трябва да бъдат обезпечени със злато. Освен това се предвижда стабилизационният фонд да предоставя само краткосрочни кредити, а средносрочни и дългосрочни кредити да се отпускат от специално създадена международна банка. За разлика от клиринговия съюз на Кейнс, предлаганият от Уайт стабилизационен фонд не трябва да се превръща в световна централна банка. Второ, създаване на нова международна парична единица, наречена „юнитас", твърдо привързана и фиксирана към златото. Всички останали национални валути трябва да изразяват стойността си и да фиксират своите курсове към тази международна валута, а чрез нея и към златото. По-късно обаче първоначално предвидената в проекта международна парична единица отпада, а изпълнението на нейната роля е отредено на американския долар. Трето, регулиране на валутните курсове и създаване на необходимите условия за запазване на тяхната стабилност. Отпадането на „юнитас" се формират предпоставките за приравняване на долара към златото, а оттам и за привързване курсовете на националните валути към долара чрез фиксирания им твърд и неизменен паритет към „жълтия метал". Това на практика означава, че всички останали страни се задължават да установяват златното съдържание или курса на своите валути към долара и да не ги променят без изричното съгласие на международния стабилизационен фонд. Четвърто - обвързване на условията за кредитирането на страните с техните вноски в стабилизационния фонд. Предлага се капиталът на фонда да се формира отспециални вноски на членуващите в него страни, направени в злато, долари и съответните национални валути. Размерът на квотите на отделните страни определя броя на гласовете им в управлението на международната финансова организация и правата и възможностите за ползване на заеми от нея. При това се предлага равнището на квотите да се формира не толкова на базата на участието на съответната страна в международната търговия, а преди всичко от стойността на произведения й брутен вътрешен продукт (БВП) и обема на притежаваните златни запаси. Уайт предлага принципа на периодичното преразглеждане и увеличаване на квотите в капитала на фонда. Всичко това предполага доминиращата позиция и роля на САЩ в предлаганата нова структура на организация на международните валутни отношения, а оттам и в развитието на следвоенната световна валутна система. Пето - Уайт предлага конкретен план за ефективно използване на събраните в блокираните сметки валутни средства. Шесто, предоставя се контролно - регулативни функции на международния стабилизационен фонд. Изборът е компромисен между вариантите на САЩ и Великобритания, като се приема, че надмощие има американската идея и влияние в последващите години, тъй като резервната валута става американският долар. В съответствие с основните постановки на посочения проект на конференцията се изработва окончателното споразумение за създаването на Международен валутен фонд (МВФ) и на Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР). По този начин се полагат основите на нова международна валутна система, чиито основни принципи функционират в почти неизменен вид близо 30 години след края на Втората Световна война. Споразуменията, подписани на 22 юли 1944 г. в Бретън Уудс и влезли в сила от 27 декември 1945 г., поставят началото на принципно нов и изключително важен етап в развитието на международните валутни отношения и на световната валутна история. КАКВИ Е ХАРАКТЕРНО ЗА БРЕТЪНУУДСКАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА? -Ролята на златото в новата система се изпълнява от долара. Той е единствената валута, която има фиксиран златен паритет (35 щатски долара се равняват на 1 унция злато). -Всички останали валути имат доларови паритети, т.е. изразяват цената си (пряко) в щатски долари, а през долара (косвено) – и в злато. -Централните банки на страните – участнички в БретънУудската система се задължават да поддържат курсовете на националните си валути в границите на плюс минус 1% от паритетния курс. САЩ естествено трябва да поемат ангажимент пред световната общност да обменят (при необходимост) долари и доларови ценни книжа срещу злато съгласно златния паритет на щатския долар. БРЕТЪНУУДСКА ВАЛУТНА СИСТЕМА. ПРИНЦИПИ: утвърждаване с международно споразумение статута на резервните валути (долар, лира - макар, че не е равнопоставена с долара ). По същество Бретънуудската валутна система е известна като златно-доларов еталон. въвеждане система на фиксирани курсове на националните валути. Страните декларират паритета на валутата си в злато или долари по избор и не могат да го променят без разрешение от МВФ с повече от 10%. Валутният курс също не трябва да се отклонява от паритета с повече от 1%. Възстановяване режима на валутна конвертируемост, т.е. валутите се разменят едни срещу други. Отменят се валутните ограничения, въведени преди войната. организира се междудържавно регулиране на валутните отношения и по-специално за управление на платежните баланси. механизмът на вземане на решения в международните институции за валутно регулиране е в зависимост от ролята на отделните страни в световното стопанство и в международната валутна система. Самата международна валутна система преминава два етапа в развитието си: -доларов глад - страните от западна Европа се нуждаят от възстановяване стопанствата си след Втората световна война. Нужни са средства за производство. Те са могли да дойдат от САЩ (най-малко пострадала от войната). Тези страни нямат долари и златните им резерви са малко. САЩ обявяват програмата си за помощ; отпускат се кредити за европейските страни за закупуване на нужното оборудване и организация на производството (план Маршал). Все още нямат източници за получаване на долари. Страните постепенно се стабилизират и започват износ на техни стоки, срещу който получават долари. Така постепенно доларовият глад изчезва. -доларов излишък - САЩ имат 67 млрд. долара в европейските страни. Възниква опасност от натрупване на евро-долари. Златните резерви на САЩ не могат да покрият тези книжни долари. Това е отказ от едно от основните положения, върху които се гради международната валутна система - задължението на американците да снабдяват пазарите със злато. Към това се добавя и световната икономическа криза от 1974 - 1975 г. Разкъсва се и връзката между златото и долара. Златно-доларовият стандарт се ликвидира и доларът става чисто книжно-парична валута. Предприемат се редица мерки на МВФ страните: -решение за девалвация на долара (намаляване на златното му съдържание) По-късно валутите започват свободно да плават. Официално крахът на Бретануудската валутна система се прогласява в Ямайка, петата сесия на МВФ, където се взема решение за преминаване към нов международен валутен механизъм и се поставят основите на съвременната структура на международната валутна система.
Бретънуудската система има една вградена в механизма нестабилност, която в крайна сметка предопределя нейния крах. Създателите и не могли да премахнат напълно възможността за изменения в паритетните стойности. Втори недостатък на златнодоларовия стандарт е уязвимостта му към грешки в паричната политика на САЩ. За да поддържат фиксираните към долара паритети на своите валути, останалите страни е трябвало да съобразяват темповете си на инфлация с този на САЩ. През 1971 г. администрацията на американския президент Р. Никсън преустановила действието на системата като официално обявила, че повече няма да допуска обмяна на доларови активи срещу злато. Така САЩ успели да предизвикат преговори в Вашингтон и да постигнат ревалоризация на повечето валути през декември 1971г. Новите паритети, известни като смитсониънови, просъществували едва няколко години. Петролният шок от 1973 – 1974 г., изразяващ се в четирикратно увеличаване на цените на суровия нефт на международния пазар, ускорил инфлацията, след което страните една след друга от поддържането на фиксирани курсове и Бретънуудската система окончателно се разпада. РОЖБАТА НА БРЕТЪНУУДСКАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА - МВФ Един от резултатите по време на функционирането на Бретън Уудската валутна система е създаването на МВФ и СБ. МВФ е официално организиран и приведен в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие. ВАЛУТНАТА СИСТЕМА ОТ ЯМАЙКА След прекъсването на връзката между американския долар и златото през август 1971 г. се забелязва активизиране на усилията за създаването на нова световна валутна система. Първият политик, който открито поставя на дневен ред този въпрос, е тогавашният английски министър на финансите Антъни Барбър. Той представя своите конкретни предложения за провеждането на глобална реформа на международната валутна система на сесията на МВФ през септември 1971г. Основните моменти в проекта на А.Барбър се изразяват в следното: Първо, запазване принципа на фиксираните валутни паритети, но при въвеждането и използването на много по-сериозни и ефективни мерки за тяхното регулиране. Второ, доларът престава да бъде фундамент на системата и се заменя от Специалните права на тираж - независима международна разчетна единица, притежаваща винаги определено златно съдържание. Специалните права на тираж са кредитни документи или право на една страна да получава заем от други страни-членки на МВФ. Трето, замяна на едновалутната по принцип интервенция на централните банки (посредством американския долар) на валутните пазари с многовалутна интервенция (в лицето на няколко стабилни конвертируеми национални валути). Четвърто, създаване на условия за периодично уравновесяване на дефицитите по платежните баланси чрез прехвърляне на СПТ по сметките на страните - членки на МВФ. За страните с излишъци по платежните си баланси, които отказват да провеждат необходимите регулативни мерки за възстановяване равновесието на своята икономика, се предвиждат наказателни санкции. Пето, в рамките на МВФ да бъде разработена система за отпускане на заеми в СПТ. Това би подпомогнало и ускорило процеса на превръщането на СПТ в основно резервно средство и би позволило на МВФ да поддържа и ефективно да регулира равнището на международната валутна ликвидност. Сформиран е и започва да функционира и т.нар. Комитет на заместниците. Той се ръководи от управителя на английската централна банка Джеръми Мор и има за задача да обработва и формулира конкретните предложения за реформа на международната валутна система. Резултатът от тези предложения и усилия намира израз в проведената в Кингстън, Ямайка валутна конференция през януари 1976 г. Споразуменията от Ямайка остават на страните значителна свобода при определянето на валутнокурсовата им политика. Характерно е, че голям брой държави с развита икономика (напр. САЩ и Япония) избират режим на свободно плаване на своите валути. Същевременно този режим е предпочитан и от държави чиито икономика преживяват хроническа слабост и поради това резервите им са недостатъчни за поддържане на фиксиран курс. Валутите на повечето западно европейски държави, макар и в плаващ режим по отношение на останалите валути по света, поддържат фиксирани курсове помежду си в рамките на Европейския валутнокурсов механизъм (ЕВКМ). Голяма група страни имат частично плаващи или постепенно изменящи се валути. Ямайските валутни споразумения влизат в сила от 1 април 1978 г. Оказва се, че валутният механизъм подлежи на доизграждане. Съвременната структура на международната валутна система може да се разглежда като сложен конгломерат от стари и нови принципи.
Няма златни паритети, но златото остава в резервите на централните банки. ЕВРОПЕЙСКА ВАЛУТНА СИСТЕМА ИВС представлява напреднал стадий на икономическа интеграция, който се характеризира с осъществяването на обща валутна и икономическа политика на равнище Европейски съюз и логически допълва създаването на единния пазар. Изграждането на ИВС преминава през първоначалния етап на поддържане на фиксирани курсове между валутите на държавите-членки и впоследствие въвеждане на единна валута и провеждане на обща парична политика. През 1969 г. Европейската комисия подготвя т. нар. "доклад Бар", в който са обосновани необходимостта и рационалността от създаването на ИВС. През декември с. г. на среща на държавните и правителствените глави на държавите-членки на Европейската общност е взето решение за ангажирането им в изграждането на ИВС. Създаден е специален комитет под председателството на Пиер Вернер, тогавашен министър-председател на Люксембург, със задача да подготви конкретни предложения. Въз основа на тях през 1971 г. е приета програма за поетапното изграждане на ИВС. Централно място в програмата заема т. нар. "змия в тунела" договореност за сближаване на колебанията на курсовете на валутите на държавите-членки една към друга и за съвместно поддържане на тяхната стойност по отношение на щатския долар. На практика "змията" не може и не успява да издържи дълго в своята първоначална форма. Международната валутна криза разстройва действието на "змията". Валутите попадат под валутни спекулации, поради което става невъзможно да се поддържа тяхната стойност към другите валути в системата. През 1978 г. е взето решение за създаване на нов валутен механизъм, подобен на предишната валутна "змия". Новият механизъм обаче е по-гъвкав от своя предшественик, позволявайки по-широки граници на колебания на отделните валути и предвижда създаване на нова европейска парична единица - ЕКЮ. Стойността на екюто трябва да се формира в съответствие с кошница от националните валути на държавите-членки и да се използва в сделките в рамките на европейската валутна система. Всяка държава-членка на Европейската общност трябва да създаде резерв от екю, депозирайки 20% от златните и 20% от резервите си в чуждестранна валута в Европейски фонд за валутно сътрудничество. До 1 януари 1999 г. екюто се използва като разчетна единица при безналични плащания. Европейската валутна система става реалност и се оценява като първия съществен успех в историята на изграждането на ИВС. ЕВРОПЕЙСКАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА се основава върху европейската парична единица ЕКЮ. ЕТАПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИВС На 27 юни 1989 г. в Мадрид и на 8-9 декември с. г. в Страсбург Европейският съвет разглежда плана "Делор" за изграждане на Икономически и валутен съюз. Валутният съюз включва създаване на обща валута на държавите-членки, създаване на Европейска централна банка и провеждане на обща парична политика. Според Договора от Маастрихт изграждането му се осъществява на три етапа: Първият етап започва на 1 юли 1990 г. Основни цели на този етап са по-голямо сближаване на икономическата политика и по-тясно сътрудничество между централните банки. Вторият етап на ИВС започва на 1 януари 1994 г. През този етап държавите-членки се стремят към намаляване на бюджетните дефицити и към растяща независимост на централните банки. Започва своята активна дейност и създаденият в края на 1993 г. Европейски валутен институт (ЕВИ) със седалище Франкфурт.При подготовката за преминаване към третия етап се следи за напредъка в изпълняване на т. нар. конвергентни критерии*, определени в Договора от Маастрихт. Тези критерии са свързани с темпа на инфлация, бюджетната политика, състоянието на валутата и лихвените проценти. За да бъде включена в третия етап на валутния съюз, една държава-членка трябва да изпълни следните условия: Критерии от Маастрихт: - да постигне устойчивост на цените и средногодишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1,5% темпа на инфлация в трите държави-членки с най-добри резултати в областта на стабилност на цените; - да няма "прекомерен" дефицит в своята бюджетна политика, т. е. той не трябва да надминава 3% от брутния й вътрешен продукт, а съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт не трябва да надвишава 60%; - да постигне среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, ненадминаващ с повече от 2% лихвените проценти на страните с най-добри показатели; - паричната единица на държавата трябва да се е вмествала без голямо напрежение в нормалните прагове на отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове от европейската валутна система, през последните две години.
Международните валутни баланси на страните отразяват валутните им вземания и задължения спрямо другите страни. По този начин в балансова форма се представят и отчитат движението на валутните средства и капитали, възникнали по повод вземанията и задълженията между страните. Валутните баланси се съставят така, че да обхващат определена част от икономическите и другите взаимоотношения между страните и на тази основа-пораждащите се движения на валутите между тях. Тези баланси отразяват еднородни по своя характер сделки между страните и предполагат еднородно движение на валутни средства. Такива баланси са:
Във външнотърговския баланс се представя валутния израз на разликата в стойността на всички изнесени или внесени стоки през границата на страната. Той е съпоставка на международния стокообмен и на външнотърговските позиции на страните. Балансът е валутен, защото на внесените или изнесени стоки противостоят обратно движение на валутни средства. На внесените стоки противостоят плащания към съответната страна вносител, а за изнесените стоки, страната получава парични постъпления. Активно салдо на външнотърговския баланс имаме тогава, когато износът превишава вноса, което в парично изражение означава, че валутните постъпления превишават валутните плащания. Пасивното салдо предполага обратна тенденция. БАЛАНС НА УСЛУГИТЕ И НЕСТОКОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ Този баланс, подобно на предходния отразява движението на услугите и произтичащите от това валутни плащания между страните. На предоставени на други страни услуги съответстват парични постъпления, а на получени от други страни услуги-парични плащания. Активно салдо имаме тогава, когато предоставените услуги надвишават получените и валутният израз на предоставените услуги превишава този на получените. В този баланс се включват услугите, които дадена страна извършва или получава. Кои са тези услуги:
Този баланс се нарича още баланс на невидимата търговия, защото обектът на търгуване и плащания няма материален израз. БАЛАНС НА ДВИЖЕНИЕТО НА КАПИТАЛИ И КРЕДИТИ Този баланс съпоставя непосредствено движението на капитали и кредити, напускащи страната и потока от средствата, влизащи в съответната страна. Активно салдо се формира, когато постъпленията на чужди капитали и кредити превишава капиталите и кредитите напуснали страната. Самото движение на капитали и кредити предполага и осъществяването на дългосрочни и краткосрочни операции.
Този баланс показва съотношението между получените доходи за изнесените в чужбина капитали, инвестиции и кредити и плащанията на съответната страна по получените капитали, инвестиции и кредити от чужбина. Този баланс акцентира върху доходите на съответните притежатели от направените инвестиции. Платежен баланс Платежният баланс е основният валутен баланс на всяка страна. Неговите съставни части са разгледаните валутни баланси. Практически в платежния баланс се отразяват всички плащания, които възникват между страните за определен период, обикновено 1 година, независимо от техния характер и независимо от срока на самите операции. Друго едно определение за платежния баланс би могло да бъде следното:
В ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС ИМА НЯКОЛКО КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ. 1. На първо място това са реалните и финансови транзакции. Платежният баланс борави с транзакции, а не с плащания. Транзакцията се дефинира като икономически поток, който влияе върху формирането, трансформацията, обмена, превода и погасяването на икономическата стойност. Включва промяната в собствеността на стоките/финансовите активи, финансово осигуряване на труда и капитала. Реалните транзакции в платежния баланс са свързани с движението на стоки и услуги (износ, внос, транспорт, туризъм). Износът и вносът на стоки се наричат видима търговия, услугите, свързани с транспорт и туризъм – невидима. В платежния баланс тези транзакции се отчитат като кредит (постъпления) и дебит (плащания). Финансовите транзакции отчитат промяната в равнището на активите и пасивите на финансовите субекти в държавата- т.е. правителството, търговските банки и други финансови организации. Тук се включват плащанията и постъпленията по дългове и заеми, инвестиционни потоци, преводи на доход от страната към чужбина и обратно. В платежния баланс тези транзакции се отчитат като активи и пасиви. 2.Второто понятие, включено в ПБ е трансфери. Те биват няколко вида: Некомпенсирани трансфери през националните граници на страните-това са трансфери, които имат еднопосочен характер и не възбуждат ответни задължения. Такива са: -държавни субсидии -финансови помощи
-движение на финансови потоци с инвестиционно предназначение -дългови инструменти БНБ съставя и отчита ПБ на страната. Структура на платежния баланс Компонентите на ПБ се съставят посредством Системата за отчитане на международните транзакции, която включва: отчетите на ТБ, отчети на предприятията, които имат банкови сметки в чужбина, специализирани проучвания и пр.
Текущата сметка обхваща получаването и предоставянето на стоки и услуги, доход и текущи трансфери между страната и останалия свят. Потоците, записани в кредитната страна, представляват:
Потоците в дебитната страна представляват: -брутният продукт, създаден в чужбина и придобит от националната икономика (внос на стоки) -придобиване на фактори на производство (платени лихви и дивиденти) -компенсиращи записи по безвъзмездно предоставени реални и финансови ресурси. Текущата сметка се състои от 4 основни части: статията стоки, услуги, доход, текущи трансфери Текуща сметка на ПБ. “Текущи трансфери”-Трансферите са всички реални и финансови средства, предоставени безвъзмездно от една икономика на друга. Текущите трансфери засягат пряко нивото на разполагаемия доход на една икономика и потреблението на стоки и услуги. Еднопосочни са и не включват замяна между икономически и финансови стойности. Текущите трансфери се правят основно от правителството и други лица. Към тези трансфери се включват: дарения, помощи, наследство, печалби от лотария, пенсии, данъци, вноски за СО и пр.
Капиталовата сметка обхваща две категории:
-опрощаване на дълг -прехвърляне на собственически права 2. Придобиване или предоставяне на нематериални и нефинансови активи –свързани с различните “права” за прехвърляне и управляване на фондове.
Финансовата сметка обхваща преките, портфейлните и други инвестиции. Пряка инвестиция е тази, при която резидент на една икономика придобива дълготраен интерес в предприятие, намиращо се в друга икономика (повече от 10% от дяловия капитал или право на глас). Тези инвестиции се подразделят на акционерен капитал, реинвестирана печалба и друг капитал. Пряката инвестиция включва както първоначалната транзакция, така и всички последващи транзакции. Преките инвестиции в чужбина се отчитат като актив, а преките в страната като пасив. Портфейлните инвестиции са:
Други инвестиции включват:
ПРОПУСКИ И ГРЕШКИ, НЕТО Пропуски и грешки е компенсаторна статия. Тя съществува в представянето на платежния баланс, защото системата за набиране на данни не е затворена, а представлява комбинация от различни източници на информация. Колебанията в Грешки и пропуски се дължат на: -ревизии на данните за вноса и износа -усъвършенстване на методологията за събиране на данни -съществуващите обективни ограничения по събиране на информацията
В последната част на ПБ се включват:
Каталог: 2014 2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии 2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014 2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|