Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Тема пета: Новобългарско просветно движение
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Педагогически възгледи на д-р Петър Берон (1799-1871).
| Тема пета: Новобългарско просветно движение.
1.Същност на новобългарското просветно движение. Новобългарското просветно движение има в основата си идеята за ново българско училище – светско по съдържание и национално по насоченост. То се оформя все по-ясно към 20-те години на ХІХ век, под влияние на примера, който дават чуждите и най-вече гръцките училища на територията на България и Балканския полуостров. Новобългарското просветно движение се определя от насоките и съдържанието на възрожденския процес. То отразява смяната на феодалните обществени отношения с капиталистически и нарастването на социалната роля на прослойките, свързани с тези процеси. Обособяващото се национално самосъзнание се изразява в търсене и укрепване на такива форми на образование и културен живот, които съдействат за сплотяване на нацията и за насочване към политическите задачи на времето. Новобългарското просветно движение обхваща най-общо следните процеси: оформяне и обосновка на нови възгледи за функциите, характера, съдържанието и методите на обучение и възпитание; развитие на широка дейност за откриване на новобългарски училища и обезпечаването им с учители; създаване на учебници, учебно-помощна литература и литература за деца; откриване на допълнителните просветни форми – неделни училища и читалища. За теоретик на новобългарската просвета се приема д-р Петър Берон, с неговия „Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” от 1824. 1.Педагогически възгледи на д-р Петър Берон (1799-1871). Написването на т.н. „Рибен буквар” има своята предистория. Получил най-доброто образование за времето си в училището на Райно Попович, а после и в Гръцката академия в Букурещ – на около 20-годишна възраст той П. Берон става домашен учител в състоятелни български и гръцки семейства. Като такъв той попада за първи път на знаменития за времето си буквар на гръцкия просветител Дарварис (1754-1823) известен с името „еклогар”. Напълно вероятно е, идеята за написването на „Рибния буквар” да е почерпана именно от него. Следва подготовката за това. Тя е предимно педагогическа и включва запознаването с новите педагогически идеи и практика в свободните и напреднали страни на Европа. Новите принципи на обучение, взаимоучителната метода, звучният метод на ограмотяване и новото хуманно отношение към детето са все дидактически новости, които могат да преобразят и българското училище. И сърбите имат своя буквар още от 1812 година, с автор Павле Суларич. Само българите нямат такъв...През 1824 г. той става факт. „Всякой, който види тази книжка, надея се да ся зарадува, а най-много учителите, защото тии ми ся струва, отколе щяха да остаят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имаха някоя книга по нашия език, напечатана за тях” – пише Берович. Новаторските идеи на автора за организацията на обучението са изложени в „Предисловието” на Буквара. В него той представя взаимоучителния метод на обучение, при който един учител може да обучава едновременно десетки деца, ако се опре на помощта на най-добрите ученици. Те са неговите помощници, а строго регламентираните дейности, извършване „по команда”, ще направят възможно това. Този метод е познат и в Европа, и в Гърция. Това е „Бел-Ланкастърската метода”, наречена в Гърция – „алилодидактическа”, която дава добри резултати. Учителят работи индивидуално само със своите помощници и така ръководи обучението. Те от своя страна привеждат в действие неговите идеи. „Звучната метода”, която се отнася до ограмотяването на децата, Д-р Петър Берон представя също в предговора. Тя е дидактическата и методическа новост, която ще скъси времето за ограмотяване и ще улесни децата и учителите. Получил докторската си титла, завършвайки медицина в Мюнхен през 1831 г. и разработвайки там докторат, Петър Берон става един от най-образованите българи за времето. Неговите интереси са енциклопедични, а научните му търсения – разнопосочни. Автор е на 26 обемисти научни трудове, от които няколко са безвъзвратно изгубени. Проблематиката в тях е от областта на атмосферологията, геологията и астрономията, философията и какво ли не още. Съдържанието на Буквара започва с Азбуката. Написана с различни по големина букви, тя трябва да приобщи децата към шрифта на буквара. Следват различните по дължина срички, съчетания от срички, думи и прости изречения. След азбукатка и материала за ограмотяване се предлагат 6 дяла, в които се разполага различно по характер съдържание, което служи за четене и въздействие върху децата. Заимствано е от чужди източници, на места побългарено, интересно за малки и за големи. Обект на особено внимание са човешкото поведение и нравствеността. Предлагат се и занимателни четива с популярен характер. В края на „Рибния буквар” е разположена Аритметиката. В основата на изложението е т.н. индуктивен метод, при който мисълта се води от примерите към правилата. Делото на Берон надминава очакванията му. Букварът е преиздаван шест пъти, чете се с интерес не само във взаимните училища и не само от децата. Илюстрациите на кита и делфина са причината тогавашният човек да го нарече „рибен”, въпреки, че и двата водни обитателя не са риби, а бозайници. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|