Тема първа. Общуване в бизнеса

4.
Правила на цитиране на използваната и цитирана
литература
При написването на теоретичната част при разработка на дипломна или курсова работа се използват различни литературни източници – произведения на различни автори, статии в периодичния печат или други издания, интернет сайтове и др. Цитирането на мисли, определения, съждения на различните автори изисква те да се описват по определени правила, за да се спазва авторското право. Това е от особено значение не само при написването на дипломната работа, а важи и за другите писмени форми – курсови работи, есета, реферати, доклади и др. семестриални задания. Желателно е, след като се цитират определенията на различни автори (или съждения), студентите да се опитат да направят съответни изводи върху тях: с какво са съгласни и с какво – не, и на тази основа да формулират собствено мнение.
1.
Общи правила
29
:
 Основен източник за библиографски сведения е самият източник
(книга, сборник, статия и др.) Потърсете информация на титулната (заглавна) страница, на нейния гръб, на корицата или в издателското каре;
 Библиографското описание на източника става на езика и на азбуката, които са използвани в оригиналния документ;
 Използването на външни литературни източници в текста на магистърската теза може да стане по два начина – чрез цитати или чрез перифразиране. Цитатът е буквално възпроизвеждане на текст от външния източник (дума, фраза, изречение или параграф). Ако текстът на източника е на чужд език, то цитатът трябва да бъде преведен възможно най-точно. Цитираният текст не трябва да бъде много дълъг (до 1 параграф), също така не трябва да прибягвате до изпълване на собствения текст с много цитати. Цитираният текст задължително се огражда с кавички. При перифразирането дипломантът представя (преразказва) чуждия текст със свои думи, като при това може да изрази своята лична позиция, мнение или да направи коментар. При перифразиране съответният текст не се поставя в кавички;
 И в двата случая на използване на външни източници (цитиране или перифразиране на чужд текст), източникът трябва да се посочи под линия в
29
Текстът е взет от платформата на МВБУ. Указания за подготовка и защита на магистърска теза

долната част на съответната страница. Цитатът или перифразата се обозначават, като се постави пореден номер в горната линия на реда на текста
(
superscript
), който препраща към библиографското описание на източника под линия по следния начин:
...оригинален текст на дипломанта „...цитат...“ (или перифраза)
30
 Номерацията на препратките е непрекъсната за цялата магистърска теза. При цитиране поредният номер на препратката се поставя след затварящата кавичка, а при перифразиране – в края на преразказания текст или на съответния параграф. За обозначаване на цитати и перифрази използвайте функционалността на Word „Footnote”
31
. В случаите, в които дипломантът е използвал външни източници (идеи, теории, аргументи или позиции), без да е направил препратки към тези източници, се приема, че е извършил плагиатство.
 При установени случаи на плагиатство магистърската теза ще бъде анулирана, а дипломантът ще понесе съответното административно наказание;
 Всеки литературен източник, посочен под линия в текста, трябва да бъде включен в списъка на използваните източници (цитирана литература) в края на магистърската теза. Изискванията за библиографско цитиране са описани съгласно БДС 17377-96.
 Библиографското описание на използваните външни източници съдържа задължителни и незадължителни елементи, в зависимост от вида на източника. При представянето на общия формат на описанието с получерен шрифт са отбелязани задължителните елементи, които не трябва да се пропускат. Обърнете внимание на използваните препинателни знаци (. , // и др.).

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: