Тема: стратегическо управление на фирма „дерони” оод-хасково разработил: научен ръководител



страница10/42
Дата11.08.2022
Размер286.55 Kb.
#114917
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   42
Дипломна работа СУ-Дерони
Вътрешни

Силни страни

Слаби страни

Уникален опит и знания (отличителна компетентност).
Адекватни финансови ресурси.
Добри конкурентни умения.
Добро реноме сред купувачите.
Признат пазарен лидер.
Добре обмислени стратегии по функционални области.
Достъп до икономии от мащаба.
Защитеност (поне до известна степен) от силни конкурентни въздействия.
Собствени технологии.
Предимство в разходите.
Отчетливи конкурентни предимства.
Възможност за продуктова иновация.
Подробен мениджмънт.
Други.



Няма ясна стратегическа посока (цел).
Влошаваща се конкурентна позиция.
Остарели фондове.
Рентабилност под номиналната, защото…
Липсват и ключови умения и знания.
Слаб контрол за проследяване изпълнението на стратегията.
Затормозеност с вътрешни оперативни проблеми.
Уязвимост към конкурентни въздействия.
Изостаналост в изследователската и развойна дейност.
Прекалено тясна продуктова линия.
Слаб пазарен имидж.
Конкурентни недостатъци.
Маркетингови умения под средните.
Неспособност да финансират необходимите промени в стратегията.
Други.


Фиг.1.1. Примерна схема на SWOT анализ (на евентуалните възможности и заплахи на външната среда; силните и слаби страни на фирмата)

Като практическо упражнение SWOT анализът включва две групи действия – на първо място като първа стъпка извеждане на основните силни и слаби страни, заплахи и възможности за фирмата. Втората стъпка е свързана с отчитане взаимодействието между отделните фактори.


За целта като графичен формат може да се използва т.нар. SWOT матрица на взаимодействието, която позволява да се определят четири основни типа SWOT стратегии, чиято формулировка лежи на базата на комбинирането на четирите променливи: заплахи и възможности на средата; силни и слаби страни на фирмата. Дадена фирма може да попадне във всяка една от алтернативните стратегии.
1.3.2. Стратегическо планиране
Стратегическото планиране осигурява постигането на избраните цели по пътя на използването на наличните предимства и създаване на нови. Така то определя какви стоки/услуги ще предлага организацията, на какви пазари ще присъства, какви ресурси ще използва, какви технологии ще внедрява в перспектива.
Стратегическата логика на планиране може да се коментира и от още една гледна точка. Многобройните дейности, наричани още работи, реализирани във фирмата, могат да се групират във функции: маркетинг, финанси, персонал, снабдяване и др. Функциите са институционализирани в организационни звена. Планирането в неговия стратегически аспект осигурява координация на функциите и на извършващите ги институционални звена при ясно и еднозначно предварително формулирана цел.17
Като сложна съвкупност от дейности всяка функция поставя пред управленците два вида взаимносвързани задачи. Първата задача е координация на дейностите (работите), включени в конкретна функция. Например за реализирането на функцията, свързана с персонала, е необходима координация между набирането и подбора на фирмените сътрудници, обучението им, организирането, стимулирането и контрола на работата им.
Или реализирането на функцията маркетинг изисква съгласуване на дейности като анализиране на маркетинговата среда, оценка на поведението на потребителите, конкурентите и посредниците, сегментиране на пазара, анализ и планиране на продукта,ценообразуване, промоция и дистрибуция на фирмения продукт.
Тази задача, този аспект на координация е своеобразен поглед навътре към конкретната функция. Различните бизнес функции не се реализират една след друга, а винаги са една до друга, нещо повече – те съществуват една чрез друга. Това определя втората задача, координиране на фирмените функции в мащаба на организацията като цяло. Втората задача предполага поглед от позицията на конкретна функция навън към останалите функции. Двете гледни точки към бизнес функциите, които определят съдържанието на двете управленски задачи, са в основата на ефективното управление на всяка конкретна функция и на организацията като цяло. Казано по друг начин, проблемът се свежда до изграждането и поддържането в равновесно състояние на два вида системи, които са от различен порядък и с различен мащаб. Системата, съответстваща на конкретна функция, има свои елементи, конкретните дейности и специфичен режим на взаимна обусловеност. Не могат да се очакват добри резултати от функцията персонал, ако не е отработена някоя от дейностите, например стимулиране или контрол, или ако не бъде постигнат синхрон между всички дейности, включени във функцията. В същото време всяка функция е елемент на система от по-висш порядък, т.е фирмата, и е свързана с всички останали по силата на причинно-следствени връзки.



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница