Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Монетаризмът и проблемът с регулирането на съвкупната
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Монетаризмът и проблемът с регулирането на съвкупната парична маса. Подходът на Фридман към анализа на предлагането на пари се свежда до следното: ако се обозначи с М паричният запас; с D - депозитната компонента (част) на паричната маса; с C - наличните пари, т.е. другата съставляваща на паричната маса; с R - законовите банкови резерви (касова наличност + остатъците по сметките на федералните резервни банки); с Н - запасът от пари с „повишена сила" (паричната база според Бранер и Мелцер), може да се запише следното съотношение: М = С + DН = С + R откъдето: М/Н = С+D/ C+R и М = Н (C/D + 1)/ (C/D + R/D). Следователно обемът на паричната маса е равен на количеството пари с „повишена сила" умножено по коефициент, значението на който зависи от отношението на сумата на наличните пари към сумата на депозитите и отношението на сумата на резервните средства към сумата на депозитите. В модела на Фридман са налице три фактора, определящи обема на паричната маса. Поведението на всеки един от тях зависи от решенията на различни участници в стопанските процеси. Фридман твърди, че Н се регулира от централните парично-кредитни институции; C/D – от „небанковите кръгове"; R/D - съвместно от банките и централните парично-кредитни институции.11 Според него главно значение в регулирането имат именно последните, които чрез системата на задължителните резерви и операции на открит пазар могат да възстановят икономическото равновесие, разрушено в резултат на действията на банките и „небанковите кръгове". Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 12 Посоченият модел за предлагането на пари се допълва и усложнява от изследователи като Ф. Кейгън, К. Бранер, А. Мелцер и др.. Днес икономистите много по-добре разбират закономерностите в движението на паричната маса. Но важни въпроси, свързани с възможностите за регулиране на елементите на паричната маса, остават спорни. Монетаристите настояват, че централните банки разполагат с достатъчно средства, за да могат за кратък период (2 - 3 месеца) да осигурят желаното поведение на М-1, М-2 или който и да е друг статистически „агрегат" за паричната маса. От друга страна техните опоненти считат, че въпросът не се свежда до формалните възможности от подобно регулиране, а доколко е разумна самата постановка на въпроса, предполагаща целенасочено регулиране на паричната маса в краткосрочни периоди. Поставят се под съмнение не „техническите" възможности за регулиране на М, а доколко са желателни и необходими такива действия, понеже последните предполагат крайно неустойчиво поведение на лихвените проценти, а също и други нежелани последствия в икономиката. 12 Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|