Концепция за спонтанния ред

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
24
Конкуренцията като процедура за откритие е начин за направляване на неизвестни резултати към неизвестни цели. Тя е необходима за откриването, разпространяването и използването на нови данни, за предпочитанията на хората, ресурсите, технологиите. Хайек уподобява конкуренцията на науката: пазарът регулира движението на стоките, а науката - движението на идеите. Според Хайек пазарът осигурява синтез на най-абстрактната и съвършено конкретната информация. Той направлява индивидите, стремящи се към най-изгодно прилагане и използване на своя труд, т.е. към социалния оптимум. Последният се разглежда от Хайек като породен стихийно и като такъв не е осъзната цел на всеки индивид поотделно.
В този смисъл той твърд и, че не може да има социален проект за развитието на обществото, плод на съзнателна дейност.
Хайек разграничава и противопоставя два типа организация на обществото - съзнателната и спонтанната. Редът в обществото може да се създава спонтанно съзнателно.
Съзнателният ред е моноцентричен, спонтанният - полицентричен. Първият функционира по план, ориентиран е към изпълнението на определени задачи, подчинява се на командата.
Действието на втория е произволно, той не е подчинен на някаква обща цел, ръководи се от общи, универсални, абстрактни човешки правила. Изводът е, че същността на спонтанния ред най-ярко се изразява от пазара, подчинен нареда на свободната конкуренция.
Концепцията за спонтанния ред всъщност е философската концепция на Хайек за развитието на обществото и ролята на закона. Затова тя заслужава малко по-голямо внимание.
Основната теза гласи, че обществото се заражда и развива независимо от хората, от техните желания и цели. Всеки опит да се променят съществуващите институции, закони и обичаи ще бъде обречен на неуспех. Тези институции са възникнали спонтанно, не са били предварително планирани или замислени. „Трябва да разберем, че човешката цивилизация има свой собствен живот, че всички наши усилия да подобрим състоянието на нещата се полагат в среда неподлежаща на пълен контрол от наша страна и където действат сили, които можем само да се надяваме да ускорим дотолкова, доколкото ги разбираме".26 Обществото според
Хайек осигурява гладкото действие на своя механизъм като въвежда правила, а не заповеди за поведение на индивидите. Тези правила имат превантивна функция. Ключът към разбирането на функционирането на обществото лежи в миналото, а не в бъдещето, и затова преднамерената промяна на правилата ще доведе до хаос. Съществуващите институции съдържат мъдростта на натрупания опит, знанието как да постъпваме.27 Те играят ролята на инструменти за оформянето на поведението на хората. Според Хайек правилата за поведение се предават генетично и се разделят на три групи. Към първата се отнасят онези, които се избират съзнателно, те се записват, дискутират и могат да се променят. Във втората група са правилата, към които се придържаме, но не можем да ги изразим с думи.28 Според Хайек това са най- важните правила за разбирането на обществото. И третата група обхваща тези, които се научават първо в процеса на наблюдение на тяхното действие, но които същевременно се опитваме да изразим с думи /английското обичайно право/.
Основно място в концепцията на Хайек за обществото заема индивидуалната свобода.
Това е състояние, в което индивидът не е предмет на насилие от произволната власт на друг, тя е основа за съществуване на либералното, свободно общество. „Ако се допусне налагането на предварително замислен модел за обществото ... тогава не трябва да се учудваме, ако обществото престане да функционира като съзидателна сила...". Обществото трябва да разчита

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
25 на творческия си заряд, на новите идеи, а не някаква централна институция, която да мисли вместо него. В същото време Хайек признава необходимостта от принуда, защото единственият начин да се предотврати тя, е заплахата от принуда за тези, които се опитват да я приложат. С тази функция е натоварена държавата, която предпазва индивидите от нарушаване на установените правила.
Хайек твърди, че модерните закони и принципите за справедливост са възникнали от системите правила, които дълго време са ръководили обществото и са направили възможен социалния живот. От тази система общи правила възниква законът в същинския смисъл на думата. Историята на човешкото обществото сочи две основни функции на закона - да разпорежда и да правораздава. С развитието си обществото започва все по рядко да прибягва до разпоредителната функция и се обляга на общите правила. По такава логика по-късно възниква и естествената необходимост от формулировка на водещите принципи на справедливост. „Функцията на племенния вожд или на днешния съдия следователно не е да създава нови закони, а да открие какво представляват в действителност принципите на справедливост". Последните съществуват независимо от племенния вожд, съдията или правителството. Те са продукт на еволюционния групов избор. Хайек разделя „истинския закон" и заповедите и формулира концепцията за господството на закона като средство за ограничаване на държавната принуда. Тази концепция има следните три характеристики:
1) индивидът трябва да притежава призната обширна частна сфера, защитена територия, в която правителствената власт не може да се намесва;
2) законите трябва да се прилагат еднакво към всички;
3) обществото трябва да е запознато със съдържанието на законите и да бъде сигурно в тяхното приложение.
За Хайек има три институции, които са играли решаваща роля за излизането на човечеството от първобитно общинния строй. Те стоят и в основата на днешното „велико" общество - частната собственост, честността и семейството. Верен на своя подход, че възможностите на човешкия разум са ограничени, Хайек формира извода, че „ние не сме измислили и не можем да измислим обществото", а хората са негов продукт и част от цивилизацията. Той твърди, че заблуда на социализма е, че съвременните институции са плод на човешкия разум и следователно могат да бъдат променени. За него съвременните революционни движения са ценни само като факт, те предполагат подобряване на производството и разпределението чрез съзнателна организация, но „ние отдавна сме надраснали този тип общество, което може да бъде поставено на основата на съзнателното планиране".
Характеристика на пазарния процес.
Вижданията на Хайек за пазарния процес могат да бъдат групирани в три основни пункта:
1) пазарният процес като процес, при който няма обща цел;

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
26 2) пазарният механизъм, „като игра на размяна";
3) конкуренцията като носител на информация.
Ще очертаем главните тези в горните пунктове.
Пазарният механизъм според Хайек не може да бъде управляван от никаква скала на ценности или йерархия, но в същото време той допринася за реализацията на индивидуалните цели на членовете на обществото. Този момент Хайек счита за главно предимство на пазарните отношения, които облагодетелстват всички въпреки липсата на обща цел. При свободната размяна колкото по-големи са разликите в нуждите и целите на всеки, толкова по-голяма е вероятността всички да спечелят от сделката. Силата на пазара според Хайек се състои в сътрудничеството между отделните членове на обществото, които иначе биха воювали за оскъдните ресурси. Хайек не отрича необходимостта от икономическа политика, но според него тя трябва да увеличава възможностите на участниците в пазарния процес, а не да ги ограничава. „ Следователно предметът на политиката в съвременното общество не трябва да бъде налагането на една единствена скала от ценности и цели ... ада позволи реализирането на голямо разнообразие от индивидуални цели".
За да обясни механизма на действие на пазара, Хайек го оприличава на „ игра на размяна ", при която изходът е неизвестен и зависи от умението и късмета на участниците. За да работи този механизъм е достатъчно да се фиксират честни правила, които дават еднаква възможност на всеки. „Ние сме щастливи, че пазарната система ни е снабдила със забележително всеобхватна комуникационна мрежа: мрежата на цените". Хайек придава изключително значение на цените, за него те са символи със закодирана съществена информация, механизъм за регистриране на промените, който разпределя ресурсите, организира пазара и определя целите. Никоя централизирана система, за да извърши структурни промени в производството, не може да събере нужната информация и да реагира така бързо, както пазарният механизъм Цените притежават и друго предимство. Те позволяват да се анализират потребностите и да се определи минимален разход на ресурси за производство. Хайек вижда пазарния механизъм като „чудо", надарено едва ли не със свръхестествени свойства. „Въпреки че механизмът е сляп и не се нуждае от заповеди или определени цели, той насочва хиляди стоки към тяхната най- ефективна употреба". Пазарният механизъм възнаграждава всеки според приноса му, като при това според Хайек не е достатъчно да има само упорит труд, необходимо е да има обществено задоволяване на нуждите. Ето защо той критикува марксовата теория за стойността и по конкретно тезата му, че капиталистите не влагат никакъв труд. Това не е вярно, защото информацията на цените достига именно до капитала, до тези, които определят количеството труд и умението, необходимо да се вложи в производството.
Конкуренцията е друга характерна черта на пазарния механизъм, която също като цените носи информация на производителите. Хайек отхвърля традиционното схващане за конкуренцията като ненужно и разточително повторение на определен вид дейност. Той не признава също и апологетиката на идеалната конкуренция, предполагаща пълно познаване на пазара. За Хайек конкуренцията представлява по- скоро дейност, отколкото състояние.
Икономическите проблеми възникват в резултат на промени и развитието на икономиката е само процес на приспособяване към тях. Идеална конкуренция не съществува. Функцията на

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
27 конкуренцията е да диференцира производителите, да убеди купувачите, че единият от тях е по-добър от останалите. Идеята за идеалната конкуренция е „капан", който може да доведе до заключението, че производството на еднакви продукти под ръководството на една централна институция ще доведе до по-рационално използване на ресурсите. За Хайек конкуренцията е процес, при който се разкриват различните вкусове и предпочитания на участниците на пазара и начините за тяхното задоволяване при минимални средства. Затова Хайек придава особена пионерска функция на конкуренцията. Ето защо такава институция като държавния монопол според Хайек не може да действа откъсната от пазарните условия на търсене и не е в състояние да научава промените в пазарните условия, което да й позволи да обслужва клиентите по- ефективно и по-евтино.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: