„Новата количествена теория"

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
9 скоростта на обръщение на П започва да се разглежда като проблем на теорията на търсенето; към търсенето на пари е приложена теорията за цените; устойчивостта на функцията за търсене на П (т.е. за скоростта на обръщение на П) се оценява на основата на достъпни данни. Вместо твърдението, че V представлява постоянна величина, М. Фридман твърди, че функцията на скоростта на обръщение на парите има постоянен характер.6
Теория на търсенето на пари.
Съгласно тезите на М. Фридман, новата количествена теория е теория за търсенето на пари, а не теория, обясняваща обема на продукцията, размера на паричните доходи и равнището на цените. Количествената теория за парите не може и не казва нищо за поведението на тези променливи, докато не се уточнят условията за предлагане на пари.
Следвайки традицията се предполага, че полезността на парите не е подложена на внезапни изменения. Фридман твърди, че е по-добре като характеристика на промяната на личния доход да се използва величината на „перманентния доход", чието изменение е свързано с действието на дългосрочни фактори.
Един от често обсъжданите въпроси е: ако скоростта на обръщение на парите зависи от нормата на лихвата, това означавали, че новата количествена теория се съгласява с кейнсианството? Ако се използват кривите за равновесие на стоковия и паричния пазар (IS-
LM),7 може да се каже, че и в двата модела се предполага съществуването на криви на равновесието на паричния пазар LM с положителен наклон.
Новата количествена теория приема предположението за хоризонтална крива на равновесието (IS) на стоковия пазар (у кейнсианците тази крива се характеризира с отрицателен наклон). При такава постановка нормата на лихвата ще е екзогенна величина, а между величините Ми Y се установява ясно взаимодействие. В този случай еластичността на
V, а следователно и кривата на равновесие на паричния пазар (LM), няма да играе някаква роля спрямо лихвата, стига да не стане безкрайна величина. Тогава съдържанието на новата количествена теория се резюмира така: еластичността на V спрямо лихвата е крайна величина, поради което тази зависимост е устойчива; нормата на лихвата се дефинира в реалния сектор на икономиката, т.е. на пазара на стоки.
Поставяйки лихвеният процент като един от аргументите на функцията на скоростта на обръщение на парите се настоява, че еластичността на V спрямо лихвата е съвсем малка, благодарение на което стойността на V, както и размерите на номиналния доход, могат да се предскажат достатъчно точно.
Но гледната точка на Фридман по този проблем не е достатъчно ясна. Тя се простира от твърдението, че количествената теория за парите се съгласува с всяка трайна еластичност на V спрямо лихвения процент до неизползването на лихвата за обяснение на скоростта на обръщение на парите.
8

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
10
Отношението на монетаризма към проблема за закъсненията (лаговете) при протичането на икономическите процеси е една от важните му отличителни особености от количествената теория за парите. Базирайки се на схващането, че икономистите могат да предсказват стопанската конюнктура за не повече от година напред и не могат да предвидят с какво закъснение ще се проявят последствията при изменения в парично-кредитната сфера, М.
Фридман достига до извода, че гъвкавата парично-кредитна политика преди всичко води след себе си нарушение на равновесието. Затова е много по-добре да се приеме политика на стабилни темпове на разширяване на паричната маса, равна на трендовите темпове на прираста на продукцията (плюс трендовия темп на намаление на V). За широките парични параметри Фридман определя 4% годишно като желан темп на прираст на паричната маса.
Според М. Фридман лаговете са големи, но продължителността им е различна. В изследванията си той показва, че повратните точки в динамиката на паричната маса винаги предшестват повратните точки на икономическия цикъл, изпреварвайки пиковите точки средно с 16, а низходящите точки - с 12 месеца. Изследванията на Фридман за лаговете предизвикват острата реакция на икономистите. Критикуват го, че твърде песимистично оценява възможностите за стабилизация на икономиката чрез гъвкава парично-кредитна политика и разсъждават, че някои резултати в икономиката могат да се получат твърде бързо, като общият ефект от парично-кредитната политика с времето ще се усилва. Следователно определена стабилизация на икономиката може да се очаква едва след 6 до 9 месеца.
На критиката М. Фридман отговаря, че наличието на съществени, желани последствия в първите няколко месеца от изменението в политиката съвсем не противоречи на извода му, според който по-късно нежелателните последствия от такава политика довеждат до още по- голяма дестабилизация на икономиката.
Споровете за продължителността на закъсненията в парично-кредитната сфера и тяхната изменчивост продължават даже сред монетаристите. Може да се твърди, че последствията от измененията продължават да се проявяват далеч след периода, за който са разчетени. Това обстоятелство се оказва твърде съществено от гледна точка стратегията на кредитно-паричната политика. Всъщност всичко се свежда до въпроса доколко е голямо значението на парите в колебанията на макроикономическите показатели.
В „Monetary History of the United States. 1867 - 1969" M. Фридман и А. Швард нагледно показват, че колебанията на макроравнище в икономиката на САЩ могат убедително да се обяснят на основата на монетарната теория, макар и това да не изключва и други тълкувания.
В гл.7, посветена на „Великата депресия", те доказват, че независимо от сериозните структурни проблеми в икономиката, катастрофата в началото на 30-те години би могла да бъде избегната, ако Федералната резервна система (ФРС) не е допуснала редица груби грешки и недостатъци.9
По-късно монетаристите твърдят, че ако се изключи периода на „Великата депресия", връзката между потреблението и количеството пари се оказва много по-тясна, отколкото между потреблението и другите автономни разходи.
Емпиричните резултати на Л. Андерсъни Д. Джор- дан свидетелстват твърде убедително в полза на монетаризма. Независимо от показателите, с които се характеризира

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
11 паричната и фискалната политика, получените от авторите коефициенти на регресия не доказват популярните твърдения, че фискалните мерки по-широко въздействат на деловата активност, отколкото парично-кредитните, че техните резултати се проявяват по-бързо и по- лесно се предсказват.
Оказва се, че с помощта на променливите, характеризиращи предлагането на пари, могат да се обяснят почти всички изменения в номиналния доход, които в изучавания период може да се отнесат за сметка на паричната или фискалната политика. За разлика от Фридман тези автори твърдят, че въздействието на фискалната и парична политика на практика напълно се реализира в течение на една година.
Наред с чисто научното развитие на теорията, промените в областта на политиката дадоха след 60- те години на XX век „тласък" на монетаризма. В края на 60-те години фискалната и паричната политика на два пъти влизат в „спор" помежду си и на така на практика могат да бъдат сравнявани различните форми на регулиране. 10

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: