Тема Въведение в дисциплината икономически теории
За границите на държавната намеса
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| За границите на държавната намеса. За Хайек истинската роля на правителството е да не създава определен социален строй. Това е така, защото в либералното общество „по характера си социалният строй прилича на много други организационни структури в природата, структури, които не можем да създадем сами, но можем да им позволим да се развиват като създадем подходящи условия ". Работата по създаването на такива условия може само до известна степен да оправдае принудителните мерки на правителството. Към тях спада укрепването на националната отбрана, борбата с природните бедствия и други. „Задачата на правителството е да създаде схема, при която индивидите и групите могат успешно да преследват целите си и да използва понякога своята принудителна власт за набиране на средства за осигуряване на услуги, които по една или друга причина пазарът не може да предложи". Хайек разглежда и други непазарни стоки, които правителството осигурява чрез въвеждането на принудителна форма на заплащане от обществото. Такива са различните видове регистрационна и статистическа информация, качественото освидетелстване на стоките, строителството на пътища и други благоустройствени мероприятия. Дори и над тези услуги не е необходим пълен приоритет на правителството. То винаги трябва да отстъпва там, където пазарните сили могат да влязат в действие. Хайек разбира обществения сектор като банка, в която всеки внася пари и тегли услуги. Всъщност той развива идеята за общественото финансиране на базата на чисто икономическото му съдържание. „Правилният подход за определяне на размера на държавния сектор е да се вземе решение за величината на данъчните удръжки и чак тогава да се решава как те да бъдат изразходвани". По-късно идеята за общественото финансиране се допълва и според Хайек на нея започва да се гледа като инструмент за социална справедливост, което означава налагане на по-високи данъци на малцинствата. Мнението му е, че използването на данъчната система като средство за преразпределение на доходите е лишено от смисъл. По принцип той не е съгласен прогресивният данък да се използва като политическо средство за преразпределение. Хайек обосновава тезата си с няколко довода: на първо място, високият данък не поощрява интензивната икономическа дейност, защото големият доход означава нарастване на количеството труд, необходимо за покриване на данъчния процент и може да бъде аргумент за регресивен, но не и за прогресивен данък; на второ място, сумата на постъпленията от големите данъци са практически нищожни в сравнение с основната маса постъпления от групата на средните доходи (тези данъци по-скоро служат да угодят на завистта на по-бедните, отколкото да им осигурят материални блага); и трето - високите данъци застрашават пионерската функция на богатите в развитието на техническия прогрес. Те намаляват размера на спестяванията и на инвестициите, което увеличава безработицата и намалява конкуренцията. Целесъобразната данъчна политика според Хайек почива върху правилото „да се определи максимално допустим размер на данъчно облагане, равен на процента от НД, който държавата получава под формата на данъци". Хайек смята, че освен осигуряването на услуги и събирането на данъци, една от основните задачи на правителството е да ограничи принудителните действия на монополите върху работната сила и капитала. В тази връзка той разглежда профсъюзите като инструмент за икономическа принуда. Въпреки критиката към ролята на профсъюзите, според него свободата на професионалните сдружения и стачките са достижение на свободното общество, но при условие, че никой няма право да насилва останалите да стачкуват. Той предлага да се Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 31 отнемат законовите привилегии на синдикатите, които в много отношения ги правят неуязвими. Хайек предписва аналогични „лекарства" и по отношение монопола върху капитала, който задържа свободното действие на пазарните сили. Например предлага картелите и другите опити за премахване на конкуренцията да бъдат обявени извън закона. Той отива дори още по-далеч, като поставя под съмнение необходимостта от държавен контрол върху паричната емисия, разглеждайки го като главна причина за инфлацията. Хайек има твърде неясен подход за ролята на държавата при повишаването на общественото благосъстояние. Той претендира за осигуряването на минимален доход за непълноценните членове на обществото, което е отстъпление от позициите на пазарния механизъм в полза на социалната справедливост. В този случай държавният монопол е необходим. Още от самото начало социалното осигуряване се е считало за компетенция на държавната власт. В схемата на Хайек обаче няма еквивалентност със случая за осигуряване на минимален доход, който разгледахме по-горе (на лица - болни, сираци, с физически недъзи и т.н.). Това се дължи на факта, че редица схеми на социалното осигуряване са загубили икономическото си съдържание и са се политизирали. Пенсионното осигуряване например се е превърнало в инструмент за преразпределение. Затова Хайек твърди, че тази функция може да се използва по-евтино и по-ефективно от частни застрахователни компании. Подобно е предложението му и за здравеопазването, където осигуряването не трябва да бъде изключително право на държавата. Хайек дори предлага да се премахне държавния монопол за социалното осигуряване срещу безработица. По такъв начин ще се постигне естествено пренасочване на работната сила от губещи към печеливши отрасли. Възгледите му за образованието и жилищното строителство се изграждат върху схващането, че монополът на държавата върху тези области трябва да бъде разчупен чрез системата на образователните ваучери и структурата на наемите. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|