Фрайбургска школа - теория за социалното пазарно

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
18 управлявано стопанство - икономиката на СССР, фашистка Германия и стопанствата на древните фараони и държавата на инките през XV век.
Социалното пазарно стопанство – основни принципи.
На тази изходна основа се е построен и моделът на социалното пазарно стопанство. С това понятие се определят редица принципи, формулирани от Ойкен. Особено важни сред тях са: 1) свобода на ценообразуването и стабилност на паричното обръщение; 2) конкуренция без монополи и неприкосновеност на частната собственост; 3) икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите; 4) ограничена икономическа роля на държавата. Първите три принципа представляват двойки, като основен за социалното пазарно стопанство е този на частната собственост. Според неолиберализма без частна собственост не може да съществува конкуренция, свобода на ценообразуването, самостоятелност на предприемачите и очертаване тяхната икономическа отговорност. За Ойкен „основната грешка на стопанско политическите дискусии на миналия и началото на настоящия век се състои в това, че решаването на социално-политическите въпроси се свързваше с характера на собствеността". Той твърди, че решението на социалните въпроси не трябва да се свързва с отмяната на частната собственост.
Към основните принципи на модела на социално пазарно стопанство се отнася също изискването за конкуренция без монополи. Частната собственост се разглежда като пред- поставка за конкуренцията, така както конкуренцията е предпоставка частната собственост да не води към нарушение в социалната и икономическата област. Затова Ойкен твърди, че частната собственост върху средствата за производство се нуждае от контрол от страна на конкуренцията. Наред с конкуренцията като съвършена форма на пазарни отношения, неолибералните разграничават още четири типа пазарни форми: частичен олигопол, олигопол, частичен монопол и монопол. Под частичен монопол те разбират господството на един производител на пазара, наред с който функционират и други, като действията им се определят от монополиста. Монопол е ситуация, когато на пазара действа само един производител. За разлика от конкуренцията, при частичния олигопол и при олигопола ходовете на производителите са ограничени.
Когато се изяснява понятието модел на социално пазарно стопанство, следва да насочим вниманието си към принципа на свободното ценообразуване, който въпреки външната прилика няма нищо общо с принципа на класическия либерализъм. Неолибералите от една страна изискват законодателно уреждане и поддържане на този принцип, но от друга
- го свързват с темповете на икономически растеж, установяването на правилните пропорции, справедливото разпределение. Затова те не само не изключват, но и допускат определена намеса на държавата в различните сфери на икономическия живот. Нещо повече - в доктрината на неолиберализма този принцип изпълнява координираща функция. „Същността на пазарното стопанство, пише Рьопке, се състои в това, че вместо регулирането на икономическия процес чрез плана и заповедите на властите, то установява регулирането чрез механизма на свободните цени". Сблъсквайки се обаче с реалната икономика, привържениците на теорията за социалното пазарно стопанство застъпват идеята за намесата на държавата за възстановяването на „свободата" и равновесието в икономиката. Тази особеност определя двузначните оценки по отношение на социалното пазарно стопанство на различни автори. В нея се фокусира своеобразният сблъсък на либералните принципи на

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
19 свободно ценообразуване с функциите на държавата. Ето защо е недопустимо да се смесва либерализма в политиката с икономическия либерализъм. Либералните икономически и политически ценности притежават специфични особености. (Например Раймон Арон е безспорен либерал в политиката и противник на авторитаризма, но това не означава, че е представител на икономическия либерализъм, (защото) тъй като няма нито ред, който да твърди, че от свободната частна инициатива ще се роди съвършен обществен строй, ако държавата не се намесва).19
Следващият принцип на модела на социалното пазарно стопанство е стабилност на паричното обръщение. Той се осъществява с помощта на парично- кредитната политика. На нея се възлагат големи надежди за създаването на условията за нормално функциониране на конкуренцията, процеса на ценообразуване и равновесието на икономиката. Твърди се, че с нея могат да бъдат отстранени цикличните колебания. Ето защо неолибералите (прилика с монетаризма) поддържат мнението, че кризите в миналото са били причинявани единствено от неправилна парично-кредитна политика. Рьопке твърди, че „всичко свидетелства за това, че техните главни причини (на кризите) лежат в несъвършенството на паричната система и разпределението на капитала." Може би затова и Ойкен обрисува един паричен стабилизатор, с помощта на който могат да бъдат отстранени конюнктурните колебания.
Икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите са двойка принципи на германския неолиберализъм, (втъкани) застъпени още в неприкосновеността на частната собственост, свободата на конкуренцията, свободното ценообразуване. Какво разбират неолибералите под икономическа самостоятелност на предприемачите най-добре може да се види от твърденията им при описанието на концерна Грундик, който по това време има оборот приблизително 2 млрд. марки и заети 26 хил. човека: „Той е монарх. Въпреки, че той не е абсолютен властелин, той е един от тези, които знаят как пълно да използват предоставените възможности. Макс Грундик разрешава да го съветват, но решава сам и то мигновено".
20
С ролята на държавата е свързан един особено важен принцип в модела на социалното пазарно стопанство. Според Ойкен „социално-политическата дейност на държавата трябва да бъде насочена към поддържане на съществуващите форми на организация на икономиката, а не към ръководство на икономическите процеси" (както ще се види по-нататък, идеята за разграничаване на намесата на държавата от прякото ръководство на икономическите процеси особено ревностно се защитава от Хайек). За разлика от либералите, неолибералите считат, че пазарното стопанство не трябва да се оставя на произвола на съдбата, тъй като това ще доведе до нарушаване правилата на играта на конкуренцията. Целта на държавната намеса се ограничава в поддържането на „дееспособно стопанство", а средствата за въздействие не могат да бъдат извън пазарните предели. С други думи това е разширен вариант на вече споменатия принцип на въздействие чрез парично-кредитната система.
Още през 1943 година Людвиг Ерхард пише в една статия в памет на Карл Гьорделер:
„При всички положения целта, към която си струва да насочим нашите усилия, си остава пазарната икономика, почиваща върху истинската конкуренция на труда и резултатите от него.
Никога вече държавата не бива да бъде ограничавана единствено до ролята на нощен пазач, тъй като свободното пазарно стопанство също се нуждае от нормотворчески правораздавателни и правозащитни органи"21 В този смисъл три са основните стълбове на новата ордолиберална концепция за устройството на държавата и обществото: ефективно

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
20 действаща конкуренция като условие за динамично развиваща се икономика; валутна система, гарантираща стабилна парична единица и социален ред, създаващ условия за сигурност, уравновесеност и социална справедливост.
Моделът на социалното пазарно стопанство, разгледан в неговия чист вид, почива на свободното ценообразуване на основата на търсенето и предлагането на икономически самостоятелни частни собственици в условията на конкуренция, поддържана от държавата.
Всички привърженици на теорията за социалното пазарно стопанство възприемат становището, че моделът на социалното пазарно стопанство не е даден веднъж завинаги, не може да се взема наготово и да се прилага във всякакви условия. Според тях много по-важно е да се съблюдават принципите, които да доближават дадена икономика към социалното пазарно стопанство.22
Моделът на социалното пазарно стопанство предизвиква постоянен интерес и като цяло намира приложение в икономиката на ФРГ от периода на следвоенното й възстановяване до кризата на свръхпроизводство през 1966 - 1967 година. Управлението на канцлера Ерхард става емблематично за икономическата идеология на съвременните християндемократически партии.23

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: