Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Икономическото равновесие и икономическия цикъл
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Икономическото равновесие и икономическия цикъл. Според Хайек теорията за икономическото равновесие е необоснована. Главните му критични бележки са свързани с обстоятелството, че познанието е субективно и че обективното знание трябва да бъде открито в пазарния процес. Изхождайки от това Хайек твърди, че „мисълта, че можем да опишем пазара във вид на математическа формула с кривите на търсенето и предлагането ... за да получим план за разпределение на ресурсите, е илюзия". Икономическото равновесие предлага статичен модел, а според Хайек пазарният процес е непрекъснат. Той не отрича равновесието напълно, за него имаме динамично равновесие и още по-точно непрекъснато променящ се към равновесие процес, който не може да бъде овладян или планиран. От такива позиции по-нататък Хайек твърди, че динамичната същност на икономическото приспособяване се проявява особено ясно при парите и инфлацията и тяхната роля върху икономическия цикъл. По принцип той е съгласен с монетаристите, че инфлацията се причинява от увеличаването на количеството пари в обръщение. Като анализира кредитната експанзия Хайек стига до извода, че тя води до преразпределение на ресурсите и до промени в икономиката. При една хипотетична „кредитна" инжекция, инвестициите се насочвах предимно към основните средства за производство. Примамени от ниската заемна стойност на капитала, производителите усъвършенстват и разширяват материалната си база. Кривата на цикъла е във връхната си точка. Изведнъж притокът на евтин капитал прекъсва, а средствата вече се намират в ръцете на нуждаещата се от стоки потребителската маса. Поражда се глад на потребителски стоки. Производителите изоставят преоборудването на производството си и започват да се приспособяват към новата ситуация. Средствата за производство и работната сила бездействат, възниква депресията. Необходими са нови кредити, за да се поддържа бума в цикъла. Следователно новото производство и разкриването на допълнителни работни места са възможни само в условията на непрекъснато увеличаващи се дози на инфлация. Увеличаването на количеството пари предизвиква истински промени в използването на капитала и работната сила. Приносът на Хайек към класическата количествена теория за парите се състои в развитието на тезата, че освен общо повишаване на цените, инфлацията води и до необратими деформации в икономическите структури. Неразбирането на този факт кара някои икономисти да твърдят, че безработицата не е естествено следствие от инфлацията. Следва да се уточни, че Кейнс предлага решение, свеждащо се до увеличаване на инвестициите с цел създаване на условия за заетост и нарастване на производството. За Хайек кейнсианската политика за съзнателно увеличаване на общото търсене на инвестиции е най- лошото лекарство за всяка икономика, която иска да ограничи безработицата. Той отрича Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 28 тезата на Кейнс, че „ правителството е причината за високата или ниска степен на заетост на работната сила". Според него коренът на проблема трябва да се търси в профсъюзите и нереално високите надници, които те поддържат в нерентабилните индустрии. За Хайек традиционните методи за намаляване на безработицата са пагубни и те по същество се свеждат до съживяване на икономиката с леки дози инфлация, но „парите не са неутрални, те карат цените да се покачват с различни, хаотични темпове, изпращайки фалшиви сигнали до инвеститорите". Вследствие на това инвестициите отиват в погрешна посока. Изход положението са нови инвестиции и повишаване темповете на инфлация. Крайният резултат е - „свърхинфлация". Затова лечението на кейнсианската инфлация според Хайек е безработицата. „Стимулиращият ефектна инфлацията може да се отстрани бавно... или изведнъж, което ще доведе до висока степенна безработица за сравнително кратък период". Унищожаването на „злото" изисква на първо място функционален пазар на труда, който да позволи постоянен отлив на работна сила от секторите с излишно предлагане към тези с недостатъчно предлагане. Чиста илюзия е схващането, че инфлационната политика на правителството може да осигури пълна заетост чрез контрол върху предлагането. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|