Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Фридрих фон Хайек - лидер и най- известен представител на
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Фридрих фон Хайек - лидер и най- известен представител на лондонската школа Всеки опит за портрет на икономиста Хайек започва с оценката, че той никога не разглежда икономическите проблеми изолирано. В трудовете му присъстват философският анализ и политическите интерпретации, като особено място е отделено на концепцията за познанието, от което следва извода, че той не е привърженик на емпиричния подход. Отправна точка за Хайек и анализа му е признаването на естествените граници на човешкото знание и само познание. От тук и твърдението, че от науката не може да се очаква да прогнозира отделни събития в социалната област, тя само може да дава знания за възможните пътища за развитие. Така например той твърди, че икономистите са способни да изградят представа за системата на цените като икономически феномен, използвайки качествен анализ, но те не са в състояние да определят конкретните значения на цените на отделните стоки. Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 22 Основополагаща за лидера на лондонската школа на неолиберализма е тезата, че в социалната сфера регулиране на процесите не може да има. Причината за това той вижда в спонтанния характер на социалния ред и обстоятелството, че знанието винаги е частично. Хората имат различни представи, осведоменост и интереси. Поради това никой не е в състояние да покаже напълно позициите на света с очите на другите. От такива методологически позиции Хайек достига до извода, че всяка събрана информация за стопанската система като качество е по- лоша от тази, която свободно циркулира в нея /идеята за асинхронност на пазарната информация/. Мисълта за спонтанно формиращият се ред лежи в основата на консервативната по своята същност позиция на Хайек за промените в социалната област. За какво става дума? Тъй като съществуващите институти в обществото са резултат от естествения ход на неговото развитие, а хората не са в състояние да разберат истинското му съдържание, задължително е те да се откажат от активни опити за тяхното изменение. От тук по-нататък следва, че Хайек признава само законните изменения. Под тях той разбира постепенните, еволюционните, а не резките преобразувания на обществото. Това всъщност е философията на еволюционизма. Спонтанният характер на пазарния ред, индивидуалната свобода като изключителна ценност и невъзможността знанието да бъде концентрирано в един център, са трите носещи елемента, определящи възгледите на Хайек. Той е противник на държавната намеса в пазарния ред. Като дори отива още по-далеч от традиционните либерали, привърженици на принципа ласефер. Той смята, че този принцип трябва да се превърне във всеобщ и да обхване финансите и кредитно-паричната система. (Хайек има идея за частни пари). Темата за социалната справедливост заема особено място в подхода на Хайек. Той я разглежда в два аспекта: като правила за поведение позволяващи на хората да живеят заедно и като израз за разпределението на благата. Хайек защитава първата трактовка на социалната справедливост, тъй като той намира другата за несъвместима с общество, в което живеят свободни хора. В богатото творчество на Хайек25 /повече от 25 тома, посветени на проблеми на икономиката, правото, психологията и социологията/ се изследват и проблемите на равновесието, монопола, конкуренцията. Начинът, по който той ги анализира, дава основание да се твърди, че анализът му има предимно микроикономически характер, особено в частта за безработицата. За разлика от Кейнс Хайек търси причините за нея в деформираните структури на цените и заплатите, а главна отговорност - в правителството и профсъюзите. Цялостният анализ на творчеството на Хайек показва, че той и теоретиците, свързани с австрийската традиция (неслучайно се наричат някъде неоавстрийци), остават в науката модел за промяна на макроикономическата политика, чиито основни пунктове могат да се сведат до следните три: 1) подчертаване изключителността на пазара и конкуренцията; 2) отказ от кейнсианските принципи за излизане от криза и формиране на ико- номическата политика върху дългосрочна стратегия; 3) признаване на факта, че предлагането на ресурсите в дългосрочен времеви план е фактор с голямо значение за икономическия растеж. Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 23 Днес продължава да се полемизира дали анализите на Хайек са по- значими и радикални за науката отколкото тези на чикагската школа. Такъв спор задължително има своето място, но за разбирането му трябва да се изхожда от предпоставката, че по същество Хайек извършва преход в икономическата мисъл. За разлика от тази на XIX век, той поставя акцента към изследване на проблемите на разпределението, търсенето и използването на пазарната информация. Приносът на Хайек в този преход е безспорен и неслучайно той получава Нобелова награда по икономика през 1974 година. Неолибералната вълна в съвременната икономическа мисъл, неудовлетвореността от кейнсианската макроикономическа политика, опитът от 70 - 80-те години на XX век несъмнено привличат вниманието към е Хайек като опонент на Кейнс и ярък критик на регулативизма. Затова ще се спрем малко по-подробно на някои от възловите теоретични концепции на Хайек. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|