Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Модификация на неокласическата теория за заетостта
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Модификация на неокласическата теория за заетостта. Тя се състои в заместването на реалната работна заплата с дохода, оставащ след приспадане на данъка, получаван от факторите на производството. По такъв начин кривите на търсенето и предлагането на труд се обвързват с показателя „доход". Теорията за предлагането анализира преди всичко доброволната безработица, т.е. тази, която е резултат на предпочитанията на работниците да се въздържат от работа, защото изискват по-добри условия за труд. За теорията на предлагането пазарът на труда действа фактически идеално, в смисъл че се намира в постоянно равновесие и доколкото се допускат отклонения от това състояние, те се свързват с намесата на държавата. В тяхната теоретична схема приспо- собяването се извършва в такъв интервал от време, че фактически самото разграничаване на краткосрочен и дългосрочен период в икономиката се лишава от смисъл. Ето защо, безработицата изобщо, а не само „естествената безработица", както е у монетаристите, е резултат само на реални, а не на парични фактори. Това твърдение е типично за съплай-сайде- рите като изразява в интереса на икономическите агенти от реалните, а не от номиналните доходи. Затова пазарът винаги установява реално (а не само номинално) равновесие. Следователно опитите за увеличаване или управление на съвкупното търсене не могат да постигнат съществен резултат. Точно такъв извод се „вписва" в общата логика на теорията за предлагането. Същността на подхода за безработицата е изложен от А. Лафер в средата на 80-те години на XX век. Подобно на този подход всички привърженици на теорията на предлагането търсят първопричината за безработицата в прекомерните данъчни ставки върху доходите на производствените фактори, които отслабват стимулите на стопанска дейност. От такива Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 15 позиции е логично и твърдението, че съкращаването на данъчните ставки е сигурно средство за увеличаване на заетостта. „Пределните данъчни ставки стоят като клин (a wedge) между това, което даден работодател плаща на своите фактори на производството, и това, което те в крайна сметка получават под формата на доход след приспадането на данъка... За да се увеличи общото производство, мероприятията на икономическата политика трябва да водят еднакво до увеличаване на търсенето от фирмите на производствените фактори и до нарастване на желанието на производствените фактори да бъдат наемани. Данъците от всякакъв вид трябва да бъдат намалявани. Тези съкращения ще бъдат с най- голям ефект, когато бъдат понижени най-много пределните данъчни ставки. Всяко намаляване на пределните ставки означава, че работодателят ще плаща по-малко, но работниците ще получават повече. Както от гледище на работодателя, а така и на работника, ще бъде желана повече заетост и ще последва по- голям обем на производство". 29 Гилдър е по-точен и по-ясен като твърди, че „Пределните данъчни ставки определят въздействието на даден данък върху мотивите и върху желанието да не се работи или да се работи." 30 Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|