ВРАТИТЕ ЗА ПОРОЯ ОТ ЗЛО ВЕЧЕ СА ОТВОРЕНИ

Сега, когато не може да държи света във властта си, лишавайки го от Свещените писания, Сатана прибягва към други средства, за да постигне същата цел. Разрушаването на вярата в Библията обслужва намеренията му не по-зле от унищожението на самата Библия. Разпространявайки и внедрявайки убеждението, че Божият закон не е задължителен, той убеждава хората да го нарушават със същия успех, какъвто би постигнал, ако хората изобщо не знаеха предписанията на закона. И днес, както през миналите векове той продължава да работи чрез църквата, за да претвори в живота своите намерения и планове. Различните съвременни религиозни организации отказват да чуят непопулярните истини, ясно представени на страниците на Свещените писания и, борейки се с тези истини приемат тълкувания и заемат позиции, чрез които с пълни шепи сеят семената на неверието. Като приемат папското лъжеучение за безсмъртието на душата и съзнателното състояние на човека след смъртта, те отхвърлят единствената защита против измамата на спиритизма. Учението за вечните мъки стана причина много хора да изгубят вяра в Библията. Когато се обяснява четвъртата заповед и хората започват да разбират необходимостта тя да бъде спазвана, за да ги освободят от тази нежелана за тях заповед, популярни учители заявяват, че Божият закон не е вече задължителен. Така те отхвърлят и закона , и съботата. В хода на работата по реформата, засягаща съботата, делото на отхвърляне на Божия закон ще става все по-пълно и всеобхватно, за да се избегнат изискванията на четвъртата заповед. Ученията на религиозните вождове отвориха вратата за неверието, спиритизма и презрителното отношение към святия Божий закон, но върху тях ляга страшна отговорност за беззаконието в християнския свят.

Но християнският свят отхвърли с презрение закона на Йехова и Господ ще изпълни Своето намерение: Той ще лиши земята от благословение Си; ще престане да пази онези, които въстанаха против Неговия закон, като учат и принуждават хората и те да постъпват така. Сатана има власт над всеки, когото Бог не пази по особен начин. Той е твърде благоразположен към някои, грижи се за тяхното благосъстояние за да може чрез тях най-успешно да приведе в изпълнение плановете си; на други причинява много неприятности и мъка, като ги кара да вярват, че Бог е причина за всичките им страдания.

Чрез спиритизма Сатана ще се представя за благодетел на човешкия род, като изцелява болести и предлага на света нова, по-възвишена система на религиозна вяра; В същото време ще върши пагубното си дело. Изкушенията му ще погубват хиляди хора. Невъздържаността лишава хората от разум; на всякъде царят раздори, ненаситно желание за удовлетворяване на низки страсти, кръвопролития. Той полага особени усилия да разпали национална омраза сред народите, за да отвлече съзнанието на хората от подготовката да посрещнат верни Господния ден.

Тъй като спиритизмът все повече подражава на съвременното номинално християнство, измамата и изкушението придобиват още по-голяма сила. Самият сатана се промени, може дори да се каже, обърна се, следвайки днешните обстоятелства. Той взема образа на светъл ангел. Спиритизмът ще върши чудеса, ще изцелява болни, ще бъдем свидетели на неопровержими явления. Спиритизмът ще заяви своята вяра в Библията, уважението към църковните постановления, затова към работата му ще се отнасят като към откровения, имащи божествена сила.

Тогава великият измамник ще се постарае да убеди хората, че точно тези, които служат на Бога, са причина за бедствията. Хората, предизвикали Божия гняв с беззаконния си живот, ще обвинят за своите нещастия онези, чието вярно отношение към Божиите заповеди винаги е било упрек за нарушителите. Ще бъде заявено, че нарушителите на неделния закон сквернят Бога; че този грях е предизвикал бедствията на земята и че те не ще престанат, докато не бъде взето решение всички да пазят неделята; че онези, които пазят четвъртата заповед, не отдават на неделния ден почитта, която му дължат и именно те нарушават мирния ход на живота на земята и лишават останалите от Божието благоволение и от благополучието на земния живот.

И когато, възбуден от подобни лъжливи обвинения, гневът на народа стигне своя предел, хората ще постъпят с посланиците на Бога тъй както отстъпилият Израил се отнесе с Илия: “И като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите” (III Царе 18:17, 18).

В тази последна борба с Божия народ Сатана ще приложи същия начин на действие, както в началото на великата борба в небесата. Отначало ще заяви, че всецяло е отдаден на стремежа да укрепи Божието управление на земята, а тайно ще прави всичко възможно, за да потъпче властта на Бога. Той обвиняваше ангелите останали верни на Бога, за делото, което сам бе започнал. Същата измама характеризира историята на римската църква. Тя се обяви за наместница на небето, ала се стремеше д се превъзнесе над Бога и да промени Неговия закон. Във времената на господството на Рим верните на Евангелието мъченици бяха обявявани за злодеи, за влезли във връзка със Сатана; бяха прилагани всевъзможни методи за да бъдат опозорени и представени на хората като престъпници, а и на самите тях бе внушено, че са именно такива. В наше време историята ще се повтори. В старанията си да унищожи онези, които пазят Божия закон, Сатана ще предизвиква обвинения срещу тях като нарушители на закона, хора, които навличат безчестие на Бога и съд над света.

Чудодейната сила, която се появява в спиритизма ще се стреми да влияе и на онези, които са взели решение да са послушни н Бога, а не на хората. Духовете ще разпространяват вестта, че са пратеници на Бога, за да убедят отхвърлилите неделния ден, че се заблуждават и ще твърдят, че сме длъжни да се покорим на земните закони, както на Божия закон. Те ще страдат заради великото безбожие възцарило се на земята , и същевременно ще поддържат свидетелството на религиозните учители, че нарушението на неделния ден е причината за този голям нравствен упадък. Огромно ще е негодуванието против всички, които откажат да приемат подобно свидетелство.

Бог никога не извършва насилие над волята или насилие над съвестта на човека, обратно, Сатана използва насилие и жестокост, за да покори на властта си онези, които не може да съблазни с други средства. Със страх и насилие той се опитва да завладее съвестта и така да постигне уважение и преклонение. За тази цел той работи чрез религиозната и гражданска власт и ги подтиква да издават закони, налагащи човешки постановления, противни на Божия закон.

КОНФЛИКТЪТ, КОЙТО СКОРО ЩЕ ИЗБУХНЕ
Пазещите библейската събота ще бъдат обявени за врагове на закона и реда, рушители на нравствените устои на обществото, виновници за анархията и разврата, предизвикали Божия съд над земните жители. Тяхната добросъвестност и верността им ще бъдат представяни като упорство, непокорност и неуважение към властите. Ще бъдат обвинявани като врагове на правителството. Църковни служители, отричащи необходимостта да се изпълнява Божият закон, ще говорят от амвона за задължението човек да се покорява на гражданската власт като на определен от Бога авторитет. Пазещите божиите заповеди ще бъдат представяни в законодателните събрания и съдилищата в лъжлива, превратна светлина и ще бъдат осъждани. Думите им ще бъдат оцветявани с измамни краски и всичките техни подбуди и действия ще се тълкуват най-лошо.

Тъй като протестантските църкви отхвърлят ясните доводи на Свещените писания в полза на Божия закон, ще направят опит да затворят устата на онези, чиято вяра не биха могли да опровергаят с доказателства от Библията. Макар да затварят очи пред този факт, те отварят пътя за преследване на всички, отказали по съвест да вършат онова, което прави останалия християнски свят, и не признават изискванията на папската събота, неделния ден.

“Не! Папата е лъжлив представител, а римокатолическата църква – измамна църква, и официалната църква на Дания, разбира се, ще го заяви високо и ясно. Това е дълг на църквата. Дълг е също тъй и на епископите...Да не им дадем възможност – нито на тях, нито на някой друг, да съблазняват християнския свят с папството.”

Danish priest, Saren Krarup, Berlingske Tidende, 28 юни 1988 г.

* * *

“Защото има само един Бог и един Ходатай между Бога и човеците , Човекът Христос Исус...” апостол Павел, I Тимотей 2:5

* * *

Във вторник папа Йоан Павел II нареди на римокатолиците да търсят прощение чрез църквата, а не направо от Бога. В основен документ за необходимостта от изповед римският папа изложи директивата за почти 800 милиона римокатолици по целия свят – да изповядат греховете си пред свещениците. Изискването греховете да се изповядват чрез свещениците е един от най-основополагащите принципи на римския католицизъм. The Associated Press, 11 декември 1984 г. Решението на папа Йоан Павел II да отдели посветена на Дева Мария е израз на желанието му да възстанови такива традиции като религиозните процесии и поклонничеството в търсенето на убежище – заявяват официални представители на Ватикана. Ватикана обеща на католиците снизхождение или отмяна на временните наказания за грях, ако те благочестиво участват в провеждането на годината, посветена на Дева Мария... От самото начало на своето първосвещенство преди осем години Йоан Павел II демонстрира особеното си благоговейно отношение към нея.

Той я нарича “небесна майка на църквата” и често я призовава по време на всенародни молебени . The Associated Press, 17 февруари, 1987 г.

“Римският първосвещеник...по време на своите богослужения като пастир и учител на всички християни чрез високия си апостолски авторитет утвърждава религиозна и нравствена доктрина, която трябва да бъде поддържана от цялата църква...на това учение е присъща онази безпогрешност, която Дивайн Редимър желаеше като дар за своята църква...и следователно тези определения на римския първосвещеник са неизменни по самата си същност”.

Папа Пий XII в свой циркуляр,

“Под решителното ръководство на папа Йоан Павел II държавата Ватикана зае вярната си позиция на значим глас в международния живот. Правилно е само страната да покаже уважението си към Ватикана с дипломатическото му признаване за световна държава.”

Дан Куейл, бивш вицепрезидент на САЩ (1988 г. до 1992 г.)

в Обръщение към Сената на САЩ, 22 септември 1983 г.
“Сенаторът Ричард Лугар, (щат Индиана) нарече Ватикана “чувствителен дипломатически форум” и “значителна благопристойна световна политическа сила”.

Реч пред Сената, 22 септември 1983 г.

Папата – всемирен примас?
Папата претендира да стане “всемирен примас” при обединението на англиканската и римокатолическата църква, които бяха разделени преди повече от 400 години, съобщи днес в Лондон високопоставен представител на двете църкви.

The Herald, Сидни, Австралия, 30 март 1982 г.

Днес в началото на доклада му пред Европейския парламент, папа Йоан Павел II бе прекъснат от преподобния Джон Пейсли, североирландски политик- протестант. Няколко минути след като папата започна да говори, мистър Пейсли възкликна: “Аз се отричам от вас като антихрист!”

Докладът на техните ученици в размер от 163 страници се окачествява като широкомащабен взаимен изпит на уважаващи се различни традиции. Това достижение е безпрецедентен опит за южните баптисти, обикновено неблагосклонни към обединение.

Преговорите, спонсорирани от Комитета на католическите епископи по вселенски и религиозни въпроси и Южния баптистки отдел на свидетелите с обща вяра, включваха 18 срещи, проведени между 1978 и 1988 година.

The Bakersfield Californian, 27 август 1989 г.

Те се опитват да установят контакт с мъртвите
Те се опитват да установят контакт с мъртвите. “Има духове. Виждам ги% - казва Рут Бъргър, която сама нарича себе си “съветница с интуиция”. Телепатия, ако държите на този термин. Спиритизъм, ако желаете да сте тенденциозни. “Те ни носят няколко прекрасни послания. Те искат да говорят с нас толкова, колкото ние искаме да разговаряме с тях.”

През свежа и ясна есенна нощ в библиотеката на католическата църква “Св.Петър” в град Скоки, щата Илинойс, Бъргър въвежда в тъй наречената стая за призоваване на духове 35 члена на рицарския орден “Северен бряг на Нейм”, конфронтирани от християнската секта на вдовиците и вдовците...

А ето как става това през 90-те години: усмихната жена с твърде нормален вид влиза в църква, зала, частна къща или апартамент и в много прозаична форма вика това, което тя нарича духове на мъртвите.

The Morning News Tribune, 14 ноември 1990 г.


НЕЛЕПА БАСНЯ
Теорията за безсмъртието на душата е едно от онези лъжеучения, които Рим е взел от езичниците и е внедрил в християнството. Мартин Лутер причислявал това учение към
“нелепите басни, които се прибавят към купчината смрадна тор от римски постановления”.

E.Petavel, The Problem of Immortality, p. 255

Martin Luther, Exposition of Solomons Book Called Ecclesiastes, p.152

Фундаменталната заблуда за естественото безсмъртие е начало на учението за съзнателното състояние след смъртта – учение, което подобно на учението за вечните мъки, противоречи на библейската истина, на разума и на понятието ни за човечност. Според общоприетото разбиране спасените на небето знаят за всичко, което става на земята и особено в живота на близките, които са оставили там. Как тогава мъртвите, наблюдавайки несгодите на живите, бидейки свидетели на греховете, които извършват най-скъпите им същества, като виждат, че те скърбят, разочароват се, страдат, как след всичко това те биха могли да се чувстват щастливи? Как би могло с мисли, заети с близките на земята, да се наслаждават на небесната радост? Колко отвратителна е вярата, че щом диханието остави тялото, непокаяната душа попада в пламъците на ада! Каква трябва да е душевната агония на онези, които гледат как близките им умират неподготвени за смъртта, за да бъдат хвърлени във вечното страдание на грешниците. Мнозина са губили разсъдъка си при тази ужасна мисъл.

Какво казват Писанията по тези въпроси? Давид говори, че човек е без съзнание в смъртта си: “Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същия ден загиват намеренията му” (Псалм 144:4). Соломон потвърждава тази мисъл: “Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо...; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето...; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш” (Еклесиаст 9:5, 6, 10).

Когато в отговор на молитвата на Езекия животът му бе продължен с петнадесет години, в признателността си царят възхвали Бога за великата Му милост. Възхвалата съдържа причината за радостта му: “Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; ония, които слизат в рова не могат да се надеят на Твоята вярност. Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес...” (Исая 38:18, 19). Популярната теология представя мъртвия праведник прославящ Бога с безсмъртни устни в небесата, ала Езекия не виждаше в смъртта такава бляскава перспектива. На думите му приглася песента на псалмиста: “Защото в смъртта не се споменува за Тебе; в преизподнята кой ще Те славослови?” (Псалм 6:5). “Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието” ( Псалм 115:17).

* * *

Цар Соломон, Екл. 9:5, 10

Мъченикът Тиндал говори за състоянието на мъртвите:

“Открито заявявам, че не съм убеден, че те живеят в пълна слава, славата, в която пребивават Христос и избраните ангели. Не вярвам в това. Защото, ако е така, трябва ли тогава да проповядваме за възкресението на плътта?”

William Tyndale, Preface to New Testament (ed. 1534). Преиздаден: Tindal, Frith, Barnes Reformers, p. 349

Невъзможно е да се отрече, че надеждата за безсмъртие е довела до всеобщо пренебрежение към библейското учение за възкресението. Ето какво споделя по този въпрос д-р Адам Кларк:
“Учението за възкресението е имало много по-голямо значение, било му е отделяно много повече внимание в първата християнска църква (отколкото днес). Защо? Апостолите са изтъквали това учение и са подтиквали Божиите следовници към усърдие, послушание и радост. Техните съвременни последователи рядко споменават за това. Първите християни са вярвали в това учение съгласно проповедта на апостолите; вярата на нашите слушатели е съгласно нашата проповед. В Евангелието няма учение, върху което да се акцентува по-силно, отколкото върху учението за възкресението; в съвременната проповедническа система няма пункт от вярата, по-пренебрегван от този”.

Commentary, remarks on I Corinthians, 15, абзац 3
Пренебрегването на библейските учения продължава тъй дълго, че славната истина за възкресението почти напълно потъна в мрака и християнският свят я изгуби от погледа си. Известен религиозен писател в коментар към словата на Павел в I Сол. 4:13-18 казва: “Учението за безсмъртието в слава на праведните има за нас и практическа стойност на утеха, защото не оставя в нас място за съмнение във Второто пришествие на Христос. Господ идва при нас в деня на нашата смърт. Ние трябва да очакваме това идване, да се надяваме Той да дойде. Мъртвите вече са преминали в слава. Те не чакат тръбния зов, за да чуят присъдата и да влязат в блаженството”.

Ала когато Исус Се е готвил да остави учениците Си, Той не им е казал, че скоро ще отидат при Него. Думите Му са били: “...отивам да ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:2, 3). И Павел ни казва, че “...сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа”. И добавя: “И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи” ( I Сол. 4:16-18).

Целият човешки род стана подвластен на смъртта след греха на Адам. Гробът очаква в равна степен всекиго. От друга страна, спасителният план предлага на всички избавление от гроба. “Ще има възкресение на праведни и неправедни” (Деяния 24:15). “Както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят” (I Коринтяни 15:22). Но между двете категории хора е прокарана граница. “всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а ония, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:28, 29). Онези, които се намерят достойни за възкресение в живот, са “блажени и свети”; “...над такива втората смърт не ще има сила” (Откровение 20:6). Но разплата за беззаконието – “възмездие за греха” очаква онези, които не ще получат прощение чрез покаяние и вяра. Те ще понесат различно по продължителност и сила наказание според делата си и това наказание ще завърши с втората смърт. Тъй като според справедливостта и милосърдието Си Бог не може да спаси грешника, останал в греховете си, Той го лишава от съществуване, защото грешникът сам е загубил правото си на това и с целия свой живот е доказал, че е недостоен за този дар. Вдъхновен от Духа, псалмистът изрича: “Защото още малко и нечестивият не ще го има вече; да, прилежно ще изследваш мястото му и не ще се намери” (Псалм 37:10). “И ще бъдат като че не са били” (Авдий 16). Покрити с позор, те ще изчезнат в безнадеждно вечно забвение.

Това ще бъде краят на греха и на родените от него страдание и разруха. Псалмистът пее: “Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги; ти си разорил градовете им, та поменът им загина” (Псалм 9:6, 7). В Откровение Йоан съзира бъдещата вечност и слуша хвалебния химн на Вселената, чиято хармония не е нарушена от ни един фалшив тон. Цялото творение – небе и земя – пее възхвала на Бога (Откровение 5:13). Там не ще има нито една погубена душа, която в безкрайните мъки да хули Бога; не ще има нещастници в ада, чиито стенания да се смесват с химна, изпят от спасените.
* * *
Онова, което змията заяви на Ева в Едем:

“Никак няма да умрете” –

И Юда споменава за това време: “...ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден”. След това цитира думите на Енох: “Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии (ангели) да извърши съдба над всички”. Йоан ни казва: “видях и мъртвите – големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; ...и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откровение 20:12).

Но ако едни мъртви вече се радват в небето, а други се мъчат в ада, защо е необходим този бъдеш съд? Учението на Божието слово по тези важни въпроси е определено и ясно и дори най-простите човеци могат да го разберат. Може ли искреният човек да намери нещо справедливо и разумно в общоприетата теория? Как биха могли праведните след изследователния съд да чуят словата: “Хубаво, добри и верни слуго!...влез в радостта на господаря си” (Матей 25:21), когато те вече са заедно с Него, вероятно даже столетия наред? А нечестивите ще бъдат събрани от всички кътчета на ада, за да чуят присъдата, изречена от Съдията на цялата земя: “Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън” (Матей 25:41). О, каква страшна подигравка! Какво позорно обвинение против Божията мъдрост и справедливост!

Никъде в Свещените писания не откриваме твърдение, че праведните получават наградата си веднага след смъртта, както и нечестивите з своето наказание. Нито патриарсите, нито пророците са ни оставили подобно уверение. Нито Христос, нито Неговите апостоли са правили най-малък намек за това. Библията учи ясно, че мъртвите не преминават веднага в небето. За тях се казва, че спят до възкресението (I Сол. 4:14; Йов 14:10-12). В деня, когато се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша (Еклесиаст 12:6), изчезват и всички помисли на човека.

“Протестантските реформатори отхвърлиха идеята за преддверието на ада и за чистилището, макар че тя остава част от римокатолическата теология...И Мартин Лутер, и Жак Калвин смятат, че наказанията на ада са вечни, но символични, и идеята за вечните мъчения – за лесноусвоима и отчуждаваща от Бога”. US. News &World Report, 25 март 1991 г. с. 59

Слезлите в гроба са безмълвни. Мъртвите не знаят нищо за това, което става под слънцето (Йов 14:21). Уморените праведници намират блажен покой. Времето – продължително или кратко – за тях е миг. Те спят; Господната тръба ще ги пробуди и призове към славно безсмъртие. “...защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни...” А когато това тленното се облече в нетление, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно” (I Кор.15:52-54). А когато се пробудят от дълбокия си сън, мисълта им ще се възстанови там, където е била прекъсната в мига на смъртта. Последният миг от съзнанието им е бил пронизан от острието на смъртта; последната осенила ги мисъл е била, че стават жертва на гроба. Когато станат от него, първата радостна мисъл ще се излее в победоносния възглас: “О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото?” (I Коринтяни 15:55).

“ИЗМАМНИ ДУХОВЕ”

Когато близките са склонни да повярват, че мъртвите се връщат, за да общуват с тях, Сатана предизвиква появата на починалите неподготвени. Те твърдят, че са щастливи на небето и дори са високопоставени; така се шири заблудата, че няма никаква разлика между праведния и нечестивия. Тези мними посетители от света на духовете понякога изказват предупреждения, които се оказват верни. Спечелили доверието на човека, те представят учения, подриващи вярата в Свещените писания. Като проявяват дълбока заинтересованост за благополучието на своите близки, те се стараят да им внушат заблуди, опасни във висша степен. Фактът, че понякога казват истината, че могат да предсказват бъдещи събития, придават на лъжите правдоподобен характер и мнозина приемат лъжеученията им с такава готовност и им вярват тъй безусловно, сякаш са най-свята библейска истина. Божият закон е отстранен, духът на благодатта – отхвърлен, и кръвта на завета няма вече никакво свято значение. Духовете отричат Божествеността на Христос и даже се поставят наравно с Твореца. Тъй, скрит под нова маска, великият метежник продължава своята борба против Бога, започнала в небето и непреставаща вече почти шест хилядолетия на земята.

Такива хора пропускат свидетелствата на Свещените писания за чудесата, извършвани от Сатана и неговите работници. С неговото съдействие магьосниците на Фараона са подражавали на Божието дело. Апостол Павел говори, че преди Второто пришествие на Христос ще действа същата сатанинска сила. Господното пришествие ще бъде предшествано от “действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и от всичката измама на неправдата” ( II Солунци 2:9, 10). И апостол Йоан, описвайки чудодейната сила, която ще се прояви в последните дни, казва: “И вършеше големи знамение дотам, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши...” (Откровение 13:13, 14). Тук не става дума за мошеничество. Хората са измамени от чудесата, които работниците на Сатана наистина вършат, тези чудеса не са мними.

На образованите и възпитани хора той поднася спиритизма в най-изтънчена интелектуална форма, мнозина именно така попадат в клопката му. За мъдростта, която предлага спиритизмът, апостол Яков казва, че “не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска” (Яков 3:15). Великият измамник обаче знае как да прикрие това, маскировката най-добре служи на неговите цели. Той, който е отишъл при Христос в пустинята на изкушението като сияещ серафим, и пред хората застава като светъл ангел. Той призовава разума чрез възвишени теми, с всевъзможни очарователни видения разпалва въображението и въздейства върху чувствата с живописни описания, пропити с любов и великодушие. Той окриля човешкия разум зад въображаем възвишен полет, внушавайки на хората огромна увереност в собствената им мъдрост, за да отхвърлят в сърцата си Вечния. Това могъщо същество, което е завело Спасителя на света на една много висока планина и Му показало всичките царства на света и тяхната слава (Матей 4:8, 9), ще поднесе изкушенията си тъй, че да заблуди сетивата на онези, които не ще бъдат защитени от Божествената сила.

Дори нещо повече – Бог направо е забранил всякакво общуване с духове на починали. Сред евреите също е имало хора,у които като съвременните спиритисти са заявявали, че имат връзка с мъртвите. Но за тези “приятелски духове”, както наричали пришълците от другия свят, Библията говори като за “бесовски духове” (Откровение 16:14). Сравни Числа 25:1-3; Псалм 106:28; IКор.10:20. Всяко общуване с тях се е смятало за мерзост пред Бога и тържествено е било заявено, че за виновните е отредено смъртно наказание (Левит 19:31, 20:27). В наши дни даже думата “магьосничество” се произнася с презрение. Хората мислят, че твърденията за възможна връзка със злите духове са басни, останали в мрачното Средновековие. Но спиритизмът с неговите стотици хиляди и даже милиони привърженици проникна в научните среди, в църквата, в законодателните органи и дори в кралските дворове, без да е нищо друго, освен възродената, скрита зад нова маска, велика измама на древното магьосничество, осъдено и забранено от Бога.

“Астроложката Джоан Куигли заяви в четвъртък, че астрологическите съвети, които давала на Нанси Рейгън по времето, когато Роналд Рейгън бе президент на САЩ, са повлияли на хода на историята както по отношение на крупните събития, така и в детайлите... тя предсказала времето на някои събития при неговото управление с точност не просто до минута, а в някои случаи до секунда.” The Morning News Tribune, петък, 16 март 1990 г.

Дори ако нямаше никакво друго доказателство за истинската същност на спиритизма, самият факт, че духовете не правят никаква разлика между праведност и грях, между благородните и чисти апостоли на Христос и най-развратните слуги на Сатана, е достатъчен за да отвори очите на християнина, застанал пред тази измама. Духовете на лъжата се представят за апостолите и противоречат на всичко, което Христовите апостоли са писали, вдъхновени от Светия Дух приживе. Те отричат Божествения произход на Библията и така рушат основите на християнската надежда и унищожават светлината, озарила пътя към небето.

“Аз запалвам бяла свещ в името на чистотата и благословението. Чета Библията и направо призовавам съществата. Казвам им, че са попаднали в капан и че аз съм тук, за да ги изведа от него.” Екстрасенсът Тереза Карол, The Morning News Tribune, Такома, щат Вашингтон, 30 октомври 1988 г.