Теории за ролята на образованието
Форми на дидактически материализъм
Изтегляне 129.42 Kb.
|
Свързани:
Доклад възможностите на ИТ в обра, Курсова работа по Приобщаващо образование
- Навигация на страницата:
- Форми на дидактически формализъм.
| Форми на дидактически материализъм.
Формите на дидактическия материализъм се срещат още в първите християнски училища, в които учебният материал е бил в центъра на обучението. Учениците е трябвало да научават наизуст и да запомнят разнообразни религиозни текстове. Дидактическият материализъм получава широко разпространение през епохата на западно европейското възраждане. Негова методологическа основа е философията на емпиризма (Г.Спенсер и др.), според която познанието не може да излезе извън пределите на човешкия опит. Той винаги е източник на знания. Развитието на занаятите и промишлеността е тясно свързано с постиженията на естествените науки-физика, химия, биология и др. на приложната математика и т.н. Ето защо привържениците на тази теория смятат, че учениците трябва да усвоят реални, естественонаучни, фактически знания. Защитниците на дидактическия материализъм се обявяват за т.нар. реално образование, за свързване на обучението с живота. Но те в една или друга степен преувеличават значението на знанието, а подценяват формиращите функции на учебното съдържание, развитието на познавателните способности на учениците. Форми на дидактически формализъм. Формите на дидактическия формализъм са налице още по времето на схоластицизма на средните векове. Схолсатиците издигат в култ умствената еквилибристика, умението да се побеждава в спора с помощта на софизми, на логически хитрости, твърде често не основаващи се на задълбочени знания. Негова методологическа основа са е философията на рационализма, според която източник на знанията е разумът-те са продукт от дейността на познаващия субект, от самостоятелността на неговия ум. Според защитниците на тази теория задачата на образованието е да развива умствените способности на учениците, тяхното мислене, памет, въображение. Дидактическият формализъм подценява ролята на и значението на знанията и смята, че най-важни учебни предмети за развитието на познавателните възможности и логическото мислене на учениците са езиците- особено древните езици- гръцки и латински, а също и математика. Хуманитарните учебни предмети допринасят за приобщаване на подрастващите към науката, морала, изкуството и литературата. Те имат много по-голямо формално-образователна функция, отколкото природните. Ето защо привържениците на дидактическия формализъм се застъпват за класическото, за хуманитарното образование. В действителност и двете теории имат едностранен характер. Формалната и материалната страна на обучението са органически свързани помежду си и практически трудно могат да бъдат разделени или изолирани една от друга. Знанията са абсолютно необходими за развиване на способностите. Формалното образование е толкова по-пълноценно и по-високо, колкото по-богато и по-съвършено е учебното съдържание, т.е. материалното образование. Ето защо въпросът за рационалното съотношение е съчетание между формалната и материалната страна на обучението продължава да бъде актуален за съвременната дидактика. Изтегляне 129.42 Kb. Сподели с приятели:
|