Теории за ролята на образованието



страница7/8
Дата08.01.2023
Размер129.42 Kb.
#116152
1   2   3   4   5   6   7   8
Теории за ролята на образованието
Свързани:
Доклад възможностите на ИТ в обра, Курсова работа по Приобщаващо образование
2.2. Учебен предмет.
Учебният предмет обхваща тясна, логически систематизирана област от научни знания, от абстрактни понятийни структури. Проектът обхваща много по-обширна област от термини, обединени, за да се изучава част от действителността, която не се ,,побира” в рамките на един учебен предмет. Подходът на темата е многомерен. Необходимо е обединяване на познания от няколко различни научни области (или учебни предмети).
При проекта или темата учебното съдържание не е организирано, за да може ученикът да изучава по-лесно. Организирането на знанията е дело на самия ученик, докато при учебния предмет научното значение е организирано и йерархично. Учебният предмет и проектът се отличават и по своята гъвкавост. Проектът отговаря на интересите на учениците и на спонтанните им желания. Учебният предмет е конструиран (стандартен) и не отчита особеностите на конкретния контингент ученици; засяга или развива само отделни страни и способности на личността и главно интелектуалните. Проектът предполагаемо развива цялостната личност, всички нейни сфери и свойства. Учебните предмети фиксират вниманието върху абстрактното, докато при проекта се върви от конкретното към абстрактното, което отговаря на естественото развитие на детската природа. При проекта ученикът е отговорен за вземане на решение, как да се изпълни задачата, и за планиране на необходимите дейности. Той използва целия си житейски опит в дейността. Учебният предмет е абстрактно-логическа система често без особено осезаема връзка с практическата дейност , чието усвояване най-често ангажира само интелектуалните компоненти на личността и не включва или изисква интеграция на целия жизнен опит.


3.Функции на учителя, отредени от педоцентризма.
Функциите на учителя в обучението, което се изгражда въз основа на интересите и желанията на учениците, изглеждат значително по-различни от тези в традиционното предметно-ориентирано обучение в училище.
3.1. Основни задачи на учителя.
Основна задача на учителя е да осигурява богата и разнообразна физическа и емоционална среда, за да могат учениците да разгръщат дейности по желание. Какво трябва да осигурява учителят?

  • разнообразни дидактически материали, книги, включително и изработени от самите учители и ученици;

  • материали за игра като пясък, вода, картони пластелин и др.;

  • класната стая да се обзавежда с разнообразни достъпни материали, които могат да удовлетворяват различни интереси;

  • да се стимулира конструктивната дейност и преразпределението на пространството в училище;

  • учениците да нямат постоянни места за сядане на чин (маса);

  • да се обособяват активни зони, където се извършват различни непланирани дейности;

  • всички места в училището и в класната стая да се използват по желание на учениците за всякакви цели;

  • децата да се движат свободно във всички пространства на училището и класната стая;

  • учениците да се занимават или индивидуално, или на малки групи. Групирането да става по желание на учениците, а не по установени нормативни тестове способности;

  • да няма уроци, които да се ръководят от учителя. класовете да са хетерогенни по възраст и способности;

  • учителят действа като източник на съвети и по различен начин стимулира или влияе върху насоката на учебната дейност;

  • в началните години на обучението най-важно е взаимодействието на ученика с материалите;

  • учителят, преди да съветва , пренасочва или променя нещо и диагностицира;

  • учителят подпомага всеки ученик да постига собствените си цели;

  • стимулира се самостоятелността и способността да се избира;

  • учителят дълго помни целите на всяко дете, за да му оказва съответната помощ;

  • учителят уважава индивидуалния стил на мислене и действие;

  • рядко нарежда или заповядва;

  • оценява високо активността на децата и израза на техните интереси;

  • уважава ученическите идеи, мисли и отхвърля груповите норми и хомогенизацията, уважава индивидуалността;

  • поощрява откритостта и доверието в отношенията между учениците, а също и между себе си и тях;

  • приема сериозно ученическите преживявания и не ги потиска;

  • когато оценява дейността на ученика, формулира откровено своите мисли за постигнатото и подпомага чувствителността му към продуктите на тази дейност.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница