ГЛАВА 11 ХОРМОНИ И ДЕХИДРАТАЦИЯ

И стресът, и дехидратацията отключват една и съща поредица от физиологични стъпки за справяне с кризисна­та ситуация. Тези бързи автоматични стъпки подготвят тя­лото за битката. Наличните ресурси от вода и хранителни продукти ще бъдат разпределени в зависимост от разпре­делението на ролите в битката. Как става това? Задействат се пет главни регулатора. Тези регулатори имат индивиду­ални кодове, които са индикатори за един или друг начин на действие (чрез каскада от химични реакции), наподобя­ващи директивите на централното командване, доставяни на командирите на бойното поле.

Кортизон освобождаващият фактор подбужда секреци­ята на хормони от адреналните жлези, които са разположе­ни на върховете на бъбреците, Кортизонът усилва разг­раждането на протеините и мазнините и складирането на първичните компоненти на скорбялата, някои от които се превръщат в захар и се използват за нуждите на мозъка. Този процес може да доведе до изчерпване на някои неза­меними аминокиселини като триптофана и тирозина от ре­зервите на тялото. В резултат на това могат да се развият много здравни проблеми, които са последици от хронично обезводняване. Кортизонът потиска директно имунната система. Това е механизмът за потискане на имунната сис­тема при продължителна дехидратация на организма. Кор­тизонът инхибира производството на естествените актива­тори на имунната система интерферон и интерлевкин-2.

Възстановяването на изгубените незаменими елементи не е лесно. Тялото може да започне да изпитва недостиг на най-важните аминокиселини, необходими за производ­ството на белтъци. Някой от загубите могат да останат не­поправими. Може да се окаже невъзможно пълното възстановяване дори да бъдат доставени необходимите суровини. Крайно необходима за ликвидиране на последи­ците от стреса е мускулната активност. Затова трябва да ходите много, но още по-важно за ликвидиране на нару­шената физиология е да увеличите приема на вода.


КОРТИЗОН R-F



РЕНИН-АНГИОТЕНЗИН (индиректно)

Фигура 11.1
Ендорфини

Това са естествените опиати на тялото. Те водят до бързо облекчаване на болките и засилват ефикасността на тялото по време на битката с дехидратацията или стреса. Ендорфините се освобождават, когато тялото е претърпя­ло увреждане или сериозен стрес. Ендорфините повиша­ват прага на стреса така, че тялото да издържи и да продължи да функционира ефективно независимо от фи­зическата травма.

Бегачите на дълги разстояния са зависими от освобож­даване на ендорфини, за да могат да достигнат до финала. Когато няма увреждане или травма, излъчването на ендор­фини създава чувство на благополучие и удовлетвореност.

Жените често са по-зависими от ендорфиновите кодо­ве за облекчаване на болките въобще и особено по време на бременността и раждането. Поколение след поколение жени предават тази висока способност за експресия на ен­дорфиновите кодове на децата си. Индивидите от женски пол на всички биологични видове и в частност при човека имат по-силен хромозомен код за ендорфини. Поради то­ва жените са по-устойчиви на болка й живеят по-дълго.

Алкохолът е дехидратиращ агент. Нещо повече, той подтиска пълното и разпространено действие на вазопре­сина и по този начин съдейства за задълбочаване на де­хидратацията. Пристрастяването към алкохола вероятно се дължи на освобождаването на ендорфини при дехидра­тация на организма. Колкото по-голямо е количеството на приетия алкохол, толкова повече ендорфини се отделят . поради дехидратиране на клетъчно ниво. Въпреки че про­цесът е един и същ при двата пола, жените се пристрастя­ват по-лесно и по-бързо. Причината е в способността на жените да задействат по-бързо системата за активиране и освобождаване на ендорфините в условията на обуслове­ния от алкохола стрес. Поради тази причина жените се ал-кохолизират за две-три години, а мъжете — за около седем.
Ренин-ангиотензин (РА)

Ренин-ангиотензиновата система кодира приема, задър­жането и разпределението на водата чрез повишаване на желанието за сол и натрупване на солта в междуклетъчни­те пространства. Тя е отговорна за затварянето на някои периферни кръвоносни съдове, с което се пренасочва кръв към други жизненоважни части на тялото съгласно плана за приоритетите. Тя е отговорна и за намаленото произво­дство на урина. РА системата се продуцира в бъбреците, които участват в запазването на водата в тялото. Тази сис­тема е във фокуса на вниманието на фармацевтичната ин­дустрия за производство на антихипертонични средства. Дават се химични продукти, които блокират задържането на сол чрез РА системата вместо простото увеличаване приема на вода за излъчването на РА чрез урината.

Пролактинът кодира симулирането на клетките на гръд­ните жлези и продуцирането на кърма. Във взаимодей­ствие с други хормони той поддържа репродуктивните ор­гани в добро функционално състояние. Тъканта, която продуцира кърма, е водосекретираща жлеза, чиято способ­ност за млечноводна секреция трябва да се поддържа. Жлезистите клетки трябва да бъдат активирани и да им се придадат секреторни свойства. Ако клетките вече функци­онират, дейността им трябва да бъде поддържана. По вре­ме на стрес, когато е задействана системата за режим на водата, функциите на млечните жлези трябва да се запазят, за да се запази живота на потомството. При много тежък стрес, стимулиращите млечната секреция свойства на пролактина могат да се окажат недостатъчни и продукцията на мляко да спре. Включва се балансиращ механизъм.

При хронична дехидратация или продължителен нискостепенен стрес повишената продукция на пролактий, индуцирана от стреса, може да окаже постоянно и продъл-жителено, въздействие върху жлезистата тъкан на гърда­та. Ако гръдните жлези са напълно развити и вече са про-дуцирали мляко, жлезистата тъкан може да нарастне. Ако жлезистата тъкан не е започнала да функционира или от времето, когато е била секретирана кърма до началото на стреса е минало много време, резултатът от индуцирания вследствие на стреса пролактин може да бъде формиране­то на кистозен аденом. С времето при продължаващи стрес/дехидратация, респективно дълготрайно високо ни­во на пролактина, е възможно аденомът да се трансформи­ра в карцином. По това време, поради другите увреждащи ефекти на дехидратацията и загубата на протеини, редица други контролиращи и противоракови клетъчни защитни системи са вече вън от строя. Освобождаването на твърде много кортизон е довело до подтискане на имунната сис­тема и намаляване продукцията на интерферон. Според мен ракът на гърдата при повечето жени е последица от хронична дехидратация в резултат на стрес.


Секрецията на пролактин се увеличава поради дехидратация, стрес и повишен прием на аспартам (диетични газирани напитки).

Доказано е, че повишеното количество на пролактина предизвиква тумори на млечната жлеза у мишки.

Фигура 11.2
ДЕПРЕСИЯТА И СИНДРОМЪТ НА ХРОНИЧНАТА УМОРА

Както вече бе казано, мозъкът използва голямо количе­ство електрическа енергия, произвеждана от задвижвани­те от водата енергогенериращи помпи. При дехидратация количеството нд енергията, която се генерира в мозъка, намалява. Запасите от АТФ постепенно се изчерпват, като това става на някои места по-рано отколкото на други. Много функции на мозъка, зависещи от хидроелектричес­ката енергия, стават непълноценни. Ние наричаме това състояние депресия.

Действието на кофеина в човешкото тяло много напом­ня на усилвателната система на двигателя. Опитвайки да увеличи скоростта на колата или самолета, тя изгаря гори­вото по-бързо, но неефективно. Кофеинът предизвиква повишена консумация на АТФ. Кофеинът в кафето, чая и други безалкохолни напитки води до свръхразход на АТФ от мозъка. Мозъкът винаги има известни енергийни ре­зерви за случаи на спешност, както е при бегачите на дъл­ги разстояния за последните километри, например. Освен това кофеинът дехидратира тялото. Една чаша кафе, чай или алкохол предизвиква отделянето на повече ури­на от приетото количество течност. Отгоре на всич­ко, опитвайки се да снижи телесната температура, за да се приспособи към горещия чай или кафе, организмът губи още вода чрез изпотяване. Пристрастените към чая са винаги жадни, но продължават да се наливат.

Ниските нива на АТФ дават продължителни и постоян­ни сигнали за понижаване на енергията. Тези сигнали за изтощаване на батериите поставят системата нащрек и не позволяват изчерпване на голямо количество АТФ от клетките. Така всяка клетка ще сигнализира самостоятел­но за изтощението си. Ще е необходим по-голям стимул отпреди, за да се заредят тези изтощени клетки. Следова­телно умът е лишен от възможността да оцени енергийния заряд на клетките и ще функционира с намален капацитет. Той губи дори желанието си за функциониране. Не трябва да се забравя, че от изразходването на резервите от АТФ до възстановяването им минава време, през което мозъкът ще функционира с намалена ефективност.

Всичко, което могат да направят клетките, за да оживе­ят в тази ситуация, е да прекратят почти всички свои функции. Тялото губи все повече и повече способността си да използва мозъчната енергия за умствена или физи­ческа работа и човекът става социално пасивен до степен на вегетиране. Нещо, което е започнало като депресия, завършва като генерализирана умора. Добавите ли към умствената умора хронична дехидратация, възниква конг­ломерат от много различни симптоми, обединявани под названието „синдром на хроничната умора" (СХУ).

СХУ е изфабрикуван етикет за серия от крайно различ­ни симптоми. В различни части на света тези симптоми се обединяват под различни названия като „поствирусен синдром на умора", „невромиастения", невроенцефаломиелит" и други трудни за произнасяне съчетания без особен смисъл. За известно време се допускаше, че синдромът на хроничната умора може би се причинява от Епщайн-Бар вирус, но това не се потвърди.

Има ясна връзка между стреса, свързан с начина на жи­вот, довел до катаклизъм в метаболитния и физиологичен баланс на тялото и състоянието, известно като СХУ Пре­поръчвам на хората, които са склонни да вярват, че синд­ромът на хроничната умора е вирусно заболяване, да проче­тат главата за лупуса в книгата ми „ АБВ на астмата, алерги­ите и лупуса." Там е описано как първоначалната дехидра­тация фрагментира ДНК на някои клетки на малки частици, които биват класифицирани като вируси (виж фигура 7.4).

Не трябва да забравяме, че тялото представлява конг­ломерат от химични системи. То е в състояние да изграж­да нови тъкани или да разрушава съществуващи вече структури като начин за рециклиране на суровините. Ни­то една част от тялото, с изключение на мозъка, не е неп­рикосновена. Дори може да бъде разградена мускулна тъкан, за да се използват складираните в нея аминокисе­лини. Точно това става при продължителни стресови ситу­ации, независимо дали стресът е емоционален или е резул­тат от вирусна инфекция. Дехидратацията, стресът и дие­тите за отслабване (без физически упражнения) са в осно­вите на СХУ, особено ако се използват стимуланти като кафе и алкохол вместо вода.

Солта е сред най-големите необходимости на организ­ма. Тя се изчерпва при дехидратация и безсолна диета. Солта е от изключителна важност за работата на мускули­те и нервите. В страните с горещ климат, където обилно­то потене предизвиква дефицит на сол, хората страдат често от липса на енергия и нежелание да вършат каквото и да е. Често те се оплакват и от мускулни болки и крампи. Хората, страдащи от синдрома на хроничната умора, трябва да опитат да увеличат приема на сол паралелно с повишаване приема на вода и напълно да изключат сти­мулантите, съдържащи кофеин. Резултатите няма да дойдат веднага. Необходимо е време за възстановяване на резервите от АТФ и за пълното възстановяване на систе­мите за доставянето му до нервните влакна.
СУХОТА И ПАРЕНЕ В ОЧИТЕ

Продуцирането на сълзи е изключително важно за нор­малното функциониране на очите. При намалено продуциране на сълзи хората се оплакват от парене в очите. Учес­теното мигане може да подпомогне доставянето на кръв до слъзните жлези и да стимулира продукцията на сълзи. Ако това не помогне, очите ще трябва да се затворят, за да се предотврати изпаряването на вода. При някои хора с пареза на Бел (обструкция на лицевия нерв, причиняваща парализа на лицевите мускули от съответната страна), какъвто съм и аз, се нарушава образуването на сълзи от окото от тази страна. Това око остава по-сухо от другото дори и мускулите да са се възстановили частично. Даже силното разтъркване на окото не подпомага образуването на сълзи. Моят собствен опит показва, че изпиването на две чаши вода облекчава бързо положението. Паренето и болката изчезват за броени минути.

Изкуствените сълзи или честото миене на лицето, като се оставя малко вода да проникне през очните цепки, съ­що помагат.
ПОВИШЕН КРЪВЕН ХОЛЕСТЕРОЛ

Днес всеки знае, че повишеният холестерол е маркер за риск от сърдечни и мозъчни заболявания, дължащи се на запушване на артерии. През 1987 г., на международна сре­ща на изследователите в областта на рака в Гърция, аз из­ложих научните основания за това, че повишеното произ­водство на холестерол в организма е последица от хро­ничната му дехидратация.

Генетичната структура на всяка клетка й дава възможност да действа самостоятелно при неблагоприятни усло­вия на заобикалящата я среда. Телесните клетки имат спо­собността да се адаптират към околната си среда чрез промяна в мембранната си структура, както правят това бактериалните клетки. За да предотвратят неконтролираното преминаване на вода навън и навътре, телесните клетки променят съдържанието на холестерол в своите мембрани. При нормални обстоятелства водата се прос­муква в клетките с точно определена невисока скорост.

Освен това клетките притежават механизъм за осво­бождаване от излишната вода. Ако обаче поради засуша­ване на околната среда се налага да се задържи водата вътре в клетката, това става чрез запечатване на външна­та й мембрана. Запечатват се същите онези пори, които позволяват дифундирането на водата в клетките.

За смилането на храната в стомаха и червата в тях се из­ливат вода и ензими. Ензимите разграждат хранителните частици до техните най-малки съставни части чрез добавяне на една молекула вода към многобройните места за свързва­не на протеините. За да стане това, е необходима свободна вода. Намалява количеството на вода в тялото, а се увелича­ва количеството на втечнените твърди субстанции, които трябва да се поемат от вече сгъстените кръв и лимфа.

Кръвта достига до черния дроб, където се задържат част от хранителните вещества. След това кръвта достига до дясната половина на сърцето. На входа на тази полови­на в нея се влива и лимфата, идваща от червата. От дясна­та половина на сърцето концентрираната кръв достига до белите дробове. Тук кръвта се сгъстява още повече пора­ди изпаряване на вода в процеса на дишането.

От белите дробове сгъстената кръв преминава в лява­та половина на сърцето, откъдето се изпомпва първо в ар­териите, захранващи сърцето, след това — в мозъчните артерии и след това — в главната артерия на сърцето, на­речена аорта. Когато концентрираната кръв достигне мозъчните центрове, които регулират осмотичното равно­весие в тялото, тя сигнализира за недостига на вода и въз­никва усещане за жажда.

От излагането на чернодробните клетки и на клетките на артериалните лигавици на действието на сгъстената кръв до приема на вода минава значително време.

Повишеният холестерол е белег, че телесните клетки са развили защитен механизъм срещу повишеното осмотично налягане в кръвта. Без него сгъстената кръв ще продължи да извлича вода от вътрешността на клетките. Холестеролът-е своего рода естествена водонепропускли­ва глина, която, запълвайки порите на клетъчната мембра­на, запазва целостта й и предотвратява свръхзагубата на вода. При хронична дехидратация чернодробните клетки произвеждат допълнителни количества хо­лестерол, които чрез кръвообращението достигат до всички клетки, нямащи собствено производство. Така клетъчните стени стават водонепропускливи.

За да предотвратите отлагането на холестерол в клет­ките на лигавицата на артериите и черния дроб, е дос­татъчно да приемате обилно количество вода половин час преди хранене. Така телесните клетки ще бъдат доб­ре хидратирани преди да влезат в допир с концентрирана­та в резултат на храносмилането кръв.

Приемането на вода преди хранене ще обезпечи достатъчно вода за храносмилането и дишането, без да се налага изтегляне на вода от вътрешността на клетките на съдовата лигавица.

След период на редовен адекватен прием на вода и пос­тепенно пълно хидратиране на клетките защитната систе­ма на холестерола става по-малко необходима и произво­дството му намалява. В светлината на тази информация може да се окаже, че нормалното ниво на кръвния холес­терол е по-ниско от официално приеманото. Съществено­то намаляване на холестерола в кръвта може да ускори прочистването на вече сформираните плаки.

Започна с по две чаши вода (около половин литър) точно половин час преди всяко хранене. Посъветвах го също да се разхожда сутрин и вечер по половин час, а по-късно да удължи разходките с по още поло­вин час.

Обясних му, че наскорошни изследвания са пока­зали, че хормонозависимите ензими, разграждащи мазнините, се активират след ходене в продължение на 1 час и запазват активността си за не по-малко от 12 часа. Съветът ми за двукратни разходки по един час се основава на равномерно активиране на ензими­те и на кумулативното им действие.

Три месеца по-късно мъжът отиде на контролен преглед в един от най-известните центрове на Хюстън, за да се взе­ме решение за необходимостта от байпас. Новата ангиогра-ма непоказа и следа от запушване на коронарната артерия.

Основната причина за това болестно състояние — формирането на холестерол и отлагането му в коронарни­те артерии — беше вече обяснена в предишната част. Ка­то добавим към това хипертонията и повишената концент­рация на циркулиращата кръв, ще стигнем до обяснението за причините за коронарната сърдечна болест и мозъчния удар.

Не трябва да се забравя, че тази информация се отнася до всички телесни клетки. При дехидратация клетките на всички органи чувстват проблема, но при някои той е по-остър. Сърцето не прави изключение. С напредване на дехидратацията функционирането му се затруднява и може да се стигне до сърдечна недостатъчност. Често заболяването започва с преходен спазъм и продължава до пълна обструкция. Спазъмът се манифестира с болка в гърдите. Ако в този момент на човека се даде вода, то­ва ще бъде по-ефективно от приемането на какъвто и да е медикамент. Ако не ликвидира напълно проблема, водата все пак ще намали размера на увреждането. Високият кръвен холестерол може да бъде индикатор и за загуба на костна тъкан. Повече информация ще намерите в частите „Повишен кръвен холестерол" и „Остеопороза".
ГОРЕЩИ ВЪЛНИ

Както вече споменах, сетивните клетки на лицето по­лучават равностойно на мозъчните клетки кръвоснабдяване, тъй като те участват пряко в събирането на информа­ция. Откъм страната на мозъка те са свързани със серотонин-регулираната нервна система. Така че те участват в регулирането на хормоналния баланс на тялото. Нивото на триптофана и действието на серотонина в организма се влияят директно от регулаторната функция на водата.

Поради загуба на чувството за жажда с възрастта и постепенно настъпващата дехидратация в някой момент от живота ни, това автоматично ще наруши хормоналния баланс в тялото. При жените хормоналният дисбаланс се проявява със симптоми на менопауза, между които и най-характерния за менопаузата симптом — горещите вълни.

Известни са случаи на жени, родили деца след навършва­не на седемдесет години. Няма твърди правила за възраст­та, когато настъпва менопаузата. При подходящ начин на живот и балансирано хранене е възможно отлагане на менопаузата и облекчаване на субективните й симптоми.

За да премахнете горещите вълни, трябва да хидратирате добре тялото си. Препоръчителна е аминокиселинна диета, която засилва действието на серотонина в мозъка. Необходимо е също да приемате витамин B6, който участ­ва пряко в преработването на аминокиселините: триптофана в серотонин, мелатонин, триптамин и индоламин; тирозина в допа, допамин, норадреналин и адреналин; хистидина в хистамин. Тези невротрансмитери са жизнено­важни за балансиране на хормоналните функции на тяло­то и регулиране приема на вода. Всички хора с дехидрата­ция имат дефицит на витамин B6 и цинк. Приемането на хранителна добавка от 100 милиграма витамин B6 дневно ще предотврати появата на горещи вълни и всички остана­ли субективни симптоми на менопаузата.
ПОДАГРА

Състоянието, при което в тялото се натрупва пикочна киселина, включително в някои стави и възникването на болки в тези стави, се нарича подагра. Пикочната кисели­на е продукт от непълния метаболизъм на протеините. По­даграта е проява на напреднал стадий на дехидратация. Моите клинични наблюдения показват, че приемането на много вода, докато урината стане безцветна, предотвратя­ва кризите от болка. Формирането на кристали от пи­кочна киселина и отлагането им в ставите е пряк ре­зултат от хронично обезводняване на тялото.

Неадекватният прием на вода и сгъстяването на урината са отговорни за образуването, на пикочна киселина и отла­гането на калций в бъбречната тъкан. Върху образувалите се кристали от тези елементи се наслагват нови количест­ва пикочна киселина и калций, при което се образуват все по-големи и по-големи парченца, които в определен момент предизвикват запушване. Инфекциите на уринарния тракт съдействат за образуването на камъни. Ако имате камъ­ни в бъбреците или изкарвате песъчинки, трябва да знаете, че това са отдалечени последици на хронична­та дехидратация.

При дехидратация на тялото първото място за запазва­не на вода е кожата. Кожата регулира телесната темпера­тура чрез отделяне на вода с потта. При дехидратация вод­ните резерви на кожата могат да се изчерпят, а възстано­вяването им да се забави. Така че основните причини за сухотата на кожата и загубата на блясъка й са: първо, на­малената влага, която кара кожата да се сбръчка, както то­ва става при един плод, оставен на слънце, и второ, нама­лената кръвна циркулация в кожните капиляри, поради ко­ето кожата става бледа. Най-важното нещо, което можете да направите, за да оздравите кожата си, е да увеличите ежедневния си прием на вода.

Човешката кожа е изложена на неблагоприятното въз­действие на външната среда, поради което нейните клетки се нуждаят от непрекъснато оводняване. Кожните клетки губят вода чрез изпаряване и изпотяване. Подмяната на клетките се забавя и тялото се покрива с дехидратирани клетки, ако до тях не достига вода от кръвните капиляри, намиращи се в основата на кожата.

Това е една от причините да виждаме млади жени с ко­жа, отговаряща на по-голяма възраст и жени на средна възраст с набраздена кожа на лицето. Лицето е най-сил­но изложено на въздействието на вятъра и слънчеви­те лъчи, които засилват загубата на вода от кожна­та повърхност. Мъжете имат по-груба кожа от жените. Поради това при тях пораженията на кожата от дехидрата­цията не се демонстрират толкова бързо. Тяхната кожа има още едно предимство. Растежът на космите по лицето им изисква по-добро кръвоснабдяване, което става под въздействието на мъжките хормони. Независимо от това, продължителната дехидратация набраздява и мъжките лица.

Най-тежкият проблем за дехидратираната кожа е склеродермията, при която кожата атрофира и изтънява или става люспеста като на алигатор. В по-ранните стадии първо се забелязва залющването, което е най-изразено по кожата на откритите части на тялото — ръце, колене, пи­щяли и стъпала. Първоначално кожата е удебелена, а по-късно изтънява силно и се опъва върху подлежащите ана­томични части на тялото. Когато е засегната кожата на ли­цето, настъпват деформации на носа, устата и очите и чо­векът изглежда като че ли си е сложил бледа, лъскава мас­ка. Това болестно състояние е доста болезнено.

Добрата новина е, че склеродермията в ранен стадий може да претърпи обратно развитие, ако се увеличи при­емът на вода. Наблюдавал съм това при една млада жена, която беше ужасена от перспективите за развитие на забо­ляването си, считано за нелечимо. Тя беше в екстаз от об­ратното му развитие.

Непрекъснато ме изумяват многобройните начини, по които човешкото тяло демонстрира обезводняването си. В същото време се учудвам на това, че съвременната меди­цина не може да разбере значението на липсващата вода при състояния, определяни от нея като болести.

Най-големият дразнител за човешката кожа са ос­татъците от детергенти в недобре изплакнатите изпрани дрехи. Детергентите се разтварят от потта и мо­гат да причинят контактен дерматит и обриви. Винаги изплаквайте двукратно изпраните дрехи.
ОСТЕОПОРОЗА

Остеопорозата обикновено се диагностицира в шесто­то десетилетие от живота, но често започва 15-20 години по-рано. Това болестно състояние се наблюдава при хора­та от двата пола и от всички социални групи. Състояние­то се демонстрира е намаляване на общата маса на кости­те и е свързано с по-голяма скорост на костната резорб­ция от скоростта на образуване на костната тъкан. В ре­зултат на това намалява и костната консистенция. Няма обяснение защо този процес настъпва с напредването на възрастта. Ще ви представя моето становище, което веро­ятно ще е различно от това на другите изследователи.

Сигурно ще си навлека гнева на много мои колеги за това, че свързвам остеопорозата с хроничната дехид­ратация и постепенното повишаване на холестеро­ла, но това е моето научно убеждение и аз съм готов да приема нападките. Ако моето виждане за остеопорозата се докаже, нейното лечение ще стане много просто и с времето профилактиката на състоянието ще стана водеща. За да разберем връзката между остеопорозата и обезвод­няването, първо трябва да разберем как става образуване­то на костната тъкан.

Наличието на суровини на строителната площадка е много важно за строежа на една сграда. Използването на бетон за изграждане на скелета на сградата е най-практич­ният, дълготраен и икономичен метод. Ако има местно производство на пясък, чакъл и цимент, водата е един­ственият друг елемент, необходим за смесването на ком­понентите. Добавените стоманени пръти служат като вът­решни подпори за цимента и придават необходимата ус­тойчивост и трайност на сградата. Точно този принцип е в основата на изграждането на костите.

Архитектурата на плътните кости включва десетки хи­ляди колагенови фибри. Отделните фибри се сплитат в трипластови ивици, които се нареждат една до друга и съ­що се сплитат. Получават се наподобяващи въже структу­ри, в които има празнини. В празнините се натрупват кал­циеви и натриеви кристали. Еластичните колагенови фиб­ри доставят вътрешното скеле за калция, а калцият осигу­рява необходимата твърдост, за да могат костите да носят тежестта на тялото. Освен това в костите се съхранява го­ляма част от неразтворените в екстрацелуларната течност калций и магнезий. Това са 24% от запасите на тялото от тези минерали, които се съхраняват в костите под форма­та на кристали. Така че изграждането на костите зависи от калция, натрия и в по-малка степен от други минерали.

Бих искал да спомена един важен факт за натрия. Нат­рият, натриевият хлорид и натриевият бикарбонат предс­тавляват 90% от всички твърди вещества, разтворени в течността на междуклетъчните пространства. Така че нат­рият е най-важният ингредиент за поддържане на обема на екстрацелуларната течност. 24% от количеството на нат­рия в тялото е в кристална форма и се съхранява най-вече в костите. Складираният в костите натрий представлява всъщност натриевият резерв на тялото, но бидейки в крис­тална форма, допринася за твърдостта на костите. Следо­вателно натрият играе важна роля в процеса на изгражда­не на костната тъкан. Ето защо недостигът на натрий в организма може да е допринасящ фактор за възник­ването на остеопороза. Безсолната диета и продъл­жителното приемане на диуретици вероятно подпо­магат развитието на остеопоророзата.

Колагеновите фибри са изградени от линейно подреде­ни аминокиселини. Изграждането на фибрите се регулира от количеството на тези аминокиселини в тялото. Фибри­те са всред калциеви отлагания, които ги предпазват от разграждащото действие на ензимите. Намаляването на калциевите отлагания осигурява достъп на ензимите до фибрите. Освободените при разграждането на фибрите аминокиселини постъпват отново в резервите на организ­ма. Нормално в тялото съществува баланс между разг­раждането и образуването на костна тъкан. Изместването на баланса в посока на образуване води до уплътняване и увеличаване твърдостта на костите, а изместването в по­сока на разграждане, до отслабване и олекотяване на кост­ната конструкция.
Как става костната резорбция и каква е връзката й с дехидратацията?

Има много фактори, допринасящи за увеличената кост­на резорбция до степен на възникване на остеопороза. Ня­ма да се спирам на различните състояния, при които настъпва костна резорбция и които могат непряко да обусловят остеопороза. Ще се концентрирам само върху възможната директна връзка на дехидратацията с остео­порозата. Както вече знаете, обикновено минава време от излагането на някакъв болестотворен фактор до възниква­нето на болестното състояние. Този период между начало­то на хроничната дехидратация и манифестирането на ос­теопорозата може да е между едно и три десетилетия.

Според моите наблюдения постепенната загуба на чувството за жажда, което е главната причина за хроничната дехидратация, започва след третото де­сетилетие, а повечето случаи на остеопороза се мани­фестират през шестото десетилетие. Така че балансът между изграждането и разграждането на костната тъкан започва да се измества към разграждането далеч преди ди­агностицирането на остеопорозата. Бездействието и ненатоварването на костната система ускорява настъпването на остеопорозата, а физическите натоварвания благопри­ятстват отлагането на калций в костите и укрепването на костната система.

Един от главните фактори за остеопорозата е остеолизата — процесът на разграждане на костната тъкан, който се осъществява от простагландин Е (ПГЕ).

Както вече бе казано, ПГЕ е подчинен на невротрансмитера хистамин и се активира под неговата команда. В костния мозък има много клетки, които произвеждат хис­тамин.

Продължителната активиност на ПГЕ води до проник­ване в калциевите резерви чрез разграждане на костна тъ­кан и извличане на калций от костта. Това от своя страна лишава колагеновите фибри от защита срещу разгражда­щото действие на ензимите. Така дехидратацията, коя­то е причина за активирането на хистамина, е основ­на причина и за остеопорозата. Остеопорозата е израз на негативния баланс между скоростта на образуване и разграждане на костната тъкан.

Единственият начин за инактивиране на хистамина и предотвратяване на костната резорбция е увеличаването на дневния прием на вода до осем чаши дневно (от по 300 мл всяка).

За възстановяване на баланса в полза на изграждането на костна тъкан е необходимо извършването и на физи­чески упражнения. Разбира се, физическите упражнения имат и други положителни страни освен укрепването на костната система. Те укрепват ставите и мускулните връз­ки и подобряват циркулацията на кръвта. При необходимост от повече вода и суровини, както е при физическите упражнения, се отварят капилярите, създава се по-широка мрежа от капиляри и се повишава обемът на кръвта. Именно поради това добре тренираните хора са по-устойчиви на трудности и стрес. При тренираните хора последиците от стреса не са така опустоши­телни. От много голямо значение за поддържане на добър аминокиселинен резерв е и балансираната проте­инова диета. Количеството на аминокиселините опреде­ля скоростта на произвеждане на колагеновите фибри.

Детайлите са твърде сложни за обема и целите на тази книга и ще ви ги спестя, но бих искал да хвърля светлина върху следното. Персистиращата дехидратация причиня­ва мултисистемни нарушения на цялостната физиология на тялото като тези:

1. 
   Увреждания на ДНК на клетъчните ядра
   
2. 
   Увреждане и евентуална загуба на системата за възста­новяване на клетъчната ДНК
   
3. 
   Аномалии на клетъчните рецептори и загуба на баланси­ращите функции на хормоналните контролни системи.
   
4. 
   Общо подтискане на имунната система (дори на ниво­то на костния мозък), водещо до неспособност за раз­познаване и унищожаване на анормалните клетки и до загуба на филтриращата способност за отстраняване на анормалните и примитивните гени от генофонда на организма.
   

Не е трудно да се разбере връзката между дехидрата­цията и увреждането на ДНК. Във всяка клетка съществу­ва тенденция за образуване на силно кисели странични продукти от химичните реакции, протичащи в нея. Работа на водата е да ги отмива и отнася за преработка в черния дроб и бъбреците. Когато кръвният ток не доставя дос­татъчно вода до клетките, в тях се постепенно се натрупват кисели странични продукти, които могат да разядат фините транскрипционни структури в ДНК на клетъчните ядра. Ерозиите могат да станат трай­ни и разрушителни, при което се образуват аберантни клетки, имащи способността да се репродуцират. Този тип клетки са по-примитивни и репродукцията им не може да бъде контролирана.

За тези, които искат повече научни данни, ще добавя, че в нормалните клетки има протеинкиназа С, която в аберантните клетки е превърната в протеинкиназа М. Последната е автономен по-малък ензим, който стимулира репродукцията на аберантните клетки до безкрайност. Ето защо раковите клетки се натрупват под формата на по-го­леми или по-малки буци, прорастват в съседните тъкани и пречат на нормалното им функциониране.

Системата за ДНК възстановяване е комплексна и включва много различни механизми. При един от тях един малък ензим срязва и снажда погрешната ДНК репликация и така коригира грешката. Ензимът се състои от лизин-триптофан-лизин и е открит от Клод Елен, който пуб­ликува откритието си през 1985г. Както, вече споменах, дехидратацията предизвиква драстична конкуренция за триптофановите резерви на тялото. Нарушеното снабдя­ване с триптофан на микроскопичните дехидрирани места може също да допринася за засягане на контрола върху качеството на репликацията на ДНК.

Протейнкиназните ензими (протеазите) участват в из­работването на нови протеини в клетките. Протеазите са клас протеини, които разграждат вече готови протеини с цел рециклирането им. Този процес, чрез който се пости­га баланс с произвежданите протеини, се извършва във всички клетки и по всяко време. Ако правите физически упражнения, вие активирате ензимите за производ­ство на нови протеини и развивате мускули, а ако сте обездвижени, активирате ензимите, които разграж­дат мускулите. Ив двата случая водата, пренасяща су­ровините, играе важна роля за процеса на балансиране между изграждането и разграждането на протеините.

Протеазната активност се засилва и процесите на разг­раждане на протеините доминират при персистираща де­хидратация. Клетките произвеждат все по-малко рецепто­ри за получаване на разпореждания от различните телесни хормони. Това е процес на снижаване на регулацията пора­ди недостиг на рецептори. На определено ниво на протеаз­ната активност започва да се продуцира един нов клас протеаза, известна като протеинкиназа М, която е по-подходя­ща за примитивните клетъчни функции. Това е ензимът, който кара клетките да се репродуцират до безкрайност. Ако искате да получите повече информация по този въп­рос можете да се запознаете със статията ми „Рецептороснижена регулация" на уеб-адреса ми www.watercure.com.

За съжаление експертите, извършващи научноизследо­вателска работа в областта на рака, не са наясно с потис­кането на имунната система при хронична дехидрата­ция. Не се осъзнава, че хистаминът може да потиска пря­ко или непряко имунната система. Когато хистаминът участва в телесната програма за контрол на дехидратаци­ята, той задържа собственото си въздействие върху имун­ната система дори на костномозъчно ниво. Това е много - важен процес, тъй като в противен случай хистаминът би взривил имунната система. При неефективност на тази за­щита възникват болестни състояния като лимфоми, миеломи и левкемия.

Начинът, по който свръхактивността на хистамина по време на дехидратация подтиска имунната система е прост. Всички бели кръвни клетки имат рецептори за хис­тамина. Две основни групи бели кръвни клетки участват в механизмите за контрол върху имунната система. Те са известни като хелперни и супресорни лимфоцити. Супресорните клетки в костния мозък са два пъти повече от хелперните. Както се вижда от названието им, супресррните клетки подтискат процесите на изграждане в костния мозък. Ето как става инхибирането на нормалната костно-мозъчна активност при дехидратация на тялото.

Функцията на интерферона за имунната система е ре­шаваща. Той предизвиква освобождаване на водороден прекис и озон, които унищожават микробите и раковите клетки.

В продължение на години учените се опитват да осъ­ществят производство на интерферон за лечение на рака. Синтетичният продукт обаче не е толкова ефективен кол­кото естествения. Учените не отчитат ролята на дехидра­тацията и други нейни ефекти върху имунната система.

Това обяснение за директното въздействие на дехидра­тацията върху тъканната трансформация и развитието на рак, в което аз съм убеден, ми дава основание да твърдя, че най-доброто естествено предпазно и лечебно сред­ство за рака е водата.

Ако имате някакви колебания за казаното по отноше­ние на рака, можете да си направите справка с научните ми статии, публикувани в уеб-сайта www.watercure.com.

Когато искаме да използваме вода за лечение на рака, ние трябва да доставим на тялото и необходимите ингредиенти за коригиране на метаболитните усложнения, кои­то са довели до изчерпване на резервите от суровини. Трябва също да се убедим, че киселинността на тялото е повече в алкална посока. Раковите клетки се продуци­рат при повишна киселинност на тялото. Раковите клетки са някакси анаеробни. Те не обичат кислорода. В действителност той ги убива. При наличие на достатъчно вода, тя донася до раковите клетки освен всички защитни агенти и кислород. Това е още едно основание за станови­щето ми, че водата е най-доброто противораково сред­ство.

\ Повече информация можете да намерите също на моите DVD и видеокасета „Чудесата на водата и солта за здравето".