ГЛАВА 8 ВИКОВЕ НА ТЯЛОТО ЗА ВОДА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

Моето схващане (основаващо се на голямата ми кли­нична и научноизследователска работа) е, че ранните ин­дикатори за повишена киселинност във вътрешността на клетките и потенциалните генетични увреждания са болки, различни по форма и интензивност. Класическите болки възникват в зависимост от степента на дехидрата­цията, както и на количеството на киселините и локализа­цията на клетките, където става натрупването. Това са:

1. 
   Парене под лъжичката
   
2. 
   Диспептична болка
   
3. 
   Стенокардна болка
   
4. 
   Болка в долната част на гърба
   
5. 
   Ревматоидни болки в ставите, включително анкилози-ращ спондилит
   
6. 
   Мигренозни главоболия
   
7. 
   Колитна болка
   
8. 
   Фибромиалгични болки
   

10..Булимия

Сто и десет милиона американци днес се нуждаят от болкоуспокоителни, за да направят живота си поносим. Не е трудно да се разбере как дехидратацията води до бол­ки (с изключение на болките при наранявания и инфек­ции). Този прост механизъм за възникване на болките постоянно ни се изплъзва още от древните времена, кога­то хората са започнали да търсят начини за справяне със силните болки. Лекарствената индустрия влага милиарди долари за откриване на нови болкоуспокояващи лекарства и още повече — в рекламирането на своите продукти. Аз не вярвам, че решението е в медикаментите. Дехидратаци­ята се лекува с вода, при това напълно безплатно.
БОЛКА
За да разберем механизма на болката, първо трябва да разберем как действа киселинно-алкалното равновесие в организма. Киселата среда предизвиква дразнене на опре­делени нервни окончания в тялото. Дразненето сигнализи­ра на мозъка за химичните промени в средата, които се превръщат в усещания за болка. С други думи, повише­ната киселинност в тялото е причина за болките.

Когато кръвта, съдържаща нормално количество вода, циркулира около клетките, част от водата навлиза в тях и извежда молекули водород.

Вероятно сте виждали исторически паметници и сгра­ди с художествени статуи и изваяна зидария, увредени от кацащите по тях и замърсяващи ги с изпражнения гълъби. Екскрементите на птиците са с висока киселинност и ра­зяждат камъка. С времето художествените произведения по сградите губят очертанията си и постепенно се разру­шават. ДНК в ядрата на клетките има алкална реакция и също като каменните сгради е чувствителна към корозив­ния ефект на киселините.

Бъбреците ни поемат от кръвта излишните водородни йони, които са причина за киселата реакция и ги излъчват с урината. Колкото повече урина се образува, толкова по-лесно тялото запазва алкалността на вътрешната си среда. Ето защо светлата урина е индикатор за ефективен механизъм за освобождаване от киселините, а тъмно жълтата или оранжева урина е застрашителен белег за вероятни киселинни изгаряния във вътрешността на тялото. Хората, които намират за неудобно уринира­нето повече от два три пъти дневно и поради това се въздържат от пиене на вода, нямат представа за това как жестоко нараняват тялото си.

Мозъкът е сравнително по-добре защитен от натрупва­не на киселини поради приоритета му за снабдяване с во­да. При дехидратация всички останали части на тялото страдат в една или друга степен. При хронична дехидрата­ция, обаче, мозъчните клетки също се увреждат от отлага­не на киселини в тях. Това е причина за възникване на болестни състояния като болестта на Алцхаймер, мултиплената склероза и Паркинсоновата болест.

Както вече бе обяснено в предишните глави, много бо­лестни състояния се дължат на факта, че ние неволно се обезводняваме и не го забелязваме, докато тялото ни за­почне да демонстрира недостига си на вода по странни, но непогрешими начини. Естествено, не е възможно в една книга да се обхванат всички последици на многото „болес­ти", дължащи се на дехидратирането на човешкото тяло. Затова аз ще се опитам да обясня достатъчно подробно най-честите, така че у вас да не остане съмнение за причинната им обусловеност от дехидратацията. Ще започна със стомашно-чревните болки.

Поради изолирането от разязвяванията на. една бакте­рия, наречена хеликобактер, до неотдавна за първопричи­на на язвата се приемаше инфекцията и хората, страдащи от язва все още се лекуват с антибиотици. По-късно оба­че се установи, че хелибактер принадлежи към естестве­ната флора и обитава чревния тракт на почти всички жи­вотни. Разглеждането на пептичната язва като инфекциоз­но състояние според мен предоставя нова възможност за комерсиализиране на лечението й.

Тъй като паренето под лъжичката все още не е общопри­ет белег за обезводняване на организма, неговата значимост не се оценява, докато се развие язва. Последиците от хро­ничната дехидратация не се ограничават само със стомаха и червата. Много здравни проблеми дават да се разбере за тях с времето. Всеки човек трябва да бъде нащрек, ако получи парене под лъжичката, защото то е основен симптом на обезводняването, което може да възникне на всяка възраст.

При някои хора обезводняването може да не се прояви веднага с болка, а да бъде под формата на дискомфорт в горната част на корема. При други болката може да бъде толкова силна, че неопитният клиницист да реши, че има индикации за хирургична намеса и дори да бъде направена операция, при която да не се открие нищо патологично. Понякога болката е в областта на апендикса и имитира апендицит. Лекарите трябва да имат предвид тази болка, дължаща се на обезводняване при диференциалната диагноза на болките в долната част на корема. При някой хора може да има много силна болка отляво над дебелото черво, която да бъде диагностицирана като „колит". Преди да се мисли за нещо друго, обаче, трябва да се изключи вероят­ността тази болка да е сигнал за обезводняване. Ако бол­ката не се облекчи от изпиването на една или две чаши во­да и не изчезне напълно след няколко дни на повишен при­ем на вода, тогава вече трябва да се направят изследвания за друга локална патология. Не трябва да се забравя, че са необходими няколко дни, за да може повишеният прием на вода да намали частично клетъчната дехидратация.

Нашето съзнание има проблеми с разпознаване нужди­те на тялото ни от вода. Пълното и адекватно оводняване зависи от остротата на усещането за жажда. За съжаление с годините тялото ни загубва способността да осъзнава собствената си дехидратация. Старите хора могат неусетно да развият хронична дехидратация, просто защото не осъз­нават силната си жажада. Колкото повече напредва дехид­ратацията, толкова повече химичните вещества в мозъка, регулиращи водата — хистаминът и подчинените му „мест­ни служители" —се включват в регулиране на водата чрез преразпределението й и установяване на воден режим.
Една типична история

Ж. Б., административен секретар в една компания раз­вила пептична язва, когато била на тридесет и три години. Не й помагали обикновените лекарства, които се изписват в такива случаи — антиациди за неутрализиране на сто­машната киселина. Дори мощни медикаменти като блоке-рите на хистамина, които временно спират продукцията на стомашна киселина, облекчавали частично болките. Го­дина след година болките се появявали по няколко пъти годишно. Много пъти се налагало да посещава всяка сед­мица личния си лекар заради болките, но и заради стреса, който изживявала.

Преди няколко години през един от периодите на неп­рекъснати болки в стомаха, непреминаващи и от най-сил­ните лекарства, личният й лекар й казал много предпазли­во, че силните болки при пептична язва изглежда се облек­чават от обикновената чешмяна вода. Ж.Б. решила да про­вери дали това е така и започнала да пие повече вода ви­наги, щом се появявала болката. Лечението проработило и в продължение на следващите години и до днес тя спазва съвета на личния си лекар. В началото тя увеличавала приема на вода при най-малкия знак, че болките могат да се повторят. По-късно започнала да прилага програмата за лечение с вода, изискваща приемането на осем чаши вода дневно и оттогава няма никакви болки. Вече ня­ма нужда да приема каквито и да е лекарства.

Обяснението за появата на парене под лъжичката като сигнал за недостиг на вода в тялото е много просто. Ко­гато пием вода, тя веднага преминава в червата, където се абсорбира. След половин час водата се секретира отново в стомаха през власинките на стомашната лигавица. Об­ратният ток на водата промива стомашната лигавица, в ко­ято се съхраняват естествено продуцирани бикарбонати, неутрализиращи киселината на повърхността й.

Стомашната лигавица изолира и предпазва подлежащия й слой от клетки от киселината, изливаща се в стомаха в процеса на храносмилането. Обратният ток на водата, коя­то пием, играе важна роля за предпазване на стомашната стена от корозивното действие на киселината. Водата, пре­минаваща през лигавичния слой, разширява и уплътнява този защитен слой. Слузта съдържа 98% вода и 2% твърд материал, задържащ водата. Водата на свой ред разтваря бикарбоната, който служи като буфер за киселината, която би се опитала да премине през слузта. Това е един неп­рекъснат активен процес. Дехидратацията променя консистенцията на слузната бариера, лишавайки я от буфер­ните й свойства. Тя позволява на киселината да премине през лигавицата и да достигне до клетките на подлежащия слой, предизвиквайки болка — парене под лъжичката.
ДИАФРАГМАЛНА ХЕРНИЯ И ПАРЕНЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА

Един куполообразен мускул, наречен диафрагма, раз­деля гръдната и коремната кухина. Диафрагмата е прикре­пена за гръдния кош и гръбначния стълб. На задната й част, там, където тя се залавя за гръбначния стълб, има отверстие, през което преминават хранопроводът и глав­ните кръвоносни съдове. Това отверстие представлява една припокриваща се мускулна лента, която се нарича хиатус и изпълнява функциите на „връв на кесия". Този мус­кул държи „вратата" затворена. Вратата се отваря, само когато през хранопровода преминава храна, за да достиг­не стомаха, който нормално се намира в коремната кухи­на под диафрагмата. Автоматичното отваряне и затваряне на „вратата" е синхронно с движението на храната през хранопровода. Когато няма преминаване на храна, „врата­та" е затворена плътно и гръдната и коремната кухина са надеждно разделени. При някои хора обаче „вратата" се разхлабва, горната част на стомаха преминава през нея и попада в гръдната кухина. Това състояние се нарича диафрагмална или хиатална херния (от хиатус). Причината за разхлабването на „вратата" е хроничната дехидратация.

Стомашно-чревният тракт от устната кухина до ректалното отверстие представлява една дълга тръба, чиито от­делни сегменти изпълняват различни функции. Той рабо­ти като конвейер, който придвижва храната надолу. Хра­носмилателният тракт може да обърне посоката на движе­ние и да избута съдържимото си нагоре. Това става, кога­то стомашното съдържимо не трябва да продължи надолу, а трябва да се изхвърли. Изхвърлянето се предшества от гадене, последвано от повръщане.

В пилорната клапа има сензори, приличащи на спици на колело, които се подават, когато стомашното съдържи­мо преминава в дванадесетопръстника. Те регистрират консистенцията и киселинността на стомашното съдържи­мо. Пилорната клапа се отваря и позволява преминаване­то на стомашното съдържимо в дванадесетопръстника, са­мо ако киселината в него може да бъде напълно неутрали­зирана от алкалните секреции на панкреаса. При достига­не на критична точка в дехидратацията, проявяваща се с парене под лъжичката или диспептична болка, повишено­то количество киселина в стомаха не може да премине в червата, но не може да остане задълго и в стомаха.

Сигурно изпитвате симпатия към хората с диагноза „булимия", които ядат и след това повръщат всичко изядено. Най-известна сред тях е може би покойната принцеса Даяна. Страдащите от булимия са постоянно гладни, депресирани и необщителни, какъвто е случаят с принцесата в личния й и семеен живот.

Сред учените глави, претендиращи, че познават булимията, битува схващането, че целият проблем се дължи на подтиснати в подсъзнанието на булимиците психотравми. Тъй като от булимия боледуват повече жени, някои подо­зират още, че повръщането на изядената храна е начин да не напълняват. Аз не съм съгласен с тези твърдения.

Неконтролируемото многократно повръщане, носещо етикета „булимия", може да е един от начините на тялото за предотвратяване на непоправимите увреждания от теж­ката дехидратация. Според мен булимиците не са непрекъснато гладни, а объркват усещанията за жажда и глад. Когато трябва да пият вода, те ядат. Естествено, тялото отхвърля храната, защото няма достатъчно вода за нейно­то смилане и асимилиране. Поради тази причина именно булимиците са толкова слаби. Дехидратацията е вероятно причина за някои от съпътстващите булимията емоцио­нални и психологични проблеми.

Срещнах Амир в затвора по времето, когато започнах да изучавам лечебната сила на водата при хората с язвена болест. Той страдаше от повече от десет години от перио­ди на парене под лъжичката. При изостряне на проблема, той повръщаше по време на сън, при което част от сто­машното съдържимо излизаше през носа му. Понякога не сварваше да скочи навреме от леглото. Можете да си представите неспокойния му сън, страхувайки се, че може да повърне в леглото и да изпоцапа всичко. Тъй като обик­новените лекарства срещу повръщане не му помагаха, той се бе примирил с мисълта, че заболяването му е нелечимо.

Аз го посъветвах да пие по една чаша вода половин час преди всяко хранене и да увеличи дневния си прием на во­да. Парещата болка в стомаха и повръщанията изчезнаха и не се появиха повече през времето, което прекарахме за­едно в затвора.

Иска ми се да ви запозная с неговата семейна история. Интересното е, че дъщерята, жената и братът на Амир имали същите проблеми — парене под лъжичката и повръщане в периоди на изостряне. Никой от тях не беше в добро здраве, защото всички се страхуваха, че Амир ня­ма да излезе скоро от затвора. Няма съмнение, че родни­ните на Амир бяха много стресирани. Всяка седмица те изминаваха много километри и чакаха с часове пред сте­ните на затвора в летните горещини и зимните студове, за да го видят за пет-десет минути.

При едно от посещенията им той споделил с тях, че повишеният прием на вода е излекувал „болестта" му и нас­тоявал да опитат и те. Един след друг те се отърваха от мъчителните киселини и социалните усложнения на стра­данието си, които бяха изпитвали в продължение на годи­ни. Амир бе късметлия. Най-неочаквано го освободиха. Преди да си отиде, той дойде да ми благодари за това, ко­ето направих за него. Каза ми: „Струваше си да попадна в затвора, за да се излекувам."

Антиацидите, съдържащи алуминий, могат да бъдат опасни. Те не трябва да се използват нашироко за облек­чаване на диспепсията — едно състояние, което може да бъде излекувано чрез увеличаване приема на вода. Има данни, че повишеното количество на алуминий в кръвта е фактор, ускоряващ развитието на болестни състояния от типа на Алцхаймеровата болест. Наложително е да се раз­бере връзката между дълготрайното приемане на антиациди и възможните странични ефекти като локални мозъчни увреждания и плаките при болестта на Алцхаймер, проя­вяващи се години по-късно. Плаките представляват сплъстени тъканни маси, в които има големи отлага­ния на алуминий. За щастие фармацевтичната индустрия в Америка произвежда вече антиацидни средства, несъ­държащи алуминий.

По-старите антиациди съдържаха от 60 до 150 милиг­рама алуминий на една супена лъжица течност. Считаше се, че този метал има само местно действие върху стома­ха, без да се абсорбира от организма. Фактът, обаче, че при болестта на, Алцхаймер има големи концентрации на алуминий в мозъчната тъкан, е тревожен. Той говори, че при дълготрайно приемане на лекарства, съдържащи алу­миний, е възможно дй се абсорбират количества, дос­татъчни за увреждане на мозъчните клетки.

Когато дехидратацията на организма в резултат на за­губа на чувството за жажда достигне степен, при която се развива диспептична болка, сигнализираща за обезводня­ване, много от телесните функциите са вече засегнати. Най-увредени са мозъчните функции. Засяга се нервната система — „телеграфната инсталация" на мозъка. Най-за­сегнатата част на нервната система са точките на съединя­ване. В тези непрекъснато използвани връзки тече посто­янна регенерираща работа. При болестта на Алцхаймер алуминият е отложен точно на тези места.

Друг проблем при редица неврологични нарушения ка­то мултиплената склероза, Паркинсоновата болест и боле­стта на Лу-Герик (амиотропна латерална склероза) са разпръснатите в мозъчната тъкан плаки, които се виждат при скенер на мозъка. За тези нарушения ще говорим по-късно.

В Гуам, където има много залежи от алуминий в почва­та, бе открита високостепенна контаминация на водата. По това време на острова бяха широко разпространени болести от типа на Алцхаймеровата болест, като боледу­ваха и по-млади хора. С отстраняване на източника за замърсяване на питейната вода с алуминий, случаите от тези заболявания намаляха. Изглежда има корелация меж­ду отравянето с алуминий и честотата на подобните на Алцхаймеровата болест заболявания.
Вредата от антихистаминовйте препарати

Както вече изтъкнах, хистаминът участва в развитието на алергии и болкови състояния. Възможността за комерсиализиране на това важно откритие не закъсня.

Започна скоростно производство на различни антихис­таминови препарати. Хистаминът е вещество с много по­лезни действия. Той управлява главната сетивна система на мозъка за приема на вода, разпределението и режима на разпределение на водата в тялото. Освен това той е мо­щен регулатор на енергийните разходи в тялото. Когато организмът е добре снабден с вода, дейността на хистами­на е ограничена до местните му функции по маневриране на кръвния ток така, че по-активните части на тялото и особено мозъкът да получават достатъчно кръв.

Количеството на хистамина се увеличава при повишава­не на мозъчната активност, изискващо по-голям приток на кръв. Увеличеното количество хистамин може да доведе до повишено производство на стомашна киселина и парене под лъжичката, което е първоначален сигнал за недостиг на вода в организма. Антихистаминовите препарати, които об­лекчават временно болката чрез намаляване въздействието на хистамина върху стомашно-чревния тракт, не коригират основния проблем — дехидратацията и с времето предиз­викват увреждания. В същото време тези препарати могат да подтиснат мозъчната активност. При мъжете те намаля­ват либидото и могат да причинят хормонален дисбаланс с уголемяване на гръдните жлези (гинекомастия — бел.пр.). При по-възрастните хора антихистаминовйте препарати могат да причинят объркване и нарушения в ориентацията.

Първоначално болката е периферен маркер за обезводня­ване, но ако не се вземат мерки за доставяне на повече вода, тя става основен мозъчен маркер за обезводняване. В ранни­те стадии някои субстанции като антаацидни лекарства, хра­на и хистаминови блокери могат да притъпят този перифе­рен маркер и да заглушат сигналите за обезводняване. По-късно, обаче, при достигане на известен праг на дехидра­тация, инициираната от мозъка болка не може да бъде залъгана с антиацидни средства, храна или антихистаминови пре­парати. Единствено водата е в състояние да я облекчи.

Ще ви разкажа историята на един млад човек. Този слу­чай е пример за мозъчен маркер за дехидратация на тяло­то. Описах го в уводната си статия в броя на Journal of Clinical Gastroenterology от юни 1983г. Оттогава насам съм виждал много подобни случаи.

Късно вечерта ме извикаха при един млад мъж. Той бо­ледувал от дълго време от пептична язвена болест. Десет ча­са преди да ме извикат, бе получил класическата за това страдание болка високо в корема. Болката ставала все по-­силна. Когато отидох при него, той вече бе изпил цяло ши­ше антиацидно лекарство и три таблетки Тагамет без ни­какъв ефект. Младият човек лежеше свит на пода със затво­рени очи, стенеше и очевидно не забелязваше нищо около себе си. Изглеждаше в полусъзнание. Говорех му, но той ка­то че ли не ме чуваше. Трябваше да го разтърся силно, за да ми отговори. На въпроса какво му е, той отговори: „Язвата ми ме убива." Прегледах го, за да видя дали няма симптоми на перфорирала язва. След като се убедих, че няма перфора­ция, го накарах да изпие две големи чаши вода. След около десет минути болката намаля. Дадох му още една чаша вода петнадесет минути след като бе изпил първите две. Двадесет минути след началото на моето лечение болката бе намаля­ла дотолкова, че той вече седеше и разговаряше с околните.

Той и присъстващите хора наблюдаваха с удивление чудото, сътворено от водата. Клиничната оценка на този случай показва, че централната нервна система притежава сигнална система за болка, задействаща се от недостига на вода в тялото. В миналото много подобни случаи стигаха до операционната маса на свръхактивните хирурзи. Сигу­рен съм, че и сега има такива случаи. Според моите наб­людения и опит някои от централно продуцираните болкови симптоми за обезводняване се проявяват в областта на апендикса. Имал съм възможности да демонстрирам диаг­ностичната стойност на чашата вода при съмнителни слу­чаи и нетипични болки в долната част на корема, какъвто е случаят с Джой, описан в предходния текст.

Индуцираният от дехидратацията диспептичен болков сигнал може да премине в стадий на недостиг на триптофан. Триптофанът принадлежи към т.нар. незаменими аминоки­селини. Повече информация за него има в глава 14. При продължителна дехидратация може да се стигне до изчерп­ване на резервите от триптофан, който играе много важна роля за възстановяване на уврежданията. Освен това трип­тофанът е основен материал за изграждането на редица по­тискащи болката невротрансмитери. Ако водата не успее да облекчи диспептичната болка, трябва да се промени хране­нето така, че да се повиши приемът на храни, богати на триптофан. Повече детайли можете да намерите в глава 14.
КОЛИТНИ БОЛКИ

Произходът на тези болки бе обсъден в частта за запе­ка в глава 7, но няколко думи и тук, при обсъждане на го­лемите болки, няма да са излишни. Болката отляво и нис­ко долу (в корема), наричана най-често колитна, се повли­ява благоприятно от повишения дневен прием на вода. Во­дата изпълнява различни функции в процесите на хранос­милане. Важни са нейните лубрикиращи свойства за прид­вижване на крайния продукт от смилането на храната по червата. В същото време долните сегменти на дебелото черво са отговорни за финалната абсорбция на вода от екскрементите. Този процес става по-активен в периоди на дехидратация. По време на смилането на храната и придвижването й по червото се осъществява централен контрол върху перисталтиката. При дехидратация перис­талтиката се забавя и засилва така, че да се изцеди повече вода от твърдите материи. Този процес е болезнен. Ако болката се дължи на дехидратация, тя ще изчезне при при­емане на три чаши вода сутрин, веднага след ставане от сън. Постепенно ще изчезне и запекът, а перисталтиката на червото ще се нормализира.

Както вече споменах, мозъкът е много чувствителен към процесите на дехидратация и топлорегулация в орга­низма. Той не понася прегряване, тъй като ензимните му системи са много чувствителни към температурните про­мени. При недостиг на вода или прегряване (например при завиване с много одеала) мозъкът налага собствените си приоритети за сметка на други телесни тъкани. Той си осигурява прилив на повече кръв. Кръвоносните съдове, водещи към мозъка — сънните артерии — се отделят от главната артерия на сърцето — аортата. Преди да снабдят мозъка с кръв, сънните артерии снабдяват скалпа, лицето и езика. Когато мозъкът разпореди повишен приток на кръв за себе си, сънните артерии се разширяват и при­токът на кръв към лицето и скалпа също се увеличава. То­ва е причината за поява на главоболие с пулсиране на ар­териите около слепоочията.

Хистаминът въздейства пряко върху рецепторите на капилярната система на мозъка. Освен прякото му учас­тие във водната регулация на тялото, хистаминът участва и в топлинната му регулация. Той изпълнява две охлажда­щи функции и понижава вътрешната температура на тяло­то и улеснява изпарението й от кожата и изпотяването.

Хистаминът, който се освобождава поради опасенията на мозъка от собственото му обезводняване или прегрява­не, активира някои системи, участващи в регулиране на кръвообращението за решаване на тези проблеми. Когато мозъкът е обезводнен, независимо от причината за това (недостатъчен прием на вода, стрес, алкохол или прегря­ване на тялото), именно хистаминът е този, който причи­нява болките, наричани от нас главоболие или мигрена. За да се облекчи това главоболие, е необходимо изпиването на две, три и дори четири чаши вода. Водата трябва да е хладка, за да позволи по-добра циркулация на разредена­та кръв в мозъка.

Интересно е да се отбележи, че всички болкоуспокояващи медикаменти прекъсват връзката между хистамина и една от неговите основни подчинени системи. Според мо­ите разбирания мигрената е централен сигнал за дехидра­тация и прегряване на мозъка. Поради тази причина пове­чето болкоуспокояващи лекарства не облекчават мигренозното главоболие.
БОЛКИ ПРИ РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

Не е правилно да се разграничавт болките в долната част на гърба от ревматоидните болки в ставите. Меха­низмът на болките при тези състояния е един и същ, тъй като те отразяват един и същ физиологичен феномен. Разг­раничаването на тези проблеми от медицинската индуст­рия се прави за удобство, за да се включат различни спе­циалисти. За едното отиващ на ревматолог, а за другото —-на ортопед или хиропрактор. Изходът е един и същ — об­лекчаване на болките, но не и излекуване. В основни линии патологията е една и съща, но с различна локализация.

Около петдесет милиона американци (200 000 от които деца) страдат от някаква артритна болка и 30 милиона имат болки в гърба. Ежегодно болките в гърба изваждат от строя няколко милиона американци. Годишните загуби в Съединените щати от проблема „болки в гърба" се из­числяват на 16 милиарда долара за лечение и 80 милиарда поради загуба на производство и заплащане. Тази често цитирана статистика, която е приблизителна, показва кол­ко опустошителен е този проблем за американската нация.
Ново прозрение за феномена ставни болки

Рецидивиращите болки в долната част на гърба и ста­вите на ръцете и краката са сигнал за воден дефицит в съ­ответната област. Болката се появава поради липсата на достатъчно вода, която да отмие местните кисели и ток­сични продукти. Тези регионални болки са част от серия­та новооткрити сигнали за кризисно обезводняване на тя­лото. Къде ще възникне болката, зависи от мястото на ло­калното обезводняване.

Болката в долната част на гърба има два компонента. Първият е мускулният спазъм, който е причина за 80% от болките в долната част на гърба, а вторият — дегенерация на дискове, която увеличава напрежението върху сухожи­лията и връзките на гръбначния стълб. И двата компонента водят началото си от хроничната дехидратация. Защо да позволяваме на болките в гърба и ставите да ни съсипват, когато разполагаме с нова информация за спешните сигна­ли за обезводняване, които ни изпраща нашето тяло? Вече имаме прозрение и познания защо се появяват тези болки и как да ги предотвратим. По-подробна информация за при­чините и предотвратяването им може да се намери в моята книга „Как да се справим е болките в гърба и ставите" и във видеокасетата ми „Как да се справим с болките в гърба".

Всички ставни повърхности имат хрущялни пластинки, които покриват и разделят костите, участващи в ставата. Този твърд хрущялен слой съдържа голямо количество во­да, която му придава способността да се хлъзга по хрущял­ния слой на отсрещната кост и доставя лубрикант за улес­няване на движенията в ставата. Продължителната дехид­ратация, водеща до недостиг на вода в хрущялите, ще уве­личи триенето им и натоварването в контактните им точки.

Дехидратирането на хрущяла намалява способността му да се хлъзга. Хрущялните клетки чувстват дихратацията си и изпращат сигнали за помощ под формата на бол­ка, тъй като ако продължат да работят в условията на де­хидратация, те скоро ще загинат и ще се излющят от кон­тактните повърхности на костите. При дехидратация нор­малната алкална среда на хрущяла се променя в кисела. Киселината изостря чувствителността на нервните окон­чания за болка. Този тип болка трябва да се лекува сре­довен прием на повишено количество вода до пълно хидратиране на хрущялите и отмиване на кеселините и токсините. Често болката се мести от става на ста­ва. Понякога тя като че ли преминава в съответната става на другия крайник. Хроничните болки имат два компонен­та—периферен и централен. Болката, имаща локален произход, се облекчава от аналгетици като аспирин и Тиленол. Болката на мозъчно ниво не се повлиява от меди­каменти. И двата типа болка обаче се облекчават от прие­ма на адекватно количество вода.

1. 
   Мъртвите клетки се натрошават, а фрагментите им се поглъщат от белите кръвни клетки („колекторите на ос­татъци") и се рециклират.
   
2. 
   Кръвната циркулация в засегнатата област се засилва и това води до оток, опъване на ставната капсула, скова­ност в ставата и в някои случаи до засилванена болката.
   
3. 
   В същото време настъпва разграждане на протеини, при което се мобилизират повече аминокиселини за възстановяване на уврежданията.
   
4. 
   Във възпалителната среда вътре в ставата някои бели кръвни клетки започнат да продуцират водороден прекис и озон. Целите за продуцирането на тези субстанции са: първо, да поддържат стерилност в ставното простра­нство и да предотвратят бактериална инфекция на став­ната кухина й второ, да осигурят достатъчно кислород на клетките, участващи във възстановителния процес.
   
5. 
   Възловидните изменения на ставите се дължат на един локален реконструиращ растежен фактор, целта на който е да стимулира растежа на тъканите.
   
6. 
   Познанията, придобити от мозъка чрез опита му с про­мените в една става, се използват при проблеми и в. други стави. Мозъкът прилага начините за реконстру­иране и укрепване чрез възловидно деформиране и в тези стави. Това е причина за огледалния образ на за­сегнатите стави на ръцете или краката.
   

Болката в долната част на гърба има същия механизъм на възникване, както болката в ставите на крайниците с изключение на по-трудното кръвоснабдяване на дисково­то пространство и зависимостта на дисковото ядро от съз­даването на интермитентен вакуум в дисковото простран­ство. Този естествен процес е компонент на двигателната активност. Разбира се, за да напусне водата кръвния ток и да навлезе в дисковото пространство, тялото трябва да е много добре хидратирано.

Тежестта на тялото се носи от 23 диска и 24 гръбначни прешлена. Дисковете се намират между хрущялните плас­тинки, покриващи срещуположните плоски повърхности на прешлените. Хрущялните пластинки, които са закрепе­ни за плоските носещи теглото повърхности на прешлена, са част от структурата на всеки прешлен. При движението на който и да е от прешлените дискът се хлъзга леко меж­ду хрущялните пластинки на горния и долния прешлен. 75% от теглото на горната част на тялото се поддържа благодарение на хидравличните свойства на дисковете, които абсорбират и задържат вода в централните си ядра. При дехидратация изразходваното по време на движение водно съдържимо на дисковете не може да се възстанови напълно. Дехидратираните дискове с техните свили се яд­ра постепенно намаляват подкрепящата си функция по от­ношение на телесната маса. Дисковете губят заклинващото си свойството и ставите на гръбнака стават по-малко стегнати. От друга страна, когато са добре хидратирани и в изпънато състояние, дисковете не се движат физически, а от тях непрекъснато се изцежда вода. После, чрез създа­лия се вакуум, отново се абсорбира вода и прешлените се връщат към нормалната си функция на абсорбери на сът­ресения, за която са и предназначени.

Когато са дехидратирани, дисковете могат да се пре­местят назад и да притиснат нервите на това ниво. Ако то­ва стане в долната част на гръбначния стълб, болката се излъчва по единия или двата крака. Тази болка се нарича исшиадична и е по-сериозна от болката в долната част на гърба. Тя показва, че гръбначната структура е дотолкова нарушена, че един диск е излязъл от мястото си и е притиснъл нерва на това ниво. Освен дехидратацията за това допринася и лошата стойка. За повече информация, както и за да научите нова техника за намаляване изместването на диска и облекчаване на исшиадичната болка, ви пре­поръчвам да прочетете книгата ми „Какво да правим при болки в гърба и ревматоидни болки в ставите."

Нямам представа кой е финансирал проучването и коя компания ще спечели от резултатите му, но съм смутен от срамното ниво на познанията на един от най-престижните медицински институти в света -— Харвардския върху раз­нообразните начини, по които тялото демонстрира обез­водняването си. Изследователите явно не са наясно, че болката е един от сигналите на тялото за критичен недос­тиг на вода и че хипертонията представлява процес на адаптиране към дехидратацията — една от програмите на тялото за справяне с обезводняването. Те не осъзнават, че хипертонията и болката оповестяват един и същи проблем — недостиг на вода в тялото. Болкоуспокояващите меди­каменти просто временно замаскирват един от местните сигнали за обезводняване — хипертонията.

Смятам моето заключение от това проучване за по-обосновано от научна гледна точка, а то е: „Пийте вода вместо да отдавате предпочитание на аспирина пред ацетофена." Надявам се, че когато завършите четенето на та­зи книга, ще сте вече убедени в правотата на това ми твър­дение. Кой знае, вие самите може да сте в състояние да спасите много хора от тежките им страдания, предоста­вяйки им тази информация.