Ти не си болен, а просто си жаден д-р Ф. Батманжелидж

Човешкото тяло се състои от 75% вода и 25% твърда материя. Осемдесет и пет процента от състава на мозъка е вода и той е твърде чувствителен към каквото и да е спа­дане на количеството на вода в него. Мозъкът е потопен в солена цереброспинална течност. Водното съдържимо на тялото наричат разтворител, а твърдото съдържимо — разтворимо. Химическото разбиране за човешкото тяло е довело до почти пълна концентрация на изследователска­та работа в медицината върху молекулярния състав и нез­начителните варирания в солидната материя на тялото. Та­ка оформилото се химикофармацевтичното схващане за човешкото тяло имаше за резултат развитието на „медико-индустриалната система". Придържането към разбиране­то, че твърдата съставка на тялото ръководи всички него­ви функции, е свързано с разпространение на много не­вярна информация и допринася за съществуващия хаос в медицината.

Предпоставка за придържането към това разбиране е все още слабото познаване на човешкото тяло въпреки натрупаните познания. Познанията ни за функциониране­то на човешкото тяло и химическата му интеграция са под 10%.

Днешната клинична медицина облагодетелства произ­водството на лекарства и комерсиалните клонове на здравната система. Практическата клинична медицина не се ползва от значителните постижения на физиологията.

Ролята на телесната вода за живота на всички биоло­гични видове, включително и на човека, не се е промени­ла от времето, когато се е зародил животът във водата.

Преминаването към живот на сушата, в непосредстве­на близост с водата, е стресиращо приключение. За спра­вяне е този стрес постепенно се създават система за за­пазване на телесната вода и система за контролиране на обезводняването. С други думи тялото започва да се адап­тира към временната дехидратация. С времето процесът за контрол на обезводняването става постоянен и днес ние го установяваме при съвременните хора.

Дори днес, когато хората са изложени на стрес или по­падат в ситуации, които очакват, че може да станат стресиращи, на физиологично ниво настъпва промяна в проце­са на водна регулация. Изглежда, че нищо не се е проме­нило от времето, когато живеещите във водата видове из­лизат на сушата. Подобен процес на режим за използване на водните резерви, при очаквано ограничено постъпване на вода в тялото, става отговорност на една сложна телес­на система. Този процес се запазва, докато организмът по­лучи ясни сигнали, че ограниченията в постъпването на вода са преодолени и че ще има достъп до адекватни на нуждите му количества.

Един от неизбежните процеси във фазата на режим е безпощадността, с която се монйторират телесните функ­ции. Никоя структура не получава повече от полагащия й се дял вода, предварително определен въз основа на функ­ционалната й важност. Мозъкът има абсолютен приоритет пред останалите телесни структури.

Разбирането, че приемането на чай, кафе, алкохол и купешки безалкохолни напитки вместо чиста естествена во­да може да задоволи нуждите на организма от вода, е еле­ментарна грешка, особено ако човекът е подложен на ежедневен стрес. Вярно е, че тези напитки съдържат вода, но повечето съдържат и дехидратиращи субстанции като например кофеин. Тези субстанции отнемат от организма освен водата, в която са разтворени, и вода от резервите на тялото. Когато пиете кафе, чай или дори бира, от вашето тяло сеотделя повече вода от приетата с тези напитки. Ако измерите количеството на отделената след приемането им урина, ще установите, че количеството на урината е по-голямо от количеството на напитките. Друг начин, по който тялото губи вода след приемането на горещи напитки, е изпаряването през порите на кожата, за да се охлади затопленото отвътре тяло.

Икономическите принципи в тялото са еднакви с тези в обществото. И при двете действа законът за търсенето и предлагането. Когато има недостиг на някоя необходима субстанция, се установява стриктен режим на разпределе­ние.

При настъпила дехидратация в организма става прера­зпределение на наличната вода. Сигналите за дехидрата­ция в някоя част на тялото наподобяват алармените свет­линни сигнали, включващи се в автомобила при спадане количеството на бензина или газта. Наличната вода се поставя под контрол и се отпуска на структурите, които в момента имат най-голяма необходимост. Намаляват функ­циите на местата, където има недостиг на вода.

При започнала хронична дехидратация намаляването на зависещите от водата функции е мълчаливо, тъй като съществува резерв за такива случаи. С напредването на дехидратацията се.достига до определен праг, след който изпълнението на функциите вече не може да бъде подпо­магано от резерва. В зависимост от типа на изискванията органът или органите на фронтовата линия започват да сигнализират за неадекватността на получаваната вода.

Когато сигналите, подавани от разпределителите на во­да и мениджърите на засушаването, показват регионален проблем, той лесно може да бъде решен по естествен път чрез приемането на повече вода. Често обаче вместо во­да в организма се вкарват мощни химични продукти, тъй като много от докторите не са получили по вре­ме на обучението си информация за важността на течната съставка на тялото и как да разпознават дехидратацията, и вместо да установят обезводня­ването, поставят някаква диагноза. Какъв е резул­татът? Фармацевтичните компании забогатяват, пациен­тите не се лекуват, а докторите се опитват да лекуват бе­зуспешно рецидивиращи „болести".

Опитите да се заглушат сигналите на тялото за недос­тиг на вода с химични средства може да доведе до пагуб­ни последици за телесните клетки, включително до увреж­дане на генетичния им апарат. Хроничната дехидрата­ция може да се отрази и на потомството. Човешкият организъм, който е напълно зависим от водата за изпълне­ние на жизненоважните си функции, не си е изработил ме­ханизми за складиране, както е това с мазнините. Загуба­та на химично „ноухау" и нарушенията в телесните функ­ции могат да се предадат на потомството. Ако дехидрата­цията е в основата на дадени болестни прояви, неправил­но функциониращите сетивни системи, които са позволи­ли настъпването на трайна дехидратация, могат да се пре­дадат, на някои от децата на конкретния индивид. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание и да се пристъ­пи към оводняване при такива болестни прояви като повишената стомашна киселинност, астмата и алер­гиите. Важно е хората да знаят за функциите на водата в тялото във всички възрасти.

Само по този начин може да бъде предотвратявано възникването на болестите и предаването им на следващо­то поколение.

Трябва да се научим да разпознаваме симптомите на дехидратация и да разберем, че лечението е просто — во­да. Това е изключително важно за опазване на нашето здраве.

В една статия, публикувана на 20 септември 1984г. в „New England Journal of Medicine", д-р Педи Филипс и се­дем съавтори съобщават за наблюдението си, че по-възра­стните мъже разпознават много по-зле сигналите на орга­низма си за дехидратация, отколкото по-младите мъже, поставени при същите експериментални условия. По-въз­растните мъже не чувствали жажда въпреки налич­ната дехидратация. Дори когато кръвните тестове по­казвали явен недостиг на вода и въпреки че е имало вода на разположение, някои от тези хора нямали желание да пият. Уводната статия на списание „Lancet" от 3 ноември 1984г. дискутира резултатите на д-р Филипс и колеги и споменава резултати от друго проучване, подкрепящо зак­лючението, че усещането за жажда се губи с възрастта. Стийн, Лундгрен и Исаксон съобщават в броя на „Лансет" от 12 януари 1985г., че тяхното дълготрайно проследява­не на възрастни хора е показало значителна загуба на во­да — 3,5 до 6 литра за десет години. Тази голяма загуба на течност е главно за сметка на телесните клетки.

Ще спомена накратко още една научна статия в подкре­па на новата парадигма. Неин автор е Ефрейм Качалски-Катзир от Вайтцмановия институт. Резултатите от изсле­дователската му работа показват, че белтъците и ензи­мите изпълняват функциите си по-ефикасно в разтво­ри с по-нисък вискозитет. Те се нуждаят от адекватно количество вода, за да „дифундират" и функционират ефикасно. С други думи ензимните системи на клетките са по-малко ефикасни в разтвора с по-голям вискозитет, съз­даван от загубата ца вода. Може ли един добър плувец да тренира в басейн, пълен с деца? Очевидно не. Така е и с клетъчните ензими, които „плават в клетъчната вода", за да могат да осъществят контакт с химичните си партньори и да постигнат желания резултат.

Постепенната загуба на телесните усещания засяга всички аспекти на сетивните механизми. С възрастта ние първо губим остротата на зрението си и ставаме зависими от очилата си. Губим сексуалните си желания. Постепенно губим способността си да чуваме звуците от даден диапа­зон. Чувствата ни стават по-малко деликатни. Ставаме по-невнимателни. Трудно се настройваме и владеем чувствата си и т. н.

Това са очевидните външни прояви на постепенната за­губа на способността ни да различаваме и отговаряме на стимулирането на сетивните ни системи.

Въпреки че не знаем как и кога започва притъпяването на сетивността, логичната интерпретация на горните на­учни експерименти и моите собствени наблюдения ме ка­рат да мисля, че основният проблем е, че пием вода само когато почувстваме жажда. Най-значимото и ос­новно усложнение на дехидратацията е загубата на много от незаменимите аминокиселини, необходими за изграждане на невротрансмитерите.

Огромната полза от адекватната хидратация, незабеле­жима външно, се състои в повишаване на ефикасността на хиляди протеини и ензими, физиологичните функ­ции на част от които са все още неизвестни. Поради това, че всички те са зависими от наличието на свободна вода в клетките, адекватната хидратация води до по-ефикасното им интегриране.

Следователно приемането на адекватно количест­во вода е може би най-добрата застраховка срещу преждевременното остаряване и ранната загуба на различните сетивни системи.
МОЯТА НЕПРЕСТАВАЩА БИТКА С МЕДИЦИНСКАТА ВЪРХУШКА

Вече сме в началото на 21 век, а имам чувството, че практическата медицина регресира все повече и повече. Вярно е, че хората усетиха, че се чувстват по-добре, когато пият вода, преди да усетят жажда, и вземат мер­ки да не допуснат дехидратиране на тялото си. Хората разбраха, че това ги прави по-енергични и им носи по-добро самочувствие. Те си вземат вода, когато излизат от къщи; вземат със себе си вода, когато правят уп­ражнения; голяма част от хората вече предпочитат водата пред кучешките безалкохолни и алкохолни на­питки; училищните ръководства започват да осъзна­ват вредния ефект от газираните напитки и изхвър­лят автоматите. Последното е вече уредено законода­телно в щата Калифорния и други щати възнамеряват да въведат забраната. Някои изследователи намират, че успеваемостта на учениците се подобрява драматично, когато престават да пият газирани напитки и прие­мат само вода.

И изведнъж един заслужил професор на Дармутския медицински институт публикува статия в „American Jour­nal of Physiology", в която казва, че не намира каквото и да е научно основание в това хората да пият вода, без да са жадни. Интересното е, че тази статия беше разпростра­нена чрез интернет и изпратена на новите агенции за бър­зо разпространение преди публикуването й в списанието по-късно през същата година. Медиите от цял свят заха­паха и разпространиха тази дирижирана публикация.

Осъзнавайки, че публикуваното мнение може да навре­ди на милиони хора по света, аз написах кратко научно опровержение и се заех с разпространението му. Публику­вах го в интернет, където то може да бъде црочетено от всеки. Очаквам реакция от медицинските списания, на ко­ито също го изпратих. Опасявам се, обаче, че официална реакция няма да има, тъй като моята позиция е противопо­ложна на търговските интереси на лечебната здравна сис­тема. Представям тази статия по-долу за тези от вас, които искат да се запознаят с моята логика. Тя е основана на нови данни на молекулярната физиология за дехидратацията.

Надявам се, че ще запазите тази информация, тъй като няма да можете да я получите скоро от другаде.

Да чакаш да ожаднееш, означава да умреш преждевременно и мъчително.

Д-р Хайнц Валтин, заслужил професор на Дармутския медицински институт, си позволи да изкаже мнението, че няма никакво научно основание зад твърдението, че човек не трябва да чака да ожаднее, за да предотврати дехидратацията, пиейки по осем чаши от по осем унции дневно (1 американска унция за течност е 29,6 куб. см). Това негово мнение, публикувано през август 2002г. в „Атепсап Jour­nal of Physiology", е фундаментът на всички грешки в съвременната медицина, струващи на нашата нация 1,7 трилиона долара годишно. Цената нараства ежегодно с 12%. Възгледът на д-р Валтин според мен е толкова абсурден, колкото е абсурдно да чакаш да настъпи крайният стадий на една смъртоносна инфекция, за да дадеш на болния подходящия антибиотик. Неговият възглед се основава на погрешното схващане, че сухотата в устата е единственият точен белег на обезводняването.

Той, както и колегите му, с които казва, че се е консул­тирал, не е наясно с променената парадигма на медицина­та. В миналото, всички възгледи в медицината се базираха на погрешното схващане, че разтворените съставки в ор­ганизма регулират всички функции, а разтворителят не иг­рае никаква непосредствена роля в която и да е физиоло­гична функция. В медицинските факултети учат студенти­те, че водата е само разтворител, опаковъчен материал и транспортно средство и няма никакви метаболитни функ­ции. Попаднах на същото игнориране по отношение на физиологичната роля на водата и в медицинския факултет на Айви Лийг. Друг заслужил професор по физиология провеждаше изследователска дейност и изнасяше на сту­дентите и докторите лекции върху водорегулаторните ме­ханизми на бъбреците. Само когато му задодох въпроса какво е „хидролиза", той се съгласи с научния факт, че во­дата е нутриент и има доминантна метаболитна роля при всички физиологични функции на тялото.

Ударението, което поставя д-р Валтин върху водорегу-лиращата функция на бъбреците, ограничава неговото познание върху телесните механизми за „контрол на де­фицита" от вода. Неговият възглед за справяне на тялото с недостига на вода се основава на жизненоважната роля на вазопресина, антидиуретичния хормон и ренинангиотензиновата система — елементи, които се включват в програмата за контрол на дехидратацията на организма, когато той вече е обезводнен. Той смята, че дехидратаци­ята е състояние на тялото, при което то е загубило 5% от водното си съдържимо. Според него при такава загуба на вода настъпва желание за приемане на някаква течност, която е в състояние да коригира водния дефицит. Такъв възглед можеше да изглежда приемлив преди двадесет и пет години, но днес той демонстрира ограничеността на познанията по физиология на човека на един от престиж­ните медицински институти на Америка.

В своето наскоро публикувано и широко отразено твърдение д-р Валтин не взема предвид това, че водата е нутриент. Недостигът на вода в нейното осмотично „сво­бодно състояние" би довело до загуба на всички физиоло­гични функции, при които тя играе жизнено важна „хидролитична" роля.

Д-р Валтин пропуска и факта, че при недостиг на вода настъпва дехидратация на телесните клетки. При дехидратация 66% от изгубената вода се взе­мат от вътрешността на клетките, 26% — от екстрацелуларната течност, и само 8% — от кръвта в съдовата сис­тема. Капилярите на съдовата система се свиват и така поддържат кръвната циркулация.

Филипа М. Уигин показа, че механизмът, който контро­лира или осигурява ефективно функциониране на катион-ната помпа, използва енерготрансформиращите свойства на водата, на разтворителя: „ Източникът на енергия за преноса на катиони или синтеза на АТФ е в повишаването на химичния потенциал при хидратирането на малките ка­тиони и фосфатните аниони във високо Структурираната интерфациална водна фаза на две фосфорирани среди." Когато човек приема вода, след като почувства жажда, енергогенериращите свойства на водата в дехидрираните клетки на тялото му са вече загубени поради сгъстяване­то на телесните течности. Това е главната причина, пора­ди която е по-добре да предотвратяваме дехидратацията, отколкото да я коригираме. Новото разбиране за ролята на водата при обмена на катионите е достатъчно основа­ние да оставим тялото да се справи с приетата в пове­че вода, отколкото да се справя с недостиг на вода, както съветва хората д-р Валтин.

Със своето изследване върху „структурните промени в биологичните макромолекули" Ефрейм Качалски — Катзир от Вайзмановия научен институт показа, че „протеи­ните и ензимите на тялото функционират много по-ефикасно в разтвори с по-нисък вискозитет". Това оз­начава, че загубата на вода от вътрешността на клетките ще се отрази неблагоприятно върху ефикасността на функциите им. Дори само тези данни обезсилват схваща­нето на д-р Валтин, че трябва да позволим на дехидрата­цията да настъпи и след това да пием вода. Тъй като безс­порно е най-добре всички клетки на тялото да функциони­рат ефикасно при изпълнение на физиологичните си функции, би било по-разумно да оводняваме тялото си оп­тимално, отколкото да чакаме жаждата да включи програ­мата за контрол на дехидратацията. За тялото е много по-лесно да се справи с малък излишък от вода, от­колкото да е принудено да въведе режим и да снабдява приоритетно жизнено важните органи за сметка на други. Дълготрайното циркулиране на сгъстена кръв в съдо­вата система си е направо покана за катастрофа.

За старите хора, които не знаят, че с възрастта чувството за жажда намалява и пият, когато ожад­неят, това може да се окаже трагично. Проучването на Филипс и колеги показа, че много стари хора не усещат жажда дори ако 24 часа не са приемали вода: „ Независи­мо от очевидната си физиологична необходимост старите хора нямаха силна жажда." Брус и колеги показаха, че ко­ефициентът на водата в клетките намалява от 1,1 при два­десетгодишните до 0,8 при седемдесетгодишните. Без съмнение тази забележима промяна в баланса на вътрек­летъчната вода не би се случила, ако осмотичното наляга­не би благоприятствало дифузията на водата през клетъч­ните мембрани със скорост 10 ^-3 см в секунда навсякъде в тялото. Може ли да настъпи такава драстична промяна във водния баланс на тялото само чрез обратен осмотичен процес за придвижване на екстрацелуларната вода в тяло­то така, че да се филтрира и инжектира „ненатоварена" вода в жизненоважните клетки под въздействието на ва-зопресина и ренин-ангиотензин-алдостероновите систе­ми, когато тялото е принудено непрекъснато да разчита на програмата си за контрол на дехидратацията?

Препоръчвайки на хората да пият вода, когато ожадне­ят, д-р Валтин пренебрегва и други две научни открития. Първото. Механизмът на усещането за жажда не се задей­ства от вазопресина и системата ренин-ангиотензин. Тези системи участват само в съхраняването на водата и прину­дителната хидратация на клетките. Усещането за жажда въз­никва при неадекватно хидратиране на №⁺-К⁺-АТФ-азната помпа. Водата генерира волтажен градиент чрез адек­ватно хидратиране на протеините на помпата и невротрансмитерните системи на тялото. Поради тази причина во­дата в мозъка е 85% и той не може да понесе „жажда индуциращото" ниво на обезводняване, смятано от д-р Валтин за безопасно.

От перспективата на моите 22 години клинична дей­ност и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на дехидратацията и участието ми в промяна­та на парадигмата на медицинската наука, признаваща хистамина като невротрансмитер, отговорен за водната регулация на тялото, си позволявам да кажа, че шестде­сетте милиона американци с хипертония, сто и десетте милиона, страдащи от хронични болки, петнадесетте ми­лиона с диабет, седемнадесетте милиона с астма, петте милиона с алергии и около стоте, милиона със затлъстява­не са правили точно това, което препоръчва д-р Валтин. Всички те са чакали да ожаднеят. Ако знаеха, че вода­та е естествен хистаминов антагонист и ефективен диуретик, тези хора биха си спестили страданията.

Batmanghelidj. Е, M.D., „Pain: A Need for Paradigm Change", Anticancer Research 7, no. 5B (Sept.-Oct. 1987): 971-990. Цялата статия може да бъде намерена на интер­нет адрес www.water-cure.com.

Batmanghelidj. Е, M.D., ^Neurotransmitter Histamine: An Alternative View", Book of Abstracts, Third Interscience World Conference on Inflammation, Analgesics and 30 Immunomodulators, Monte-Carlo (March 1989):37. Резю­мето и цялата статия могат да бъдат намерени на интернет адрес www.watercure.com.

Batmanghelidj. Е, M.D., Your Body Many Cries for Water, Vienna, Va.; Global Health Solutions, Inc., 1995.

Batmanghelidj. E, M.D., ABC of Asthma, Allergies and Lupus. Vienna, Va.: Global Health Solutions, Inc., 2000.

Bruce A., M. Anderson, B. Anderson, and B. Isacksson., „Body Composition, Predictions of Normal Body Potassium, Body Water and Body Fat in Adults on the Basis of Body Height, Body Weight and Age", Scand. J Clin. Lab. Invest 40 (1980): 461-473.

Katchalski-Katzir, Ephraim, ^Conformational Changes in Biological Macromolecules", Biorheology 21 (1984): 57-74.

Phillips, P. A., B. J. Rolls, J. G. G. Ledingham, M. L. Forsling, J. J. Morton, M. J. Crowe, and L. Wollner, „Reduced Thirst After Water Deprivation in Healthy Elderly Men", The New England Journal of Medicine 311, no. 12 (September 1985): 753-759.

Wiggins, P. M., „A Mechanism of ATP-Driven Cation Pumps", in Biophysics of Water, edited by Felix Franks and Sheila F. Mathis. West Sussex: John Wiley and Sons, Ltd., 1982.
ГЛАВА 3
ОСНОВИ НА НОВАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО ХИЛЯДОЛЕТИЯ

Както вече споменах, водата (разтворителят) регулира всички функции на тялото, включително действието на всички разтворени в нея твърди съставки, които тя разнася. Тази променена парадигма е пробив във фундамента на медицинската наука. Изместването на акцента на пара­дигмата е ключ към радикално различен подход във всички научни дисциплини, включително основите на медици­ната и биохимията. Новият фокус ще доведе до промяна в структурата на мисленето при изследователската работа във всички научни дисциплини.

По-нататък ще представя научната значимост на про­менената парадигма на медицината. Може да са необходи­ми години преди дълбокият смисъл на нейните последици да достигне до обикновените хора, но тази промяна е не­избежна. Новата парадигма може да обясни причините и да покаже начините за излекуване на толкова много „бо­лестни състояния", че официалната медицина на 2003 го­дина да изглежда абсурдна.

Има много причини, поради които трябва да обръщаме сериозно внимание на ежедневното приемане на вода. Ето някои от тях.

1. 
   Няма живот без вода.
   
2. 
   Относителният недостиг на вода потиска и дори може да ликвидира някои телесни функции
   
3. 
   Водата е главният енергиен източник на тялото
   

4. 
   Водата генерира електрическа и магнитна енергия във всяка телесна клетка и така доставя жизнената й сила
   
5. 
   Водата е спойващият цимент в архитектурата на клетката
   
6. 
   Водата предотвратява увреждането на ДНК и прави възстановяването й по-лесно — по-малко дефектна ДНК
   
7. 
   Водата усилва многократно ефикасността на имунната система в костния мозък, където се формира система­та (всички нейни механизми) — включително ефикасността й срещу тумори.
   
8. 
   Водата е основният разтворител за всички храни, витамини и минерали. Тя участва в раздробяването на храната на по-малки частици, в нейния метаболизъм и асимилиране.
   
9. 
   Водата внася енергия в храната. Хранителните частици доставят енергия на тялото по време на храносмилане­то. Ето защо храната без вода няма никаква енергийна стойност за тялото.
   

11. Водата транспортира всички субстанции в тялото.

12. Водата повишава ефикасността на зареждане с кислород на червените кръвни телца в белите Дробове.

13. 
    Достигайки до клетките, водата им носи кислород и отнася от тях отпадъчните газове за отлагане в белите дробове.
    
14. 
    Водата отмива токсичните отпадъци от различните участъци на тялото и ги отнася до черния дроб и бъб­реците за обезвреждане.
    
15. 
    Водата е основният лубрикант в ставните пространства и подпомага предотвратяването на артрита и болките в гърба.
    
16. 
    Водата превръща дисковете на гръбначния стълб във „водни възглавнички, поглъщащи сътресенията".
    
17. 
    Водата е най-доброто смазочно слабително и предотв­ратява запека.
    

19.Водата предотвратява запушването на артериите в сърцето и мозъка.

20.Водата е жизненоважна за охладителните (изпотяване) и затоплящите (електрически) системи на тялото.

21. Водата ни дава сила и електрическа енергия за всички мозъчни функции и особено за мисленето.

22.Водата е непосредствено необходима за изработването на всички невротрансмитери, включително серотонина.

23.Водата е непосредствено необходима за изработването на всички хормони, произвеждани от мозъка, включи­телно мелатонина.

24. Водата може да подпомогне предотвратяването на де­фицита на вниманието при децата и възрастните.

25.Водата повишава ефикасността на нашия труд; тя раз­ширява продължителността на съсредоточаването ни.

26.Водата е по-добро ободряващо средство от всички на­питки по света и няма никакви странични ефекти.

27.Водата помага за намаляване на стреса, безпокойство­то и депресията.

28. Водата възстановява нормалния ритъм на съня.

29. Водата подпомага преодоляването на умората — дава ни младежка енергия.

З0.Водата прави кожата по-гладка и намалява ефекта на стареенето.

31. 
    Водата придава светлина и блясък на погледа.
    
32. 
    Водата подпомага предотвратяването на глаукомата.
    

34. Водата е жизнено необходима за ефикасността на имунната система в борбата с различните инфекции и раковите клетки.

35. Водата разрежда кръвта и предотвратява съсирването й.

З6. Водата намалява предменструалните болки и горещите вълни.

37.Водата и биенето на сърцето поддържат съставките на кръвта в разтворено състояние и оформят „вълни", с което се предотвратява образуването на утайки в съдовата система.

38. Човешкото тяло няма водни резерви, които да използва по време на дехидратация. Затова трябва да пиете вода редовно и в продължение на целия ден.

39. 
    Дехидратацията намалява образуването на полови хормони и е една от основните причини за импотентността и загубата на либидото.
    
40. 
    Питейната вода разграничава усещанията за жажда и глад.
    
41. 
    Най-лесно се отслабва с вода. Пийте вода в определено време и ще свалите телесното тегло без особени диети.
    
42. 
    Дехидратацията предизвиква отлагане на токсични утайки в тъканните пространства, ставите, бъбреците, черния дроб, мозъка и кожата. Водата ще прочисти тези отлагания.
    
43. 
    Водата намалява гаденето сутрин при бременни жени.
    
44. 
    Водата интегрира функциите на мозъка и тялото. Тя подпомага реализирането на целите и задачите.
    

46. Водата помага да се преодолее зависимостта от нарко­тици, кофеин, алкохол и лекарства у прекъсналите употребата им.

1. 
   Водата запълва празните пространства в организма.
   
2. 
   Водата е транспортното средство на кръвните клетки.
   
3. 
   Водата е разтворителят за всички вещества в организ­ма, включително кислорода.
   
4. 
   Водата е циментът, който свързва твърдите части на клетките. Водата в клетъчните мембрани става леплива така, както е леплив ледът. Водата е отговорна за фор­мирането на мембраната — защитна бариера около клетката.
   
5. 
   Невротрансмисионните системи на мозъка и нервите зависят от бързото придвижване на натрия и калия навътре и навън през мембраната по цялото протеже­ние на нервите. Несвързаната вода преминава свободно през мембраната и задвижва помпата, придвижваща еле­ментите.
   
6. 
   Някои от помпите, придвижващи елементите, генерират напрежение. Така ефикасността на невротрансмисион­ните системи зависи от наличието на свободна несвър­зана вода в нервните тъкан. При осмотичния натиск за влизане в клетката водата генерира енергия, задвижвай­ки помпата, която вкарва калия в клетката и изкарва натрия точно така, както водата върти турбината в хидроелектоцентралата, за да произведе електричество. И до днес, обаче, на водата не се обръща голямо внимание като на източник на енергия в енергогенеририщите сис­теми на тялото. Все още се смята, че целият енергиен запас на аденозинтрифосфата (АТФ) — веществото, ко­ето „изгаря" и ни дава „топлината", необходима за „сготвяне" на химичните реакции, необходими за функ­циониране на клетката — идва от храната.
   
7. 
   Водата е главният регулатор на енергията и осмотичното равновесие в тялото. Натрият и калият прилепват за протеините на помпата и действат като „магнита на ди­намото", а водата върти протеините. Въртенето на те­зи катионни помпи генерира енергия, която се съхраня­ва на различни места под формата на три типа запаси.
   

8. 
   Храната, която консумираме, е продукт на енергийно превръщане на първоначалното електро-енергогенериращо свойство на водата. Всички живи и развиващи­те се биологични видове, включително хората, се за­пазват благодарение на генериране на енергия от вода­та. Един основен проблем при научната оценка на тя­лото е неосъзнаването на размера на енергийната зави­симост на нашето тяло от хидроелектричеството.
   
9. 
   Електричеството, продуцирано от клетъчните мембра­ни, също принуждава близките до тях протеини да се строят и подготвят за химичните си реакции.