ГЛАВА 4 РЕГУЛАЦИЯ НА ВОДАТА У ПЛОДА И КЪРМАЧЕТО

Това указание за нуждата от вода на растящия плод чрез сетивната система на майката е важен сигнал, който свързва сетивната система за нуждата от вода на детето с майчините регулаторни механизми. До третия месец повечето бременни жени успяват да приспособят приема си на вода към своите нужди и нуждите на плода и неразположението изчезва. Други обаче не го правят и дехидратавдь ята нараства. Последиците могат да бъдат катастрофални.

Съществува известно недооценяване на важната роля, която играе стилът на живот на майката по време на физи­ологичното развитие на плода. Майката е отговорна за създаването на здравословна естествена химична среда, в която да се развийа детето от стадия на единична клетка до стадия на доносено бебе.

Както ще видим по-нататък, физиологичните и химич­ни команди на стреса веднага се превръщат в процеси на адаптация и справяне с очакваната дехидратация. Самата дехидратация е причина за сериозен стрес. Организмът ре­агира на стреса с определени физиологични и хормонални реакции. Плодът не е защитен от физиологичните сигнали за стрес у майката. Индикаторите за стрес, които се отра­зяват върху физиологията на бременната жена и предиз­викват адаптивно поведение, се регистрират и от плода.

Всички записи на майчината физиология се определят от химически куриерски системи. Всяка съобщителна; сис­тема, която се включва в процеса за справяне със стреса в организма на майката, може да има отражение и върху плода. Възможно е възникването на ответни химични ре­акции, подобни на тези у майката.

Да не омаловажаваме влиянието и отговорността на майката за предоставяне на нормална химична среда за развитието, здравето и бъдещото нормално реагиране на плода в матката, която е подготвителното училище на жи­вота. Обучението на детето през „училищните дни" в май­чината утроба може да предопредели черти на поведение и настроение у възрастния. Всяка форма на поведение и мислене задейства комбинации от химични съобщения, които могат да се кодират в мозъка на плода. Така стилът на живот на бременната жена може да окаже влияние вър­ху химията на развиващия се плод. Ако в организма на майката има химичен дисбаланс, това е проблем и за пло­да. Вярно е, че плацентата представлява една селективна бариера, но някои естествени химикали могат да я преми­нават дори да са в непропорционално високи количества у майката.

Накратко, химичният спектър на майката е шаблон за развитието на детето й.

Майки, които консумират алкохол по време на бремен­ността си, могат да родят умствено увредени и проблемни деца. Развиващият се мозък се нуждае рт много вода. Един от начините за проникване на водата през клетъчна­та стена е чрез малки перфорации (подобни на тези на „главата на душ"), позволяващи преминаването само на вода. През тях не преминават разтворените в серума твър­ди вещества. Тези малки дупчици се създават под контро­ла на хормона вазопресин — агент, ангажиран в програ­мата на тялото за справяне с дехидратацията.

Синдромът на внезапна смърт на кърмачето (СВСК) е наименование за необяснима внезапна смърт у кърмачето по време на сън. Да загубиш бебето си, докато спи, е една от най-големите трагедии, които можем да си представим. Всяка година 7-8 хиляди деца на възраст от няколко дни до 1 година умират по време на сън. Най-голяма е често­тата при бебетата между два и шест месечна възраст. Ди­агнозата се основава на изключване на друга причина за смъртта и на данните от аутопсията.

Причините не са известни. Отхвърлени са както инфек­циите, така и задавяне с повърнато мляко по време на сън.

Мислих много върху това какви физиологични явления биха могли да причинят внезапна смърт на кърмачето по време на сън. Струва ми се, че единстваната правдоподоб­на причина може да е спазъм на бронхиолите, дължащ се на дехидратация и включване на програма за терморегула-ция поради прегряване на детето. Бих нарекъл това кърмаческа астма. Ако детската астма убива по няколко хиля­ди деца годишно, въпреки наличното лечение, защо тя да не е главната причина за умирането на кърмачетата, които не могат да дадат никакъв знак, когато са дълбоко заспали?

На една медицинска конференция чух, че при аутопсия на кърмачетата, загинали при катастрофа, при изкуствено хранените деца се наблюдавало частично запушване на коронарните артерии, каквото нямало при естествено хра­нените. Тези данни не се обсъждат публично и открито. По мое мнение запушването на артериите при изкуствено хранените деца се дължи на по-голямата концентрация на изкуствените млека.

Нормална практика е кърмачето да се нахрани и да се сложи да спи. По време на сън с дълбокото дишане се от­деля голямо количество вода през белите дробове. Вода­та, съдържаща се във възстановеното сухо мляко, вероят­но е достатъчна само за неговото смилане. Загубата на во­да при дишането предизвиква недостиг на вода, при което се задейства програмата за контрол на дехидратацията. Тя включва секретиране на по-голямо количество хистамин, който и без това е в голямо количество, тъй като при при кърмачето хистаминът е и растежен хормон. Хистаминът е констриктор на бронхиолите. Възможно е комбинаци­ята от прием на мляко и прегряване също да допринася за спазъм на бронхиолите.

Това, което ме учудва, е издръжливостта и адаптивно­стта на организма на кърмачетата, непозволяващи по-го­ляма честота на СВСК. Обяснявям си го единствено със силното храносмилане, което води до образуване на допълнително количество вода от разграждането на твър­дите съставки на млякото.

Мисля, че трябва да се върнем към практиката от ми­налото — да даваме вода на кърмачетата. Това е особено важно между втория и шестия месец, когато СВСК е най-чест. Трябва да има баланс между количеството на мляко­то и водата и тя да се дава по време на храненето или след него. Тази практика може да култивира вкус към водата и по-силно усещане за жажда и по-късно в живота да предотврати преяждането, когато хората са всъщност жадни, а не гладни.
РЕГУЛАЦИЯ НА ВОДАТА ПРИ ДЕЦАТА И ПОДРАСТВАЩИТЕ

След раждането на детето нуждите от вода за неговото нормално развитие и растеж първоначално се задоволяват от водата в млякото, а по-късно и от водата, която поема. Растежният хормон и други водни регулатори довеждат до развитие на сетивен механизъм за жажда и сигнали за не­достига на вода. В същото време тялото започва да задър­жа вода на всяка цена. Бъбреците започват да концентри­рат урината и да извличат колкото е възможно повече во­да в крайните стадии на образуването й. Движещите сили на водната регулация на растежа са растежният хормон и други сродни хормони, както и невротрансмитери като хистамина. .

Веднъж, когато имах лекции в една местна гимназия, надникнах в мъжката тоалетна. Исках да видя цвета на сутрешната урина в писоарите. Навсякъде тя бе много тъмна и очевидно концентрирана, което е белег на сериоз­на дехидратация. Родителите трябва да са наясно колко вода приемат децата им. Тяхна отговорност е да обяснят на децата си защо е важно да се пие вода, а не купешки оц­ветени напитки. Аз не твърдя това, защото съм пуритан. Моето разбиране се гради на науката.

След завършване на физическото израстване растеж­ният хормон престава да е доминиращ фактор за регули­ране на приема на вода. На този стадий от живота регула­цията на водата в тялото е задължение на нервни центро­ве в мозъка, използващи като химически посредник хиста­мина.

На този стадий именно чувството за жажда престава да бъде достатъчно за регулиране приема на вода. Причи­ната за намаляване на чувството за жажда е много дели­катна, но проста. Въпреки че ни делят милиони години от ранните биологични видове, излезли на сушата, нашите тела продължават да са зависими от адаптивните процеси, които са развили нашите далечни предшественици. Те са си изработили мощни системи за контрол на водата, кои­то са им позволявали да остават за все по-дълго време вън от нея. Въпреки че тялото не притежава начини за запаз­ване на излишъци и складиране на вода, както е с мазни­ните, то все пак има механизми за справяне с периоди на временно обезводняване.

Физиологията на тялото е в постоянна зависимост от водата. Контролирането на обезводняването не означава, че телесните клетки са станали независими от водата, а просто, че някои части на тялото, които са по-малко взис­кателни и не функционират постоянно, получават вода, колкото да не загинат. Навлизането на водата в тези клет­ки не е постоянно, а следва разпореждането за начало на дейността им. Издаването на такава заповед се последва от отваряне на съдовата система и навлизане на вода в те­зи части.

От 18-25 годишна възраст, когато спираме да растем, регулацията на водата започва да зависи от чувството ни за жажда и опитите да я утолим. За съжаление, чувство­то ни за жажда, което според днешните разбирания означава сухота в устата, не е точен индикатор за действителните нужди на организма.

Ние сме склонни да не пием вода, докато усетим сухота в устата. Ние като че ли чакаме това, за да се се­тим за съществуването на питейната вода. Началото на здравните ни проблеми е в самото ни отношение към при­ема на вода. Докато получим усещането за сухота в ус­тата, тялото вече има дефицит от две-три чаши во­да. Ако утолим чувството си за жажда с една чаша вода, недостигът от две чаши ще се запазш За съжа­ление, този дефицит се увеличава с годините.
НАМАЛЯВАНЕ НА ЧУВСТВОТО ЗА ЖАЖДА

Тялото има способност за известно адаптиране към трудностите. Малкото количество на приетата храна и временният недостиг на вода в тялото задействат един процес на адаптация. До получаването на достатъчно во­да и храна предимство в снабдяването се дава на органите с жизнено важни функции.

При този процес усещането за жажда може да се сбърка с това за глад,, тъй като и двете усещания имат еднакъв произход — ниски енергийни нива в мозъка. Това е най-сериозният фактор, допринасящ за затлъс­тяването и у младите, и у по-възрастните хора, които се тъпчат с храна, за да утолят жаждата си. Такива хора реагират погрешно на сигналите за жажда и глад, разпознавайки ги като един — сигнал за глад. Те ядат, докато усещането за жажда стане много силно поради приемането на допълнителна храна и едва тогава посягат към водата.

Този тип чувство за жажда не е е достатъчен да задово­ли действителните потребности на тялото от вода, а само за временна адаптация към недостига й. Така недостигът на вода става задълбочаващо се хронично състояние, а на тялото се налага нов праг на адаптиране. Този процес во­ди до постепенна загуба на чувството за жажда и с.време­то човек просто забравя за необходимостта да приема ре­довно вода.

Хистаминът може да действа като временен заместител на водата чрез освобождаване на енергия за някои особе­но важни функции на организма. Така тялото може да пре­живее известна степен на дехидратация. Изглежда обаче, че то може да започне да разчита на спешната помощ на хистамина и да позволи на дехидратацията да се засили. Настъпва увреждане на някои по-малко важни функции на организма. Промените стават трайни с развитието на хро­нична дехидратация, като първоначално са само физиоло­гични, но могат да прерастнат в химични и тогава тялото започва да оцелява на ръба на провала.

Мозъчните центрове, задействани от хистамина, изг­лежда познават какво количество вода постъпва в тялото. Ако това количество е достатъчно, центровете се осво­бождават от постоянната си отговорност за водната регу­лация. Задълженията на хистамина се поемат от някои енерготрансформиращи функции. Изглежда тялото разби­ра, че няма недостиг на вода, но става по-чувствително и по-внимателно към сигналите за нейния недостиг. Струва ми се, че загубата на усещането за жажда е адаптивен про­цес към фалшивата информация за липса на вода, защото вода има, но ние просто не я пием.

Чувството за жажда се изостря и желанието за пиене на вода става силно, щом приемът на вода стане редовен и адекватен по количество. Тялото започва да сигнализира по-силно при недостиг на вода. Рехидратирането на клетките, обаче, изисква време. Те са като сюнгери, ко­ито се напояват постепенно. Не си въобразявайте, че само след първите една-две чаши вода, ще се оводните опти­мално. Поетата вода няма да навлезе веднага в клетките. Пълна хидратация ще се достигне след няколко дни на редовно приемане на адекватни количества вода. Ще приемете сериозно необходимостта от последовател­но и добро оводняване на организма, само когато осъзна­ете какви увреждания може да причини дехидратацията. Количеството на водата и времето на приемането й са много важни и ще бъдат обсъдени по-нататък.

Всеки знае, че водата е жизненоважна. Това, което не се осъзнава напълно е какво става, когато тялото не получава редовно достатъчно количество вода. Не се вниква и в твърдението, какво точно означава: „тялото за­почва да оцелява на ръба на провала."

Човешкото тяло е сложна структура, изградена от мно­го различни системи. За изпълнението на функциите си всички тези системи зависят.от различни свойства на во­дата. Когато няма достатъчно вода за всички функции, Ня­кои трябва да бъдат пожертвани. Какво ще стане, ако тя­лото успява да се справи само с ежедневните рутинни дей­ности и изведнъж възникне спешна ситуация? Представе­те си, че тялото се намира в равновесие в границите на ня­какъв диапазон и изведнъж му се наложат нови задълже­ния, които водят до преминаване на горния праг на диапа­зона. Как ще демонстрира тялото дефицита си? Накратко — как ще се справи дехидратираното тяло с неочаквания стрес от спешната ситуация, изискващ допълнителни ко­личества вода?

Отговорът на този въпрос е основната тема на тази книга. Уврежданията в резултат на дехидратацията настъпват, когато протеините и ензимите станат недос­татъчни. Отделните клетки в дехидратирания участък за­почват да фунционират по-неефективно и ако дехидрата­цията се задълбочава, могат да спрат да функционират. При каквото и да е ниво на загуба на свободна вода 66% от загубата е за сметка на клетъчното съдържимо, 26% — на междуклетъчната течност и само 8% се вземат от кръв­ния ток. Според проучването на Брус и сътрудници с нап­редването на възрастта между 20 и 70 години количество­то на водата в клетките става по-малко от това извън тях. С намаляването на водата в клетките осмотичното наляга­не променя посоката си. Обръщането на водния баланс прави все по-трудно абсорбирането и задържането на во­дата в клетките. Въпросът, който трябва да си зададем е — какво става с нашите тела, когато претърпят такава драс­тична про,мяна в съдържанието и състава на клетките си? Отговорът ще намерите по-нататък в тази книга.

Представете си една току що откъсната от дървото сочна синя слива, оставена на слънце. Скоро тя ще изсъх­не. Дехидратацията е този процес, който води до свиване­то, набръчкването на кожицата й и превръщането й в сух плод. Липсата на вода променя вътрешната и външ­ната структури на живите неща.

В тялото на човека има около сто трилиона клетки. Клетките в обезводнения телесен участък се сбръчк­ват и функционирането им се нарушава. Недостигът на вода в който и да е участък на тялото се последва от различни сигнали, които са индикатори за местно или об­що обезводняване. Все още обаче тези индикатори за де­хидратация на тялото, някои от които изброих в предиш­ната глава, не се познават добре и се третират като боле­стни състояния с неясен произход.
УСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕХИДРАТАЦИЯТА

• 
  Кои са най-честите индикатори на дехидратацията?
  
• 
  Какво става в нашия организъм, ако не приемаме дос­татъчно вода?
  
• 
  Какво означава „достатъчно" вода?
  

Според мен има три различни групи усещания, които сигнализират за местното или общото обезводняване. На повечето от стадиите на дехидратацията следните симпто­ми са обратими без сериозни последици.

1. 
   Общи „чувства"
   

2. 
   Програми за контрол на дехидратацията
   

• 
  Астма
  
• 
  Алергии
  
• 
  Хипертония
  
• 
  Запек
  
• 
  Диабет тип 2
  
• 
  Автоимунни болести
  

Моето разбиране по този въпрос се основава на значи­телни клинични и научни изследвания и се състои в след­ното. В зависимост от локализацията на хроничната де­хидратация, водеща до повишена кислинност в клетките, възникват болки, които са ранни индикатори за потенци­ални генетични увреждания.

• 
  Парене под лъжичката
  
• 
  Диспептични болки
  
• 
  Стенокардия
  
• 
  Болки в долната част на гърба
  
• 
  Ревматоидни болки в ставите, включително анкилози-ращ спондилит
  
• 
  Мигренозни главоболия
  
• 
  Колитни болки
  
• 
  Фибромиалгични болки
  
• 
  Булимия
  
• 
  Сутрешно- неразположение у бременните
  

Считам, че изброените по-долу усещания, някои от ко­ито наричат „психологични нарушения", са в действител­ност сигнали за дехидратация:

1. 
   ЧУВСТВО ЗА БЕЗПРИЧИННА УМОРА. Водата е главният източник за образуване на енергия в тя­лото. Даже храната, която се счита за добър източник на енергия, няма никаква стойност, ако не бъде хидро­лизирана от водата и заредена с енергия по време на този процес. Нещо повече, енергиен източник за транс­мисията на нервните импулси и за директивите за действие, които правят нещата да се случват, е хидро-електроенергията, образуваща се в нервните пътища и връзките им с мускулите и ставите.
   
2. 
   ЗАЧЕРВЯВАНЕ НА ЛИЦЕТО. Когато тялото е дехидратирано и мозъкът не може да извлече от кръвооб­ращението достатъчно вода за задоволяване на нужди­те си, той дава указания за разширяване на кръвните съдове, достигащи до него. Нещо повече, лицето не е просто част от тялото, даваща опора на две очи, уста, нос и две очи. То представлява една рецепторна чиния, снабдена с огромно количество нервни окончания, ко­ито непрекъснато мониторират околната среда и изп­ращат информация до мозъка. С други думи лицето мо­же да се разглежда като продължение на мозъка, има­що сетивни функции. Неговите нервни окончания съ­що се нуждаят от хидратиране. Ето защо кръвоносните му съдове се разширяват по времето, когато снабдява­нето с кръв на мозъка се увеличава. Ако видите няко­го с червен нос и зачервени бузи (нещо често при алко­холиците, тъй като алкохолът дехидратира мозъка и води до главоболие), знайте, че този човек е дехидратиран и се нуждае от вода.
   

1. 
   ЛЕСНА РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ И ПРЕКОМЕРНА ИЗБУХЛИВОСТ. Това е начин за измъкване чрез прекъсване на консумиращия мозъчна енергия процес. Дайте на раздразнителните хора две чаши вода и ще видите как се успокояват и стават любезни.
   
2. 
   ЧУВСТВО ЗА НАПРЕГНАТОСТ. Това е перцептивен начин, по който фронталните части на мозъка изра­зяват опасенията си от недостига на вода за изпълне­ние на функциите им. Не мога да си представя по-крас­норечив начин, по който мислещият мозък би съобщил на нехайния си собственик за тревогата си от дехидра­тацията на тялото. Може би, когато тялото е искало во­да, то е получило други напитки, неотговарящи на действителните му потребности.
   
3. 
   ОБЕЗСЪРЧЕНОСТ И НЕАДЕКВАТНОСТ. Най-важните авоари на тялото са резервите му от незамени­ми аминокиселини. Тези типове аминокиселини се ползват за толкова много различни функции, включи­телно предаването на нервните импулси, че мозъкът оценява техния недостиг като липса и невъзможност да изпълнява функциите си. Изчерпването на някои неза­меними аминокиселини в резултат на дехидратация во­ди до чувство за обезсърченост.
   
4. 
   ДЕПРЕСИЯ. Тя е проява на по-сериозна фаза на де­хидратацията, когато тялото е използвало част от антиоксидантите си, за да може да се справи с токсичните отпадъци от метаболизма си, неизведени от тялото по­ради недостатъчната продукция на урина. Между тях са аминокиселините триптофан и тирозин, които се из­ползват в черния дроб за неутрализиране на токсични­те отпадъци. Мозъкът използва триптофана за произ­водството на серотонин, меланин, триптамин и индоламин, които са жизненоважни невротрансмитери, балан­сиращи и интегриращи функциите на организма. Тях­ната недостатъчност води до депресия. Мозъкът изпо­лзва тирозина за производството на „енергичните" невротрансмитери адреналин, норадреналин и допа-мин, чиито недостигът прави човека пасивен и тъжен.
   

Разглеждайки ролята на водата при емоционалните проблеми, ми се иска да цитирам писмото на един чи­тател по повод моята книга „Тялото жадуваза вода", изпратено до уеб-сайта на Barnes Noble www.bn.com. М. С. пише: „Водата промени живота ми." М. С. бил с диагноза „Маниако-депресивна психоза — лека сте­пен" и от-4-5 години се лекувал с литий. Пише, че за­почнал да приема вода, сол и някои витамини според инструкциите в книгата и след два месеца спрял да взе­ма литий. М. С. се лекувал от девет години без особен успех, но сега казва той „ наистина придобих сили за живот".

7. 
   ТЕЖЕСТ В ГЛАВАТА, Това е белег, че за изпълнение на функциите си мозъкът е разпоредил повишаване на кръвната циркулация. Тежестта в главата може да е предвестник на мигренозно главоболие. То настъпва, ако повишеният прилив на кръв към мозъка не успее да хидратира адекватно мозъчните клетки. Не забравяйте, че при постоянното си функциониране мозъчните клет­ки също произвеждат токсични отпадъци, които трябва непрекъснато да бъдат обезвреждани. Мозъчните клет­ки не могат да понесат натрупването на кисели вещест­ва във вътрешността им. Тежестта в главата може да отразява тази фаза от физиологията на мозъка.
   
8. 
   НАРУШЕНИЯ НА СЪНЯ (особено у по-възрастни­те). Нощният сън не може да бъде спокоен, ако тялото страда от недостиг на вода. Един осем часов сън ще задълбочи дехидратацията поради загуба на вода при дишането и евентуално изпотяване. Приемането на во­да и малко сол възстановява бързо ритъма на съня. Следващото писмо е от един човек, който намира, че моята „Програма за лечение с вода" е повлияла благот­ворно на много негови проблеми, включително на чес­тото му събуждане. Неговият разказ илюстрира много от сетивните симптоми на дехидратацията, които вече описах.
   

9. 
   ГНЯВ И ИЗБУХВАНЕ. Тези по-експресивни начини за показване на дехидратацията бяха описани в точка 3 „Лесна раздразнителност и прекомерна избухливост"
   
10. 
    НЕОБОСНОВАНО НЕТЪРПЕНИЕ. За мозъка внимаването по време на урок или курс е задача, свързана с консумирането на енергия. Ако се изчерпи енергийният му резерв, мозъкът трябва да спре изпълнението на та­зи задача, колкото е възможно по-бързо. Този процес на бързо прекъсване на вниманието се нарича „нетърпе­ние". Не забравяйте, че водата може да произведе хид­роелектрическа енергия с такава скорост, че да попълни изразходваното количество. Енергията, получавана от разграждането на храната, трябва да премине много стъпки от молекулярното си преобразуване до склади­рането й в клетките. Но дори и този процес изисква во­да за хидролиза, за да могат компонентите на храната да станат използваеми като източник на енергия.
    

9. 
   КРАТКО ЗАДЪРЖАНЕ НА ВНИМАНИЕТО. Това е друг процес, дължащ се на спиране изпълнението на задача за фокусиране на вниманието или за усвояване на информация от страна на мозъка. Колкото по-добре хидратиран е мозъкът, толкова повече енергия за запе­чатване на информацията в паметта се изработва. Де­фицитът на внимание при децата нерядко се дължи на приемане на газирани напитки вместо вода.
   
10. 
    НЕДОСТИГ НА ВЪЗДУХ при иначе здрави хора без белодробно заболяване и инфекции. Хората, които ис­кат да правят физически упражнения без да се задъх­ват, трябва да пият вода преди да се заемат с каквито и да е упражнения.
    
11. 
    СИЛНО ВЛЕЧЕНИЕ КЪМ КАФЕ, ГАЗИРАНИ И АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ. Това също е сигнал, кой­то ви дава мозъкът за необходимостта от оводняване на тялото ви. Силното влечение към тези напитки е ус­ловен рефлекс, който асоциира хидратирането с тяхно­то приемане, но приемането им в действителност за­силва дехидратацията. Продължителната дехидратация води до стрес, на който мозъкът отговаря с образуване на хормони на стреса, включително ендорфини — ес­тествени опиати, помагащи на организма да преодолее кризата. Една от причините хората да продължават да употребяват тези напитки е пристрастяването към ни­вото на собствените им ендорфини. Това е причината за пристрастяването към кофеина и алкохола и за симптомите на абстиненция. Следващият стадий от то­ва пристрастяване е използването на лекарства, пови­шаващи секретирането на ендорфини. Затова предотв­ратяването на зависимостите трябва да започне още в детската възраст с изключване на напитките, съдържа­щи кофеин.
    

Сънищата обикновено имат някакъв смисъл. Никога няма да забравя един сън от времето, когато работех в Университетската болница» „Сейнт Мери". Имах тридесет „остри" легла (както ги наричаха тогава) в едно много на­товарено хирургично отделение на болницата. Никога не ми се събираха повече от 3-4 часа сън на нощ. Естестве­но заспивах дълбоко веднага, щом главата ми докоснеше възглавницата. Един ден закъснях за обяд и изядох храна­та доста часове след приготвянето й. Беше блюдо от раци с някакви зеленчуци.

Бях твърде зает, за да почувствам някакъв дискомфорт, след като излапах набързо храната. Легнах си в мал­ките часове и заспах като умрял. Не след дълго съм започ­нал да сънувам, че съм на лодка в бурно море. Морето подхвърляше лодката нагоре-надолу и от една на друга страна. Започна да ми се гади все повече и повече, докато накрая скочих, добрах се до умивалника и повърнах хра­ната, която явно бе развалена. Очевидно мозъкът ми не е имал друг начин да ме накара да стана и да се освободя от стомашното хи съдържимо. Могъл е само да ме подготви чрез асоциации с гадене и повръщане. Какъв по-добър на­чин да ме избави от обезводняване чрез симулиране на морска болест?