Колко престъпления се вършат в твое име...1

Ето и още един доста обичаен вид сънища, които пораж­дат дълбоко безпокойство у сънуващия. В тях става дума за престъпления, затвори, преследване.

Мъж (27 г.)

- Току-що ме бяха освободили от затвора, къде­то излежавах дълга присъда за не знам какво провинение или престъпление. Улицата беше оживена и слънчева. Затичах се; чувствах, че ме преследват. Като се обърнах, видях заплашител­на тълпа, която ме настигаше.

Мъжът започна коментарите си с думите: „Но дали всъщност мен преследваха? Така предполагах, но нищо не го доказва!" Да чуем асоциациите му.

ЗАТВОР. В затвора съм. Открай време. Никога не съм бил свободен. Но какво изкупвам? Чувство, че нямам право на съществуване. Желание да умилостивя съдбата. Ни­кой не ме обича. Трябва да върша разни неща, за да ме обичат. Бих платил, за да ме обичат. Не искам да съм сам. Не съм свободен. Но ме освобождават. Слънце. Защо тичам, сякаш целият свят е хукнал по петите ми? Ви­наги ми се струва, че ме гледат, наблюдават, критику­ват. Стеснителност. Страх. Анали грее слънце... Защо не и за мен? Чувствам се виновен дори пред жена си и децата си!... Все едно, че съм момченце в свят на възра­стни... Не, не искам да съм сам...

Значи на „затворника" (на самия себе си) донякъде му олеква (вътрешно). Появява се свободата (слънчевата улица). Но вината остава (нямам право да съм свободен, щастлив, самостоятелен). Отрича ли се от свободата си? Бои ли се от нея?

В случая става дума и за сън за изоставяне.

В този тип сънища често се намесват представители на закона -съдии, полицаи, митничари, преподаватели, директори, палачи, адвокати и др. Сънуващият е преслед­ван, разпитван, обискирван; той бяга, хвърлят го в зат­вора, обезглавяват го и т. н. Подобни сънища могат да бъдат свързани и с едипова ситуация.

Мъж (22 г.)

- Убил съм no-големия си брат. Пистолетът е на масата. Брат ми лежи; мъртъв е, но ме гле­да и казва нещо усмихнато. И родителите ми са там. Сцената изглежда съвсем естествена на всички, на мен също. Това най-много ме учуд­ва. Откакто сънувах този сън, изпитвам нещо като освобождение.

Съвсем разбираемо вътрешно освобождение! Без да навлизаме в подробности, колкото и да са важни, нека уточним: филип смятал, че брат му го превъзхожда и е по-достоен за похвала. Самият той бил просто „по-мал­кият", „изтърсакът". Втори в майчината любов, втори и в бащините грижи. Крайно разпространена ситуация. В един момент започнал да си дава сметка, че той е ав­торът, той „фабрикува" собственото си чувство за мало­ценност. Защо? Поради един вид „мазохизъм", който спо­ред него би му осигурил цялата любов на родителите му. Затова си измислял, представял си семейна ситуация, която всъщност не съществувала! През този период на осъзнаване му се явил сънят.

В него той извършва убийството С пистолет. Това оръ­жие е „фалически" предмет (пробиващ, пронизващ). То е знак за мъжественост. Но най-важното е, че сцената е естествена. Семейната хармония показва вътрешното спокойствие на Филип и промяната, която е успял да извърши у себе си.

Както вече казах, престъпленията доста често се сре­щат в сънищата. Обикновено те изразяват едипова ситу­ация дори ако на пръв поглед сюжетът няма нищо общо с нея - чиновник убива директора си например или съну­ващият убива представител на закона.

Мъж сънува, че връхлита с колата си върху пазача на паркинга. И тук колата е фаличеека - тя удря, пробива. Пазачът символизира бащата, когото сънуващият тряб-

ва да убие, за да си осигури цялата обич на майката. Много жени сънуват, че убиват с нож. Ножът също е фалически предмет, който може да означава достъп до прекалено дълго изтласквана мъжественост.

Дали е необходимо пак да повтаряме, че тези сънища не бива да се приемат буквално?

Причини за появата на тревожни сънища

Знаем, че явлението тревожност може да се оприличи на „електрическо поле", възникнало между положителния и отрицателния полюс. Да продължим сравнението. В кондензатора енергията се локализира в изолатора, кой­то разделя плаките, тоест в пространството между елек­троните. Същото важи и за тревожността, която поняко­га „акумулира" огромни енергии и ги „кондензира" в полето между противоположните усещания. В съня от­рицателните чувства и усещания (омраза, враждебност, незадоволени потребности, неосъществени желания и пр.) се проявяват безпрепятствено. Несъзнаваното не го е грижа за „морала" и афишира съдържанието си без за­обикалки.

Но тревожността може да се сравни деблокираща сила. Нещо като бараж, издигнат насред реката. Важни „дви­жения" на личността са спънати или възпреш (от мора­ла например). Тук действат могъщи фактори -любов, ом­раза, сексуалност, самостоятелност, свобода. Да взе­мем само един пример: майка полага огромни усилия, за да отгледа и възпита трудното си дете. Грижите за него й отнемат всяка лична свобода и й причиняват големи тревоги. Нормално е да си мисли (повече или по-малко съзнателно): „Ако го нямаше него, можех да бъда щаст­лива и да разполагам със себе си." Нормално е да си го мисли, тъй като е вярно. Тогава й се явява следният сън (жената е на 32 години):

- Заминавах на почивка с годеника си. Бяхме изос­тавили кученцето си. Беше ужасно от наша страна, а аз говорех на годеника си за Венеция.

От асоциациите на сънувалата се разбира, че наистина е пътувала с годеника си, по-късно станал неин съпруг. Значи тя се връща назад. Озовава се във времето на сво­бодата и на перспективите. Напуска настоящата ситуа­ция и „отказва" да бъде омъжена (= несвободна). Кучен­цето символизира детето й. Но дори насън вътрешната „цензура" забранява истинското желание. Изпитаното усещане за чудовищност е твърде мощно и сънят „обез­силва" желанието. Тоест налице е блокиране, преграда. След-събуждането си тази майка се бе самоосъдила като най-лошата жена на света... и бе побързала да забрави съня си. Но тревожността оставаше и ден след ден „ата­куваше" преградата. Едва когато си даде сметка, че несъзнаваното й е описало нормално желание - да няма пречки пред свободата си, противопоставяйки го на също така нормалното й желание - да отгледа трудното си дете, което обича, майката намери покой.

Сънища за изоставяне

Страхът от изоставяне е един от основните човешки стра­хове. Става дума за почти космична тревожност. Това е страхът на детето, което по някаква причина е лишено от майка си и се чувства абсолютно сам на света, пре­върнал се в абстрактно и ужасяващо място. Това е страхът на изгубената в града Виржини, която в съня си се втур­ва към полицията.

Но това е и страхът на детето, чиято майка му казва „сърдита съм ти"—нещо, което тя никога не бива да пра­ви. Сърденето се усеща като изоставяне; между майката и детето се издига „стена"; връзката е прекъсната; по­явяват се чувство за вина и потребност от прошка на вся­ка цена.

У зрелия индивид страхът от изоставяне се изразява обикновено чрез три основни вида поведение:

а) даден човек изпитва прекалена потребност от при­ятели, „на които да може да разчита". Подобна потреб­ност често изразява тревожност. Тя се проявява в тира-ничност, в предявяване на изключителни права над при­ятелите. У такъв човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича. Приятелят е длъжен пос­тоянно да присъства, винаги да е на разположение. Лич­ността му обикновено символизира майката. Подобен човек се подчинява на повелята: „Не бива да съм сам, никога не бива да съм сам, за нищо на света." Той стига дотам, че кани в дома си който и да е, при каквито и да е условия. Когато казва „страх ме е да остана сам", това следва да се преведе така: „Непрекъснато се боя да не ме изоставят- майка ми, Бог, хората..." Повтарям: този страх е в същността си дълбоко човешки. Но той значително се усилва, когато се чувстваме лишени от нещо, неспо­собни на нещо, или когато ни се струва, че другите едва ни търпят или направо ни отхвърлят...

б) човекът „се подсигурява". От страх да не бъде изос­тавен в бъдеще, той отказва всяка близост в настояще­то. Не желае да се привързва. Отблъсква любовта, при­ятелството, обичта. Разбирай: „Има ли смисъл? Нищо не е трайно, всичко се проваля, един ден и без това ще ме изоставят." Такива личности често са отрицателно наст­роени, критични, агресивни. Нападайки другите, те „оп­равдават" в собствените си очи отказа си от всяка афективна връзка.

в) страхът от изоставяне се превръща в страх да не изос­тавиш другите. Той е разпространен между близки хора и това е обяснимо. Подобен човек противопоставя на сво­бодата си следното разсъждение: „Ако проявя самостоя­телност, дори само за да отида на кино, ще имам чувст­вото, че изоставям жена си" (подразбира се: че изоста­вям майка си). Или: „... че изоставям съпруга си" (съп­ругът също представлява майката). Това чувство е често срещано сред младите, преди да се оженят. То се изразява така: „За да стана самостоятелен и зрял, трябва да напусна родителите си и те ще останат сами на света." Което често е само транспозиция на собствения страх от изоставяне.

Сън за изоставяне (на млада жена)

- Често сънувам, че вървя нощем през полето. Викам. Никой не ми отговаря. Плача. Събуждам се, обзета от спазми, които сякаш изпълзяват от дъното на съществото ми...

Тази жена изпитваше непрекъсната тревожност. Като дете наистина била изоставена от майка си. Прибрала я нейна леля и я отгледала без особена нежност. За отбеляз­ване е, че жената живееше заобиколена от множество при­ятели и приятелки (или поне хора, които бе обявила за такива!) Явно за да може поне един от „приятелите" да се привърже достатъчно към нея и да не я изостави...

А дали пък днешните общности не са'също израз на този страх?

Причини за страха от изоставяне

Ситуациите, в които детето бива „изоставяно", изобил­стват още от началото на живота. Обикновено това са епизодични и краткотрайни раздели, предизвикани от най-нормални обстоятелства. Така че съществува доста разтеглива граница между фрустрацията, изпитвана от детето, когато майка му го напуска за известно време (за да отиде на работа например), и усещането за безвъзврат­но изоставяне, което бързо води до дълбока невроза, прид­ружена с тревожност. Във втория случай детето, и по-късно възрастният, разглеждат всяка човешка връзка в зависимост от възможността за „изоставяне". Това е пос­тоянно вътрешно състояние - мъчително, болезнено... и най-често неосъзнато.

Изгражда се мощен комплекс за малоценност. Не е изключена и появата на садизъм - аз страдам, следова­телно някой трябва да плати за това. Такъв човек не из­разява чувствата си; той изисква другите да отгатват и най-малките му намерения, и най-незначителните му усе­щания. А когато напусне свой приятел, твърди, че него са го напуснали. Неврозата, придружена от страх от изоставяне, има многобройни симптоми. Да споменем два от тях. Даден човек се чувства относително сигурен само ако телефонните номера на болницата, на личния лекар, на полицията и пр. са му подръка. Друг се притеснява, ако кара по странични пътища, където колата му риску­ва да се повреди. Този страх от „механиката" обаче е само оправдание. Всъщност човекът се бои да не се окаже „изос­тавен" на място, където никой не може да му се притече на помощ. Тогава полицаят - или автомонтьорът - пред­ставляват Майката,

Неврозата, която се характеризира със страх от изос­тавяне, мазохизмът и садизмът често са свързани. Като се има предвид колко изключително разпространена е тази невроза, ясно е защо литературата изобилства от ситуации, в които срещаме „изоставени" на всяка стра­ница.

Сред причините й можем да споменем следните:

а) прекалено ранното отбиване. Но и тук всичко зави­си от афективния климат, осигурен от майката, както и от личността на детето;

б) възпитание, при което майката не обръща дос­татъчно внимание на детето. Тогава то се чувства „несъ­ществуващо" и недостойно за интерес. Изоставено. И нищо чудно, след като случаят е точно такъв!

в) детето е отгледано само от майката (бащата е почи­нал например) и има само една „опора", която му носи сигурност. Дори частичното изоставяне поражда глуха тревожност, избиваща понякога в неконтролируема па­ника.

Още сънища за изоставяне

•Жули сънува, че се разхожда в гората с приятели. В един момент те се отдалечават от нея, без да я предупредят. Обзема я страх. Вика, но никой не й отговаря. Става все no-тихо. Припада нощ.

В съня си Жули се усеща сама на света в дълбоката

тишина и непрогледната планетарна нощ.

•Мари сънува, че отива на гости у много скъпи свои при­ятели, където обаче среща безразличен и студен прием. Отчаяна, тя излиза от къщата. Озовава се в някаква огромна равнина. Вали сняг. Обръща се и забелязва, че светлините на къщата гаснат. Събужда се, обляна в сълзи.

Мари е млада жена, „изоставена" от майка си, докол­кото последната просто не й обръщала внимание, не я молела за помощ, не се интересувала от успеха й в учи­лище, не проверявана бележника й, никога не я мъмре­ла, нито наказвала, но и в нищо не я насърчавала... И доколкото баща й също не забелязвал присъствието й. Така че Мари живеела „приклещена" между майка и баща, които усещала като несъществуващи; на практика била сама на света. Когато я срещнах, отказваше всяка връзка от страх да не я напуснат някой ден. Всъщност сама изоставяше, за да не бъде изоставена.

В документацията ми фигурират много сънища за изос­тавяне под една или друга форма. Сънуващият или съну­ващата отминават, без някой да спре погледа си върху тях. Или пък на някоя сбирка стоят сами в своя ъгъл. Звънят по телефона, но никой не вдига. Един проси на улицата (= проси обич). Друг влиза в къща, в която няма нито една жена (няма майка); само някакъв мъж запла­шително стои на прага. Млада жена сънува, че ходи гола по улицата, но никой не я вижда.

Ще цитирам накрая откъс от едно прекрасно стихот­ворение на Аполинер, което добре илюстрира горното:

това, което наричаме невроза

Всяка човешка личност притежава свои опори. Още в дет­ството се изграждат „носещите греди", които здраво или недотам здраво се свързват една с друга и постепенно се наместват, за да осигурят равновесието на конструкцията.

Що е невроза?

Може да се каже, че човешкото същество е съставено от „невротични" носещи греди. Необходимо е обаче преди всичко да се разгледа терминът „невроза" в нормалното му значение. Това е твърде важно, като се има предвид „бо­лезненото" съдържание, което обикновено се влага в него.

Имаме невроза в най-широкия смисъл винаги когато дадена човешка личност (би следвало да кажем дадена „система в движение") се приспособява към предложени (или наложени) отвън норми. А всяко дете още от раж­дането си е принудено да се нагажда към правила, цен­ности и пр., които никога не са негови собствени, тъй като не то е техният автор.

Ако доведем нещата докрай, става ясно, че безкрайни­ят низ от усилия да се приспособим „към другите" по­ражда многобройни „неврози", локализирани във време­то, продължителни или не, нормални или не.

Ще се спрем на това по-подробно в главата за видове­те Свръхаз (нормални или анормални) и за Сянката.

Човешкото същество е вечен акробат. Във всеки миг, във всяка милиардна част от секундата целият организъм се стреми да запази равновесието си. И във всеки миг организмът достига до състояние на равновесие, в което би могъл да остане неопределено дълго време, ако не беше система в движение*.

Така че нашето несъзнавано, което прилича на гигант­ски компютър, натъпкан с информация, непрекъснато се опитва да запази равновесието на системата, като това мно­го често става в ущърб на една или друга част от цялото.

Крайно важно е добре да разберем този факт. Да се върнем на компютъра. Да си представим огромен цент­рален компютър на не по-малко огромен завод. Да до­пуснем, че в него работят сто хиляди души, от генерал­ния директор до най-неквалифицирания работник, като всеки има своето място и функция.

Да предположим още, че на компютъра е подадена ця­лата информация за всичко в завода - от най-дребната машинна част до най-малката молекула на всеки човек, изпълнител или ръководител.

Компютърът е включен денонощно. Да вземем сега един измежду стоте хиляди служители, който работи в кабинета си на двайсет и петия етаж.-Той очевидно не знае нищо от онова, което става в „утробата" на ком­пютъра. Последният функционира в интерес на цялото и не се интересува от служителя като отделен елемент; нито от генералния директор, нито от някоя машина или машинна част поотделно.

С цел да запази равновесието на системата компютърът ще смени дадена машинна част, ще премести или уволни някой служител, ще назначи нов директор и т. н. Следова­телно личното благополучие на кой да е от елементите може да бъде накърнено в името на общото равновесие.

Да кажем, че мерките спрямо служителите са една или друга невроза, нормална или не. Да прибавим, че анормал­ната невроза наподобява служителя, който би искал на вся­ка цена да се задържи на своя пост заради личната си си-

* Тук действа вторият принцип на термодинамиката. - Б. а.

гурност, но не успява да се впише в равновесието на цяло­то. Тогава този служител се превръща в нещо като „фиксация"; работата му става стереотипна; той се труди само за себе си, откъснат е от колектива и функционира на празни обороти, вкопчвайки се в неизменната си задача.

Разбираемо е в такъв случай, че между него и ком­пютъра, между него и колегите му възниква силно на­прежение. Това напрежение се нарича тревожност.

Да се върнем към човешката „система". Всяка невро­за (нормална или не) е опит за приспособяване (успешно или не). При анормалната невроза нещата се развиват така, сякаш част от. цялото работи за своя сметка (както служителят в завода). Появяват се „комплексите", кои­то са чужди тела в психичното на личността.

Изгражда се скован Свръхаз. Чуждите тела се превръ­щат в нещо като магнити, които привличат към себе си цяла поредица от поведения, които иначе биха били нор­мални. Част от личността се обездвижва. Между нея и дру­гата част, „здравата", възниква напрежение. Тревожността избликва, разлива се, приижда, докато в същото време се води все по-ожесточена битка за истинско или мнимо прис­пособяване. А компютърът на несъзнаваното работи без почивка. Неврозата е опит да се намери сигурност и общо равновесие за сметка на една или друга част от личността.

Да дадем впрочем пример с един много разпростра­нен симптом - натрапливото поведение.

Нека повторим най-напред, че всичко, което правим, съответства на осъзната или неосъзната потребност. Иначе не бихме го правили. Ето един сън на трийсетгодишна жена.

- Бях чистачка. Намирах се в обширен и луксоз­но обзаведен салон. Търках,паркета. Придвиж­вах се на четири крака. Имах чувството, че от­давна съм на това място. Покрай мен минаваха хора. Мисля, че имаше прием. Виждах купища съдове за миене. Беше... как да кажа... сякаш съм

достигнала някаква крайна точка в живота си; не мога да опиша усещането... Бях тъжна, във всеки случай сама, извън всичко...

Тази жена страдаше от добре известни „натрапливости" - мания за ред, за бърсане на прах, за проверяване... Натрапливото поведение, както вече видяхме, е породено от тревожната потребност да бъдем винаги изрядни пред някой „авторитет"-вътрешен авторитет, разбира се. Или някогашен външен (родител, морал...), превърнал се в ис­тински „изкуствен спътник" на личността. Така започва­ме да се подчиняваме не на външния свят, а на вътрешния си жандарм. Такава е една от формите на Свръхаза.

И понеже винаги има нещо, което да трябва да „се сло­жи в ред", подобен човек би могъл през целия си живот да преминава от една натрапчивост към друга (да проверява непрекъснато заключени ли са вратите, изключена ли е газта, не тече ли водата, безкрай да подрежда едно или дру­го и т. н.). Този вид мания е изключително изтощителен. Обзетият от нея й посвещава цялото си внимание и е нес­пособен да я отхвърли, тъй като тя е главният механизъм на неговата сигурност (да е изряден означава да е спокоен).

В такива случаи се налага преди всичко да се отстрани причината, която е породила чувството за вина и тре­вожния стремеж към „перфекционизъм".

В цитирания сън откриваме същомизерабилизъм и чув­ство за провал (жената е станала чистачка и работи на четири крака). Към тях се прибавя и усещането, че е не­достойна (хората наоколо не я забелязват).

Този сън се оказа много полезен за младата жена. Тя можа да осъзнае, че винаги е прикривала с компенсации убеждението си, че е недостойна да съществува. Компен­сациите се състояха както обикновено във високомерие, презрение към другите, горделивост, необходимост ви­наги да е права и пр. Накратко - в паранойчно поведе­ние. И главно, жената си даде сметка за потребността си от провал (ще я разгледаме след малко).

Сънища, изразяващи чувство за вина

Мъж на четирийсет години

- Намирах се в някакъв парк. През пролука в зеленината наблюдавах двама влюбени. Около мен се струпаха хора и ме загледаха.

В асоциациите на сънувалия откриваме, че „пролука­та в зеленината" му напомня „дупката на ключалката", през която толкова деца се опитват да видят какво става в стаята на родителите с чувството за срам и вина, поро­дено от този тип „воайорство". Хора се струпват и го гле­дат. Разбирай: обществото ме „разобличава" и осъжда.

Потребността от провал

Когато човек се чувства малоценен и виновен, че същест­вува, той автоматично започва да изпитва неосъзната пот­ребност да се провали. Това е лесно разбираемо - такъв човек не може да повярва в какъвто и да е успех (дори ако е „социално преуспял"), тъй като се усеща като несъщест­вуващ. А успехът е обратното на не-съществуването.

Освен това провалът означава „най-сетне спокойст­вие", край на битките и състезанията с другите и със себе си. Учудващо е колко много хора - дори достигнали върховете на социалния успех - несъзнателно култиви­рат у себе си потребност от провал чрез какви ли не фантазми и мечтания.

Сън с хотел (на четирийсет и три годишен мъж)

- Връщах се от дълго пътуване в чужбина, в Ин­дия, струва ми се. Бях изтощен. Без всякакъв преход се озовах в малка запушена зала. Хотелът се намираше някъде в предградията. Деца под­викваха и се замеряха с камъни. Хората пиеха

бира. Някой ми каза: „Ето те и теб". Нямах нито пари, нито паспорт.

Още. един сън за хотел, както виждате! Кой е сънува­щият? Бизнесмен, твърде богат и „очевидно" щастлив. Ще отнеме много време да описвам с подробности дълбинната му психология. Ще кажа само, че той се чувст­ваше спокоен единствено на места, посещавани от хора със социално положение, противоположно на неговото. Да резюмираме асоциациите му.

Откриваме: завръщане от дълго пътуване (пътуването на живота му); Индия (за много хора това е страната на вътрешното „освобождение", на истината);щората (пак от живота му); малката запушена зала, децата от предгра­дията, бирата, „ето те и теб" показват завръщане към времето, когато е бил „нищо" (според собствените му ду­ми). А липсата на пари и на паспорт увенчават провала.

Впрочем този мъж често бе изразявал пред мен жела­нието си да замине надалеч, сам, без пари, а един ден сподели и мрачния си и горчив фантазъм никога да не се връща и да умре, изоставен от всички.

Става дума за важен символ, който откриваме в сънища­та на хора с чувство за вина и потребност от провал, из­питващи страх от изоставяне.

Съществуват „кланове" на акробати, театрални актьо­ри, цигани, циркови артисти, мафиоти, бандити и пр. Какъв е смисълът им в обикновения живот и в сънищата?

Клановете - все едно дали в тях участват високопос­тавени люде или долнопробна „измет" - представляват „семейства" извън традиционните общества. Те прите­жават особени кодове на честта, които трябва строго да се спазват. Членовете им често са свързани „на живот и на смърт". За да проникне в клан, човек трябва да е „дос­тоен" за него. Трябва да притежава знак за разпознава-

не. Членовете на клана са безмилостно лоялни един към друг.

Логично е, че кланът се явява в сънищата на хора, стра­дащи от чувство за вина, от афективна изолация, изпит­ващи потребност да се провалят или да бъдат изоставе­ни. Усещането е, че си приет безрезервно до смъртта си. Сигурността, която, ти дава кланът, е огромна (симво­лично), при условие че „слушаш". Открил си своето се­мейство. Обществото, което те плаши, изчезва. Сънува­щият изпитва чувството, че се грижат за него. Всъщност това е връщане към сигурността на детството.