Сън за пътуване (на млада жена)

- Заминавах на почивка в Южна Франция. Прис­тигнах в една хотелска стая. Носачът хвърли

Всеки веднага ще схване смисъла на този сън, който изразява вътрешно състояние, характеризиращо се с чув­ство за малоценност. Жената ми обясни следното:

Което означава, че тази жена не се е усещала „достой­на" за такъв вид почивка! Заедно с чувството за мало­ценност откриваме и чувство за провал. Сънуващата не достига до желаното място, а до някаква мизерна стая. Забелязваме и усещане, че е отхвърлена - носачът дори не благоволява да я погледне. Може впрочем да става дума за несъзнателно желан провал; все едно, че жената си казва: „Не съм достойна да успея в каквото и да е, нито да постигна нещо положително. Искам да се прова­ля, та душата ми най-сетне да се умиротвори, да се отърве от тревогата, която буди у мен всякакъв вид състезание..."

Става дума за крайно разпространен сън:

Това също е много ясен сън. Този мъж изпитва чувст­вото, че всеки „вижда през него", че не може да скрие от другите какъв е всъщност. Иначе казано, той се срамува от себе си.

Тук имаме практически същия тип сън като съня за пъту­ването.

- Пристигнах в един хотел. Трябваше сам да си нося багажа, докато на другите клиенти им го носеха. Стълбището беше стръмно, стаята ми се намираше под покрива. Легнах на леглото. Най-странното бе, че се чувствах добре, изпит­вах нещо като примирена горчивина, бях дово­лен, че няма прозорец, че съм извън всичко...

Ето я потребността от провал, пряко произтичаща от чувството за малоценност. Този сън показва склонност към „мазохизъм" (ще разгледаме това понятие по-на-татък). Чувството на сънуващия, че е отхвърлен, е оче­видно - принуден е сам да си носи багажа. Изключен е от общността (хотела). Не е приет от обществото (клиен­тите на хотела, носачите). И извършва регресия към дет­ството си - стаята (без прозорци) се превръща в затво­рен, изолиран свят, нещо като „майчина утроба", даряваща покой и сигурност...

Да отбележим, че този човек едва съзнаваше дълбо­кия си мазохизъм и „мизерабилизъм"¹. Той бе „компен­сирал" чувството си за малоценност с упорит труд и бе достигнал до блестящо социално положение, от което извличаше прекомерна гордост. Лесно е да си предста­вим огромната тревожност, която го е разяждала поради разрива между „успеха му", от една страна, и мощното му чувство за малоценност, от друга... В основата си сънят му е израз на желание за самоубийство, за връщане към небитието и окончателна раздяла със света.

Сън с асансьор (на мъж)

- Натиснах копчето в кабината, за да се изкача нагоре. Но асансьорът започна стремглаво да слиза. Колкото повече натисках, толкова пове­че се ускоряваше спускането... Събудих се, обзет от паника.

Тук откриваме слизане вместо издигане, както и идея­та за падане.

Човекът ми каза още:

- Сигурен съм, че този сън ми нарежда да навляза в себе си и да видя какво става там. През целия си живот се опитвам да постигам високи резултати, да преодо­лявам стъпало след стъпало в кариерата си, да се изди­гам. Сега трябва да сляза, да проверя какво точно става в несъзнаваното ми. Но това падане!...

Падането? То означава онова, за което говорихме -страх от загубата на „компенсациите", от преоткриване на своята същност, от среща със себе си.

- Взимах си билет за непознат град, за който знаех само, че е много слънчев и има безброй фонтани... Бях неимоверно щастлив, че напус­кам родния си град. Като се приближих до вла­ка, видях, че се нарича „Синята птица". После си дадох сметка, че съм изгубил или забравил багажа си: Започнах трескаво да го търся, а в това време влакът отпътува без мен...

Тук имаме: непознат град, слънце, бликаща вода. Щас­тието да смениш града си. Синята птица. Изгубеният багаж. Несъстоялото се пътешествие.

Основният елемент от този сън е мъжът, който е тръгнал към... себе си, към най-дълбокото в себе си. Към своята Анима. Но за беда той като че ли е забравил или изгубил багажа си. Важно ли е това? Или е второстепен­но и означава, че сънУващият придава прекалено значе­ние на дреболиите и поради това изтървава главното -щастието си? Не би ли било по-просто да си купи необ­ходимото на място, в онзи чуден град, който сияе в него като празник?...

- Не си спомням тучно къде се намирах - на ули­ца? В стая? Във всеки случай имаше и други хора. Бавно свалих дрехите си, които представляваха нещо като сива униформа, но се оказа, че отдо­лу нося друга дреха, подобна на гащеризон и синя на цвят, като дънки. Чувствах се безкрайно тъжна. След това се озовах на друго място, об­лечена в тъмен, морскосин костюм. И там има­ше хора, но бях напълно спокойна...

Да уточним най-напред, че този сън се е явил на много елегантна млаДа жена, чиито дрехи нямаха нищо общо с каквато и да е униформа! Освен това тя беше твърде жиз­нена, щастлива, че живее и че между другото участва в различни светски сбирки.

Да я чуем:

- Най-странното беше тази поредица от „униформе­ни" дрехи... Сиво... Безцветно... Цвят на дънки. Като при Мао... Всички в синьо, всички в сиво... Или само аз? Тъга. Моята елегантност е само привидна. Личността ми е сива. Еднообразна. Сънят ми показва колко съм сива. Пре­карала съм живота си в самозаблуда. Би трябвало да мах­на всички тези униформи, както се бели лук, докато от­крия истинската си същност. Морскосин костюм. Пан-

сион. Страдах в пансиона, нов него намирах убежище от непрекъснатото неразбирателство с родителите ми. Горчиво-сладко убежище... Морскосиньо. Да се подчиня­вам. Да спазвам правилника. Да, сестро, благодаря, сес­тро, ей сега ще застана в редицата, сестро... Вярно е -носех униформа. Отвън -елегантност и непринуденост. Но вътре у мен се чувствам длъжна да правя като всич­ки, та никой да не ме укори в нищо. Да правя като всич­ки, да не се набивам в очи, да не позволя да ми свалят маската. И все Пак сънят е хубав, защото в него-като че ли се опитвам да открия какво има под униформените дрехи... Трябва да внимавам да не се подредя отново в редицата като в пансиона и да намеря там привиден по­кой... Трябва да се преборя с компенсациите си; старая се да бъда прекалено различна от другите, правя се на ори­гинална; така рискувам да попадна в капан, от който ще ми е трудно да се измъкна, като остарея...

Към тези асоциации би могло да се добави, че сваля­нето на „униформените" дрехи съответства на дълбоко обезсърчение, породено от безполезността на псевдоценностите (стремеж да не се набива в очите, компенсиран с оригиналност и елегантност; безличен и „униформен" вътрешен живот, компенсиран с твърде показен и лъскав външен живот и пр.).

Това е отличен сън „равносметка" и предупреждение за бъдещето, от който жената впрочем си взе добра по­ука.

Сън за пътуване (на мъж)

- Намирам се във влака, в първа класа. Влиза кон­трольорът и проверява билетите. Сухо ми обръ­ща внимание, че билетът ми е- за втора класа. Приканва ме да напусна купето, в което са се събрали хубави жени и млади, добре облечени мъже.

Ето един свръхразпространен сън в тази или в друга форма! Смисълът му е ясен. Чувството за малоценност е очевидно.

Да видим как асоциира сънувалият:

- Самозванец! Чувствам се като самозванец! В живо­та, в работата ми. Аз съм много способен лекар, но ви­наги ми се струва, че „не заслужавам" хонорарите си... Един глас вътре в мен непрестанно ми нашепва: „Като се има Предвид какво нищожество си, как е възможно да ти се доверяват?"

Тук попадаме на чувството „не съм достоен", от което страдат толкова хора, чувство, придружено от безмилост­ната си сянка - непрекъснатата тревожност и страха. В този сън мъжът е „прогонен" от ситуация, в която смя­та, че няма право да се намира; при това пред очите на хубави жени, за които също се счита за недостоен.

- Пристигам на Източната гара. Перонът е аб­солютно пуст и унил. Жестока самота. Никак­ва светлина. Загубила съм се. Сбъркала съм перона. Виждам моя влак, спрял в глуха линия. Няма локомотив.

Необходимо ли е да се коментира този сън, който все­ки без труд би разбрал? Чувството „изоставена съм" е могъщо - пуста гара, глуха линия. Никакъв влак не тръгва към живота и бъдещето. Липсва „движещата сила" - няма локомотив, който да подкара влака...

Сън с влак (на мъж) Все същата тема.

- Пристигнах на гарата и видях как влакът ми се отдалечава към хоризонта. Затичах се покрай релсите с тежкия си багаж в ръце...

Тук имаме, разбира се, чувството „изпускам влака на живота си", пропускам случая да преуспея, да разгърна си­лите си, не осъществявам своето „пътешествие". Сънува­щият носи тежък багаж. Дали съществуването не му тежи?...

- Прибирах се у дома. Но къщата ми се намира­ше близо до някакъв зловещ завод. Беше се сма­лила. Покривът бе повреден.

Смалилата се къща показва чувство за принизяване на личността. Провалът е видим (зловещият завод). Мъжът се бои също, че ще загуби интелектуалните си способности, изобразени от „покрива" на къщата.

Съществуват безкрайно много подобни сънища... Влакът потегля без сънуващия. Влакът едва пъхти или е спрял някъде. Гарата е в окаяно състояние или е уса­мотена във враждебно поле. Влакът минава, без да спре. Багажът & изгубен или се намира в друг влак. Сънува­щият закъснява за влака. Или стига до задънена улица. Колата отказва да потегли. Колата тръгва назад. Клю­човете на колата са изчезнали. И какви ли не други ситу­ации - неясни, неосъществени, отчайващи, мъгляви, не­уместни, жалки, до една свидетелстващи колко е непълно­ценен и безсилен човешкият род...

Сънища, изразяващи страх от „кастрация"

В най-общ смисъл кастрацията присъства във всеки миг от човешкия живот. Наричаме кастрация всичко, което нарушава покоя, целостта, щастието, свободата на чове­ка във физиологично или афективно отношение.

Раждането например е първата голяма кастрация. Съществото бива „изтръгнато" от блаженството на май­чината утроба и запокитено в шумна и хаотична среда. За майката раждането също е важна кастрация - отне­мат й онова, което носи в себе си, което е част от нея.

Цялото ни съществуване е низ от кастрации - по-същес­твени или по-маловажни. Те са нормални, когато напри­мер възпитанието е правилно. Но дори тогава имаме кас-

триране, след като детето бива „вкарвано в релси" чрез наложени му отвън повели. Голям брой от кастрациите обаче са анормални; става дума за „осакатяването" на физическата или на афективната личност. (Ще видим това, когато стигнем до сънищата, свързани със Свръхаза.)

Чувството за кастрация често присъства в сънищата и обикновено е придружено от страх. Човек сънува, че му е изтръгнат крайник или че зъбите му се разклащат и падат. Че губи косите си, че пука гума. Изстреляният куршум безсилно тупва на земята, ракетата се разбива веднага след старта. Изпитите нерядко са основен еле­мент в съня, както и съдилищата. Топките не могат да се отлепят от земята или се раздуват и т. н.

Сънищата за изпити са много разпространени и това е обяснимо. Изпитът бележи вътрешен „преход" от една точка към друга. Той може да означава също опит да се промени някакво състояние. Но той е преди всичко на­чин „да се отчетем", да докажем стойността си и право­то си на съществуване. В цитирания сън имаме „кастра­ция"; скъсаната диплома символизира осакатяването на личността, на която се отказва правото (или способност­та) да достигне до бъдещето и до собственото си разви­тие. Но кой е изпитващият? Чия проекция е? Кого пред­ставя в съзнанието на сънуващия?

- Гледах се в огледалото и забелязах, че съм напълно оплешивяла. Събудих се и се втурнах да проверя, толкова убедителен беше сънят...

Това е класически, сън, също много разпространен. На­подобява сънищата с падане на зъби и изразява чувство за кастрация. В случая става дума за млада жена и би могло да се предположи, че тя се бои да не загуби своята красота и прелъстителност. Но нещата не са толкова прости. Косите са заредени с универсална символика. В символния си смисъл те са синоним на мъжественост, на активна сила. Като вторичен сексуален атрибут у же­ната представляват мощно средство за привличане. Сим­воликата им е соларна. Горният сън показва до каква степен жената се бои да не загуби способностите си, твор­ческата си сила, динамизма на младостта си. Заедно с това той е и сън, изразяващ тревожност.

За да илюстрираме афективната символичност на ко­сите, да си припомним Бодлер:

Да се спрем на асоциациите;

- Никога не съм познавала истински баща си. Майка ми заемаше и неговото място и правеше всичко, за да ме настрои срещу него. Имам усещането, че чудовището беше майка ми.

Свадлива, взискателна майка, винаги критично наст­роена, никога любвеобилна. Тя пречеше на баща ми да жи­вее. Отне му силата, властта, лиши го от съществува­не. Как тогава можех да бъде насочвана от него? Усе­щам, че този сън е много важен! Момиче без баща-нас-

тавник се превръща в жена, която живее на празни обо­роти. Дясната ми ръка несъмнено е моята динамичност, творческата ми природа. Ще трябва да възстановя връзките с баща ми въпреки майка ми...

В този сън майката наистина е „чудовището", което поглъща личностите, пречи им да се осъществят свобод­но. Ръката е явно „фалически" символ. Тя изобразява силата, властта, закрилата. Тя удря, тя носи палка или жезъл. Всички сме чували за „ръката на закона". На всич­кото отгоре става дума за дясната ръка, тази, която обик­новено е по-яка. В съня бащата е „кастриран". Отнета му е мъжката власт. Но и дъщерята е „кастрирана" от „мъжката" си власт, тоест от своята съзидателност, ди­намика, ентусиазъм, пробивност... В същото време е за­губила и бъдещето си, чийто символ е дясната посока. (Ще поговорим и за символиката на посоките.)

- Пристигнах в кабинета си. С ужас забелязах, че дясната ми ръка е ампутирана. Казах на на­чалника си: „Няма проблем; ще работя с лява­та, само не ме гонете!"

Асоциации на сънувалия:

-Началник? Това е баща ми. Страх от баща ми. Страх от мъжете. Играя си на мъж, но всъщност се подчиня­вам. Какво мога да правя без дясната си ръка? Безполе­зен. Осакатен. Погубен. Баща ми с положителност ме е кастрирал. Вечните му принципи! Така и не се разбунту­вах. Виждате ли колко съм миличък? Моля ви се, нямам дясна ръка, но това не е проблем, не е никакъв проблем, ще се оправя с малкото, което ми остава, сериозно! Само ме приемете такъв, какъвто съм, амин! Не ме гонете, добри ми господине! Ще правя всичко, което пожелаете, но не ме гонете!

Други асоциации:

- Нищо чудно, че съм се приютил у мама! Или у жена ми! Бих направил всичко, за да ме обичат и утешат... Да

не ме прогонят... Всичко друго, само не това... Каби­нетът, това е семейството ми; там се чувствам добре, правя всичко за другите, дори работя извънредно...

Излишно е да се коментират тези асоциации. И тук имаме кастрирана „дясна" ръка, ръката на силата, на мъжката мощ. И тук тя е символ на фалоса. Намираме се в самото сърце на прословутия едипов комплекс - пре­поръчвам ви да прочетете за него в речника.

Вече споменахме за този вид сън, разпространен като есенния дъжд.

Зъбите служат за дъвчене, за „откъсване" (на месото от костите например). Не казваме ли: „Направо ме сдъвка"? И също: „Показвам си зъбите"? Да „стискаш зъби" е знак за мъжественост. Зъбите са и елемент от сексуалното привличане („ослепителни" зъби, любовно „хапане" и т. н.).

Сънуването на развалени, изтръгнати, разклатени зъби е често знак за чувство за безсилие (сексуално, афективно, професионално и пр.). В дадения случай мъжът из­питва усещането - или страха, - че е принизен, унижен, обезсилен.

След раждане жените често сънуват, че зъбите им па­дат. Това е разбираемо, тъй като, .както вече казахме, раждането е вид „кастриране" (налице е „изтръгване" и осакатяване на част от тялото на майката).

- Излизах от работата си, за да си тръгна към къщи. И четирите гуми на колата ми бяха спу­кани. Опитах се въпреки това да потегля; успях

Това е сън, изразяващ чувство за кастрация, за безси­лие, за принизяване. Сънуващият изпитва усещането, че не е достатъчно „напомпан", за да посрещне живота. А и съединителят не откликва - мъжът не успява да разгърне потенциалните си сили. Нека отбележим, че всички тези усещания са неосъзнати - във всекидневието въпросни­ят човек се проявяваше като деен (но превъзбуден!), про­дуктивен (но много тревожен!). Сънят му разкри как „се чувства" в действителност, тоест става дума за сън-равносметка и предупреждение.

Сънища, изразяващи тревожност

Осъзната или не, тревожността играе важна роля в жи­вота на човешкото същество. Логично е следователно да лежи в основата на много сънища, където обикновено се изразява чрез най-разнообразни отрицателни чувства, из­питвани в безизходни или ужасяващи ситуации. Дадена ситуация може да е тема на често повтарящи се сънови­дения.

Със своята житейска, метафизична, космична тревож­ност този вид сънища присъстват в нощите на всеки от нас. И в тях падат и се запалват самолети, хора крещят, тълпи биват обземани от паника, появяват се неизбродими лабиринти; сънуващият се лута сам в непознат град, къщи се срутват, стават земетресения, приливни вълни помитат всичко по пътя си...

Има и сънища, изразяващи по-дълбока тревожност: синът убива майка си, майката пробожда с нож детето си, съпруг вижда как вълните поглъщат жена му, кораб потъва в бездната и пр. Появяват се и равнини - огром­ни, пусти, покрити със сняг или заледени. Къщите са праз­ни, изоставени, враждебни, обрасли в бурени. Чуват се

Сънищата, изразяващи тревожност - или кошмарите, -понякога са предизвикани от физическо заболяване (леко или по-сериозно), от смущения в дишането, от тежест в сърдечната или предсърдечната област и т. н. Всеки знае, че затрудненото храносмилане може да породи кошмар. Поначало физиологичното състояние винаги определя по­явата на един или друг образ в съня, като физическото неразположение служи като детонатор.

В съня сексуалните потребности и желания играят голя­ма роля. „Изтласканото" често излиза на преден план. Измежду най-разпространените са сънищата, възпроиз­веждащи едиповата ситуация, която изключително ряд­ко описват обективно. Те са населени със символи, пред­назначени да покажат психологическия климат, желани­ята, страховете, изтласканото. В личния ми архив фигу­рират поне двайсет сънища, в които, независимо от раз­личния контекст, синът „пробожда с нож" майка си. Не става дума за омраза, а за сексуални отношения;' ножът символизира фалоса.

През пубертета тревожните сънища са често явление. Това е нормално, тъй като този период се характеризира с големи афективни и сексуални трудности. Към тях се прибавя и страхът от бъдещето, от загубата на семейна­та сигурност, от свободата и пр.

Някои разпространени символи на тревожност

В „сексуалните" тревожни сънища: -Змиите се появяват често и при мъжете, и при жени­те. Те са фалически символи. Както и влечугите, джунг­лите, горите, гъсталаците (нерядко символи на срам­ните косми, те могат да означават и несъзнаваното). -Срещат се и сгромолясващи се кули (кулата тук е фа­лически символ, изправен, отвесен; срутването й показ­ва страх от афективно или сексуално безсилие). -Револвери „засичат" или пък куршумът изпада; вместо да полети.

Девойката вижда насън мъжки индивиди - заплаши­телни, рошави (символи на опасния Анимус - ще го раз­гледаме в глава VIII). Разпространени са и сънищата, из­разяващи страх от изнасилване (змии, ножове, остри или наточени предмети, автомобили, които връхлитат върху сънуващата, влакове, които я блъскат насрещно, зейнали рани в половите органи и пр.).

Нужно ли е да се казва каква паника пораждат подоб­ни сънища у подрастващите, склонни да ги приемат бук­вално - нещо, което, повтарям, не бива никога да се пра­ви?

Мъчителните ситуации

Тревожните сънища доста често се отнасят до трудни житейски ситауции, минали или настоящи. Както вече казах, тези сънища могат да се повтарят, и то в продълже­ние на години!

Ето някои примери:

•Жак много често сънува, че все още е войник. Или са го мобилизирали. Или са го обявили за дезертьор.

Само че Жак е на петдесет години. Явно е, че армията му е причинила травма или е породила у него тревожен климат, непреодолян след уволнението. Този сюжет може да изглежда безинтересен, но всъщност свидетелства за дълбоко безпокойство, на което сънят е само символи­чен израз.

•Пол често сънува, че е отишъл на работа след неоправ­дано отсъствие. Или че се готви да напуска, но все не успява да го стори. Или че началникът му го упреква за зле свършена работа.

Всъщност Пол от няколко години упражнява свободна професия. Сънищата му за работата са винаги заредени с тревожност. Защо? Би трябвало да се разбере какво е пред­ставлявала за Пол тази работа и какво означава за него неосъщественото напускане. Дали не е „страх от свобода­та?" Колкото до неоправданите му отсъствия, несъмнено става дума за климат, наситен с чувство за вина, проецирано върху работата и началника. И най-вероятно в детство­то му следва да се търси ключът за тези еднотипни съни­ща, които сякаш „настояват" да се ликвидира определена вътрешна ситуация, непрекъснато тровеща живота му-

•Мари-Терез редовно сънува, че се подготвя за универси­тетските си изпити.

Да, но тя от много години е вече лекар. Може би жи­вотът представлява за нея непрекъснат „изпит"? Или страда от такова чувство за вина, че все се опитва да „дава обяснения"?

•Фредерик неведнъж сънува, че се прибира в къщата, къде­то живее майка му (отдавна покойница). Вика, но никой не отговаря. Абсолютна тъмнина, дълбока тишина. Иска да се качи на етажа, но е парализиран от ужас. Събужда се облян в пот.

Да отбележим, че майката на Фредерик живеела сама и той все се страхувал да не я завари мъртва. Задълбоченият анализ обаче показа, че тревожността на Фредерик бе породена от неосъзнатото желание... именно да я види мъртва! За да се освободи от тегобата на майчиното нас­тойничество. Така че тук тревожността е нещо като „елек­трическо поле" между положителния и отрицателния полюс; тя идва от мощния антагонизъм между съзна­телното желание (майката да живее!) и неосъзнатата пот­ребност (майката да умре!) В този вид сънища се наблю­дава също и страх от изоставяне.

-Жана често вижда насън как някаква жена я блъска към голямо огледало, от което тя ужасена се отвръща.

Едно уточнение: майката на Жана отказвала (несъзна­телно) да види дъщеря си пораснала Тя всъщност искала девойката чисто и просто да остане_нейна „двойница". Затова Жана изпитваше силна тревожност при всеки свой опит да придобие свобода и самостоятелност. Повтаря­щият се сън й казва: „Майка ми желае да видя в огледа­лото нейния, а не моя образ. Отказвам. Искам да стана това, което съм, макар че се боя да погледна ситуацията в лицето..."

•Жан-Пиер продължава да сънува, че се отдалечава от бащината къща, но някакъв глас го повиква и той се връща.

Жан-Пиер е на четирийсет години. Женен е. Родите­лите му са починали. Сънят му е свързан с чувство за вина. Жан-Пиер винаги е имал усещането, че е „изоставил" родителите си, за да се ожени. Те впрочем живеели в охолство и в нищо не го упреквали. Това е вид сън за „изоставяне" и „страх от свободата".

•На Жаклин често й се присънва широка слънчева река, по която плават множество лодки. Но небето над река­та е покрито с истински килим от черни птици.

Преливащ от тревожност сън! С две думи: Жаклин е прекарала детството и юношеството си с „кастрираща"

баба, непрекъснато облечена в черно. Бабата изразявала по този начин тъгата си от смъртта на майката на Жаклин. Но понеже упорствала да носи черно години наред, в крайна сметка се превърнала за внучката си в олицет­ворение на самата смърт... Чудно ли е тогава, че Жак-лин е толкова тревожна, така се разкъсва между сияй-ния-живот, който усеща у себе си, и преследващата я смърт?

•Жан-Пиер сънува от години, не телефонът звъни през нощта. Сънува, че става, вдига слушалката и чува нежен женски глас, който просто произнася името му. След това - мълчание. Всеки път Жан-Пиер се събужда упла­шен.

Коя е тази жена, която преследва сънуващия и се задо­волява да го назове по име? Тъй като не познавам Жан-Пиер, който ми изпрати съня си по пощата, мога само да предполагам... Дали не става дума за Анимата му, от ко­ято не успява да получи „послание"? Или в будния си живот сънуващият не съумява да отдели същата тази Анима от майчините сили, които са я обсебили? Възмож­но е. Не е изключено да се касае и за мощна носталгия по детството. Или по „гласа" на майката, към която Жан-Пиер все още изпитва било голяма обич, било силно чув­ство за вина.

•Виржини често сънува, че се разхожда в голям град: Моли минувачите да я упътят или ги пита колко е часът. Ни­кой ней отговаря. Тогава сезатичва към полицията.

Това е сън за „изоставяне". Виржини се усеща откъсна­та от обществото, отхвърлена. Никой не желае да я под­крепи, да я изслуша, докато броди в себе си (= града). Сама на света, тя се спуска към полицията, която тук е символ на майката като източник на сигурност.

•Жак често вижда в съня си къщи, които се срутват. Чувства се като парализиран.

Този тип сън може да сочи доста опасна несъзнавана ситуация. Къщата би могла да представлява Аза на Жак (който впрочем е склонен към депресия). И ето: Азът се срутва, но заедно с него се сгромолясва цяла една „отвесност", разпада се цяла една конструкция. Сънят изразява следователно силно усещане за безсилие, за непригод­ност към живота. Той принадлежи и към групата съни­ща със страх от кастрация.

Ето как тревожността се появява изневиделица нощем. Нека пак кажем: повтарящите се сънища са знак, който не бива никога да се пренебрегва. Тревожният сън е симп­том; той предупреждава сънуващия, че трябва да потърси корените на безпокойствата си.

Съществуват и „големи" тревожни съновидения с еле­менти, понякога близки до архетиповете (и за тях ще ста­не дума): препускащи коне, които всеки момент ще стъпчат сънуващия; страшни великани, митически чу­довища; необятни гори, където човек потъва без надеж­да за измъкване; зловещи цветове... Опасни джуджета, банди от разбойници населяват сънищата на много жени (ще ги видим по-нататък). Тук един мъж безкрайно бро­ди сред ледовете... Там друг... - да изброяваме ли още? Сънищата са толкова разнолики, колкото е човешкото безпокойство. Задоволих се да цитирам само някои от разпространените символи.