Сън на трийсетгодишен мъж

Всъщност не става дума за „голям сън"! Но го цити­рам, защото тук имаме мъж - хотелиера, който симво­лизира Майката. Този сън не е нито положителен, нито отрицателен; той отчита определено вътрешно състоя­ние. Хотелиерът-майка се опитва да задържи сина, кой­то желае да поеме по пътя на живота си (билета за вла­ка). Впрочем и сънуващият дълбоко в себе си все още е „вкопчен" в майка си. Но това е толкова обичайно!

Този път става дума за „голям сън".

— Небето беше кървавочервено. Земята се тресе­ше. Цареше пълна тишина - не-шум, не-съществуване. Хора тичаха във всички посоки. Виковете им - ако изобщо викаха -не се чуваха; никакъв звук отникъде. Като в огромен ням филм. Апо­калипсис от тишина... На свой ред се втурнах към някаква... просека? Пещера? Поляна? Не знам...

Апокалиптичните сънища населяват доста често човеш­ките нощи! Няма смисъл да тълкувам цитирания сън надълго и нашироко. Да чуем асоциациите на сънувалата: •КЪРВАВОЧЕРВЕНО. Веднъж видях една съвременна картина. Ив нея като в съня ми небето беше сводесто, безкрайно, червено. Далечините като че ли бяха розови. Много красива картина, но за нищо на~ света не бих си я окачила вкъщи. Червеното небе от съня ми означава за мен утробните дълбини. Небитие, смърт в безкрай, от който няма връщане. Корем.

•ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ. Мисля, че това явление би ме ужа­сило най-много! Да се разтвори земята! Да изчезна в нея жива, сякаш погълната от огромна паст... Какво чудо­вище е Земята-Майка в такъв миг! Прокълната земя, земя кърмилнииа, а започва да кълне и разкъсва. Прилеп­ва се към вас, смила ви... Тичате, бягате, но нищо не може да се направи - тя винаги ви догонва, приклещва...

•ТИШИНА. В този сън това бе най-лошото. Неописуе­ма тишина. Знак за безсилие в космически мащаб. Какво да кажеш или сториш, когато майката мълчи? Всичко бих направила, за да проговори! Бих си удряла главата в стената, бих убила дори! Това сърдито, обвиняващо, за­плашително мълчание на майката е като самата смърт... Все едно да си абсолютно изоставен... Апока­липсис... тишина... Да си ужасно сам... И все пък вървях към някаква пролука...

•ПРОЛУКА, ПОЛЯНА. Надежда. Светла надежда, но... Дали не е нов капан? Вярно е, че с майка ми човек никога не знае. Навъсена и сърдита, после внезапно много мила...

Подчинявах й се, но винаги съм играла комедия - само се правех, че й се възхищавам... И все пак не се омъжих. Как изобщо успях да отида да живея сама в апартамент, вместо да остана залепена за нея? Но й телефонирам всеки ден, че и по два пъти на ден. Не бих могла да не й се обадя. Щях прекалено да се тревожа. Но защо се трево­жа толкова?

какво послужи този сън? Възможно ли е младата жена несъзнателно да усеща об­раза на майка си като така могъщо отрицателен? Дали не се бе спряла на съвсем повърхностни симптоми (че не се е омъжила, че всеки ден й телефонира, че се трево­жи)? Едно е сигурно: без този сън, без асоциациите, кои­то направи, тя щеше да си остане „недозряла"; жена без възраст, извън времето, вечно разтревожено от чуждото мнение момиченце, което не смее да вземе нищо от жи­вота (никога не бе „вземала" отпуск от страх, че майка й сърдито ще мърмори: „Пак ли ме оставяш сама?"). Тази млада жена понасяше вътрешното си състояние, но не го познаваше.

Сънят очевидно й причини шок. Той бе клапанът, кой­то се отваряше, .за да изпусне нагнетената пара. Заедно с това разкриваше такива хоризонти пред младата жена, че тя се подложи на психоанализа, която впрочем й по­действа много добре.

Да се върнем на кървавочервеното небе. Значи то пред­ставляваше „утробните дълбини"; символизираше коре­ма на майката, от който младата жена отказваше - не­съзнателно - да е излязла (отказ от самостоятелния жи­вот, толкова разпространен сред младите и все по съща­та причина!). Все като много други хора тя преминаваше на отсрещния тротоар, когато видеше да се задава бре­менна жена (която й напомняше собственото раждане). Чудно ли е, че не се бе омъжила, при това не само от страх да не „изостави" майка си, а главно за да избегне бременността. Тъкмо този, последният страх й бе попре­чил да отговори на авансите на мъжете.

Днес Марилу - така се казваше младата жена - е щаст­ливо омъжена и е майка на две деца. Благословен да е онзи неин сън!

Различните символи на майката могат, разбира се, да представят и жената, да се отнасят например до съпруга­та на сънуващия; достатъчно е той „да проецира" върху нея Майката - което често се случва. Колко мъже наис­тина се женят за копия на майките си!

Сега ви предлагам да преминем към някои символи на друго важно лице¹ в юношеството - бащата. И тези символи могат - според човека - да се приложат към съпруга, брата, мъжа изобщо и пр.

Положителният баща

Идеята за бащата се слива с тази за мъжкото начало. Това е съвсем очевидно. На свой ред мъжкото начало е свързано със символа.на фалоса.

Така по аналогия откриваме цяла поредица от симво­ли във всичко вертикално, изправено, арогантно, агре­сивно, всичко, което пронизва, пробива, както и всичко, насочено към бъдещето.

Ето някои разпространени символи на бащата:

1) Всичко, което се отнася до бъдещето, доразвитие­то...

Например:

ГИД ПЛАНИРАНЕ

НАЧАЛНИК ЦЕЛ

Да споменем тук два символа, представящи бъдеще­то, тоест често бащата: изкачването и дясната страна. За тях ще поговорим по-нататък. Засега ще кажем, че в сънищата често се явяват образи, свързани с:

НАКЛОН, ПО КОЙТО GE

ИЗКАЧВАМЕ

СТЪЛБИ, ВОДЕЩИ НАГОРЕ ПЛАНИНСКИ СКЛОНОВЕ СПИРАЛИ АЛПИНИЗЪМ

ВЪЖЕНИ СТЪЛБИ КАТЕРЕНЕ ИЗКАЧВАНЕ Отправяне НАДЯСНО

(на КРЪСТОПЪТ

например)

2) Всичко, което се отнася до „социалното"... Например:

СЕБЕИЗЯВА СЬЗИДАТЕЛНОСТ УСПЕХ ДЕЙСТВИЕ

ДЪЛГ

БОРБА

Може да ви се стори, че това са абстрактни понятия, но в съня те се материализират в конкретни образи. Себеизявата се изразява в някакво творчество - сънуващи­ят рисува, чертае, проектира пътища, дирижира оркестър. Понятието за дълг или за борба също се трансформира в специфично социално действие: един се вижда насън как държи реч пред тълпата; друг сънува; че задвижва парна машина (знак за себеизява, екстровертност и бъдеще, тъй като машината предава движението).

3) Онова, което е свързано с приключения... Например:

ПЪТУВАНЕ ОТКРИТИЕ ИЗСЛЕДВАНЕ

БИТКА

ПРОУЧВАНЕ

4) Всичко „блестящо" в буквалния или социалния смисъл; всичко, което напомня за слънцето; което „се издига" (като слънцето на небосвода)...

Например:

ЛЪЧИ

ПОЧЕСТИ

СЛАВА

ЦАРСТВЕНОСТ

ОГЪН

ПОЖАР

5) Онова, което върви напред, пробива, което е верти­кално или линейно... Например:

КВАДРАТ

МАЧТА

ПЪТ

СТРЕЛА

ЗЪБЧАТ ПЛАНИНСКИ

ГРЕБЕН ОРЪЖИЕ КУЛА

6) Което напомня за закона и бащината дума.. Например:

ШУМ

ПОРИВ НА ВЯТЪРА

ГРЪМОТЕВИЦА

БУРЯ

ПРАВОСЪДИЕ ВЯТЪР ГЛАС

Например:

НАСТАВНИК

ПРЕПОДАВАТЕЛ

ГУРУ

ДУХОВЕН ВОДАЧ МАЙСТОР

девойката се страхува от афективната раздяла с майка си; подразбирай - бои се да я напусне.

Ролята на бащата е като на принца в приказката. Той трябва да събуди дъщеря си за социален живот, да я посве­ти в екстровертното активно съществуване, да развие „мъжкия й полюс". Но това пробуждане не е лесно; де­войката често поглежда назад, тъй като все още се бои да напусне майчината сигурност или би се чувствала ви­новна, ако „разтури двойката", която образува с майка си.

Отрицателният баща

ВЛАСТТА И НЕЙНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

ДРАКОНОВИТЕ ПРАВИЛНИЦИ

МИТНИЦИ

ТЕЖКИ И ШУМНИ КАТАСТРОФИ

„Героичните" сънища

Те заслужават особено място, толкова често присъстват в съновната дейност. Основават се на символа на героя, който се среща във всички цивилизации в многобройни варианти - от големите религиозни теми до филмовите герои, като се мине през спортните шампиони и някои проявления на детската престъпност.

Темата за „героя" практически винаги следва един и същи сценарий. Откъде идва тя? Човекът все още не е полу­чил отговор на фундаменталния въпрос какво е смъртта

й доколкото му е трудно да се примири с нея, логично е да желае някакъв вид вечност (вечен живот, слава, да остави следи чрез създаденото от него или чрез децата си, да продължи името си и т. н.). Затова се обръща към онова, което символизира потребността му от вечност. Освен това всеки отделен индивид се чувства безпомо­щен и слаб, а би искал да е силен и могъщ; или поне да си осигури закрилата на невидими сили-хранители.

Такава е основата на темата за героя. Да видим как се развива тя.

1) Обикновено не знаем откъде идва героят. Той ся­каш изниква от мъглата. Произходът му е тъмен, без ясни следи. После изчезва все така незнайно къде. Тук вече прозира мотивът за вечността - героят няма нито добре изразено начало, нито край. Той пребивава в някакъв вид дълготрайност извън земното време.

2) Героят е сам. Съществува отделно от обикновеното човечество, физическата или моралната му сила е ог­ромна. Той е преждевременно развит и много бързо до­казва високата си интелигентност. Проявява се като същество на Знанието и на Моженето. Тук вече възник­ват няколко категории герои - от Тарзан до духовните водачи... или военачалниците

3) Обикновено героят бива предаден или измамен. В това няма нищо драматично - той не може нито да се провали, нито да умре, като се имат предвид външната и вътрешната му сила. Но той е способен и на „героична" саможертва.

4) Героят е непобедим. Той не умира, а ако умре, възкръсва. Оставя незаличими следи в човешката памет дори ако „изчезне" безследно в пламъците.

5) Героят „умира" млад. Било наистина, било симво­лично (например спортният „герой", който се оттегля след някой заговор или предателство).

Сънят на Жан-Жак (18 г.)

- Карах мотоциклет, „Харли Дейвидсън". Про­вирах се между хората. Взимах им акъла. Изкачвах се нагоре, спусках се надолу. Към мен се при­съединиха и други младежи на мотори. Тълпата се отдръпна. Мисля, че бяхме решили да напад­нем банка. Тогава се събудих.

Този сън е добър пример. В него откриваме:

1) мотоциклет - средство за лична свобода. Сънува­щият се провира между хората - той е виртуоз; виртуозността в която и да е област е част от темата за героя. Да отбележим все пак, че някои случаи - виртуозно каране на мотоциклет или кола например - могат да свидетел­стват за склонност към самоубийство, да показват тайно желание за смъртоносно произшествие;

2) мотоциклетът е мощен - „Харли Дейвидсън". Той може да символизира вътрешна сила или потребност от сила като компенсация на чувството за малоценност и безсилие;

3) „героят" се сдобива с „последователи" - и други мла­дежи се присъединяват към сънуващия;

4) появява се и темата на престъплението (план за на­падение на банка). Престъплението може да е част от героичната тема, когато поражда у сънуващия чувство­то, че е „по-велик" и „по-силен" от другите. Младежките „банди", образуващи нещо като мафия, често са част от същата тема; те са изолирани, тоест сами в обществото; притежават свои тайни и пр.

Компенсаторен или не, този сън бележи някаква вътрешна промяна у младия сънуващ. Така стигаме до друг вид сънища.

Сънища, изразяващи вътрешна промяна

Тъй като човешкият живот представлява система в дви­жение, той непрекъснато понася по-малки или по-голе­ми промени. Някои етапи от капитално значение за вътрешния живот - и следователно за живота изобщо! -са белязани от сънища със следните основни теми:

Всеки сън за преход показва промяна в състоянието, обик­новено положителна. Подобен сън понякога бива послед­ван от истинско вътрешно „преображение", при което се появяват по-голяма динамичност, въодушевление, радост от живота...

Сънищата за преход имат разнообразни сюжети. На­пример:

- преминаваме през брод;

- прекосяваме река с плуване или кораб; сънуващият осъществява преход от единия бряг до другия;

- влизаме в тунел и излизаме от тунела на светлина;

- пътуваме нощем с влак, кола и пр. Достигаме до ня­какъв път например, във всички случаи до друго място, което е знак за ново начало.

Само ще резюмирам този доста дълъг сън, за да извлека от него символиката на прехода.

- Мъжът сънува, че търси града на детство­то си. Изгубва се, после се връща, за да намери пътя си. Среща една циганка, която му го по­сочва. Накрая градът се появява пред очите му. Нощ е. Някаква река го отделя от целта. Събужда се в момента, когато търси начин да я премине, за да достигне до „обетования" град.

Това е голям сън! В него имаме:

- желание да се възстанови връзката с ценностите от детството (родният град);

- вътрешно лутане (сънуващият се изгубва);

- циганка; тук тя представлява Майката, онази, която познава тайните на пътя в живота, която показва бъде­щето;

- откриване на пътя до бленувания град и до себе-осъществяването. Остава да се преодолее едно препят­ствие - водата. Последен преход преди достигането до другия бряг, до себе си. При това е нощ (отново тъмни­ната, която цари в душата на сънуващия). Едно е сигур­но - човекът търси начин да извърши „прехода", който за него ще изиграе ролята на възраждане...

- Влакът ме отнасяше в дълъг и много тъмен тунел. Движеше се с грохот. Тревогата ми пос­тепенно нарастваше. Дойде контрольорът ^бях изряден. И изведнъж влакът излезе от тъмно­то; тръгна по някакво възвишение; ниско долу се простираше прекрасна долина, в която забе­лязах малък австрийски град... Бях щастлив.

Да видим асоциациите:

- Отдавна се чувствам на тъмно, като в тунел. Това пътуване прилича на мен... Затова се обърнах към вас. Влакът беше мощен; движението му - неотвратимо, не­удържимо. Какъв тунел само! Вярно е, че от няколко ме­сеца насам ми попросветна пред очите и тревожността ми почти изчезна. И въпреки това се чувствах гузен. Кон­трольорът обаче установи, че всичко ми е наред! Колко­то до австрийското градче... Тъкмо в Австрия срещнах преди години млада германка, която много обикнах, ко­ято все още обичам... като някаква безлика същност... Тя завинаги беляза душата ми. За мен тя е символ на дълбокия, съпричастен живот. Нещо като мой „двойник". Никога няма да я видя отново. Но знам, че някъде се

Ето така след преминаването на влака през тъмния тунел се появява долина и в нея австрийското градче, в което сънуващият е изживял извънвременна любов. Мъ­жът е достигнал до своята Анима, до вътрешната си сила. Прекрасен сън.

Мост

Този символ е доста ясен - мостът свързва две места. Чрез него преминаваме от единия на другия бряг. В съни­щата той означава осъществяване на преход между две душевни състояния, два вида психологическо поведение, понякога противоположни. Така мостът черпи от богат­ството на две символики - на прехода и на достигането.

Затова винаги е необходимо да се анализира контекстът - какви места свързва мостът? Над какво е построен? Как изглежда? Какви са размерите му, от какъв матери­ал е направен? В какво състояние е?

Сънят на Жаклин

- Пътувах с кола. Стигнах до нещо като детели­на с голям брой мостове, построени на различни нива - огромни мостове. Ужасена спрях. Вдясно забелязах дървено мостче, прехвърлено над про­паст. Тръгнах пеш без никакъв страх въпреки без­дната. Знаех, че мостчето е здраво. От другата страна се разстилаше обширно пространство, може би равнина? Нищо не задържаше погледа; нямаше нито едно дърво, само треви като в пам­пасите. Вървях и ми беше радостно.

Жаклин коментира съня си:

- Не обичам автомобилите; в тях се чувствам изо­лирана, анонимна. Няма нищо no-абсурдно от това да срещнеш приятел, карайки с пълна скорост, и той да ти светне с фаровете вместо здрасти. Детелината беше измамна. Наистина мостовете бяха красиви, възхитително проектирани, но един от друг по-студе­ни и водещи само до друга магистрала. Тоест доникъде; човек никога не знае къде се намира, когато кара по магистрала... Мостовете бяха смазващо илюзорни. Дървеното мостче съответстваше на самата мен, на свободата ми, нали то ме заведе до онази необятна площ... Магистралните мостове явно означаваха опи­тите ми да се целя no-високо от възможностите си, да правя като всички и постепенно да се превърна в блес­тяща анонимност, поела по нечовешки пътища... Чес­то съм се чувствала изкушена да изляза от женската си роля и да се наложа в обществото с някое бомбастично, добре замислено начинание. Не знам дали този сън ме предупреди да не правя нищо подобно, или изрази решението ми да остана това, което съм; но съм ща­стлива, че го сънувах.

Други сънища С мост

Резюмирам ги без коментар; те са достатъчно красноре­чиви.

-Етиен минава по един мост и се озовава пред украсена с цветя гара, от която тръгват релси и сякаш се отправят към безкрая.

върви по мост и стига до голяма дупка. Мостът се е пречупил. Връща се обратно и се събужда, облян в сълзи.

Също доста ясен символ: затворената врата буди у нас желание да я отворим, за да „видим какво има от другата страна". Тя крие тайни и възможност за приключение, за откритие.

Отворената врата е знак за преминаване от едно място на друго. Нещо като „преход". Когато се появи в съня, тя може да означава, че променяме вътрешното си състоя­ние.

Вратата и пази. Тя осигурява интимност. Забранява достъпа - достатъчно е да си спомним за градските вра­ти.

Със символиката на вратата е свързана и символи­ката на ключа. Да споменем тук ключовете на града и тържественото им връчване; или ключа на тайната стая, или ключа на ковчежето, пълно със спомени. Така вра­тите, били те дървени или златни, входни или дворни, не представляват кой знае какво без съответните ключове.

Ето за илюстрация някои елементи от съвсем прости сънища:

-Симон забелязва, че вратата на апартамента й е събо­рена на земята. Всички стаи се виждат едновременно.

Значи някои врати се отварят и обещават нещо; зад други се таят опасности, ще рече, претоварено и вдъхва­що страх несъзнавано. Понякога се колебаем да отво­рим вратата - дали няма да открием зад нея грижливо поддържани изтласквания? И дали не сме загубили „на­рочно" един или друг ключ, за да не можем да проник­нем там, където държим в сянка някоя част от нас?

Но има и врати, които се отварят към вълшебни гра­дини, към светли стаи. Във всички случаи обаче става дума за сънища, изразяващи възможност за вътрешна промяна.

Символиката на прага е свързана с тази на стъпалата и на стълбището. Обикновено да прекрачиш прага озна­чава да преминеш от тривиалното към свещеното. В съни­щата става дума за преход от външния живот, живота на привидното, към вътрешния живот. За смяна на нивото. Появяват се и пазачи на праговете. В събраните от мен сънища това най-често са жени. Защо? Жената охранява дома. Тя приема (или отблъсква) на прага. За да прекра-

чиш прага, трябва да имаш пропуск. Да отговаряш на нор­мите, наложени от пазителя (или пазителката) на дома. Прагът се състои от едно или повече стъпала, които обикновено се изкачват нагоре. Тук имаме две символи­ки:

1) да прекрачиш прага, тоест да бъдеш допуснат, при­ет. Това означава също да преминеш от външния към вътрешния живот (който може да бъде представен от къща или всяко друго „тайно" място);

2) да изкачиш стъпалата, тоест да се издигнеш по-високо от първоначалното си вътрешно състояние.

Ето няколко елемента от сънища:

-Сюзан достига до слизащ праг - къса стълба, която води към изба. Заедно с това усеща нещо като обещание (тя трябва „да слезе" в своето несъзнавано, преди да се въздигне към ново съществуване).

-Патрик забелязва, че прагът на къщата му е изцапан. -Милен се готви да заминава. Майка й стои на прага и я благославя.

Вятърът е синоним на дъха, поне в контекста на това, което анализираме тук. Той представлява съзидателни­ят дъх. За християните например Бог вдъхнал живот на Адам; така Божието дихание се разпростряло над хаоса.

В някои сънища вятърът може да бъде разрушителен, неустоим. Понякога сънуващият бива отнесен като пер­це, прекършен, запокитен в небето...

Обикновено вятърът е синоним на мъжественост, сила, себеизява, съзидателност. Той символизира, както вече казахме, словото на бащата.

Появата на вятър в съня често означава, че се извършва вътрешна промяна, положителна или отрицателна.