Отрицателна Анима, проецирана върху места или пред­мети

Не един подобен случай вече цитирахме в тази книга. Често срещани места и предмети са: -долините; обикновено те са „женски" с мекотата си и с хармоничните си извивки. Като отрицателна Анима до­лината е пуста или опожарена, или заснежена. Вдъхва безнадеждност. В нея не може да се намери никаква хра­на. Долина на самотата, в която пътешественикът се из­губва. Тук всяка надежда е мъртва. -равнините; те са голи и безплодни. Понякога са тайнстве­но осветени от луната. Липсват ориентири. Също като долините олицетворяват самотата и загубата на личността; -корабите; в отрицателен смисъл те могат да символи­зират „майчината утроба", в която човек се приютява, за да избяга от живота. В някои сънища корабите са разне­битени, зле оборудвани. Вътрешността им е в окаяно състояние. Боята се лющи. Килът е пробит. Платната -продрани. Понякога кораби-фантоми бродят в открито море. Срещат се и съдове, завинаги закотвени в приста­нището, без надежда за отплаване. Или пък такива, кои-

то се отправят към места, откъдето няма връщане - като в съня в началото на тази глава;

-къщите; те са важен символ; различните им нива пред­ставляват нивата на личността. Къщата е от областта на жената или майката, но и на вътрешния живот. Като от­рицателна Анима тя се явява в злотворния си аспект. Може да е застинала в миналото. Или да е старомодно буржоазна, архаична, мъртва. Да е оградена с изоставе­на, запустяла градина. Отрицателната къща е отчайва­що празна. Таванът и мазето вдъхват тревожност. Стълбите са мръсни, порутени или не водят наникъде...

Сън с къща (на мъж на двайсет и осем години)

- Току-що съм си купил къща. Показват ми я отдалеч. Намира се сред нещо като пейзаж от вълниста ламарина. Виждам децата си да са­дят борчета от пластмаса...

Най-странното в този сън е „вълнистата ламарина". Тя напомня no-горе цитираната долина, но изпразнена от жизненото й съдържание, от всякакъв чар, от всякак­ва привлекателност. Изглежда, че Азът на сънуващия (= къщата) се намира в центъра на почти мъртва (или из­тласкана) Анима. Като капак на всичко децата му - оли­цетворение на живота - садят изкуствени борчета... след като борът е символ на вечност. И тук надеждата я няма никаква!

Не ни ли напомня това за Аполинер?

Това не е Лае Вегас, а Бразилия, град, който тук се явява като изгорен от слънцето, разположен сред пусти­ня, недовършен и замръзнал в" някаква футуристична без­надеждна вечност. И все пак сънуващият търси центъра на своята собствена личност (къщата на приятелите), който ще му донесе сигурност. Жените полицайки пред­ставляват „униформената" му и лишена от гъвкавост Анима, скована в Свръхаза.

Възходът на Анимата

Положителната Анима преминава през два стадия - ко­гато все още съществува сама за себе си и когато „се впис­ва" в личността и става част от нея. Знам, че е много трудно да се разбере това с разума, но Анимата нанася достатъчно поражения и предизвиква твърде много дра­ми (влюбване от пръв поглед, което оставя само горчива утайка, любовни триъгълници, мъже, които се самоуни-щожават в нелепа „любов", безумна и разрушителна връзка и пр.), за да не се спра на нея по-подробно.

Първи стадий на положителната Анима

Жената вече не изглежда застрашителна, нито тъмна. Образът й просветлява. Става носталгичен, нежен, прик­рит, тайнствен, романтичен. Но Анимата все още е не­осъзната, все още е заровена дълбоко в подземията на личността. И понеже е неосъзната, тя бива проецирана. Тогава се явяват ето такива сънища:

И тъй нататък. Този тип сънища са толкова разпрост­ранени, колкото е жаждата за щастие при мъжете... Това е стадият на очакването, на несъзнателното търсене на Себе си. Мъжът се търси... и рискува да се намери, но не в себе си, а навън. Тогава става опасно.

•Когато проекцията се извършва върху жена...

- Знам, че някъде на света ме чака моята голяма лю­бов... - ми казваше един мъж. Всъщност всеки мъж на земята би могъл да произнесе тези думи, тъй като всич­ки изпитват един и същи копнеж.

Когато Анимата се развива възходящо, „голямата лю­бов" броди наоколо. Двете са свързани като планетата и спътника й. Тук няма какво повече да добавим. Къде е границата? Кое е истинското? Ако има проекция, кога тя съответства на действителността и кога не? Възмож­но ли е дадена жена до такава степен да прилича на Ани­мата на мъжа, че да се слее с нея? Какво става, ако мъжът се ожени за проекцията на своята Анима? Защото същест­вуват прекрасни съюзи Мъж + Жена + Анима, но има и направо катастрофални. Да се опитаме да сложим мал­ко ред в тази бъркотия.

Тъй или инак, Анимата идеализира жената, върху коя­то е проецирана. Това е началото. Ако жената „пасва" на този идеал, тя е наистина онази, която „мъжът е чакал открай време", за която „е знаел, че съществува някъде

на света". Но това се случва не по-често от снеговалеж през юни.

Ако жената на отговаря на проекцията, „голямата лю­бов" бързо рухва с целия вътрешен тормоз, до който води това.

Но във всички случаи възходящата Анима дарява мъжа с ново виждане за живота и нещата, различно от пре­дишното. Мъжът се превръща в истински „радар". „Късметът" се появява; чисто и просто защото, усещай­ки хиляда пъти повече неща, той застава хиляда пъти по-често на пътя на обстоятелствата. Възприятията му ста­ват „панорамни". Енергията му значително се увелича­ва. Той вече е способен да достигне момента, в който Анимата му окончателно ще се е издигнала на повърх­ността.

Втори стадий на положителната Анима

И този процес е трудно да се обясни с думи. Ето един сън на мъж. Ще видите, че, общо взето, изглежда обикновен. И все пак това е сън за полетяла нависоко Анима...

Тук Анимата е „проецирана”¹ не върху жена, а върху момиченце. Сънуващият отново влиза във връзка с ос­новните ценности на живота с неговите възможности и обещания. Преоткрива усещанията от детството. Да от-

бележим и тритактрвия ритъм (ще видим по-нататък зна­чението на числото 3), Който напомня и трите самолета от съня в началото на книгата. Това е сън, насочен ди­ректно - без никаква сантименталност - към Любовта.

Други символи на възходящата Анима

Логично е да открием сред тях символи и на отрицател­ната Анима; но те са „обърнати". Там бяха наопаки, тук са налице....

В сънищата става дума за:

-долини; те са вълшебни, плодородни, бликащи от обе­щания; истински земен рай, долината е образът на жен­ствеността в нейната мощ и принадлежността й към уни­версалното;

-градове; хармонично застроени, пролетни, те символи­зират радостта от живота;

-равнини; те са безкрайни, проходими, често озарени от меко слънце.

Срещат се още:

И също:

Такива прекрасни неща извират от обновената душа.

... и да се върнем на неосъществената Анима, ще цити­рам два стиха, които добре я изразяват:

- Намирах се на панаир или на някакъв празник. Млада жена седеше на стол в един ъгъл; отпра­вих се към нея. Никога не я бях срещал, но я поз­навах. Тя се изправи, изчака да се приближа и ми каза: „Отдавна съм в теб...". После си тръгна; знаех, че никога повече няма да я видя...

VIII

АНИМУСЪТ - СЪЗИДАТЕЛНА СЕБЕИЗЯВА

Формирането му (или деформирането) зависи от бащата или поне от усещането, което изпитва дъщерята по от­ношение на баща си.

За момичето бащата е първият голям символичен мъж, който се намира на пътя му. Той е символ, преди да бъде личност от плът и кръв. Символ на могъщество, на не­погрешимост, на знание, на бъдеще, символ на социал­ното и на изкуството „да се налагаш в живота".

„Външният" живот на момичето зависи от това какъв е бащата наистина или какъв го усеща дълбоко в себе си. Ако момичето „се размине" с него, Анимусът му ще крис­тализира, ще си остане неизползван потенциал и ще функ­ционира на празни обороти без възможност за „експлоа­тация"¹.

Жената с отрицателен Анимус Обикновено тя бива два вида:

•Мъж наопаки

Нещата изглеждат така, сякаш женствеността е изчез­нала. Чувствителността и интуицията като че ли са мър­тви. Топлината на женската душа я няма. Разяжданата от своя Анимус жена царува като властен, едва ли не са­дистичен демон.

Външно такава жена е студена, агресивна, упорита, без­милостна, злостна, неспокойна. Тя вечно философства. От нея става „идеален" водещ на дискусии, така добре умее да разбива всеки нюансиран аргумент.

Важно е да се знае, че за този вид жени измерението „бъдеще" не съществува. Въпреки че не им личи - те чес­то са много активни и имат високи изисквания.

Да си припомним, че Анимусът се формира от баща­та, че съдържа социално измерение и следователно со­циални идеи и мнения. Тези идеи и мнения трябва да са обърнати, към бъдещето, това се разбира от само себе си. Жената с отрицателен Анимус обаче изказва веднъж завинаги установени мнения. И доколкото понятието „бъдеще" не докосва дълбоката й същност, мненията й „засядат" в настоящето.

Тогава започва да говори неща, които е чела или чула някъде. На практика винаги става дума за мнения на мъже. Най-често използваната формула е: „Мъжът ми винаги казва, че..." Или: „Четох в един вестник...". Често обаче тя изразява чуждата гледна точка, все едно, че е нейна собствена, и не търпи никакви възражения.

•Жена с притъпена съзидателност

Този друг вид жена е запазила видимата си женственост с нейните качества. Но творческите й способности са сла­би, едва загатнати, колебливи. Такава жена е в „застой". Тя се лута в живота. Живее извън времето. Или, за да употребим сравнението с парната машина, котелът е в сравнително добро състояние, налягането на парата е дос­татъчно, но липсва трансмисията към турбината. В де­вет случая от десет подобна жена е имала трудна майка и отсъстващ баща...

Отрицателният Анимус в сънищата

Той се явява във вид на образи, изразяващи „кастрация", тоест безсилие Да се предприеме насочено към бъдеще­то действие;

-такива са класическите сънища за влакове без локомо­тиви, за автомобили без кормило или без шофьор, за кораби без компас или без рул;

-в тези сънища действието е безрезултатно: пътуване­то не се състои, съграденото се разрушава или изронва, пътят се оказва задънена улица, изследванията не во­дят до нищо;

-понякога те изразяват общото безсилие на сънуваща­та: куршумът не се изстрелва, а изпада от цевта, ракета­та не излита и т. н. (Същият тип сънища се срещат и при мъжете.)

Някои символи обозначават вертикалното, линейно­то, съзидателното, бляскавото, силното. Но... колони­те са пропукани, стълбите са счупени, слънцето е затъмнено, мачтите са изтръгнати и пр.

Първият голям символ на Анимуса е мъжът. Но същест­вува един доста любопитен факт: тъй като Анимусът (формиран от бащата) съдържа социално измерение, той съдържа и колективно измерение.

Така в много сънища отрицателният Анимус е пред­ставен от група мъже, усещани като заплашителни или опасни:

-бандити нападат сънуващата; -разбойници се появяват на хоризонта; -цигани или спътници в пътуването се държат агресив­но.

Имаме също:

Всичко това, разбира се, е проекция на разрушителния женски Анимус - подобни сънища винаги имат важно значение.

В тези случаи Анимусът не е изразен чрез някаква опасност, заплаха или садизъм, а се явява в образа на елемен­тарни, инстинктивни, грубовати, но обикновено добро­намерени мъже:

-Тарзан и други примитивни същества;

-eдpu маймуни;

-горяни, планинци, нарушители на закона с големи сърца

(Робин Худ например);

Този вид сънища съответстват обикновено на „притъпената съзидателност", за която стана дума.

Жената с положителен Анимус

Това е самостоятелната, съзидателна жена, способна да мисли със собствената си глава и да действа спокойно и целенасочено. Котелът, парата, трансмисията и турби­ната са в добро състояние! Такава жена се осъществява в социално отношение, без да проявява агресивност или прекалени претенции. Притежава високо развита духов­ност и е възприемчива към големите идеи. Анимусът й не е копие на мъжа, а нейно лично притежание. Да доба­вяме ли, че търпимостта й е дълбоко присъща?

Както и мъжката Анима, женският положителен Ани­мус може да премине през различни стадии - от „възхо­да" си до пълното си осъществяване и вграждането си в личността.

В сънищата вече не се срещат опасни мъже, това е ясно! Изчезват мъжките групи; мъжът се явява сам.

Най-често става дума за: -рицари, аристократи, принцове и крале; -киноактъори, известни със своя ум и доброта;

-герои, ту романтични, ту съвременни;

-космонавти, пилоти и пр.

В сънищата жената с положителен Анимус вижда и себе си:

-тя пилотира самолет, кораб... -упражнява традиционно мъжки професии...

Тук е важно да се разбере дали наистина става дума за Анимус в процес на хармонично осъществяване или за „фалическа" потребност и свръхпретенции.

- Бях театрална актриса. Намирах се на обля­на в светлина сцена. Отлично импровизирах и говорех с голяма лекота. Съпругът ми седеше в залата, гледахме се и се усмихвахме. Забелязах, че и залата беше ярко осветена. Чувствах се много щастлива, много спокойна...

Да отбележим, че Пол вече не е „зрителка" в живота, а актриса. Освен това тя е социално осъществена, тъй като тук театърът представлява обществото. Импрови­зира, тоест нарича свои думи, а не рецитира чужд текст. Забележителна е и лекотата, с която го прави. Съпругът й е зрител, но никой от двамата не е в сянката на другия - навсякъде е светло.

Този красив сън показва, че вътрешният живот на Пол еволюира към осъществяване на Анимуса й.

Положителният Анимус поражда сънища, в които се явя­ват „високопоставени лица" като държавни глави, учени, писатели или известни със своята духовност мъже.

Разбираемо е обаче, че мъжът може да изчезне от съни­щата. Тогава Анимусът бива представен от мъжки сим­воли - например вятър, полъх, или от линейни или от­весни предмети: пътища, кули, саби, дървета и пр.

Сънят на Люсиен (40 г.)

- Виждах голямо, много равно пространство. Доста далеч, но твърде близко до мен, до моя Аз, се издигаше бяла кула с учудващ брой прозорци. Много хора отиваха към кулата или се връща­ха оттам. По прозорците се развяваха ярки зна­мена.

Да отбележим като начало празничната атмосфера -знамената по прозорците. Вторият елемент е явно кула­та - отвесен, изправен, фалически предмет. Но тази кула не е агресивна; тя е бяла - знак за духовност и покой. Издига се като символ на единение, като „пазителка", като „център". Служи за ориентир в пространството. Представлява и сигурността, към която отиват и откъ­дето идват хора (социален елемент). Освен това има много прозорци, които гледат към света и пропускат светлина­та.

В случая с Люсиен и на този стадий на еволюцията й става дума за много красив сън, обединяващ мъжкия по­люс (Анимуса) и женствеността (равното пространство). А и нали Люсиен чувства кулата близка до своя Аз?

А ако жената се омъжи за своя Анимус?

Тогава възникват същите трудности като при мъжа, срещнал своята Анима. Ако жената се омъжи за проек­цията на Анимуса си, тя влиза в съюз със собствения си мъжки полюс, проециран върху мъжа. И тук опасността е голяма. Успее ли жената да освободи Анимуса си, про­екцията ще се пропука. И кой знае какво ще се разкрие под нея...

А ако Анимусът остане неосъзнат и жената се омъжи за неговата проекция? Би могло да се каже, без много да задълбаваме, че се е получила влюбена и идеална двой­ка (стига проекцията да не бъде оттеглена). Жената оба­че попада в пълна афективна зависимост от мъжа, тъй като Анимусът й (съзидателност, цели, планове, осъщест­вяване, екстровертност, социална роля и пр.) е подчинен единствено нему. Тогава тя си остава влюбено момичен­це, но все пак момиченце. Само че, както ми възрази веднъж една подобна жена (а кой знае колко такива има!): „В края на краищата нали съм щастлива?"
IX

РАЗЛИКИ В ТЪЛКУВАНЕТО

Да, струва ли си да си даваме толкова труд, за да тълку­ваме сънищата, за които много хора все още смятат, че са нещо като изопачена мисъл?

Както във всяко нещо, и тук не трябва да се прекаля­ва. Не бива да се смята, че сънят е единственият ключ към себепознанието и единственото средство за оползот­воряване на скритите ни възможности. Защото тълкува­нето на сънищата е придобило достатъчно значение, за да се изкушим да .преувеличим стойността на съня и въздействието му върху дневния ни живот.

Така че нека поставим нещата на местата им. Както вече обясних, първото условие е да усещаме съня като важен или като зареден със смисъл. Сънят трябва да се разглежда като привилегия, още повече, че човек не носи за него „морална отговорност". Да си сам със себе си и заедно с това откъснат от себе си, не е ли това истински подарък?

Сънищата съдържат образи с многобройни значения. Някои от тях разбиват бариерите, които ни пречат да осъзнаем проблемите си през дневния живот. Сънят е теренът, на който „се борят" „най-долните" и „най-бла­городните" тенденции у човешкото същество. Той оси­гурява поле за плодотворни изследвания на всеки, който желае да бъде онова, което е дълбоко в себе си - свободен човек, способен да обича и да бъде обичан, да дава и да получава, като възможно най-малко се страхува.

Това е особено вярно, като се има предвид, че някои сънища задвижват Анимата, Анимуса и Сянката, от кои­то могат да избликнат буйни потоци от енергия и свобо­да без тревожност.

И ако след упорито тълкуване и „премидане" сънища­та ни предоставят максимум информация, защо пък да не положим известни усилия?

Стойността на тълкуването

Както всеки знае, дадено музикално произведение може да се изпълнява по много начини". Различните диригенти или инструменталисти му придават различно оцветява­не, ритъм и сила в зависимост от личните си възприя­тия.

Вероятно идеалното би било произведението да се раз­чете така, както е предвидил композиторът. Но в прак­тиката - и при равни таланти - във всяко разчитане има нещо стойностно.

При сънищата също съществуват различни начини на разчитане, на тълкуване. Как да определим кое е пра­вилно и кое не?

Съвместната работа

Психоаналитикът, комуто са изпратили описание на сън, явил се на непознат човек, в никакъв случай не може да го разтълкува пълно и правилно. Сънят е част от общия контекст на личността и никога не бива да се разглежда отделно.

Така че съвременните начини на тълкуване могат да се приложат пълноценно само с помощта на сънувалия. Както знаем, смисълът на символите зависи от личност­та, която ги произвежда. Тук именно тълкуванията могат да се различават в зависимост - между другото - от вижданията на двамата гиганти на психоанализата Фройд и Юнг.

Ето един кратък сън на трийсетгодйшен мъж, който се поддава на две явно различни, но допълващи се тълку­вания. Първото е извършено според подхода на ФРОЙД, второто - според този на ЮНГ (и двете със сътрудничест­вото на сънувалия).

- Поддържах сексуални отношения с много кра­сива и невъобразимо чувствена жена. Достигах до екстаз, невъзможен в истинския живот. Но постепенно започнах да схващам, че жената е проститутка.