Сън за клан (на двайсетгодишна жена)

- Пред мен имаше група хора с качулки. Бях до­пуснала някаква грешка, не знаех каква. Съдия­та се изправи, смъкна маската си. Оказа се ци­ганин, много красив. Знаех, че е справедлив. Щях да изкупя грешката си, може би 'да умра, но и бях сигурна, че ще получа медал, за да отида в Сент-Мари дьо ла Мер.

Тази млада жена проявяваше класически симптоми на чувство за вина - усещане, че другите не я приемат, не я „признават", че непрекъснато я поставят под съмнение, че не я обичат.

Да чуем асоциациите й:

•КАЧУЛКА. Тайно, анонимно, черно, наказание, неумо­лим закон.

•ГРЕШКА. Но аз винаги се чувствам гузна, открай вре­ме!...

•СЪДИЯ. Надзираващ, всевиждащ, критичен, детство.

•ЦИГАНИН. Колко ли добре би ми било сред тях, да из­трия останалата част от света, бедност...

•СПРАВЕДЛИВОСТ. Никога не са ме признавали зара­ди самата мен; как тогава да определя мястото си в живота?...

•ДА УМРА. Какво пък, в края на краищата...

•МЕДАЛ. Признали са ме;участвам в празника; да, тряб­ва да си намеря приятели и приятелки; трябва да се из­лекувам от страховете си; сама да си избера семейство; и главно -сама да се призная...

Вина и мазохизъм

С термина мазохизъм толкова се е злоупотребявало, че е загубил истинското си и дълбоко значение. Използват го за щяло и нещяло, превърнал се е в тик. Дори са му из­мислили умалително. А какво означава той всъщност?

Обикновено мазохизмът се определя като стремеж към „удоволствие чрез страдание". Страданието може да бъде физическо (да си го причиняваш сам или чрез някой друг). Или афективно - в този случай се появяват твърде раз­пространени симптоми като потребността да се унижа­ваш, да се подценяваш; склонността да се поставяш „под" другите, желанието да бъдеш побеждавай; неосъзнатата необходимост да се провалиш, да се накажеш, да бъдеш наказан не от чувство за справедливост, а за да ти прос­тят след това (тоест отново да те „признаят" и обичат).

Всъщност мазохизмът има съвсем друг облик. Но по­нятието е получило такъв „привкус", че наистина би тряб­вало да се обозначи с друг термин!

Същинският мазохизъм или страстта към единение

Най-силната потребност на всяко човешко същество е да се чувства „свързан, единен" със заобикалящия го свят - другите хора, природата, вселената, Бог. Съзнателно или не, всеки носи у себе си тази „религиозност"¹ и не­прекъснато търси начин да я задоволи - дори ако цял живот я изтласква, както правят повечето от нас! Така

Земният рай се е превърнал в Изгубения рай със съот­ветната постоянна носталгия по него.

Именно единението е в основата на мазохизма, чий­то смисъл е напълно положителен. Той се състои в стре­межа да станеш едно цяло със - с Бог, с Природата, с Музиката, с Любовта и т. н. Но да „станеш едно цяло" означава да изчезнеш като индивидуален Аз. Така че мазохизмът подтиква личността да се устреми към ни­щото, за да се слее с безкрая или абсолюта. Независимо в какво отношение (религиозно, морално, артистично ипр.).

Сън на петдесетгодишен мъж

- Нощта беше червено-розова. Намирах се в пус­тиня. Лежах по корем върху пясъка. Усещах, че това е забележителен сън. Имах чувството за нещо гигантско. Земята беше като магнит. Сли­вах се с нея, стопявах се в нея. Животът ми бързо преминаваше пред очите ми като нещо ненужно

„Религиозен" сън, сън за „единение". В него има при­надлежност към Вселената и сливане в едно „цяло". Това е „мазохистичен" сън в широкия смисъл на думата. Би могло да се помисли, че той е израз на регресия и че този човек се приютява в „майчината утроба". Но всъщност според асоциациите му и бликащата от съня енергия тук имаме съединяване с Майката-Земя и вселенските зако­ни. Сънувалият мъж (писател по професия) извлече от всичко това значителен динамизъм и радост от живота. А той не би сънувал подобен сън, ако потенциалната ин­формация вече не се намираше у него.

Така че необходимо е да се освободи терминът „мазо­хизъм" от тесните му значения.

Един пример: религиозните мъченици са били смята­ни за мистици или светци. Днес „науката" би ги опреде­лила като мазохисти (в отрицателния и патологичен смисъл). Но повечето от тях са се стремели към пълно сливане с божественото. Затова е било необходимо нищо да не ги „дели" от него, тоест да отстранят от пътя си собствената си индивидуалност.

Дали в такъв случай същността на човека не е понача­ло мазохистична - да се превърнеш в нищо, за да участ-' ваш във всичко...? Нали самият Фройд-казва, че мазо­хизмът (възприеман по този начин) е основата на пси­хичното като цяло?

Ами смъртта, смятана от някои за екстазно избавление, не е ли й тя мазохизъм в чист вид?

Само че научните наименования са стеснили значение­то на истинския мазохизъм; те са го свели до патологич­ните прояви и до сексуалните фантазии, които са само бо­лезнени извращения на едно нерядко грандиозно явление.

И дали в широкия му смисъл терминът мазохизъм не би могъл да бъде Заместен от страст към единение?

Оргията

Това е „оргиастичен" сън. Ето някои от асоциациите на сънувалата:

•ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ. Петдесетилетие... Рав­носметка... Отворена врата... Спомням си едно стихот­ворение... само някои откъси - става дума за Сена; по­етът казва: „Аз съм на петдесет години, Сена на пет­стотин хиляди по петдесет, но и двамата бавно течем..." Да умреш и отново да се родиш...

•СВЕТЛИНИ, ПЕСНИ, ТЪЛПА. Мистицизъм, езически обреди, сини песни, тамян.,, принадлежност. Инстинкт. Химни... Младост... Радост. Ама каква радост ми дос­тави този сън!...

•СИНЬО ЛЕГЛО. Не знам дали беше наистина синьо, или радостта ми ме кара сега да го виждам такова. Си­ньото .е любимият ми цвят. Цветът на безкрайното небе. Легло? Легнала... хоризонталност, като водата... без защита... без агресивност; плувам в музиката, в тълпата... Зареяна в безкрая... не-съществуване...

•МЛАДА. Как ме подмлади този сън!

•БАБА. Миналото. Цялото далечно минало. Корени, Трайност. Доброта. Отвъд смъртта. Вечност.

Този сън, сънуван на една „гранична" възраст, показ­ва „мистична" принадлежност към необята. Това е могъ­що съновидение, извор на енергия и на обновление за личността; то бележи и предизвиква ново вътрешно на­чало.. В него има едновременно оргия и мазохизъм в смисъл на „единение", разбира се.

- Участвам в огромен безумен карнавал с тан­ци, музика, викове. Но всичко това в съвършен ред. Всички танцуват, пеят, истинска хармония, красота, минават прекрасни мажоретки, деца хвърлят цветя... Великолепен сън!

Такъв е наистина! Ще усетим това по-добре след малко.

Сън на четирийсетгодишен мъж

-Живеех в някаква общност. Платонична общ­ност, бих казал, хипита, цветя, целувки, свири орган; беше силно и много нежно; едно дълбоко и всеобщо разбирателство, без думи; просто съ­ществувахме извън времето; имаше нещо без­крайно, сякаш с нас бяха небето и водата... Чуд­на райска сладост...

И човекът си спомня особено ясно за „невероятния афективен климат" в съня му. Говори също за някаква еднородна „духовност" - никой не се разграничава от дру­гите. Бяхме, казва той, „като една душа!"

Този човек е висш чиновник, доста обикновен на вид. Сънят му показва, че „не бива да се съди по дрехите". Дали това не е сън за Сянката! И дали човекът вижда насън онова, което е дълбоко в него и което не е могъл да осъществи? Може би. Но във всички случаи става дума за оргиастичен сън във високия смисъл на думата. „Лич­ностите" изчезват. Общността се превръща в една-едйнствена душа. Всеки „се слива" с всеки.

Какъв е смисълът на оргията?

Този термин включва голям брой явления и видове по­ведение. Обикновено се схваща пейорат ивно. Навява мис­ли за неудържима похот, за колективен разврат, за гру­пово опиянение, „хистерични" танци и т. н. Но ни напом­ня и за карнавал, за музикален „разгул" и на високо, и на ниско ниво.

Оргията е нещо прекалено. Всяка оргия е „религиоз­на" (пак, както при мазохизма, в смисъл на „свързваща, водеща до единение"). Думата оргия се използва за всич­ко, устремено към огромното, към грандиозното, за всич­ко, което изригва, избухва, взривява преградите и все­кидневните задръжки, всичко, което ви дава усещането, че участвате в нещо по-обемно от самия вас и че „се сто-

пявате" в него. И също - всичко, което поражда у вас чувството, че „изчезвате" в него...

Оргията може да се проявява по много начини в зави­симост от качеството на действащите афекти и мотива­ции. Но тя е винаги „единение", каквато и да е формата й. Това единение може да е съвършено положително („разгул" от прекрасна музика например) или пък регре­сивно, дори извратено (алкохолна или сексуална оргия).

Завръщане към изворите...

Известни са големите колективни оргии на някои прими­тивни народи. Те са свързани със Земеделието, Жътвата, Пролетта и пр. Целта им е да разтворят човека във вели­кото вселенско единство. При някои ритуални оргии жрецът се съчетава публично със съпругата си. Всички учас­тници следват примера им; оргията става чудовищна, гро­тескна, феноменална - представете си я само! Нейната цел е да умножи плодовете на Земята, на растителния и животинския свят. Както отбелязва Мирча Елиаде¹: "Всич-ко отделно вече не е такова, единението е пълно, индиви­дите се сливат с великата Вселенска Майка..."

По-rope прочетохте сън за карнавал - „огромен и безу­мен". Разгул от музика, танци и песни... Защото оргията включва както „духовното пречистване" чрез музиката, лееща се от големите органи на катедралите, така и праз­ниците на популярната музика. Всички карнавали, мал­ки или големи, са вид оргии. Освен танците, освен нео­граничената свобода, и маските са неосъзнат стремеж към „единение" (те осигуряват анонимност и премахват индивидуалността). Дори при пошлите оргии (секс и ал-

кохол) участниците се устремяват към нещо извън себе си - всъщност към самоубийството на личността си и смъртта на своя Аз. Това са преобърнати оргии, едине­ние наопаки.

Сън с популярна музика (на младеж)

- Отвсякъде се лееше музика, виждах певците, тълпата на голямата площадка за поп-концерти, аз бях на естрадата, ръководех всичко, му­зиката ме заливаше, бях щастлив като никога дотогава, имаше цветя, вода във фонтаните, момичета, бях господарят на всичко, беше бе­зумно, истински цирк на радостта...

Струва си да се поговори за тези поп-концерти...

Защо подобни музикални сборища пораждат понякога такава екзалтация, че сякаш" разумът загубва контрол над себе си? Защо всяка индивидуалност изглежда заличена?

Най-поразителното е, че под напора на някаква първич­на емоция тълпата се споява; превръща се в неразчленима маса, образува емоционално „цяло" и реагира, както биха реагирали марионетки.

И тук задействаните огромни инстинктни сили напом­нят за церемониите у примитивните племена. Атмосфе­рата е като на „богослужение", но наопаки, ако мога така да се изразя. Нещо като чудовищно колективно дихание. Индивидът се превръща в тълпа. Хората се гърчат, обръ­щат очи, крещят, изпадат в „екстаз". Всичко това удаве­но в развилнялата се „звучност" на усилвателните уред­би.

Искаме или не, й тук имаме работа с „религиозни" про­яви. Тези музикални „оргии" (силно обагрени със сексу­алност) потискат индивида в полза на общност, обзета от едно и също рвение.

Така че въпросните музикални оргии са само една от хилядите възможни форми на явления като „връщане към изворите" и „сливане", които винаги са съществували.

Сънищата със Свръхаз

Свръхазът съдържа собствената си дефиниция - всичко, което „стои над" Аза и ограничава свободата му.

Съществуват нормални и патологични видове Свръхаз.

Нормалните видове изобилстват - от пътните знаци до законите, през всички възможни правилници и забра­ни! Разрешенията също са вид Свръхаз, понеже отменят някаква забрана. Принадлежността на човека към една или друга националност е Свръхаз, тъй като го принуж­дава да спазва определени норми и закони. Всяко възпи­тание (дори съвършеното) е Свръхаз, защото налага на възпитавания Аз външни повели. Очевидно е, че по сво­ята същност никое дете не съответства на възпитанието, което получава. Обществените норми са Свръхаз, както и модата, разпространените мнения и начини на мисле­не, идеологиите, организираните религии, моралът, дори началото на работното време.

Различните видове Свръхаз (главно онези, които са про­дукт на възпитанието) могат лесно да бъдат изживени по патологичен начин. Достатъчно е чувството за вина или за малоценност да пропълзи в психологическата машина, за да се превърне Свръхазът във вътрешен враг. В такива слу­чаи той се преобразява в истински наказателен отряд, вся­ващ страх й тревожност. Вътрешната свобода се пропуква. Обикновеният червен светофар по пътищата става символ на задължение, което трябва да се спазва под страх от чув­ство за вина и тревожност. Нормалният Свръхаз - карам колата в дясното платно, става анормален - карам в дясно­то платно, за да видят „другите" колко съм дисциплини­ран, или защото винаги имам чувството, че „преча" няко­му, че не съм на мястото си. Това само като пример.

Ясно е, че именно възпитанието формира най-важни­те видове патологичен Свръхаз. Тогава се появяват из­вестните чувства за малоценност и за вина, тревожност­та, усещането, че не съществуваш, че нямал: право да съществуваш, различните страхове като страха от каст­рация и някои други.

Тук се намесват сънищата със Свръхаз. Било за да очер­таят вътрешна ситуация, неосъзната от сънуващия, било за да го предупредят за възможно негово бъдещо поведе­ние (все с помощта на скрития в несъзнаваното компютър, който е безкрайно по-информиран от съзнанието).

Сънищата със Свръхаз обикновено са въртят около ня­каква авторитетна фигура. В тях виждаме полицаи, мит­ничари; принудени сме да показваме „пропуск"; изрядни сме или не сме; във всички случаи се налага да даваме обяснения. Появяват се представители на закона, адво­кати, съдии. Или учители, надзиратели.

Сред предметите наблюдаваме бариери, пътни откло­нения, забранителни табели; накратко, всичко, което спъва, възпрепятства, блокира, наказва, обвинява, под­лагана съмнение, отклонява от пътя и пр. Иначе каза­но, всяка преграда пред свободата.

„Класически" сън за Свръхаз (на трийсетгодишен мъж)

В този сън присъства една от цитираните no-горе фигури.

- Карах колата си доста бързо, но имаше нещо ненормално. Отвсякъде излизаше пушек. Уста­нових, че не мога да отпусна спирачката и мо­торът загрява. Спрях и забелязах в далечината пътен полицай. Разхождаше се напред-назад, но така и не се приближи към мен.

Дейността на този човек е „застопорена" - спирачка­та е вътрешна, разбира се; личността „прегрява", тъй като се разкъсва между свободата си и повелите на Свръхаза.

От друга страна, полицаят в далечината е и символ на Майката, от която се очаква помощ, но която в съня не откликва на зова.

Като се имат предвид безбройните нормални видове Свръхаз, забелязваме, че човешката личност е същност, „опакована" в социални условности. Дали в такъв слу­чай „индивидуалностите" не са чисто и просто „измис­лени"? И ако можехме да освободим всеки Аз от него­вия Свръхаз, нямаше ли всички Азове на земята да бъдат еднакви, недиференцирани?

Защо и как нощното ни мислене не прилича на дневния ни „разум"? Защо не използваме един и същ език и в двата случая? И защо нощният език ни изглежда съвър­шено нормален, докато сънуваме?

Дали пък езикът на сънищата не е нашият най-истин­ски език, нашето основно изразно средство, след като де­цата и диваците се изразяват главно чрез символи?

Що е символ?

Да си представим един фотограф. Той ни показва образ. Обяснява ни, че е искал да предаде определено усещане, определено душевно състояние. За него образът прите­жава собствен смисъл и всеки път, при всеки поглед по­ражда в,душата му една и съща емоция. Това може да е спомен за атмосферата в детството му, за изживяно щас­тие или тъга; образът може да „символизира" - за него -самотата, живота или смъртта, отминаващото време или друга някоя лична ситуация.

А за нас? Ще изпитаме ли същите чувства със същото качество? Слабо вероятно е, след като образът илюстри­ра лична емоция. Но очевидно би било различно, ако пре­дизвикваше същия вид емоция със същата въздейства­ща сила у сто хиляди души.

Това показва, че истинските символи не се срещат чес­то. А терминът се използва под път и над път. Някоя рекламна марка става „символ", а киноартистка се пре­връща дори в архетип!

Но да се върнем на фотографа. За него образът ще е истински символ. За нас ще е само „знак" или алегория.

Излиза, че символът е заредена с емоция представа; без емоцията той се превръща в знак или алегория.

За да разберем символа на фотографа, трябва добре да познаваме самия човек.

Но това вече го знаем. Такъв е основният принцип при тълкуването на сънищата - всеки символ трябва да бъде анализиран в съответствие с личността на сънуващия.

Далечен израз на самите нас...

Примери много. Да вземем един колекционер. Защо трупа оръжия, саби, марки, дори кибритени кутии или етикети на пури? Ами онзи другия, за какво му са толкова много моливи или обувки, или дрехи? Какво представлява това събиране на вещи, от които няма никаква нужда, които за него са символи, а за нас, поне на пръв поглед, не означават нищо? Почти сигурно е, че колекционираните предмети напомнят за ,,нещо", дълбоко погребано в несъзнаваното. Те са знаци, чието истинско значение остава неизвестно за „колекционера". Когато обаче се появят в съня, те насоч­ват индивида към далечна атмосфера или спомен, които управляват личността му - без негово знание, естествено.

Съществува един важен закон: за хората и нещата съдим по усещането, което са оставили у нас. Обективната ре­алност, каквато и да е тя, ни е непозната.

Така всичко става символично - дума, образ, цвят, пред­мет, музика, жест. Защото истинският символ винаги

предполага нещо повече от непосредствено възприетия смисъл.

Щом се сблъскаме с някое абстрактно понятие, ние се опитваме да го представим чрез „знак". За да изразим идея, чувство, усещане, използваме знаци, тоест образи, черти, предмети и пр.

Поначало символът притежава субективен смисъл. За да стане той общ за много хора, е необходимо „знакът" да напомня на всеки и незабавно представената абстрак­ция. Казваме например, че "безкрайност" е математическият сим­вол за безкрайност. За повечето от нас това е само знак, който не поражда никаква емоция. Но за някои, които имат усещане за безкрайност или за числа, той ще се превърне в истински символ.

Следователно още веднъж се убеждаваме колко е труд­но да се даде дефиниция на символа! Ще цитирам по този повод