Тълкуване на сънищата пиер Дако

„Очакването на дете" е вероятно един от най-разпрост­ранените при жените сънища. Най-често става дума за вътрешно „раждане", за важна промяна в афективността.

Те ни се явяват насън, когато в несъзнаваното се образу­ва „бисер", личността придобива център и „духовните" енергии изкристализират. Означават, че Анимата у мъжа и Анимусът у жената стават все по-хармонични, както и че Сянката изплува от дълбините със своите по­ложителни или отрицателни проявления.

Всяка „любов", която можем да изпитаме към даден скъпоценен камък, е очевидно проекция на самите нас. В сънищата камъкът е наистина скъпоценен само докол­кото му придаваме афективна стойност, финансовият елемент практически никога не се намесва. А ако все пак се намеси, то е в качеството си на символ.

Ето един пример:

Тук „богатството" символизира енергията, диамантът представлява „жизненият център", тоест Анимата на сънуващия. Колкото до градината, в случая тя е символ на прекалена интроспекция, на вглъбяване в себе си. Така че този сън не е особено позитивен; сънуващият крие и изтласква своя вътрешен живот (Анима), вместо да се опита да го освободи и оползотвори. По-добре щеше да е да му се яви сън, в който да продаде диаманта си за мно­го „дрънкащи монети". Това би означавало, че преобра-

зува твърде кристализиралата си вътрешна енергия (ди­аманта) в пари (екстровертна и „оборотна" енергия).

В сънищата скъпоценните камъни обикновено са обект на покупка или продажба (като в цитирания сън). В дру­ги случаи приемат формата на подарък, получен или пред­ложен. А може и сънуващият да разбие ключалката на забравено на тавана ковчеже и да открие вътре искрящ камък. Или да разчете стара карта, сочеща накъде да върви, .за да открие камъка (разчитането на картата съот­ветства в този случай на бродене в лабиринт; там трябва да се потърси камъкът, означаващ центъра на личност­та). И тъй нататък.

Да видим сега какво символизират най-често отдел­ните скъпоценни камъни.

Диамант

Образуван от кристализирал чист въглерод, този камък е преди всичко знак за бистрота, твърдост, прозрачност. Блясъкът му бележи „връх", естествен завършек.

Разбираемо е, че диамантът може да изразява духов­ност, душевна сила и вътрешна чистота. Наричат го „ца­рицата, на камъните". Той символизира също центъра на вътрешния живот (като.в no-горе цитирания сън). В този случай представлява Анимата (у мъжа) или афективната сила (у жената). Диамантът е символ и на неподкупност, както и на свободен дух.

В някои сънища се появяват различно оцветени диа­манти. Тогава към символиката на камъка се прибавя и символиката на цвета.

Ето един пример:

- Ноел (30 г.) сънува светлосин, много прозрачен диа­мант; камъкът се намира далеч от сънуващия и сякаш е замръзнал в пространството. Младият човек се събуж­да разплакан.

Ноел е ерген и „душата" му е подадена от жените, ко­ито са го отгледали. Той, разбира се, мечтае за идеална­та любов. Поради вътрешната му слабост обаче тя е не­постижима. Анимата му все още е аморфна, неопределе­на, немощна. На базата на тези данни сънят става ясен за всеки. Да се надяваме, че някой ден Ноел ще престане така платонично да съзерцава диаманта-жена, далечен като синия цвят, символизиращ недостъпния безкрай.

Смарагд

Смарагдът е с цвета на пролетната зеленина и на во­дата. Сигурно затова в сънищата често е усещан като „благотворен". Символиката му е свързана с тази на во­дата и на зеления цвят. Но синкавите му оттенъци му придават мистериозност Затова понякога символизира застояли, опасни и тайнствени води.

Ясно е, че смарагдът може да символизира и жената в положителен или отрицателен смисъл.

Лунен камък

Сравнително евтин на пазара, този камък е въпреки това харесван от много жени заради „мечтателната" си прос­тота. Оцветяването му напомня за нежността на лунни­те нощи. Това е камък не на „външния образ", а на ду­шевните дълбини. Той е изключително женствен. Сим­волизира принципа Ин¹ и умиротворения вътрешен жи­вот, самовглъбяването.

Камъкът на любовта и любовниците. Той аленее като жарава. Да припомняме ли, че първите лазери бяха с ру­бини и излъчваха прословутата си червена светлина?

Именно топлият лъчист цвят на рубина поражда сим­воликата му. Дори в суеверията той носи щастие и при­тежава лечебни свойства. В сънищата често означава промяна във вътрешното състояние; „нещо" е на път да се случи. Тази символика се дължи на дискретното му лъчене, на сдържано пламенния му цвят, който ся­каш излиза от някакъв център и засиява във всички посоки.

Аметист

Неговата символика е свързана с виолетовия цвят, цвета на мъдростта, на умереността. Това е камъкът на истин­ската смиреност и на духовната отговорност.

С цвят на синьо небе или на синьозелени води, символи­ката му в сънищата често е свързана с тези две отсенки. Тюркоазът представлява и духовната еволюция, тайни­ят център на личността, афективната плодовитост. У мъжа той може да символизира Анимата.

Нефритьт е зареден с универсална символика. Той е извън­редно красив камък. Олицетворява високата добродетел, добротата, откритата душа. В Китай е бил символ на им­ператорската власт. Поради зеления си цвят нефритът

се свързва с природата, водата, растителността, плодо­родието. Той обаче рядко се явява в сънищата.

Опал

Той е камъкът на суеверието. Обикновено се смята, че оказва „пагубно" влияние. Не е чудно, че сънувалият опал придава на съня си отрицателно и заплашително значе­ние. Това несъмнено се дължи на променливите и неуло­вими отсенки на този камък, сияещ в синьо, жълто, чер­вено, кафяво...

Символиката му е свързана с оттенъците на синьото (те-менуженосиньо и нощно синьо).

- Сънувах някакъв син камък... истински сапфир. Или:

- Сънувах, че- баща ми слага на пръста ми прекрасен пръстен с камък, бистър като вода... Мисля, че беше тюркоаз... или може би бисернозелен диамант...

И тъй нататък.

Бисер

Лесно е да си представим символиката на бисера. Той принадлежи на морския свят. Нали е рожба на водата и луната? При такива предпоставки е естествено да се свърже с жената, с принципа Ин, с вътрешния, скрит жи­вот, със сексуалността. Бисерът е съкровище, заровено в морските дълбини, което трябва да се извади на бял свят.

По традиция се смята, че този камък е афродизиак и притежава свойството да възражда, физически и духов­но. Емблема е на любовта, на дара и-е съвършеният завършек на естествената еволюция.

Бисерът е сферичен и чист. Среща се рядко. Ловът на бисери е опасен занаят. Така тази морска скъпоценност е придобила навсякъде по света и открай време почти езотерично значение.

- Мъжът се намира на улицата и предлага „грозд" от бисери на млада жена. След това се озовава в дома си; бисерите са се превърнали в хубава чепка грозде, поставе­на в купа.

Ето в резюме асоциациите на сънувалия: -богатство, обсипваме подаръци, доставям удоволст­вие, прелъстявам, младата жена може би ще се съгласи да дойде с мен вкъщи, чепка сочно грозде, храна, майчин­ско отношение, детство...

Както виждаме, сънят постепенно сменя посоката си. „Гроздът" от бисери е сексуален символ; чепката грозде олицетворява Майката, тя е образ на кърмещата „гръд" . и на плодородието на земята. Така желанието на сънува­щия да прелъстява, което очевидно му вдъхва страх, е заместено от потребността да срещне майчински наст­роена и проявяваща разбиране жена. В случая потреб­ността от майка е знак за регресия.

За много жени бисерната огърлица е не само част от „външния им образ", но и средство за сексуално привли­чане. В сънищата бисерът може да има някое от множест­вото изброени no-горе значения. Но най-високото му зна­чение - според контекста - обикновено е духовно. Тога­ва той символизира еволюция към вътрешно единство и съгласие между съзнателното и несъзнаваното.

Все в зависимост от контекста и вътрешната еволю­ция бисерът може да се възприеме и като Мандала.

Колко безцветна изглежда всекидневната действител­ност в сравнение с някои големи съновидения! Защото те разкриват други човешки измерения, заредени с енер­гия и страст, на които знаем, че сме способни. Такива сънища са като всевиждащо око, проникващо и през съвършено непрозрачни предмети...

Съществуват впрочем и много други символи-предвестници на вътрешна „мутация". Вилнеят бури, веят вихри, връхлитат урагани. Човек сънува, че умира или че лич­ност, с която се отъждествява, изчезва. Градини се пок­риват с цвят, мъгли се вдигат, за да разкрият някой пей­заж... Сънуващият минава по тесни коридори, изкачва се по безкрайни стълби. Дървета се огъват под тежестта на плодовете. Сънуващият плува, рее се. Появяват се гео­метрични фигури, цветове. Очертават се Мандали с ком­позициите си от цветя, колела, кръгове, кръстопъти, кръстове... Слънца и води даряват сънищата с голямата си символика.

И всичко това е увенчано от появата при някои щаст­ливци на символите на Анимата и на Анимуса - двете сърцевини на душата, без които няма самоосъществяване, нито истинска радост...
VII

АНИМАТА - ВЪТРЕШНА СИЛА И СЪЗИДАТЕЛНОСТ

Сънищата, в които присъстват Анимата и Анимусът, са измежду най-важните и за мъжете, и за жените. Тези два термина от психологическия „жаргон" налагат обясне­ние, което не е лесно. Най-общо казано, Анимата при­надлежи на мъжа, Анимусът - на жената.

Що е Анима?

Буквално терминът означава „душа". И все пак? Класи­ческата психология определя Анимата като „женската" част на мъжа или като „жената в мъжа". Това е неспо­лучлива дефиниция, която много мъже биха отхвърли­ли, без да се замислят. Тя има лек привкус на „фемини-зация" - нещо, което, както е известно, мъжете не пона­сят. Но биха сгрешили, ако се откажат от идеята за Ани­мата заради едно недоразумение; ще разберем защо.

Да кажем no-скоро, че Анимата е „женският полюс" на мъжа. Което няма нищо общо със слабостта, напро­тив! Женски полюс? Можем да направим сравнение с парната машина. Женският полюс е котелът и нагнетената в него пара. „Мъжкият" полюс е турбината. Ясно е, че без капацитета на котела и силата на съдържанието му от турбината нямаше да има никаква полза, също как-

то водноелектрическата централа не би се задвижила без захранващото я езеро.

Така и при мъжа, който не притежава добре структу­рирана Анима и не използва потенциала й, интелектът и разумът биха могли да се оприличат на изсъхнал плод. Блестящ на вид плод, но изсъхнал.

Анимата, това е вътрешният потенциал. Тя съществу­ва още в детството и всичко по-нататък зависи от разви­тието й. В нея е съсредоточена цялата съвкупност от усе­щания. Тя е радарът на мъжа. Чрез Анимата си мъжът възприема живота положително или отрицателно (отри­цателната нагласа често е несъзнавана).

Не само това. Именно чрез своята Анима мъжът се изгражда или разрушава, като в девет случая от десет той не знае това. Или no-скоро не е наясно с причината му.

Предлагам ви сега първо да хапнете от черния хляб, после от белия. Ще разгледаме мъжа с отрицателна Ани­ма.

Мъжът с отрицателна Анима

Да се върнем към сравнението с парната машина. Да си представим, че котелът е пробит. Или че налягането на парата не е достатъчно. Или че се променя непрекъсна­то. Или че трансмисията не е в ред.

Ще забележим, че турбината се върти неравномерно. Ту спира, ту тръгва. Приплъзва. „Капризничи".

Ето това е мъжът с отрицателна Анима. Ще видим защо е такъв. Ако го понаблюдаваме, ще установим, че често мени настроенията си. Вътрешният му „котел" не е синхронизиран. Виждаме още, че е капризен като разсърдено дете. Всичко това понякога е прикрито с не­отстъпчивост в поведението, чийто преувеличено мъжес­твен характер заблуждава и него, и другите. Човекът е раздразнителен, груб, отмъстителен... и лесно се просълзява. Тираничен е към жена. си и децата си, но бързо

става подозрително нежен. Не се доверява на нищо и на никого. Нерядко е отличен бизнесмен благодарение на придобитата склонност да „извозва" другите, склонност, която не е нищо друго освен проекция на собствения му страх да не бъде „извозен". Този вид мъж е чаровник, но не е очарователен. Той се държи като жена в лошия смисъл на думата, все под прикритието на псевдомъжествено поведение. Често е от параноичен тип. Заклет враг е на жените, толкова се бои от тях; но обича да ги „омай­ва", като се прави на кавалер. Търси лесните жени (кои­то не го плашат толкова) > но си плюе на петите, щом срещне хубава и изявена жена.

Накратко, котелът е повреден. Мъжът е загубил връз­ката със силите на живота и любовта.

- Плавах в ледени води. Каналът бе тесен. Докъ­дето поглед стига, се носеха айсберги. Небето бе металносинъо. Бях сам на борда. Водех кора­ба си право напред, към безкрая от лед и небе...

Този сън предава трагичното вътрешно състояние на сънуващия. Той го и предупреждава. Леденото отчая­ние в душата му е явно. Животът му е драматично кана­лизиран. Синият цвят тук е цвят на смъртта, на загуба­та на личността. Корабът невъзвратимо се носи право напред (по-нататък ще се запознаем със символиката на посоките). Това е сън, изразяващ стремеж към самоуни­щожение. Светът в него е ужасяващ и примамлив като зова на сирените, който увлича мореплавателите към собствената им смърт.

Какъв беше този човек? Той отговаряше на даденото no-горе описание. Притежаваше малко процъфтяващо предприятие. Бе богат, женен. Но упражняваше дребна­ва тирания над жена си и трите си деца. Всъщност изпит­ваше дълбока тъга, която изразяваше в редките случаи, когато се държеше естествено. Забравяше се в команди-

ровките, приемите, усилния труд. Но вътре в него царе­ше абсолютна самота.

Така че в началото Анимата е само вътрешна възмож­ност. Недокоснат восък. С тази възможност - с този ра­дар - ще се сблъскат хората и нещата от живота. Главна­та „ваятелка" на Анимата е майката; тя е първата жена, която „оцветява" женския полюс на момчето. Майката е първият и най-важен от всички женски образ. И дълбо­кото й отношение към живота ще бъде доловено от де­тето. Анимата ще бъде силно повлияна и от отношение­то на момчето към майка му. Как я усеща то? Дали като благотворна сила? Като абсолютна сила? Положителна? Враждебна? Отрицателна?

Анимата на момче, чиято душа е вградена в душата на майката, бързо се деформира. Времето минава. Появя­ват се други женски лица, често многобройни. На близ­ки жени, но и на непознати - очарователни театрални или филмови актриси например. Както и на момиченца­та, обичани в детството, които човек никога не забравя. И образите нa уважаваните или желани учителки, сест­ри, роднини, братовчедки... Така Анимата се превръща в многолико цяло с безброй преливащи една в друга от-сенки. Но основното влияние оказва майката.

Нека повторим, че отношението на мъжа към живота, жените, любовта зависи от доброто (или лошото) фор­миране на Анимата му. Понякога Анимата и Сянката са покриват, както ще видим по-нататък.

Анимата не само регулира дълбокото вътрешно отно­шение към света, тя бива също проеиирана извън човека - върху жени, предмети, места... И, разбира се, тя се явя­ва в сънищата под разнообразни форми.

Що е проекция?

Важно е да разберем това, преди да разгледаме сънища­та, в които се явява Анимата. Ето един сън на петдесет-годишен мъж.

Това е сън с Анима. Последната е проеиирана върху Еверест, върху снега и заплахата от поглъщане. Знаем обаче, че снегът и планината (тук) са символи на опас­ната жена и майка. Можем следователно да заключим, че Анимата на сънуващия е силно повлияна от майка му. Случаят бе точно такъв. Интересно е още веднъж да се отбележи символичният начин, по който сънят предава посланието си. В края на краищата този мъж можеше да сънува просто че майка му го заплашва с унищожение, че стои мирен пред собствената си майка или нещо по­добно. Но сънят поема по друг цът. Той разширява ситу­ацията и описва климата, който цари вътре в човека, отношението му към самия него и към съществуването. Да се вгледаме по-отблизо.

Сънуващият се катери. „Изкачва се". Иска да отиде по-нависоко. Към какво? Опитва се да се издигне, да се преобрази. Извършва вертикално изкачване, ще рече -мъжко, фалическо, рисковано. Стреми се да се осъщест­ви като мъж. И това въпреки снега и възможността да бъде погълнат от него. Небето (отново!) е синьо-черно. Снегът е прекалено спокоен; сънуващият не може да пред­види какво ще се случи. Накрая той се притиска към снега и престава да се катери, престава да се бори.

Какъв беше този човек? Жертва на „поглъщаща", дес­потична, задушаваща майка. Всичко това в съня е проецирано върху снега. Сънуващият иска да се освободи,

като се катери; но неуспешно; страхът и тревогата му са по-силни. Анимата му е погълната от образа на майка му. За този човек животът представляваше само запла­ха. Страхът му от другите бе огромен. Той проецираше майка си върху околните и се държеше пред тях като виновно дете...

Да се върнем на проекцията... Най-добре да си предста­вим фар, в който са монтирани различно оцветени круш­ки. Запалим ли фара, цветът на предмета, върху който сме насочили лъчите му, ще се повлияе от цвета на круш­ката. Така че, ако не сме предупредени, ще видим пред­мет с цвят, който съвсем не е собственият му, но ще се закълнем, че е истински.

Същото е и е човешките проекции. Проецирам озна­чава: приписвам на хората или нещата характеристики, които те не притежават и които са само проекция на соб­ствените ми неосъзнати усещания. Например: синът ни­кога не е успял да ликвидира страха от баща си. Но не знае това; всичко е изтласкал. Мисли си, че е пълноце­нен мъж, а всъщност си е останал син. И започва да „про­ецира" около себе си. Усеща всички мъже като „бащи" -опасни, заплашителни, кастриращи. Без да си дава смет­ка, се отнася към мъжете като син. Така им приписва качества, които те не са и сънували. Оттук следва, че никога няма да може да установи истинска връзка с мъж, защото винаги ще го вижда през проекцията на собстве­ното си несъзнавано поведение.

Като се замислиш, изглежда доста безумно; защото по­вечето човешки отношения са пречупени през призмата на огромна мрежа от проекции. Първият проецира върху втория, който на свой ред проецира върху първия. Така двамата изобщо не се познават. Отношенията им са „фантомни", макар да им се струва, че поведението им е ис­тинско. Да си представим група от двайсет пуши, в която всеки проецира върху всеки много неща. Сметнете: сумата от взаимните проекции е главозамайваща. Всеки говори, разсъждава, спори, обича, обожава, презира, мрази,- критикува. Само че от сто вида поведение деветдесет са подчинени на проекции! Така ставаме марионетки на проекциите си и в същото време биваме подложени на истински кръстосан огън от чужди проекции.

Човек може да проецира всичко върху всичко - майка си върху жените, местата, нещата, че и мъжете. Баща си върху мъжете, жените, местата и пр.

Способен е да проецира и Анимата си върху каквото пожелаете. В сънищата Анимата често бива проецирана върху жени, предмети, места, а в дневното съществуване - върху всичко, след като е главният мотор на вътреш­ния ни живот! Тук трябва да повторим: познаваме живо­та, хората и нещата само посредством усещането, кое­то имаме за тях. Виждаме колко е необходимо да „из­чистим" душата си от проекциите й, И разбираме защо „оттеглянето на проекциите" е толкова важно във пси­хоанализата, като се има предвид каква истинност и сво­бода носи това.

Отрицателната Анима в сънищата

•Да се спрем най-напред на проекциите върху жени.

Ще забележим, че образите на отрицателната Анима по­някога съвпадат с образите, символизиращи отрицател­ната майка; това е логично. По-нататък ще срещнем ня­кои от тези символи в положителен вид.

Ето някои откъси от сънища на мъже, фигуриращи в документацията ми. Почти няма да коментирам, тъй като сънищата са доста ясни.

•Робер сънува, че някаква проститутка му прави знак. Улицата е тъмна, едва осветена от старомодни фене­ри. Той тръгва с проститутката.

Тук имаме:

го към падение; приема и „позволява" всичко, стига да и платят;

•Морис сънува, че някаква жена го чака. Не знае къде е това. Но жената стои неподвижна. Морис се чувства ско­ван, парализиран. Наблюдава своето „видение", загърна­то в много дълга черна пелерина. После жената сяда. Морис се отправя към нея.

Тук откриваме:

-жената „запленява" сънуващия със своята неподвиж­ност; с това тя напомня за Лорелай¹ и други легендарни образи, които привличат пътешественика към смъртта; -жената носи черна пелерина, което я прави още по-тайн­ствена и привлекателна.

•Жак сънува магьосница - млада и красива. Тя му пред­сказва бъдещето. После изведнъж Жак се озовава в кола, която се носи с пълна скорост по път с много завои по­край пропаст.

Същият вид символика.

•Доминик сънува разрошена жена, която му открадва

пари.

Същата символика. Отрицателната Анима се обръща срещу сънуващия и отклонява енергията му от нормал­ните цели.

•Симон сънува, че танцува с пияна жена. Все тази отрицателна Анима, която принизява мъжа.

лодкарите и те се разбивали в ед­ноименната скала по течението на Рейн. - Б. пр.

•Жак сънува чернокоса жена, която се разхожда сама в някакъв парк. Той я гледа отдалеч „запленен" (отново!). Символиката на Лорелай, на сирените, мамещи и смър­тоносни.

•Пол сънува порнографски сцени, долнопробни оргии. Из­питва „тъжно щастие".

Тук става дума за отрицателна Анима, но присъства и символиката на оргията.

Така че образите на отрицателните жени често насе­ляват сънищата. Те могат да бъдат и статуи (замръзна­ла Анима), грозни и мръсни вещици, кабаретни певици, сводници, стриптийзьорки, жени-сфинксове, цялата гама от тайнствени и фатални жени, от жени-предмети...