Би ли могла Клодин да продължи сама да тълкува съня си?

Може би, като се има предвид дълбоката й потребност от истинност. Но би могла да спре и дотук, защото сънят поставяше ударението на доста позната ситуация. И тя вероятно щеше да се опита, да коригира разобличеното от съня поведение, но по сравнително повърхностен на­чин.

Клодин се бе подложила на психоанализа. На един от сеансите тя спонтанно се върна към този-сън и продължи да асоциира. Ето основните й асоциации: •ЧАНТА. Отворена. Изкормена. Корем. Голям натъп­кан корем. Мръсна кърпички. Всичко да се заключи. Нико­га не бих показала на някого вътрешността на чантата си, макар да е чиста и подредена. Прекалено подредена впрочем!Бих имала чувството... странно наистина! Чув­ството, че си вдигам полата. Винаги нося панталон. Не за no-лесно, нито за да приличам на мъж. То е... нещо друго е. Да... ето... така „ се затварям ".

Други асоциации:

•ЧАНТА, КОРЕМ. Сега вече съм сигурна - чантата сим­волизира „тайната ми вътрешност", тази, която от-

казвам да приема; изпадам в паника само при мисълта, че някой може да я „види", физически или психологичес­ки. Тайната ми вътрешност, коремът ми; сексуалните отношения ме ужасяват. Като изнасилване са. Майка ми смяташе всички жени за жертви на мъжката бру­талност. За мен коремът е пробит орган, ето това е. Изпитвам ужас, че съм излязла от корема на майка ми.

Да си припомним сега „домът ми не е в ред" и „затва­рям се". Последният израз бе свързан с носенето на пан­талони. Виждаме до каква степен Клодин е изпитвала потребност да „си запуши" корема, като го стегне в пан­талон! С други думи, потребност да отрече съществува­нето на корема си - символ на женственост, усещана като срамна поради отъждествяването с майката.

Да си припомним и „мръсните кърпички" в чантата от съня. Очевидно става дума за превръзки, „изцапани" с кръв от менструацията, която Клодин отблъсква с ом­раза. Тя впрочем ми каза и следното:

- Знаете ли, че не смея да облека дори леко деколтира-на блуза? А съм добре сложена, хубава съм! Защо тогава? Ами и в този случай ме е страх някой да не види какво има „вътре в мен" (в дома ми). Ако можех да си го позво­ля, без да стана смешна, бих.носила дрехи, херметически затворени чак до брадата. Никога не се осмелявам „да се покажа". Срам ме е да сложа бански костюм! Благо­дарна съм на този сън- това трябва да се промени!...

Да се разберем - основата често е същата, но „контек­стът" е различен. В случая сънят на.Клодин се явява като равносметка, която подтиква личността й да загърби видимото й по пътя на асоциирането да открие и усъвър­шенства непознатата си същност.

Да, до известна степен. Всъщност достатъчно е човек „да се отпусне" и да си каже: „Какви мисли буди у мен даден

елемент от съня? Какво ми подсказва, дори ако изглеж­да абсурдно? Какво ми напомня?" Но е необходимо също - настоявам на това - никога да не се приема сънят бук­вално, какъвто и да е той, винаги да се търси символич­ното му значение.

Верижните реакции

Всеки елемент на съня трябва да предизвиква верижна реакция. Установихме това при Клодин. Необходимо е неуморно да се връщаме към елементите, които ни се струват важни. Очевидно е, че ако Клодин беше „блоки­рала" на чантата например, тя щеше да открие единстве­но, че изпитва чувство за малоценност и за вина, което й бе отлично известно.

Вместо това тя откри дълбокото си отъждествяване с майка си, което й забраняваше да се възприема като пълноценна личност и безмилостно я откъсваше от лю­бовта, приятелството, майчинството, от целия живот...

Друг разтълкувай от автора си сън

Сънят на трийсетгодишния Люсиен изглежда по-сложен. Но го смятам за интересен, защото:

а) Люсиен сам избра всички елементи, на базата на които да асоциира;

б) докато асоциираше, Люсиен „блокира"; това ни по­казва, че човек може да се натъкне на собствената си съпротива въпреки съня, който го подканя да отиде по-надалеч и по-надълбоко;

в) сънят му се разпростира отвъд очевидните си зна­чения;

г) Люсиен извърши асоциирането без никаква намеса от страна на психоаналитика.

- В съня си бях на около осемнайсет години. Намирах се в къщата от детството ми. Преко­сих двора и отворих една врата. Зад нея имаше

стълбище, което водеше надолу до сумрачна изба. Вътре се бяха събрали няколко души. Всич­ко бе някак неясно, но знаех, че тези хора ме гле­дат. Обзе ме паника. Усетих, че мърдам крака­та си. Казвах си: „ Трябва да се събудя..." Събудих се, облян в пот.

Избраните от Люсиен елементи и асоциациите му

Трябва да отбележа, че Люсиен е интелигентен мъж, чете много, екстроверт е (обърнат навън, общителен), без да има някаква специална култура.

•КЪЩАТА НА ДЕТСТВОТО. Баща ми. Строг. Трябва да успееш, момчето ми! Трябва да си достоен за името, което носиш? Никакви извинения. Изпълнявах дословно заповедите на баща ми. Колкото до майка ми, обичах я, но почти не смеех да й го покажа. Това не би било дос­тойно за мъж, син на такъв баща, нали?

•ВРАТАТА. Всяка врата води нанякъде, освен ако не е из­мамна. Небесната врата, вратата на Ада, Вратата на люляците¹! Последната ме подсеща за един филм с фер-нандел. Това няма нищо общо с баща ми. Или по-скоро има! филмът се казваше „Кравата и затворникът". Не е хубаво... но какво пък - баща ми беше кравата, а аз- зат­ворникът. Да вървя по пътя на баща си, добре де, а мене някой пита ли ме?... Вратата на насладите. Вратата на бащиния ми кабинет. Чук-чук!Хич не беше забавно да чукам на тази врата! Викаше ме, за да ме смъмри, за да давам обяснения, но никога за самия мен, за личността ми, за щастието ми, единствено за социалния ми успех или неуспех. Врата? Трябваше да се насоча към вратата, която води към полето, към морето, към далечните земи, и да кажа майната ви на всички бащи на света. Междувременно вратата в съня ми се отваряше към изба.

•СТЪЛБИЩЕ. Нагоре, надолу, накъде ли води? Стълби­те във фонтенбло. Сбогуване. Сбогом на любовта, сбогом на щастието. Думата „сбогом"винаги ме е преслед­вала. Сбогом, никога, никога вече, nevermore, сбогом, моя любов, да изчезнеш, да заминеш, да умреш, сбогуването от „Песен за земята" на Малер, да се стопиш в синева­та, любовта на моите петнайсет години, сбогом, сбо­гом, мой живот, тръгнах нагоре по стълбите на зрелост­та и те изоставих, къде ли си сега? Стълби от злато, изкачване към небето, стълби към избата, тъмно, про­цежда се слаба светлина, несъзнавано, сянка, гъста сян­ка, прикрила толкова неща в мен, искам да ги видя, ис­кам все пак да бъда щастлив!

•ИЗБА. Сянка и полусянка. Откровение? Посвещаване? Кои са тези хора, които ме чакат? Неподвижни, мълча­ливи. Приятели? Съдии?Инквизицията?Баща ми, умно­жен по броя им? Да, несъмнено... Какво ме чака -ад или рай? Избата на детството ми. Страх от тъмното, страх, че някой ме причаква там... Тез(и хора са съд. Да, съд.

•СЪБРАНИЕ. Тайно. Изпит. Тайно мнение. Да се взреш. Да се взират в теб. Зад мен - стълбите като възможно отстъпление към светлината. Не искам. Искам да знам. Обвиняем. Аз. Винаги се чувствам като обвиняем. Все давам обяснения. Само да не трепна. Да не се проваля. Виновен. Никакъв мъж не съм.

Тук Люсиен се върна към някои вече разглеждани еле­менти от съня си.

•ВРАТА. Баща ми често ме викаше в кабинета си. Като при Бога-Отец! „Бъди послушен, момчето ми!" Казваше ми: „Седни, трябва да поговорим!"Всъщност той се ин­тересуваше само от себе си, от успеха си чрез мен. Баща довереник и наставник- дрън-дрън! Истината е, че той ме кастрира и задуши личността на майка ми. Но коя е тя, майка ми?...

•СЬБРАНИЕ../'f като си помислиш, че смятах себе си за личност! Поведението ми винаги е имало само една цел - да представя пред другите определен образ, фалшив образ на личността ми, разбира се! Опитвах се да съответствам на онова, което мислех, че другите очакват от мен. Нищо друго. Никаква спонтанност следовател­но. Никога не съм се замислял много за всичко това -беше твърде смътно, твърде мъчително. Да живееш само за да се харесаш на другите! Във всеки от тях виждах баща ми! Пустият му човек! Сякаш беше навсякъде. Така че това събрание обединява всички съдии на съществува­нето ми. Ще рече, всички хора изобщо. Продължавам да се държа, както се чувствах принуден да се държа пред баща ми. Трябва да се издигна. Провалът е позорен. Мно­го се тревожа, когато се разболея, тоест когато съм се провалил! И когато ме размързи, и когато съм в отпуск! •СУМРАК В ИЗБАТА. Странно. Особено, много дълбо­ко усещане... Чувствах се почти добре в сумрака. Явно за­щото бях вън от светлината. Но имаше още нещо; да видим... Сумрак... Сянка... Слязъл съм в сянката, хвърле­на от всекидневието ми, следователно от мнимата ми светлина... Слязъл съм в сянката, хвърлена от неискреното ми поведение, виж ти! В тази ли сянка съм открил свободата си? Свобода... какво означава тя за мен?

Тук Люсиен започва да асоциира по тази дума.

•СВОБОДА. Хипи... Плейбой... Власт на цветята... Ни­какви пари... Хипи - как бих искал да познавам някое ис­тинско хипи! Но не бих посмял да го заговоря - ще ми се подиграе, на мен, на превзетия ми вид, на сковаността ми. Само ако ме знаеше какъв съм! Надарените хора -те също са свободни, преуспяват без много усилия. Да, завиждам на всяко хипи, на всеки плейбой, но и ги мразя. Те са това, което не съм, а искам да бъда... Но защо усе­щах смътно, че свободата ми е в тази изба?... Сумрак... Вярно е, че съм обратното на това, което всъщност съм, че съм сянката на истинския си Аз. Да. Сянка, призрак. Аз, моят Аз се намира в сянката. Трябва да отида там и да го открия... Може би ще попадна и на душата си? Може би дори ще срещна любовта на жена?...

Докъде всички тези усещания доведоха Люсиен?

Би трябвало да анализираме всяка подробност една по една, но това би отнело твърде много страници! Най-обоб­щено казано, Люсиен достигна до:

а) чувството, че е загубил мъжествеността си, че е пре­търпял афективна „кастрация";

б) факта, че не знае нищо за дълбинния си живот, онзи, който му е даден от Майката например. И животът, и душата на Люсиен бяха подобни на майчините му - скри­ти в сянката, изчакващи, дълбоко заровени в недрата на несъзнаваното;

в) факта, че гледа на всяко „отпускане" като на сери­озно прегрешение;

г) но главно идеята за Сянката. Ще се върна на нея в специална глава, защото смятам, че това понятие е из­между най-важните в психологията на дълбинното. Имен­но в сянката (на избата) Люсиен мисли, че може да на­мери възможната си свобода... и душата си. Тук открива­ме и понятието Анима - тази огромна сила в мъжа, за съжаление толкова често омаломощена или направо из­тласкана. И на нея ще посветя една глава.

д) склонността си към самоунищожение. Достатъчно е да препрочетем асоциациите, пробудени от елемента стълби. Откриваме думи като сбогом (8 пъти!); стопя­вам се (в смисъл на изчезвам); синева (синьото е цветът на далечината, в която човек изчезва); умирам; изоста­вям.

Всъщност в. изразените от Люсиен усещания, в богат­ството от асоциации прозира дълбоко чувство на отчая­ние и носталгия.

Накратко, сънят казва на Люсиен: ти не си това, което смяташ, че си. Душата ти е в сянката - там трябва да я потърсиш. Оттам трябва да я изтръгнеш. Отърси се от погрешните си идеи за живота и от мнимите ценности, завещани от баща ти. Слез в сенчестите изби на своето несъзнавано, за да откриеш истината.

Докъде можем да стигнем сами?

Въпросът би следвало да звучи така: при какви условия можем да разтълкуваме докрай един сън? На първо мяс­то, от само себе си се разбира, че са ни необходими тео­ретични познания за символите. Но това е сравнително лесно условие в сравнение със следващото. Трябва да си повтаряме, че всеки сън е сблъсък със собствената ни личност, който може да разкрие многобройни положи­телни или отрицателни нейни аспекти. Разбираемо е, че сън със силно отрицателен заряд подтиква сънуващия да го заключи в подземието на забравата. Само че почти винаги „отрицателният" сън подготвя благоприятно и носещо енергия осъзнаване. Ако човек „блокира" зара­ди привидно отрицателния сън, той просто рискува да пренебрегне една изцяло неоползотворена част от лич­ността си.

Знаем, че всяко тълкуване на сънищата се прави на бистра глава. Когато се събудим, емоцията, породена от символите, бързо избледнява. Налага се да извършим анализа, прилагайки рационална система. Така превеж­даме съня с помощта на погрешен език!

Да направим едно сравнение; Сънят е художник; той рисува картина с цялото вдъхновение и чувство, на-кое-то е способен. Анализът на картината е дело на художе­ствен критик, който, при целия си талант, Може да пре­веде вдъхновението на художника само по рационален път.

Колкото до теоретичните познания, възможно е да ги придобием, като четем книги по психоанализа или пос­ветени на символите трудове. Впрочем човек, който ис­тински се интересува от сънищата си,, ще стори това и без да го подканят.

Дали това е „ужасен" сън, както си е помислила отна-. чало младата жена? Защото първото нещо, което прави Катрин, е да се опита да го забрави. Сънят поражда у нея мъчително чувство. Следващите редове ще ви покажат, че Катрин не би могла да не „блокира". Но пък, ако пос­тоянстваше в отхвърлянето на съня, нямаше да узнае как­ва енергия и жажда за истина се крие у нея.

И тук ще цитирам някои важни асоциации, направени от Катрин без намесата на аналитика.

•ИЗОСТАВЯМ ДЕТЕТО СИ. Невъзможно. Винаги към вървяла по правия път. По пътя на дълга. Безкомпро­мисна към себе си. Безкомпромисна към другите. Жи­вотът е релса. Линия. Не бива да се отклоняваме от нея., Сърцето е едно нещо. Дългът -друго. Трябваше да служа в армията. Животът ми е безупречен.

Вярно е, че животът й е бил „безупречен", но и лишен от фантазия и спонтанност. Катрин е била нещо като „войни-че". Дългът? Несъмнено. Само че идеята за дълг я сковава, затваря я в стереотипи. Тази идея не е произлязла от нея, а й е била „впръскана" от точно толкова сковани и тревожни родители. Проявявала е „безкомпромисност" към себе си... и към целия свят, който непрекъснато е съдила. Всъщност Катрин е имала „бинарно" поведение. За нея всичко е било добро или лошо, истинско или фалшиво; на всичко е отгова­ряла с "да" или „не". Никаква отсенка, никакъв преход, нито разбиране, нито смекчаващи обстоятелства за човешките действия и за нейните собствени. Ясно е, че афективността на Катрин е представлявала една огромна несъзнавана тревожност и един огромен (и изтласкан!) апетит за живот... И че нейната „Сянка" е не по-малко важна.

Да се върнем към асоциациите, породени от същия еле­мент от съня,

•ИЗОСТАВЯМ ДЕТЕТО СИ. Правя всичко за детето си. -Как мога да сънувам такова абсурдно нещо? Бих дала живота си за момиченцето си. То ще бъде добродетелно и праволинейно като мен. То прилича на мен. Задоволя­вам и най-малкото му желание. Този сън е направо сме­шен. Как бих могла да си представя, дори несъзнателно, че изпитвам желание да изоставя детето си?

Асоциации, свързани с другия елемент на съня:

•ПРОСТИТУТКА. Ама не, това е подигравка! Точно об­ратното на онова, което представлявам! Абсолютен ан­типод! Добре, че човек не носи отговорност за сънища­та си! Мразя, презирам, ненавиждам проститутките. Впрочем мразя и всички кокетки, които позволяват на мъжете да ги ухажват. Проститутка? Барове? Нощни удоволствия? По-скоро бих умряла.

„Свободните" асоциации на Катрин спираха дотук. Нещо повече - тук си и оставаха. Очевидно бе, че тя иска да смени темата и напълно да забрави своя „абсурден" сън. Може би го е смятала за чудовищен? Не, той просто не я засягаше, и толкова.

И все пак... Когато след това Катрин говореше за дъще­ря си, беше ясно, че тя се държи с нея като виновна. Мъче­ше се да „предвиди" и най-малките желания на детето си, подчиняваше му се безпрекословно. И най-дребната проява на лошо настроение у момиченцето хвърляше Катрин в отчаяние. Казваше ми: „Бих направила всичко, абсолютно всичко, за да бъде тя в добро настроение."

За Катрин момиченцето беше нещо като „жив" укор. Майката бе неспособна да разбере спонтанността. Но как да попречи на детето да бъде спонтанно? Детето, което за майка си е „свидетел" и катализатор на глухото й чув­ство за вина?

Катрин се ръководеше от четири основни забрани:

а) да бъде щастлива;

б) да бъде спонтанна;

в) да се радва на живота;

г) да се забавлява.

Но ето че идва сънят с грубата си простота. Прозвънва като гонг. Преобръща ценностите. Лицето става опако, черното започва да бие на бяло. Дали пък този сън, „ан­типод" на Катрин, не е израз на истинския й Аз (внима­ние: в символична форма!)?

Сънят й казва: трябва да си дадеш сметка за чувството за вина, свързано с детето ти. Не само че си се превърна­ла в негова робиня, но и ще направиш от него същата скована и неосвободена жена като теб. Разнообрази жи­вота си, не го затваряй във веднъж завинаги определени граници. Твоят Аз е останал в сянката; ти си обратното на това, което си мислиш. Дългът и правият път са прос­то съставни части на стереотипното поведение, което те предпазва от сблъсъка със страха ти от жибота. Цялата ти ценностна система е фалшива. Смяташ, че образът на проститутката е твой антипод; всъщност той е антипод на твоята скованост, на неспособността ти да съчувст­ваш, да проявяваш разбиране, да приемаш. Опитай се да се отърсиш и от чувството за вина, което прехвърляш върху детето си...

Ако Катрин бе продължила да „блокира", тя може би щеше да укрепи системата си на фалшива самозащита и да стане още по-безмилостна към себе си и другите. Но след известно време тя си спомни за съня си и каза: „Все си мисля за този гаден сън... В края на краищата той е мой сън! Бих искала да се върна към него, но малко ме е страх..."

И това бе началото на серия от „осъзнавания", на кои­то тук няма да се спирам, но които бяха насочени към

казаното no-горе и към постепенното превръщане на Катрин в „бившо войниче"...

Жана - на двайсет и осем години, омъжена:

Този вид сън се среща често; той е от така наречените „сънища за смърт на близки същества". Тук повече от всякога нищо не бива да се схваща буквално! Защото Жана ми каза: „Да танцувам! Но това е ужасно! Толкова ли съм лишена от чувства?"

Жана твърде бързо си вади заключенията. Тя смесва привидното с реалното. Ясно е какво безпокойство е по­родил сънят й, след като го възприема като „недостоен" и.„чудовищен".

Какви са възможностите?

•Да си представим, че Жана е чела Фройд отгоре-отгоре и решава, че става дума за сън, свързан с „желание­то"; тоест, че несъзнателно желае смъртта на майка си - смъртта (или изчезването!), която ще й донесе осво­бождение; това вътрешно освобождение се изразява в един по-волен живот (танцуването). Напълно е въз­можно впрочем Жана да изпитва такова желание поради какви ли не причини. Но в такъв случай терминът „смърт" трябва да се постави в символичен контекст -Жана всъщност желае майка й „да изчезне" от вътрешния й живот.

•Да си представим, че Жана е чела отгоре-отгоре Юнг. Тогава според нея сънят й ще означава, че „мистичната й връзка", „сливането" й с майка й, „отьждествяването" с майка й трябва да се прекратят (или са на път да се

прекратят). Превръщайки се в това, което е, тя ще може да се впусне в „танца на живота".

•Да си представим, че Жана направи справка в сериозен речник на символите. В този случай тя би могла да пред­положи, че става дума за „смърт" на част от нея - частта, прекалено свързана с майка й. Такова тълкуване е възмож­но и според Юнг. Освен ако не реши, че се е разделила с част от жизнеността си и рискува да се разболее.

•Да си представим, че Жана вярва в „пророческите" сънища. Тогава тя ще се разтревожи за бъдещето, което смята за предизвестено.

•Да си представим... Но да дадем думата на Жана, която вече е размислила:

- Аз съм на двайсет и осем години. Това е възрастта на старта в живота. Със съпруга ми постепенно градим семейство. Не ми е време за равносметка, още съм твърде млада. Струва ми се, че не съм и на възраст, когато ми­рогледът се променя, когато идва ред на други ценности. След като мама ми се явява толкова често насън и тол­кова драматично последния път, би трябвало да осъзная какви са истинските ми чувства към нея. Показателно е все пак, че танцувам! Този сън може би разкрива инфан­тилното ми отношение към майка мий сигурно и към другите. Какви са ми фиксациите към миналото? Веро­ятно е необходимо майка ми да умре у мен,' де се освобо­дя от нея, от страха си от живота, да се обърна към вътрешната си свобода и да танцувам, да творя, да се насоча към живота и радостта...

Виждаме, че Жана прави тълкуване по Юнг.

„Спомагателен" сън

След няколко дни Жана сънува друг сън, който допълва­ше първия.

-Изкачвах се нагоре във вътрешността на спи­рала. Тя бе широка в основата си и се стеснява-

ше в горната част. Нещо като конус. Задуша­вах се, докато се катерех, сякаш бях попаднала в капан. Изпитвах чувството за нещо неумоли­мо! Блъсках се във върха на спиралата, но не мо­жех да продължа въпреки усилията си.

Отново цитирам спонтанните асоциации на Жана:

•ИЗКАЧВАМ СЕ. Ще рече, вървя нагоре. Пораствам, вече не съм дете. Бъдеще, утре, преуспявам, създавам, действам. Небе, светлина. Изкачвам се отвесно нагоре, към висините.

•СПИРАЛА. Стеснява се. Капан. Клетка. Като тръс­тикова клетка. Блокирам. Спирам. Няма достъп до живота на възрастните. Няма надежда. Поли, да! Като в поли! Заплетена съм като в полите на майка си! Омъ­жена съм, но си оставам детето на мама! Ясно е, вярно е! Никога няма да стигна до no-високо, никога няма да полетя! Този сън е сериозно предупреждение и ако го свържа с първия, би трябвало да се отърва от чувството, че съм виновна пред майка си. Така е, чувствам се гузна, щом извърша нещо без разрешение, дори ако отида на кино или на почивка със съпруга си!... Ако имах деца, нямаше да посмея да ги гледам сама, без за всичко да се допитвам до мама! Трябва сериозно да поработя над всичко това... То е до такава степен част от живота ми, толкова е вплетено във всяко мое действие, толкова е неосъзнато...

Много ли е трудно?

Да тълкуваш сам сънищата си е начинание трудно, от­блъскващо... и истински вълнуващо. И тук като във всич­ко останало мъчителна е първата стъпка! При някои сънища културното равнище е от значение, но мисля, че „добрата воля", проявена към самия себе си, и дълбоко­то желание да бъдеш такъв, какъвто си, могат да замес-

тят цялата култура на света. Толкова по-добре, естестве­но, ако човек притежава и двете!

Важно е да не се боим да се открием, да се опознаем, иначе съществените части от съня ще останат изтласка­ни. Но повтарям: сънят може да ни разкрие до каква сте­пен смесваме привидното с истинския си Аз и колко чес­то взимаме собствения си призрак за реалност.

Ако решите сами да тълкувате сънищата си, кажете си, че всеки сън принадлежи към един от трите основни типа:

а) сънища, които сочат: ето какво става у нас в -мо­мента;

б) сънища, които заявяват: ето какви сме наистина, дълбоко в себе си;

в) сънища, които предупреждават: ето какво ще се слу­чи, като се имат предвид обстоятелствата.

Всеки според възможностите си

Тълкуването на сънищата зависи от собствените ни възможности. Но си мисля следното: всеки, който се е убедил, че сънят е стълбата, .свързваща избата и тавана (ще рече, несъзнаваното и всекидневното съзнавано), ще направи необходимото, за да научи повече. Не е толкова трудно да прочетем трудовете на Фройд за сънищата, нито да прелистим някой речник на символите и различ­ните им значения. Веднъж въоръжим ли с известни прак­тически познания, можем да се заловим сами да анали­зираме онова, което ни се явява насън.

Учудващ е обаче броят на хората, които се затварят във „външния" си живот и в страховете си и несъзнател­но отказват да приемат свободата, разкриваща се пред тях! В известен смисъл те са затворници, влюбени в тъмницата си...
III

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СЪНИЩА

В тази глава могат да се цитират многобройни символи, знаци и образи. Често това са съвсем прости символи, които всяка нощ се явяват в сънищата на милиони хора по света.

Става дума за сънища, обикновено кратки и съдържа­щи само един „фрапиращ" образ. Тогава цялото внима­ние се съсредоточава върху този образ и той се превръ­ща в истински притегателен „център" за второстепенни­те елементи.

Бих могъл да приведа хиляди примери. Кой от тях да изберем, доколкото изобщо е възможен някакъв избор? Смятам, че най-добре ще е:

а) да изброим някои от най-често срещаните символи;

б) да определим основните групи човешки същества, на които се явяват този вид сънища.

Ще говорим само за „отрицателни" сънища, защото те или предупреждават за нещо, или изразяват някакво вътрешно състояние. От само .себе си се разбира, че ня­кои от изброените по-долу символи се. появяват и в съвършено положителни сънища; за тях ще стане дума по-нататък.

НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ СИМВОЛИ

АВТОМОБИЛ

МИТНИЧАР

АВТОМОБИЛНИ ГУМИ

МОРСКА КАТАСТРОФА

АМПУТАЦИЯ

АПОКАЛИПСИС

АСАНСЬОР

БЕЗДНА

БИЛЕТ ЗА ПЪТУВАНЕ

ВЛАК

ВРАТИ

ГОРА

ЗМИИ

ИЗБА

КОН

КОРИДОР

КРЪВ

ЛАБИРИНТ

НЯКОИ ЦВЕТОВЕ

ОСАКАТЯВАНЕ

ПАДАНЕ

ПАЯЦИ

ПРЕСЛЕДВАНЕ

ПРИЛИВ

ПРОПАСТ

РЕЧ ПРЕД ПУБЛИКА

САМОЛЕТ

СВЕТОВЪРТЕЖ

СПИРАЧКИ

СТЪЛБИ

ТЕЛЕФОН ТОПКА ХОТЕЛ УБИЙСТВО

...и други

Нека отбележим, че тези символи могат да изразяват много човешки чувства, които се застъпват едно друго. И това е нормално, като си помислим например, че чув­ството за малоценност винаги поражда чувство за каст­рация, за тревожност, за вина, за безсилие, както и чув­ството, че сме отхвърлени, изоставени.

Към горния списък би следвало да се прибавят още Бог знае колко символи! Защото всеки човек може „да изфабрикува" свой собствен символ в зависимост от мес­тоживеенето си, от предметите, с които е заобиколен, от усещанията и спомените си. Даден символ може да зна­чи много за един и нищо за друг.

Не е възможно да се даде подробно обяснение на все­ки от изброените символи. Ще ги подкрепям с примери,

когато е възможно, цитирайки сън, за който разполагам със свидетелство. И винаги ще разлагам съня на елемен­тите му, като така ще мога по-добре да приложа казано­то в глава П. Настоящата глава ще включва:

а) сънища с чувство за малоценност;

б) сънища, изразяващи страх от кастрация;

в) сънища, свидетелстващи за тревожност;

г) сънища за изоставяне.

Сънища, изразяващи чувство за малоценност

Чувството за малоценност е свойствено на човешкото същество. То е присъщо на природата му, както влагата е присъща на почвата. Появата му зависи главно от ха­рактера на човека, от усещанията за слабост, безсилие, „паразитизъм", изпитвани още в ранното детство. Естествено, то се увеличава или намалява в зависимост от по­лученото възпитание, придобитото или не доверие в себе си, страха от живота и т. н. Очевидно е, че родителите играят първостепенна роля, но расата, общественото положение и други фактори са също важни.

Чувството за малоценност поражда голям брой компен­сации, чиято цел е да възстановят равновесието (мнимо­то равновесие) и да вдъхнат на индивида усещане за сила и душевен комфорт. Така се стига до немалко производни на параноята - прекалена агресивност, патологична недо­верчивост, горделивост, крайна самоувереност, презрение към другите, стремеж към непогрешимост и др. Разбира­емо е, че колкото по-могъща е компенсацията, толкова е по-голям рискът от още по-бурно възраждане на първо­началното чувство за малоценност и че съответните съни­ща са белязани от този съзнателен или неосъзнат страх.