Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Не успял да влезе през "главния вход", този "пророк" започнал тайно да посещава хора от църквата, за да им пророкува. Ако някой кажел дори само една дума, за удивление на всички, той можел да разкрие цялата истина по определен въпрос.

Този човек пращаше до мен изобличителни писма за нередности в живота на някои служители от църквата. Бяха истини, но аз чувствах неспокойствие. Усещах, че нещо не беше в ред. Той се опита да се сближи с мен, но аз го държах на дистанция.

На една сестра от църквата пророкувал да се върне от Германия в Полша, защото семейството й щяло да бъде спасено. Без да се допита до Бога и пастора си, тя повярвала, че Бог я изпраща там. Заминала, но нямало никакъв плод. Проблемите я притиснали. В Германия не плащала наем за жилището. Напусната от съпруга си, тя получавала помощ от държавата, а й давали също пари за детето. За съжаление тя изгуби всичко това.

Това е един добър урок за всички нас, за да не бъдем прибързани в действията си, да чакаме потвърждение от Господа и да не се доверяваме прекалено на човешки думи!

Други хора напуснаха църквата, понеже разпръскващият отрова лъжепророк им казал, че нашата църква, не е приготвената от Бога за тях.

Развръзката дойде един ден, когато, по време на молитва, той започна яростно да осъжда църквата. Разпознах, че беше сатанински дух. Святият Дух никога няма да изрече обиди към хората. Прекъснах словоизлиянието и наредих на човека да напусне залата. С пяна на устата той си тръгна и всичко свърши.

Колко трезви трябва да бъдем в такива ситуации! Когато имаме общение с Бога, Святият Дух ни дава откровения за това, което не се вижда с естествените ни очи. Когато обаче си безчувствен и безразличен, скъпи брате и сестро, ще ти кажа съвсем сериозно - можеш да бъдеш подведен и дори да не разбереш кога е станало това.

На Исус му беше мъчно, че християните в Лаодикия бяха стигнали до такова обидно ниско положение. Той виждаше хора, на които нищо не липсва, но ги нарече бедни, защото гледаше на духовната страна на живота им.

За да не наранят друг човек, някои вярващи спестяват истината, но това не помага проблемът да бъде решен. Господ говореше прямо и изобличително: "Не искам да бъдете хладки, защото ще ви избълвам из устата Си!."

"Нищо нямаш! - каза Исус на лаодикийците- Вместо да се развиваш в пълнотата на Святия Дух и да имаш Божията сила, ти си отдал живота си на материални грижи и стремежи и се задоволяваш само с това, което притежаваш в този свят".

Ние можем да разполагаме с материални блага, но това не значи, че трябва да изоставяме духовния си живот. В противен случай Исус може и на нас да каже:

"Беден си! Беден си в Моите очи!"

Някои вярващи казват: "Бог ми е простил греховете, аз съм спасен и друго не ми е необходимо!". Такова отношение е много опасно. Ако си приел Исус за свой Господ и имаш Божието помазание, Святият Дух ще разпали в твоето сърце огън. Непременно ще бъде налице духовен растеж. Липсата на такъв растеж и огън е сигнал за духовна опасност, че човек може да е станал хладък християнин.

Когато на 18 години повярвах в Бога и направих водно кръщение, аз закопнях за Святия Дух. Бях кръстен и това много ми помогна срещу подигравките и атаките в казармата.

Човек пълен с Духа може да слави Бога и с духа, и с разума си. Хоризонтът се разширява. Молитвата с разума бързо свършва.

Съществуват само две основи, върху които можем да градим своя живот: в послушание или непослушание към Бога. Горещият човек е мъдър. Той обича да слуша слуша и да изпълнява Словото. Не е лесно, но той изгражда своя дом на единствено стабилната основа - канарата Исус Христос. Друга основа никой не може и да положи.

Може да изглежда като обида, но Словото нарича глупав човека, който е безразличен и не изпълнява Словото. Вместо да се засягаме, по-добре е да станем изпълнители на Словото и тази дума няма да се отнася за нас.

Какво разби духовния живот на хората от църквата в Лаодикия? Богатството и презадоволеността. Те все по-малко се молеха и Бог все по-малко им беше необходим.

Ние трябва да благодарим на Бога всеки ден и за всичко. Гордостта и предубеждението са духовни болести. От тях е застрашен и вярващият човек.

У дома често идваше един преуспял инженер, строител на мостове. Наблюдаваше нашето семейство, в което всички сме вярващи, и се учудваше: "Вие сте много странни хора - щастливи, спокойни, радостни... А аз, при все, че съм доктор на науките, понякога не се оправям дори у дома".

Нашият познат се гордееше със своите бизнес постижения, но по-късно научихме, че семейството му се е разпаднало...

Горещият християнин, дори по пътя за работата си, се възползва от случая да свидетелства на някого за Исус. Безразличният вижда, че някой е паднал на земята, но си казва: "Какво ме засяга?"

"Ето стоя пред вратата и хлопам" - казва Исус на вярващите в Лаодикия. Някога Той е бил в сърцата им, но е бил изместен. Така е в живота и на някои вярващи днес, но Исус иска отново да влезе в сърцата им. Със Своята мощ и авторитет!

Това, което

ХОРОСКОПЪТ

не ти казва...

Чарлз Стромър - САЩ

ЧАСТ ПЪРВА

"Дойде времето - написа астрологът Левелин - масите да покажат интерес към тази тема". Темата е астрологията, а цитатът е от 1930 година. Хората, в онези дни, били впечатлени от новите технологии и открития в областта на естествените науки. На този фон думите на Левелин сигурно са изглеждали съвсем отвлечени и назадничави. От камбанарията на днешния ден обаче е видно, че той надживял своето време.

Бурното появяване на астрологията се случи в десетилетията на 1960 и 1970 година. Един рок фестивал прогласи епохата на водолея, и тъй като младежта и идеите, които тя прокламираше, бяха свързани с източните религии и наркотиците, астрологията спечели огромна слава.

Днес манията към астрологията се е превърнала в опора за хората и без съмнение е най-приетата апокрифна наука от миналото. Станала е част от ежедневието на съвременника. Хиляди вестници поместват в колоните си всекидневния хороскоп.

Аз самият осемнайсет години се занимавах с астрология, правейки хороскопи за различни клиенти и се убедих в големия интерес. Независимо дали се намирах в голям американски град или в малко селище, малцина бяха хората, които нямаха влечение към тази религиозна наука.

С всички сили се опитвах да открия тайните на астрологията и начинът, по който тя функционира. Истината обаче непрекъснато ми се изплъзваше, а книгите по астрология мълчаха относно причината за това. Можем смело да кажем, че философията на астрологията не се придържа към истината. Важните факти за астрологията не могат да бъдат намерени в астрологическите книги, те биват премълчавани. Стига се до парадокса да не можем да определим какво точно е астрологията. Истината за нея винаги е старателно прикривана.

Питах се - кое прави астрологията да "функционира добре"? Стигнах до заключението, че фактът нещо да работи добре не означава, че то е правилно и истинно. Още по-малко означава, че трябва да бъде използвано. Някои неща, именно защото работят добре, разтърсват и осакатяват. Ако астрологията "работи добре", защо това е така? Как точно функционира?...

Ако има сила и знание, откъде идват те? Защо някои съдбоносни подробности са обвити в мълчание и как така се стига до парадокса човешкият живот да бъде отъждествяван с картина на астрологичните небеса, при това различна от действителната? Това са все въпроси, които астрологическата литература отбягва. Но точно тях бих искал заедно да изследваме в няколко поредни броеве.

Младото момиче Фили можеше да бъде твое дете. Можеше да е най-близката ти приятелка или съседка, някоя от многото, които астрологията беше очаровала. Тя дойде при мен през 1974 година, когато кариерата ми беше стигнала върховете си. Беше красиво момиче на около двадесет години и търсеше някои отговори в живота. Чула от свой приятел за мен и решила да си направи хороскоп.

Много години изминаха от онази вечер, когато аз и Фили седяхме до масата в нейния хол, а аз разчитах хороскопа й. Тръпки ме побиваха, когато се опитвах да разпозная някои факти от нейното минало. Фили знаеше, че не знам нищо за епизодите от миналото й, които хороскопът разкри. И двамата бяхме заинтригувани и готови да се задълбочим в предмета. Аз като учител, а тя като вече по-малко съмняващ се наблюдател. Ако това беше дъщеря ви, как щяхте да погледнете на нейния интерес?

Повърхностно погледнато, астрологията изглежда безопасно забавление, но тя отваря врата към един друг свят със свои правила и закони, със свои сили и характери, и дори със свой език и код... Някои хора дълбоко се заблуждават, че само си "играят" с астрологията.

Фактът, че астрологията привлича големи маси от хора, я превръща в много доходен бизнес. От нея се печелят много пари.

Една от причините за интереса на масите към астрологията е естеството на човешката природа. Астрологията дава напътствия и информация, които се отнасят до душата, без обаче успоредно с това да има и морални изисквания. Това се харесва на хората. Те искат сами да решават кое е правилно и кое грешно; кое е добро и зло, истинно и лъжливо...

Отделени от Бога и живеещи с чувството на несигурност в сърцата си, хората искат да знаят повече за себе си. Подведени от "разкриването" на някои действителни факти от миналото им, те се доверяват на системата.

Хората имат склонността да се стремят към материалните неща, но когато ги постигнат откриват, че те са твърде повърхностни. Богатството ги оставя с празни сърца и копнеж да задоволят дълбоките си духовни нужди. Никакъв отговор не ги удовлетворява в търсенето на истинските отговори на дълбоките и големи духовни въпроси:

Какво е истина?

Кой съм и какво правя на земята?

Съществува ли Бог или има някоя друга по-висша сила във Вселената?

Какво става след смъртта?

Какво е грях? Как мога да получа опрощение за него? Кой е Исус?

Има ли рай и пъкъл?...

Библията истинска ли е? Какво става тогава с корана и будизма?

Мнозина се обръщат към астрологията именно, защото смятат, че ще намерят духовна помощ, която не са намерили другаде. Търсят духовната истина, защото имат истинска духовна жажда. В този момент се явява примамката на астрологията с обещанието, че е истинна и се занимава с много по-дълбока и духовна материя.

Някои си казват: "Не е проблем да си направя хороскоп. Така мога да науча нещо повече за себе си". Но дори интересът им да е бил повърхностен със сигурност щяха дълбоко да се замислят, ако научеха истината, че, когато се обръщат към астрологията, в действителност се обръщат за съвет към древните богове на една особена политеистична религия.

Астрологията звучи много научно. Книгите, посветени на нея, са пълни с картини на планети и звезди, но когато се задълбочиш в тях, осъзнаваш, че изследваш не планетите, а боговете, на които са били наречени те. Системата на астрологията се базира не на физическите характеристики на планетите, а на различните индивидуалности на боговете в затворения кръг на астрологическото многобожие. Това всъщност се крие зад астрологията.

Според логиката на астрологията "боговете" имат контрол над човека и неговите действия, но това твърдение бива прикрито и вместо него се използва терминологията, че планетите на слънчевата система ни въздействат.

Богове, а не планети, влияят на живота ни. Това трябваше да пишат в книгите си астролозите, ако искаха да бъдат искрени с нас. Но понеже основната опора на астрологията се състои от измислени богове и митове, неизбежно стигаме до невероятния извод, че това, на което се опира астрологията, всъщност го няма!! То е фантазия! Невероятно е да откриеш истината, че няма такова нещо като въздействие на планетите.

Въпреки научния език, който астрологията използва, в действителност, ако се занимаваш с нея, ти ставаш роб на една фалшива религия. Оказва се, че не се заемаш с безобидно забавление, а се въвличаш в опасна игра. Заниманието с хороскоп те превръща от повърхностен читател - в негов посветен последовател! Има сила зад астрологията и тя изобщо не идва от планетите! Става дума за измамни духове и аз, като бивш астролог, ви уверявам, че тук няма никакво място за шега.

За съжаление има хора, които мислят, че те избират дали да се посветят на хороскопа и контролират отношението си към него. Силата, която стои зад хороскопа ги притегля, но те не спират, за да се замислят дали това, което правят, е правилно. Иска им се да вярват в астрология, която е добронамерена и никога не се замислят за силата, която стои зад нея, нито за пагубното й влияние върху тях.

Наистина ли астрологията има предвид това, което казва? Тя говори за планети, а има предвид богове. Има голяма разлика между действителното (една планета) и измисленото (един бог). Освен идентичността на имената им, нищо друго не ги свързва. Астрологията хитро ни подмамва да вярваме, че планетите ни въздействат. Тя умишлено злоупотребява с човека, като изкривява мислите му. И не само това, но извращава ума на цяло едно общество. Хората градят живота си върху митове, мислейки, че се облягат на нещо действително! И това е така, поради непрекъснатото използване на думите планета, планетарно...

Истината се пропуска, подминава и прикрива, защото мнозина биха се стреснали, ако прочетяха в своя хороскоп, че някакъв митичен бог е причината за това, което им се случва. Тогава би било абсурдно от тях да се очаква да се стремят да научат знаците на боговете и какво е тяхното въздействие в живота ни.

Разбира се астрологията не би била достойна за доверие, дори наистина да ставаше дума за планети. Митът си е мит, независимо дали се нарича бог или планета. Астрологията е основана на измислени истории за измислени богове.

Древните хора признавали това, което знаем и ние, а именно че съществуват зли сили, несравнимо по-могъщи от човека. Именно те станали техни богове и това продължава до днес.

РУБРИКА: ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

Страната с име ОЩЕ НЕ

Миналият петък обядвах в едно от любимите ми заведения в Лос Анджелис, когато видях бездомен мъж да се приближава към входа. Оглеждайки се на стъклото, той старателно оправи външния си вид, среса косата си и влезе в ресторанта. С бавна походка се отправи към бара, подаде малка пластмасова купичка с кубче готова супа в нея и помоли да му долеят гореща вода.

Момичето зад бара отговори положително, но с пренебрежителен тон, който много ме разгневи. Понякога хората се държат с бездомните сякаш те не са хора и нямат чувства.

Когато му върна купичката, той разбърка съдържанието и си тръгна, без да обърне внимание, че момичето правеше гримаси зад гърба му. Гледах го, докато той отваряше външната врата. Почувствах се ужасно. Набързо събрах нещата си и тръгнах след него по тротоара.

"Извинете, господине" - казах. Не мисля, че беше свикнал да го наричат господин и да се обръщат към него по този начин. Повечето хора, сигурен съм, преминават на другия тротоар, когато го видят насреща си. Аз бях правил същото преди време и се срамувам от това.

- Помислих си, че може би имате нужда от пари за храна.

Имах само десет долара в себе си и исках да му ги дам. Беше много изненадан.

- Е, да... да, имам нужда - каза той. Не просеше. Просто отговаряше с искреност.

- Заповядайте! - казах.

- Сериозно ли говорите? Това са много пари...

- Да и Ви моля да ги вземете - отговорих.

Поговорихме си малко и като поставих ръка на рамото му казах: - Радвам се, че се запознахме.

Бъдете благословен!

Тогава, за голямо мое учудване, човекът отвърна:

- Аз съм благословен, съм!

Лицето му действително светеше.

Докато той се отдалечаваше, тръпка премина през цялото ми тяло. "Аз Съм!". Спомних си, че някой друг беше казвал тези думи преди време, при това Той беше самият Бог. Спомних си и други стихове от Светото Писание, където Исус казваше на хората, че името Му е Аз Съм.

Там, на тротоара пред входа на търговския център, аз се вцепених, защото със сърцето си прозрях, че каквото правим за другите, правим го за самия Господ. Но щом Исус е Аз Съм, тогава стоях на свята земя! Току-що бях срещнал Бога или поне някого, когото Той беше изпратил при мен, за да му помогна и да изпита сърцето ми дали на дело върша това, което проповядвам.

Чувствах в себе си мъка, че на някого се беше наложило да поиска гореща вода за кубче готова супа. Извадих мобилния си телефон и се обадих на майка ми.

- Светът е грозен! - казах й аз и разказах какво се беше случило. Тя се разплака и аз се зарадвах, че още някой плаче за тази нужда.

Нямах желание да правя каквото и да било друго, тъй като все още се чувствах разтърсен, но се налагаше да отида за покупки в супермаркета.

На входа видях един мой приятел да излиза от магазина.

- Здравей - поздрави ме той и се усмихна. Аз също се усмихнах, макар че в онзи момент нямах никакво настроение. Забелязах, че единственото, което беше купил, бяха дълги дървени пръчици и полюбопитствах за какво биха му послужили.

Разказа ми, че неговият внук все въздишал: "Ех, да можеше в градините, освен зеленчуци, да растат и сладкиши и шоколади!..". Предстояло внукът му да ги посети отново и моят приятел и съпругата му решили върху дълги дървени шишчета да поставят сладкиши и да ги забучат на различни места из градината на дома си. Така, когато внукът им излезе да играе, ще ги открие и ще започне с ентусиазъм да разказва, че в дома на баба и дядо шоколадите растат заедно с броколите.

Приятелят ми избухна в смях, а аз заедно с него. Беше много забавно. Разделихме се и преди да вляза в магазина отново позвъних на майка си.

- Мамо, светът е красив! - и й разказах за дядото, бабата и внука. Тя се разсмя и й пожелах лека нощ.

Почувствах се по-добре, не защото всичко се беше оправило, но защото проумях, че светът е едновременно грозен и красив.

Понякога лошите неща, които се случват в живота ни, ни изненадват, но не би трябвало, защото още не сме на Небето. Там всичко е съвършено, а земята е и сладко, и горчиво място. Тя е СТРАНАТА С ИМЕ "ОЩЕ НЕ", мястото където можем да опитаме радостите, които ни очакват, без обаче да можем да ги изживеем в пълнота.

В тази страна има гладни хора, но и деца, които намират сладкиши в невероятни градини. Страна, в която имаме нужда да се доверяваме на Бога, защото не е съвършена. Но из земите на тази страна продължава да върви АЗ СЪМ и, ако се вгледате внимателно, можете да Го откриете следващият път, когато сте навън.

Бил Шепсън списание "Адванс", САЩ

Айрийн Бейкър

Родилните мъки на планината

Айрийн и Греъм са сред мисионерите, които Бог мощно употреби за преобразяването на народа на Папуа Нова Гвинея от човекоядци в културни и просветени Божии служители. Те прекарват цели 32 години от своя живот в забравената от времето земя. Айрийн разказва своята история, копнеейки тя по-бързо да достигне и до българския читател.

"Малко хора са били така ефективни в служението сред невярващите, както Айрийн Бейкър и нейният съпруг. Още по-малко са тези, които са успявали да видят множества от хора, преобразени и променени от силата на Святия Дух.

Семейство Бейкър служиха по прекрасен начин, с всеотдайност и жертвоготовност. Те са пример за мъдрост и насърчение за всички нас, които служим на Господа."

п-р Джак Хейфорд, Президент на Международната Църква на Пълното Евангелие и ректор на Кралския Колеж и Духовна семинария, Лос Анджелис (www.jackhayford.com)

Айрийн: Началото на моя живот

Родителите ми емигрирали от Русия в Австралия през 1930 година. Те бяха вярващи и от малки ни възпитаха в християнската вяра. С интерес слушахме библейските истории, които ни четяха.

Мама и татко пееха чудесно, докосвайки сърцата на много хора. Когато те хвалеха Бога, се стичаха сълзи по лицата на слушателите.

Вечер в нашето скромно жилище идваха хора за молитва и оставаха да вечерят.

Всички на нашата улица разбираха, че е дошло времето за кино, когато виждаха татко да опъва екрана и да поставя големия прожектор на стойка. Публиката се настаняваше на тревата или на верандата и татко прожектираше филм за живота на Исус Христос. Всички с интерес гледахме Евангелието на екрана.

Мама и татко обичаха да благовестват в присъствието на цялото семейство. Това беше чудесен пример за мен и подготовка за бъдещото ми призвание.

Те много искали да имат момче и дали обет, че ще го посветят да служи на Господа. Бог отговорил на молитвата им, но вместо момче съм се родила аз, мъничката Айриин!

От малка много обичам Исус. Като дете спях с моята малка Библия под възглавницата.

Когато родителите ми се молеха, тихичко влизах в стаята и коленичех до тях, за да слушам молитвите им. Криех главата си под възглавницата в страхопочитание, без да трепна, за да не ги смущавам. Тогава не осъзнавах, че Бог е работел и в моето малко сърчице.

Потопена в Духа

На всяко богослужение заемах място на първия ред в църквата. Най-важни за мен бяха молитвените събрания. Изпитвах неутолим глад за Бога.

На едно молитвено събрание внезапно почувствах присъствието на Святия Дух. Със сърцето си усетих как бял гълъб кръжи над мен. Протегнах ръка и изведнъж мощен поток от думи бликна от устата ми. Бях напълно потопена в Духа!

Откриване на призванието

Цялото семейство ходехме да слушаме едно малко момиче на име Рене Марц. Баща й я качваше на стол и малката госпожица започваше своята проповед!.... Хората се приближаваха до олтара, а моето сърце силно биеше и ми казваше: "Това е! Това е, което искам да правя! Това е Божията воля за моя живот!"

Небесно посещение

Няколко нощи подред сънувах как някой идваше в моята стая и ми казваше, че ще бъда мисионерка в Папуа Нова Гвинея. Виждах себе си да свиря на хармониум сред черни хора.

Не бях чувала за Папуа, не свирех на хармониум и не знаех как изглежда един мисионер (въпреки, че дълбоко се впечатлявах от историите за тях), но бях толкова ентусиазирана, че започнах да разказвам на всеки, когото срещна, че ще бъда мисионерка в Папуа.

Моите лични срещи с Господа ми напомняха за Мария, майката на Исус. Посетена от Ангела Господен, тя размишляваше в сърцето си върху думите, които й бяха казани. Сега и аз правех същото, а Бог продължаваше да ми говори: "Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите. Не си казвай - дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш. Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, да те избавям, казва Господ. Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти". (Еремия 1:4-9).

Подготовка за скок

Очите и сърцето ми бяха насочени към Папуа Нова Гвинея. Един красив мъж, с когото бяхме заедно в детското служение, се интересуваше от мен. Аз обаче се опитвах да страня от всяко приятелство, което би попречило на отиването ми в Папуа. Знаех, че цели служения могат да се провалят, ако партньорът ти не споделя твоя призив.

Когато бях малко момиче и баща ми казваше "Скачай Айриин!", и за миг не съм допускала, че може да не ме хване със силните си ръце. Това е важи и за доверието в Господа. Бог не би ни казал "Ела", ако не е там, за да хване ръката ни.

Атмосфера на приятелство

Знаех, че ми е нужен опит, за да мога да привличам към Бога хора от примитивните общества, към които принадлежи Папуа.

Един ден научих, че в една болница подготвят медицински сестри за мисионерство. Записах се и станах най-младата дипломирана акушерка в целия щат.

Никога няма да забравя случая, когато тежко болна майка дойде с инфекция, и бебето й трябваше да бъде изолирано напълно. Докторът следеше състоянието й на всеки петнайсет-двайсет минути. Сестрите се сменяха. Дойде ред и на моето дежурство.

Беше ни позволено да окуражаваме пациентите, но не и да ги увещаваме да приемат нашата вяра. Бях единствената петдесятна сестра в болницата и в сърцето си знаех, че имам отговора на нуждата. Пациентката беше много отслабнала и обезсърчена духом.