Епизоди на следвоенни финансови кризи, свързани с банковите системи С нарастването на списъка от причини, поради които „този път е било различно“, представяни от учени, бизнес лидери и политици, е нараствало и сходството между развоя на икономическите събития в САЩ и този, наблюдаван в други предкризисни епизоди. За да разгледаме предшествениците на кризата с второкачествените ипотеки в САЩ (прераснала по-късно във Втората голяма контракция), първо ще се спрем на някои данни за осемнадесет финансови кризи от периода след Втората световна война, в центъра на които са стояли банкови проблеми. 244 За момента ще ограничим вниманието си само върху кризи от развитите индустриализирани страни, за да не създадем впечатлението, че хиперболизираме, сравнявайки Съединените щати с развиващите се пазари. Ако оставим настрана това съображение, както вече видяхме в глава 10, финансовите кризи в младите и в напредналите икономики всъщност не се различават особено. По-късно, в глава 14, ще разширим базата си за сравнение. Кризисните епизоди, използвани за нашата съпоставка, са изброени в таблица 13.1. Сред тези осемнадесет следвоенни кризи се открояват „Големите пет“, всяка една от които включва драстичен спад в производството за продължителен период от време, често пъти достигащ две и повече години. Разбира се, най-тежката криза до 2007 година е била тази в Япония от 1992, която запраща страната по пътя на нейното „загубено десетилетие“. Другите, по-ранни събития от Голямата петорка също са били изключително травма- тични. Останалите тринадесет финансови кризи в богатите икономики представляват не чак толкова сериозни епизоди, свързани със значително, но не и катастрофално влошаване на икономическите показатели. Сред тях се нарежда и кризата на спестовните и кредитните институции в САЩ през 1984 година. 245 Някои от тези кризи са имали сравнително ограничени последствия, но засега ще им обърнем внимание за целите на сравнението. 244 Ние за пръв път отбелязваме удивителните сходства между ипотечната криза в САЩ и други дълбоки финансови кризи в Райнхарт и Рогоф (2008b), публикувана през декември 2007. Оттогава досега фактите, естествено, безспорно потвърждават подобен прочит на събитията. Нашите източници включват Каприо и Клингебиел (1996 и 2003), Камински и Райнхарт (1999) и Каприо и др. (2005). 245 По-нататък ще разгледаме някои алтернативни методи за оценяване на ефекта от тези финансови кризи, изхождайки от позицията, че традиционният измерител - фискалната цена на оздравяването на банките - далеч не дава пълна представа.
234 Както скоро ще стане ясно, във фазата на своето назряване американската криза от 2007 г. твърде слабо наподобява на тези по-меки събития, макар и повечето политици и журналисти по онова време сякаш да не са го осъзнавали. Таблица 13.1. Финансови кризи в развитите икономики след Втората световна война, свързани с банковите системи
