Този път е различно

238 икономиката и в този смисъл те представляват механизъм, който по-скоро усилва, отколкото причинява рецесията. Фигура 13.6. изобразява реалния ръст на БВП на глава от населението в навечерието на банковите кризи.
Отначало започналата през 2007 г. криза в САЩ следва същата V-образна тенденция, която характеризира и останалите сравнителни епизоди.
Виждаме, че както и при цените на акциите, ефектът на кризата върху БВП идва с известно закъснение. Макар и да се забавя през 2007 г., движението му все пак бележи сходство с обичайния модел при по-леките кризи.
През 2008 обаче нещата се влошават и забавянето в ръста се изостря. В началото на 2009 всеобщият консенсус – базиран върху прогнози, публикувани в Wall Street Journal – е, че тази рецесия ще бъде по-дълбока от наблюдаваните при „Големите пет“ кризи. Отбележете, че при тях ръстът е спадал с над 5 процента между най-високата и най-ниската си точка и е оставал забавен в продължение на около три години.
Фигура 13.6. Ръст на реалния БВП на глава от населението (на база на ППС) и следвоенни банкови кризи: Развити икономики.
Източници: Международен валутен фонд (различни години), World Economic
Outlook и Wall Street Journal.
Бележки: Консенсусната прогноза (-3.5 процента) за САЩ за 2009 г. е изобразена към юли 2009. Годината на кризата е означена с t.
Нашата последна фигура за тази глава, фигура 13.7., илюстрира движението на реалните публични задължения (дефлирани е индекса на потребителските цени).
250
Тяхното нарастване е почти универсален
250
По принцип нарастването в реалния публичен дълг се измерва, като се вземе нарастването на номиналния дълг и се коригира с онази част, която се дължи на инфлационното нарастване на цените.

239 предшественик на всички следвоенни кризи, макар че, както ще видим в глава 14, ръстът на дълга преди началото на кризите бледнее в сравнение с този, след като те вече са започнали, тъй като забавянето в икономиката се отразява пагубно върху данъчните постъпления. Увеличението на публичните задължения в САЩ преди кризата от 2007 г. е по-слабо от средното при „Големите пет“. Не по-малко интересна би била и една сравнителна извадка за частната задлъжнялост (за която вече споменахме в случая на Съединените щати), но за съжаление данните за нея са трудно откриваеми за разглеждания тук набор от държави. При САЩ съотношението между дълга на домакинствата и техните приходи се е покачило с 30 процента за по-малко от едно десетилетие, но е вероятно да спадне поради опитите на потребителите да намалят експозициите си с продължаване на рецесията.
Фигура 13.7. Реален дълг на централните правителства и следвоенни банкови кризи:
Развити икономики.
Източници: Министерство на финансите на САЩ; Международен валутен фонд
(различни години), International Financial Statistics; приложения A. 1 и А.2 и източниците, цитирани там; и изчисления на авторите.
Бележка: Номиналният дълг е дефлиран с индекса на потребителските цени.
Годината на кризата е означена с t; t – 4 = 100.
И накрая една уговорка към нашето твърдение, че с наближаването на
2007 г. всички индикатори са сочели САЩ като държава с висок риск от финансова криза: в сравнение с други подобни епизоди преди настъпването на събитията страната съумява да се справи добре с инфлацията. Но от друга страна, по-ранните кризи в развитите икономики също са се случили в период на падаща инфлация.

240

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: