235 двата типа) са важни предвестници за финансова криза. Спомнете си също фактите около масираните
притоци на външен капитал, обсъдени в глава 10, които сочат, че подобни епизоди са особено чести индикатори за предстоящи финансови катаклизми най-малкото в периода на засилена пазарна либерализация от 70-те години насам.
Фигура 13.3. Реални цени на имотите и следвоенни банкови кризи: Развити икономики.
Източници: Банка за международни разплащания (2005); Шилер (2005);
Standard and Poor’s; Международен валутен фонд (различни години),
International Financial Statistics и изчисления на авторите.
Бележки: Номиналните цени на имотите са дефлирани с помощта на индекса на потребителските цени. Годината на кризата е означена с t; t-4 = 100.
Исторически погледнато, както илюстрирахме пак в глава 10, финансовите либерализации и нововъведения също са обичайно присъстващи фактори в навечерието на кризите. Започваме от фигура 13.3, даваща сравнение на нарастванията в цените на недвижимите имоти.
Точката във времето t обозначава годината на начало на финансовата криза. По същата логика
t - 4 показва четири години преди този момент, като графиката във всеки един от примерите продължава до
t + 3, с изключение, разбира се, на случая с последната криза в САЩ, която към момента на написване на настоящата книга, както и за неизвестен период в бъдеще ще остане в ръцете на съдбата.
247
Графиката потвърждава онова, което вече ни е известно от
247
Както
вече споменахме, цените на имотите за Съединените щати са измерени по индекса на Кейс-Шилер. Останалите данни са предоставени от Банката за международни разплащания и описани от Грегъри Д. Сътън (2002). Разбира се,
236 разгледаните примери, а именно, че финансовите кризи обикновено са предшествани от стремително повишение на цените на имотите. Известно притеснение предизвиква фактът, че
както личи от фигурата, това повишение в Съединените щати надхвърля средните стойности за „Големите пет“ кризи, а също така и че спадът след него е значително по-стръмен
(годината
t +1 е 2008).
Фигура 13.4. Реални цени на акциите и следвоенни банкови кризи: Развити икономики.
Източници: Global Financial Data (н.д.); Международен валутен фонд (различни години),
International Financial Statistics и изчисления на авторите.
Бележки: Номиналните цени на акциите са дефлирани с помощта на индекса на потребителските цени. Годината на кризата е означена с t; t-4 = 100.
Във фигура 13.4. разглеждаме реалните темпове на изменение на индексите на пазара на акциите.
248
Това,
което се вижда, е, че при навлизането в кризата капиталовият пазар в САЩ се държи по-стабилно от тези в сравнителните групи, което вероятно се дължи отчасти на агресивните антициклични мерки на Федералния резерв в отговор на рецесията от 2001 г., както и на значителния „елемент на изненадата“ относно тежестта на международната статистика за цените на имотите страда от редица ограничения, в частност от недостатъчна историческа продължителност, която да позволи по-добра съпоставка на бизнес циклите. Въпреки това тя достатъчно добре отразява основната интересуваща ни променлива, а именно спада от най-високата до най-ниската точка.
Продължителността на този спад понякога е преувеличена поради относителното забавяне в отразяването на измененията в цените.
248
За Съединените щати индексът е S&P 500.
237 американската криза. Но една година след началото на събитията (Г + 1) цените на
акциите вече падат стремглаво, следвайки модела на „Големите пет“ финансови кризи.
Във фигура 13.5. отправяме поглед към измененията в дефицита по текущата сметка на САЩ, който е много по-голям и траен, отколкото обичайно се наблюдава при останалите кризи.
249
Стълбовете в графиката показват движението на баланса по текущата сметка като процент от БВП за годините от 2003 до 2007, докато пунктираната линия илюстрира средната стойност за осемнайсетте по-ранни кризи. Фактът, че американският долар играе ролята на световна резерв на валута през един период, в който много от чуждестранните централни банки (особено в Азия) трупат рекордни количества валутни резерви, безспорно повишава количеството
чуждестранен капитал, налично за финансиране на безпрецедентния дефицит по текущата сметка на САЩ.
Фигура 13.5. Съотношение на баланса по текущата сметка към БВП в навечерието на следвоенните банкови кризи: Развити икономики.
Сподели с приятели: