Този път е различно

251
Поради това понижаването на кредитния рейтинг на някоя от тези държави по време на криза едва ли би изненадало някого. Но напредналите икономики също не остават незасегнати. Така например рейтингът на Финландия пада от 79 на 69 в разстояние само на три години, доближавайки се до този на някои от развиващите се страни! Япония също понася неколкократни понижения на своя рейтинг от страна на големите международни агенции.
Фигура 14.6. Цикли на суверенните рейтинги според Institutional Investor и минали банкови кризи.
Източници: Institutional Investor (различни години) и изчисления на авторите.
Бележки: Рейтингът на Institutional Investor варира от 0 до 100, нараствайки с повишаването на кредитоспособността.
Сравнения с опита от първата голяма депресия през 30-те
години на XX век
До момента използвахме като база за сравнение финансовите кризи от периода след Втората световна война. Сходствата на тези епизоди със скорошната криза в Съединените щати, поне що се отнася до предшестващата фаза и ранното им развитие, бяха поразителни. И все пак, в много отношения Втората голяма контракция е много по-значимо събитие от останалите в сравнителната извадка, тъй като е глобална по мащаб, докато всички други тежки следвоенни кризи са национални или в най-лошия случай – регионални в своя обхват. Разбира се, както ще обсъдим по- подробно в глава 17, продължителността и тежестта на депресията от 30-те може донякъде да се обясни и с колебливата политическа реакция след настъпването ѝ. При все това в светлината на продължаващата неяснота

252 относно бъдещото развитие на текущата криза ще бъде от полза да приведем някои паралели.
Фигура 14.7. Продължителност на големите финансови кризи: Съпоставка между четиринайсет епизода от времето на Голямата депресия и четиринайсет следвоенни епизода (продължителност на спада в производителността на глава от населението).

Източници: Приложение А.З и изчисления на авторите.
Бележки: Четиринайсетте следвоенни епизода са от Испания, 1977; Норвегия, 1987;
Финландия, 1991; Швеция, 1991; Япония, 1992; Мексико, 1994; Индонезия, Тайланд и
(групирани в графиката като Азия-4) Хонконг, Корея, Малайзия, и Филипините, всичките през 1997; Колумбия, 1998, и Аржентина, 2001. В четиринайсетте епизода от
Голямата депресия са включени единайсет банкови кризи и три не толкова всеобхватни, но равностойни по опустошителния си ефект икономически труса от
Канада, Чили и Индонезия през 30-те. Банковите кризи са тези от Япония, 1927;
Бразилия, Мексико и Съединените щати, всичките през 1929; Франция и Италия, 1930, и Австрия, Германия, Полша и Румъния, 1931 г. 282

253
Фигура 14.7. прави съпоставка между кризите от 30-те и дълбоките следвоенни кризи по отношение на броя на годините, през които производителността се е понижавала, преди да достигне до най-ниската си точка. Горната част на графиката илюстрира следвоенните кризи, в това число тези в Колумбия, Аржентина, Тайланд, Индонезия, Швеция, Норвегия,
Мексико, Филипините, Малайзия, Япония, Финландия, Испания, Хонконг и
Корея – общо четиринайсет на брой. В долната част са показани четиринайсет кризи от времето на Голямата депресия, включващи
Аржентина, Чили, Мексико, Канада, Австрия, Франция, Съединените щати,
Индонезия, Полша, Бразилия, Германия, Румъния, Италия и Япония.
Всяка от двете части на фигурата представлява вертикална хистограма.
Броят на годините, през които дадена държава или държави са били в криза, е отчетен по вертикалната ос. Броят на държавите, изживели кризи с определена продължителност, е показан по хоризонталата. Ясно се вижда, че рецесиите, съпровождащи Голямата депресия, са много по-дълги като времетраене от кризите след Втората световна война. Следвоенните спадове в производството са със средна продължителност от 1,7 години до достигане на най-ниската точка, като най-дългите фази от по четири години са при
Аржентина и Финландия. По време на депресията, от друга страна, много държави, в това число Съединените щати и Канада, изживяват спадове от четири и повече години, като при Мексико и Румъния те достигат дори до шест години. На практика средната продължителност на фазата на понижение през Голямата депресия възлиза на 4,1 години.
260
Важно е да се отчете, че стандартните мерки за дълбочина и продължителност на рецесиите не са особено подходящи при отчитане на драстичния спад в производството, който често съпровожда тежките финансови кризи. Една причина за това е величината на спада, а друга – фактът, че последващият ръст при първоначалното възстановяване на финансовата система е твърде скромен. Една алтернативна перспектива е представена във фигура 14.8, която измерва броя на годините, необходими на всяка отделна държава, за да достигне пред-кризисните си нива на производителност. Разбираемо е, че след фаза на остър спад връщането към изходната точка може да отнеме продължителен период от време. И все пак двете половини на диаграмата са поразителни. При следвоенните епизоди производителността се нуждае средно от 4,4 години, за да се добере отново до предкризисните си стойности. Япония и Корея съумяват да сторят това сравнително бързо, само за 2 години, докато на Колумбия и Аржентина са нужни по 8 години.
260
Други интересни сравнения и паралели с Голямата депресия са представени в
Айхенгрийн и О’Рурк (2009).

254
Фигура 14.8. Продължителност на големите финансови кризи: Съпоставка между четиринайсет епизода от времето на Голямата депресия и четиринайсет следвоенни епизода (брой години, преди производителността на глава от населението да се върне на предкризисните нива).

Източници: Приложение А.З и изчисления на авторите.
Бележки: Четиринайсетте следвоенни епизода са от Испания, 1977; Норвегия, 1987;
Финландия, 1991; Швеция, 1991; Япония, 1992; Мексико, 1994; Хонконг, Индонезия,
Корея, Малайзия, Филипините и Тайланд, всичките през 1997; Колумбия, 1998, и
Аржентина, 2001. В четиринайсетте епизода от Голямата депресия са включени единайсет банкови кризи и три не толкова всеобхватни, но равностойни по опустошителния си ефект икономически труса от Канада, Чили и Индонезия.
Банковите кризи са тези от Япония, 1927; Бразилия, Мексико и Съединените щати, всичките през 1929; Франция и Италия, 1930, и Австрия, Германия, Полша и Румъния,
1931. Предкризисните нива за Голямата депресия са от 1929 г.

255
Но нещата стоят много по-зле по време на депресията, когато на държавите са необходими средно 10 години, за да върнат своето производство до нивата отпреди кризата. Една от причините за това е, че никоя от икономиките не е в състояние да „стъпи на крака“ с помощта на експорта, тъй като търсенето се е сринало в световен мащаб. Фигурата показва, че например за
Съединените щати, Франция и Австрия възстановяването е отнело 10 години, а за Канада, Мексико, Чили и Аржентина – дори цели 12. По този начин Голямата депресия обрисува далеч по-застрашителни контури за потенциалното развитие на кризата от 2007, отколкото направените по-рано сравнения с главните следвоенни кризи.
Фигура 14.9. Кумулативно нарастване на реалния публичен дълг три и шест години след началото на Голямата депресия през 1929 г.: Избрани държави.

Източници: Райнхарт и Рогоф (2008b) и източници, цитирани там.
Бележки: Началните години на банковите кризи варират между 1929 и 1931.
Австралия и Канада не са имали системни банкови кризи, но са включени за целите на сравнението, тъй като и двете държави преживяват силни и продължителни икономически спадове. 1929 година бележи пик в световното производство, поради което е използвана тук като маркер за началото на епохата на депресията.
Както ще покажем в глава 16, ръстът на безработицата по време на
Голямата депресия е много по-висок от този при тежките финансови кризи след Втората световна война. Средната стойност на увеличението е 16,8 процента, като в Съединените щати безработицата нараства от 3,2 на 24,9 процента.

256
И накрая във фигура 14.9. отправяме поглед към картината на реалната публична задлъжнялост при кризите от епохата на Голямата депресия.
Интересното е, че тук тя расте по-бавно, отколкото при следвоенните кризи.
По време на депресията на дълговете на правителствата са нужни шест години, за да се покачат с 84 процента, докато при следвоенните кризи те го правят два пъти по-бързо. Тази разлика е донякъде отражение и на твърде мудния политически отговор на събитията от 30-те. Струва си да се отбележи също, че през по-късната фаза на следкризисния период (от третата до шестата година) публичният дълг на развиващите се пазари не нараства. Към този момент някои от тях вече са изпаднали в неизпълнение (както по вътрешните, така и по външните си задължения), а други са се сблъскали с онези външни ограничения, които вече обсъдихме при дискусията на дълговата непоносимост, поради което нямат възможност да финансират по- нататъшното нарастване на бюджетния си дефицит.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: