Обобщение Защо толкова много хора не успяват да видят задаващата се криза от 2007 г.? Що се отнася до стандартните предупредителни сигнали при подобни събития, множество червени светлинки са мигали ярко достатъчно дълго време преди нея. Не твърдим, че тя е щяла лесно да бъде предотвратена, ако отговорните фактори бяха осъзнали рисковете по-рано. Тук се фокусираме върху макроикономическите въпроси, но много от проблемите са били скрити в „механиката“ на финансовите пазари, както стана болезнено ясно след нейното разразяване. Коригирането на някои от тези проблеми е могло да отнеме години. Преди всичко небивалият ръст в цените на имотите – над 100 процента в национален мащаб в течение на пет години – е трябвало да предизвика безпокойство, особено на фона на нарастващата задлъжнялост, която ги е подхранвала. Към началото на 2008 г. общата стойност на ипотеките в Съединените щати съставлява прибли- зително 90 процента от БВП. Едно нормално политическо решение би било още няколко години преди кризата целенасочено да се изпусне част от парата на системата. За съжаление усилията да се поддържа икономическият ръст и да се предотврати резкият спад на фондовите пазари имат ефекта на сваляне на предпазния клапан от тенджерата под налягане. Разбира се, въпреки епичните размери на финансовата криза към средата на 2009 г. страната все още все още не е изпадала в неизпълнение по задълженията си. Ако САЩ бяха развиваща се икономика, валутният курс щеше да неминуемо да се сгромоляса, а лихвите да тръгнат стремително нагоре. Достъпът до капи- таловите пазари щеше изведнъж да пресекне по класическия модел на Дорнбуш/Калво. Вместо това през първата година на кризата (2007) се случва тъкмо обратното: доларът поскъпва, лихвите падат, а световните инвеститори разглеждат останалите страни като още по-рискови от Съединените щати, поради което масово купуват американските държавни облигации. 251 Но нека купувачът внимава! В дългосрочен план съвсем не е изключено валутният курс и лихвените нива да тръгнат в обратна посока, особено ако не влязат в действие възстановителни политики за полагане на основите на трайна фискална стабилност. 251 Виж заключенията на Райнхарт и Райнхарт (2008), които обясняват тези промени в лихвените и обменните курсове като аномалии, типични за Съединените щати - защото Съединените щати са прекалено големи, за да фалират.
