Този път е различно
Глава 14. Последиците от финансовите кризи
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Глава 14. Последиците от финансовите кризи В предходната глава представихме исторически анализ, сравняващ периода на назряване на американската ипотечната криза от 2007 г. с други, по-ранни финансови кризи в развитите икономики след Втората световна война. Показахме, че стандартните индикатори при Съединените щати, сред които повишаване на цените на активите, нарастваща задлъжнялост, голям и траен дефицит по текущата сметка, както и забавена траектория на икономическия ръст, са съдържали практически всички признаци на задаваща се финансова криза, и то на такава със сериозни пропорции. В настоящата глава ще се впуснем в подобен сравнителен исторически анализ, фокусиран върху последствията от системните банкови кризи. Естествено, с по-нататъшното развитие на събитията ефектът от финансовата криза в САЩ може да се окаже по-тежък или по-лек от изложените тук аналози. Въпреки това подобен подход е ценен сам по себе си, защото при анализиране на екстремни сътресения като тези, на които са подложени американската и световната икономика към момента, стандартните макроикономически модели, калибровани към статистически „по-нормални“ обстоятелства, нямат особена приложимост. В предната глава умишлено изключихме от извадките развиващите се държави, за да не изглеждат нашите сравнения хиперболизирани. В крайна сметка Съединените щати са високо усъвършенстван световен финансов център. Какво общо биха могли да имат водещите икономики с нововъзник- ващите пазари, когато става дума за банкови кризи? Всъщност, както вече показахме в глава 10, както при своето назряване, така и по отношение на последствията си банковите кризи показват удивително много общи черти при богатите и при развиващите се страни. Те следват сходни тенденции по отношение на цените на имотите и на акциите, на безработицата, както и на държавните приходи и задължения. Нещо повече, самата честота на кризите исторически не се различава особено, дори и да ограничим сравнението си само до периода след Втората световна война (стига да имаме предвид и продължаващата глобална финансова криза от 2007 г.). Ето защо, заемайки се да охарактеризираме последствията от тежките финансови кризи, в настоящата глава ще включим и известен брой скорошни епизоди от развиващите се пазари, за да разширим своята база за сравнение. 252 Най-общо казано, кризите са проточващи се във времето събития. В повечето случаи последствията от силните финансови трусове имат три общи отличителни черти: 252 В сравненията са включени също така и два предвоенни епизода от развитите страни, за които разполагаме с цените на имотите и с други релевантни данни. 242 Първо, спадовете в пазарите на активи са дълбоки и продължителни. При недвижимите имоти те достигат средно 35 процента и траят над шест години, докато при акциите средното понижение е 56 процента, като тенденцията се запазва за около три години и половина. Второ, последиците от банковите кризи традиционно вървят ръка за ръка със силно намаляване на производството и ръст на безработицата. При низходящата фаза от цикъла, която обикновено продължава над четири години, безработицата се покачва средно със 7 процентни пункта. Производството (от най-високата до най-ниската точка) спада с над 9 процента, като тенденцията се запазва приблизително две години, тоест значително по-кратко от тази на безработицата. 253 Трето, както отбелязахме по-рано, размерът на държавния дълг има свойството да нараства експлозивно. Средната стойност на това нарастване при главните епизоди след Втората световна война е 86 процента (в реално измерение, съотнесено към стойността му отпреди кризата). В глава 10 вече споменахме (и тук отново подчертаваме), че основната причина за покачването на дълга не е в широко цитираните разходи по стабилизацията и рекапитализирането на банковата система. Без съмнение тези разходи са трудни за измерване и често пъти разминаванията в тяхната оценка при различните конкурентни източници са значителни. Но дори ако вземем най- високите им стойности, те бледнеят в сравнение с действително отчетеното нарастване на публичния дълг. В действителност основният движещ фактор зад това нарастване е неизбежният колапс в данъчните постъпления, който правителствата понасят вследствие на силните и продължителни свивания в производството. Много държави страдат също така и от повишаване на лихвеното бреме по задълженията си, а в отделни случаи (сред които се откроява този на Япония от 90-те) антицикличните мерки на фискалната политика допринасят за нарастването на дълга. (Тук следва да отбележим, че точното калиброване на различията в антицикличните фискални мерки на различните правителства е сложно, защото някои държави, като например скандинавските, имат вградени мощни фискални стабилизатори, изразяващи 253 Измерванията между най-високите и най-ниските точки са правени на индивидуална база за всяка отделна държава (а не глобално), следвайки подхода, приложен за пръв път от Бърнс и Мичел (1946) в тяхното класическо проучване на бизнес циклите в САЩ. Така например в случая на Япония през 1995 г. цените на местните акции достигат най-ниска точка. При последващото всеобщо възстановяване на пазара обаче те остават доста под най-високата си стойност отпреди кризата, така че при следващите спадове минималните им стойности ще бъдат още по-ниски. 243 се във високи пределни данъчни ставки и щедри обезщетения при безработица, докато автоматичните стабилизатори при други страни, като Съединените щати и Япония, са много по-слаби.) В последната част на тази глава ще разгледаме някои количествени измерители от периода на Голямата депресия – последната дълбока и глобална финансова криза преди настоящата. Продължителността и мащабът на икономическия спад, предизвикани от нея, са умопомрачителни дори в сравнение с тежките следвоенни кризи. Цяло десетилетие е било необходимо на икономиките, за да достигнат отново нивото на производителност на глава от населението, което са демонстрирали през 1929 г. През първите три години на депресията нивото на безработицата в петнайсетте големи държави от нашата сравнителна извадка се е покачило средно с 16,9 процента. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|