Този път е различно
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Заключителни бележки Едно разглеждане на последствията от тежките следвоенни финансови кризи ни показва, че тези кризи са оказвали дълбок и траен ефект върху цените на активите, производството и безработицата. Ръстът в безработицата и спадът в цените на имотите са продължавали съответно по пет и шест години. Реалният дълг на правителствата е нараствал средно с 86 процента през следващите три години. Доколко релевантни са историческите сравнения при оценка на траекторията на развитие на събитие от рода на глобалната финансова криза от 2007 г., или Втората голяма контракция? От една страна, ръководните институции сега разполагат с по-гъвкави рамки на монетарната политика благодарение отчасти и на по-свободния глобален валутен режим. В тази връзка някои централни банки показаха агресивност, реагирайки още отрано по начин, който видимо отсъстваше както през 30-те, така и при по- неотдавнашната японска криза. От друга страна, би било разумно да не прекаляваме със самомнението, че сме по-умни от своите предшественици. Допреди няколко години мнозина биха казали, че напредъкът във финансовото инженерство до голяма степен е допринесъл за овладяване на бизнес циклите и за ограничаване на риска от разпространение на финансовите зарази. Действително, както видяхме в последния раздел на тази глава, кризите от времето на Голямата депресия са били много по- травматични събития дори от най-тежките кризи след Втората световна война. По време на депресията на държавите са били нужни средно десет години, за да възстановят нивата на реалния си БВП на глава от населението. При следвоенните кризи този период е съкратен до четири години и 257 половина – производството се възстановява значително по-бързо, но все пак на икономиките е нужно доста време, докато се оттласнат от дъното. Това, което знаем със сигурност, е, че след началото на последната криза от 2007 г. цените на активите и другите стандартни кризисни индикатори както в Щатите, така и другаде се устремиха право по коловозите, вече отъпкани от историческите прецеденти. Вярно е, че оттогава капиталовите пазари успяха да възвърнат част от територията си, но като цяло и това също не се разминава с историческия опит, според който (както вече изтъкнахме в глава 10) V-образните криви при цените на акциите са много по- разпространени, отколкото при реалните цени на имотите или при безработицата. Като цяло анализът на следкризисните ефекти върху безработицата, производството и държавните задължения, проведен в настоящата глава, дава отрезвяващи сравнителни данни за това доколко дълбоки и всеобхватни могат да бъдат те. При това нашите исторически паралели след Втората световна война се базират основно на епизоди от национално или регионално естество. Глобалният мащаб на последната криза до голяма степен затруднява преодоляването на финансовите затруднения и на ефекта им върху потреблението от страна на отделните държави чрез повишаване на експорта или чрез заеми от чужбина. Както отбелязахме в глава 10, налице е рискът краткотрайното затишие в суве- ренните неизпълнения, настъпило след 2002 г., внезапно да приключи. Действително възможно е планираното четирикратно увеличение в ресур- сите на Международния валутен фонд наред с очевидното смекчаване на условията по отпусканите от него кредити да се отразят върху следващия кръг от неизпълнения така, че те да се разиграят в забавен каданс, но затова пък с по-голям гръм на финала, особено ако самият МВФ срещне масови проблеми с погасяванията. Иначе, както нееднократно споменахме, неиз- пълненията при развиващите се икономики имат свойството да нарастват рязко тогава, когато голям брой страни едновременно изживяват вътрешни банкови кризи. |