250 от настоящата книга, ползвайки своята новоразкрита историческа инфор- мация по вътрешните задължения, натрупването на държавен дълг е характерно за периодите след банкови кризи в продължение вече на повече от век. Причината тук да разглеждаме процентното увеличение на дълга вместо съотношението на дълг към БВП е, че във втория случай понякога резките спадове в производителността усложняват тълкуването на коефициентите. Вече споменахме, но си струва да подчертаем отново, че основният фактор за масивните натрупвания на държавен дълг е спадът в данъчните постъпления,
дължащ се на дълбоката рецесия, която съпровожда системните финансови кризи. Цената на банковите спасителни пакети, около която толкова много се шуми, има само малък принос за след-кризисното нарастване на дълговото бреме.
Фигура 14.5. Кумулативно нарастване на реалния публичен дълг три години след началото на минали банкови кризи.
Източници: Приложения А. 1 и А.2 и източниците, цитирани там.
Бележки: Всяка банкова криза е означена според съответната държава и началната ѝ година. Поради ограничеността на данните са включени
само епизодите на големи (системни) кризи. Историческата средна стойност не включва кризите, които продължават и към момента, защото те са започнали през 2007 или по-късно, а съпоставката показва период от три години след началото на кризата. Публичната задлъжнялост е
индексирана така, че да се равнява на 100 към годината на кризата.
Сподели с приятели: 
