Този път е различно

247
Във фигура 14.3. разглеждаме увеличенията в нивата на безработица за цялата историческа сравнителна група. (Тъй като безработицата се класифицира като изоставащ индикатор, тук не сме включили последната криза, макар да отбелязваме, че към момента нейното ниво в САЩ вече се е покачило с 5 процентни пункта от най-ниската си стойност от около 4 процента.) Средно безработицата нараства с около 7 процента в продължение на период от близо пет години. Въпреки че никоя от следвоенните кризи не може да се конкурира по ръст на безработицата с
Голямата депресия, когато в Съединените щати тя се покачва с над 20 процента, все пак при много от епизодите ефектът върху пазара на труда е поразително силен. За развиващите се пазари, официалната статистика най- вероятно е занижена.
Интересно е, че, както личи от фигура 14.3., когато става дума за банкови кризи, развиващите се пазари, особено тези в Азия, изглежда, се справят по- добре с безработицата, отколкото напредналите икономики. (Изключение тук прави дълбоката рецесия, изживяна от Колумбия през 1998 г.) Макар при сравняването на безработицата между отделните държави да съществуват някои добре известни проблеми с достоверността на данните
256
, относително по-слабото представяне на напредналите страни предполага вероятността и от по-голяма гъвкавост на заплащането (по посока надолу) при развиващите се икономики, която да омекотява пораженията върху работните места по време на тежки икономически затруднения. По-неефективната система за социална защита при тези пазари в сравнение с индустриализираните нации също така предполага, че работниците ще са готови на повече компромиси, за да запазят работните си места.
Във фигура 14.4. разглеждаме циклите на реалния БВП на глава от населението около епизодите на тежки банкови кризи. Средната величина на спада от 9,3 процента е шокираща. Както отбелязахме и по-рано, за периода след Втората световна война тези спадове са по-умерени при напредналите, отколкото при развиващите се икономики.
Едно възможно обяснение за това е, че последните са по-уязвими към резки ограничения във възможността за кредитиране от чужбина. Когато притокът на външен капитал отбележи „внезапно спиране“, ако използваме фразата, популяризирана от Рудигер Дорнбуш и Гилермо Калво, стопанската дейност буквално замира.
257 256
По-специално непълната заетост или „полубезработицата“, както и широко застъпеният сив сектор в много от развиващите се пазари не намират адекватно отражение в официалните държавни статистики за безработицата.
257
Отново виж Калво (1998) и Дорнбуш и др. (1995).

248
Фигура 14.4. Минали цикли на реален БВП на глава от населението и банкови кризи.
Източници: Total Economy Database (TED), Картър и др. (2006) и изчисления на авторите.
Бележки: Всяка банкова криза е означена според съответната държава и началната ѝ година. Поради ограничеността на данните са включени само епизодите на големи
(системни) кризи. Историческата средна стойност не включва кризите, които продължават и към момента. Общ БВП в милиони долари (конвертирани според ППС на Гиъри-Камис, 1990 г.), разделен на броя на населението към средата на годината.
Цикълът на БВП от най-високата до най-ниската точка е много по-кратък в сравнение с този на безработицата – само две години. Това може би отчасти се дължи на факта, че ръстът на потенциалния БВП е положителен, а в същото време ние измерваме само абсолютните изменения в приходите, без да правим съпоставка с потенциалния обем на производството. Но дори и така рецесиите, съпровождащи финансовите кризи, са необичайно продължителни в сравнение с нормалните рецесии, които типично траят по- малко от година.
258
Всъщност многогодишните рецесии обикновено се наблюдават в икономики, нуждаещи се от дълбоко преструктуриране, като например тази на Великобритания от 70-те (преди идването на премиера
Маргарет Тачър), на Швейцария от 90-те или на Япония след 1992 г. (като последният случай се дължи не само на финансовия срив, но и на нуждата от икономическа преориентация в светлината на възходящото развитие на
258
Виж Международен валутен фонд (различни години), World Economic Outlook, април 2002, глава 3.

249
Китай). Разбира се, банковите кризи също най-често налагат болезнено преструктуриране на финансовата система, поради което могат само да послужат като потвърждение на този общ принцип.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: