Този път е различно


Количествени прагове за определяне на кризите: Инфлация



Pdf просмотр
страница13/187
Дата23.11.2023
Размер5.15 Mb.
#119408
ТипКнига
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   187
Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
Количествени прагове за определяне на кризите: Инфлация,
валутни сривове и девалвация
Инфлационни кризи
Ще започнем с определянето на инфлационните кризи както поради тяхната универсалност и дълга историческа значимост, така и защото те са относително ясни и лесни за разпознаване. Тъй като сме заинтересовани не само от честотата на тези събития, но и от степента на тяхното въздействие върху неизпълнението на задълженията (намаляване на дълга чрез
„напомпване“ на валутата), ще се стремим да отбелязваме както началото на инфлационните или валутните кризи, така и тяхната продължителност.
Много инфлационни епизоди могат да се опишат като хронични – продължаващи с много години, докато се разсеят, или пък назряващи бавно, преди да избухнат. Голяма част от литературата по въпроса, в това число и нашите собствени проучвания върху договарянето на валутните курсове след края на Втората световна война, използват като критерий за висока инфлация прага от 40 процента на годишна база. Разбира се, тук може да се спори, че и много по-ниски нива, да речем от 10 процента, са достатъчно пагубни, но ефектите от продължителната умерена инфлация не са достатъчно ясно


28 установени нито на теория, нито емпирично. В нашия по-ранен труд върху следвоенната епоха сме се спрели на 40-процентния праг, тъй като съществува достатъчно широк консенсус, че подобна стойност е критична, като в същото време обръщаме внимание и на общите инфлационни тенденции и по-ниските пикове там, където е необходимо.
Хиперинфлацията – растяща с темпове от порядъка на 40 процента на месец, е сравнително по-ново явление. Както ще видим в посветената на инфлационните кризи глава 12 (и особено в таблица 12.3), Унгария от 1946 г. държи рекорда в това отношение, задминавайки дори съвременния опит на
Зимбабве.
За епохата преди Първата световна война обаче дори 40 процента на
година са твърде драстичен праг. Тогава инфлационните темпове са били значително по-ниски, особено преди навлизането на съвременните хартиени пари (често наричани още „декретни“ валути, тъй като нямат същинска стойност и струват нещо само защото правителството чрез декрет е заявило, че те са законното платежно средство при транзакции в рамките на страната).
Колкото по-назад в миналото се връщаме, толкова по-ниски стават средните инфлационни стойности: 0,5 процента годишно за периода 1500-1799 г. и
0,71 процента за 1800-1913 г. в сравнение с 5,0 процента за периода от 1914 до 2006 г. Във времената с ниска обезценка на валутите дори много по-слаби инфлационни трусове от днешните са били изненадващи и травмиращи за икономиките – и поради това са били считани за кризи.
10
За да можем адекватно да отразим в настоящата книга тези по-ранни събития, сме възприели за тях границата от 20 процента годишно като индикатор за криза.
Всъщност в повечето от коментираните случаи нашите изводи не се влияят чак дотолкова от избора на критичен праг. Констатациите биха останали не по-малко валидни и ако се бяхме спрели на стойности примерно от 15 или от
25 процента. А и, разбира се, предвид това, че повечето от нашите изходни данни са на разположение в интернет, читателите са свободни да поставят свои собствени инфлационни прагове за целите на други количествени проучвания.


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   187




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница