27
Читателят ще забележи, че разглежданите на този етап маркери за измерване на кризите са приложими само в рамките на отделни държави. По- късно ще обсъдим и различни методи за оценяване на международните им проявления, на техния интензитет и скорост на разпространяване, завършвайки с дефиницията за глобална криза в глава 16. Освен че не могат да се прилагат към повече от една страна наведнъж, базисните ни измерители се отнасят и само до отделни типове кризи (валутна, инфлационна, банкова и т.н.).
Както вече подчертахме, различните финансови сътресения имат свойството да възникват „на гроздове“, тоест по няколко наведнъж, което предполага, че по принцип е възможно да имаме и системни дефиниции за криза. Но по ред причини ние предпочитаме да се концентрираме върху най- простите и прозрачни индикатори, предимно защото обратното би направило изключително трудно прокарването на широки паралели между различни страни и епохи. Тези определения съществуват в съвременната икономи- ческа литература и споменаването им е съпроводено от съответните референции.
Ще започнем с кризите, поддаващи се
лесно на количествен анализ, а после ще се обърнем към онези, при които в по-голяма степен трябва да разчитаме на качествен или субективен подход. В края на главата ще дадем определения за
серийно неизпълнение и за
синдрома „този път е различно“ – две концепции, към които ще се връщаме често в течение на книгата.
Сподели с приятели: 
