Този път е различно
Прототип на последователността на кризите
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Прототип на последователността на кризите Точно както финансовите кризи имат общи макроикономически пред- вестници в лицето на тенденциите в цените на активите, производството, външните показатели и т.н., така и в самата последователност, в която кризите се разгръщат, се наблюдават някои общи насоки. Очевидно е, че не всички кризи ескалират до крайната степен на суверенно неизпълнение. И все пак дори и напредналите икономики не са застраховани и понасят своята порция от валутни сривове, инфлационни пристъпи, тежки банкови сътресения, както и в по-ранни епохи, от неизпълнения по държавните задължения. Въпросът за това кое настъпва по-рано – банковите или валутните кризи, е централна тема в проучването на Камински и Райнхарт за „кризите близнаци“. В него те стигат също така до извода, че финансовата либерали- зация често пъти предшества банковите кризи и че всъщност дори помага за тяхното предсказване. 290 Демиргюч-Кунт и Детрагиаш, които си служат с различен подход и с по-голяма извадка, достигат до същото заключение. 291 Райнхарт изследва връзката между валутните сривове и неизпълненията по външния дълг. 292 В настоящата си работа ние разглеждаме връзките между външните и вътрешните дългови кризи, между инфлационните кризи и неизпълненията по дълга (външни и вътрешни), както и между банковите кризи и външните неизпълнения. 293 Фигура 16.12. изобразява „прото- типната“ последователност на събитията, почерпена от тази литература. Както описва Диаз-Алехандро в своята класическа студия върху чилийския модел от края на 70-те и началото на 80-те години, озаглавена „Сбогом, финансова репресия, здравей, финансова катастрофа“, либерали- зацията способства както достъпа на банките до чуждестранен ресурс, така и прилагането на по-рискови практики при кредитиране на местна почва. 294 След известен период на бурно кредитиране и покачване на цените на активите слабите места в счетоводните баланси на банките започват да се проявяват и това слага началото на проблемите в банковия сектор. 295 290 Камински и Райнхарт (1999). 291 Демиргюч-Кунт и Детрагиаш (1998). 292 Райнхарт (2002). 293 Райнхарт и Рогоф (2004) също изучават отношението между инфлацията и валутните сривове, както и това между валутните сривове и усиления контрол над капиталите (особено в случаите на двойни или множествени валутни курсове). 294 Диаз-Алехандро (1985). 295 За разлика от други проучвания на банковите кризи Камински и Райнхарт (1999) предоставят по две дати за всеки един кризисен епизод: на неговото начало и на кулминационната му точка. 291 Нерядко тези проблеми се оказват в по-на-преднала фаза при недотам неста- билните институции (като например финансовите компании), отколкото при големите банки. Следващият етап на кризата се разгръща, когато централната банка започне да оказва подкрепа на тези институции, отпускайки им кредити. Ако обменният курс е силно менажиран (дори и да не е формално прикрепен към някоя валута), възниква противоречие между политиките на поддържане на обменния курс, от една страна, и поемането на функцията на кредитор от последна инстанция за затруднените институции, от друга. Многобройните примери от споменатите проучвания сочат, че в повечето случаи целта за поддържане на обменния курс отстъпва по приоритет на ролята на централната банка като кредитор от последна инстанция. Дори ако намесата ѝ в подкрепа на затруднения финансов сектор е ограничена по мащаб, централната банка не се впуска така охотно в „офанзива“ за защита на местната валута, както когато секторът се намира в добро здраве. В последователността, изобразена на фигура 16.12., това ни довежда до стъпката, наречена „Валутен срив“. Обезценката на паричната единица допълнително усложнява ситуацията в поне три насоки: (1) тя задълбочава проблема на банките, които са заемали ресурс в чужда валута, влошавайки валутните им позиции 296 ; (2) обикновено усил ва инфлацията (степента на тази зависимост варира между отделните държави, като при онези с традиционно висока и хронична инфлация ефектът на обменния курс върху цените е много по-бърз и силен) 297 и (3) увеличава вероятността от външни и вътрешни неизпълнения, особено ако правителството има дългове, деноминирани в чуждестранна валута. На този етап банковата криза или достига пикова стойност, следвайки срива на валутата (ако не е налице неизпълнение по държавния дълг), или продължава да се влошава, докато икономиката следва своя курс към суверенна дългова криза (следващата кутийка във фигура 16.12.). 298 В своя анализ на неизпълненията по вътрешния и външния дълг не сме установили ясно изявена последователност между тези две събития. Те могат да се случат в произволен порядък или едновременно, без видима закономерност. Що се отнася до инфлацията, всички данни, представени в глава 9, сочат към подчертано влошаване на показателите ѝ след неизпълнение по кредитните ангажименти и особено след двойно такова (както по външния, така и по 296 Виж Голдстайн и Търнър (2004). 297 Виж Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003а). 298 Вторият и третият от ефектите на обезценката на валутите, изброени по-горе, не са дотолкова проблематични при развитите икономики. 292 вътрешния дълг). Обхватът на нашия анализ, представен тук, не се простира върху фазата на евентуалното разрешаване на кризата. Фигура 16.12. Прототип на последователността на кризите. Източници: Емпирични данни от Диаз-Алехандро (1985), Кинделбергер (1989), Демиргюч-Кунт и Детрагиаш (1998), Камински и Райнхарт (1999). Райнхарт (2002) и Райнхарт и Рогоф (2004, 2008с) и други. Следва да отбележим, че валутните сривове обикновено са много по- сериозни, когато правителствата официално (или дори неофициално в една или друга степен) фиксират курса на местната валута. Дори една негласна гаранция за стабилност на обменния курс може да всее спокойствие у банките, корпорациите и гражданите дотолкова, че те да поемат тежки пасиви в чужда валута, подценявайки риска от внезапна девалвация, която рязко ще увеличи бремето по обслужването на подобни кредити. В известен смисъл колапсът на една валута представлява колапс и на държавната гаранция, върху която частният сектор се е осланял, поради което това по същество е равносилно на неизпълнение на важно обещание. Разбира се, големите амплитуди в обменните курсове могат да бъдат болезнени и за държави с открити и свободни валутни режими, особено ако са налице значителни нива на кредитиране в чужда валута, както и ако вносните суровини играят съществена роля в производството. И все пак тяхното изживяване не е дотолкова травмиращо, тъй като не включва загуба на доверие в правителството или в централната банка. Устойчивата и повтаряща се природа на финансовите кризи от различно естество през вековете ни прави скептични относно съществуването на лесни отговори за това как те могат да бъдат избегнати. В последната глава от книгата ще разгледаме някои теми, свързани с вероятността за излизане от тези цикли на дестабилизиращи пикове и спадове и с начините за измерването ѝ. |