125 данни по държави.) Фигури 7.2. и 7.3. дават разбивка на тази информация по региони. Стойностите в тези фигури са средни аритметични величини за всички държави от съответната извадка, но коефициентите са също така достатъчно показателни за много от развиващите се икономики (в това число и за богати понастоящем
страни като Австрия, Гърция и Испания за времето, когато те все още са били развиващи се).
121
Както личи от графиките, нашият набор от данни включва значителен брой държави от всеки континент, а не само шепа европейски и латиноамерикански страни, какъвто е случаят в повечето налична литература по външния дълг.
Фигура 7.1. Вътрешен публичен дълг като дял от общия дълг:
Всички държави,
1900-2007 г.
Източници: Общество на народите,
ООН и други източници,
изброени в Приложение А.2.
Разбира се, тенденциите не са еднопосочни. При развитите страни на вътрешните ангажименти се пада лъвският пай от всички задължения на публичния сектор. На другия полюс се намират някои развиващи се икономики, особено от 80-те и 90-те, където местните финансови пазари са понесли тежък удар поради склонността на правителствата да предизвикват инфлация (понякога стигайки и до хиперинфлация).
Така например през годините, последвали хиперинфлацията от 1989/90 г., вътрешните
121
Вътрешните публични задължения в някои латиноамерикански държави никога не са били особено високи (Уругвай се откроява в това отношение), а в бившите френски колонии на Африканския континент
(Colonies frangaises d’Afrique) дълговите пазари са практически несъществуващи.
127
Но това невинаги е било така. Ранните данни на Обществото на народите от края на Първата световна сочат, че по онова време около две трети от всички публични задължения на Перу са били вътрешни. Аналогично са стояли нещата и в много други латиноамерикански страни. Всъщност този дял е бил дори още по-висок през 50-те, когато международното кредитиране от страна на световните финансови центрове не е било така широко застъпено.
Фигура 7.4. Дял на дългосрочния дълг от общия дълг: Всички държави и Латинска
Америка, 1914-1959.
Източници: Общество на народите, ООН и други източници, изброени в
Приложение А.2.
Сподели с приятели: