Балони на свръхкапацитет на финансовия сектор? Филипон анализира експанзията в сектора на финансовите услуги (в това число и застраховането) в Съединените щати, който през периода 1976- 1985 г. генерира средно 4,9 процента от БВП, а през 1996-2005 г. се покачва до 7,5 процента 191 . В своята публикация той твърди, че този ръст не е устойчив и че е вероятно да настъпи спад от поне 1 процент от БВП. Всъщност свиването във финансовата индустрия след кризата с второ- качествените ипотечни инструменти през 2008 и 2009 г. се оказва значително по-голямо. Бурният ръст във финансовите услуги преди банкова криза и свиването им след нея не са ново явление, нито са уникални само за Съединените щати. Фигура 10.3. изобразява броя на банките в САЩ преди и след Голямата депресия. Твърде е вероятно балонът в цените на акциите и недвижимите имоти да се разпростира също и върху броя на финансовите институции. Тяхното „роене“ преди криза и намаляване след нея е наблюдавано и при други банкови сривове – особено при такива, които са били предшествани от финансова либерализация. Поглед върху фискалното наследство на финансовите кризи Разглеждайки фискалните последици от банковите кризи и тяхното отражение върху икономическия ръст, отново откриваме някои удивителни паралели между напредналите и развиващите се страни. В частност нашият анализ на тези последици дава съвсем различен поглед от досегашната литература, която почти изцяло се концентрира върху цената на „спасителните пакети“ за съответните правителства – а тя според нас е изключително трудна за измерване. Вместо нея ние ще разгледаме фискалната цена и най-вече огромните дългови натрупвания на централните правителства в резултат на банковите кризи. Ще направим това посредством обширната ни статистическа база данни върху годишните стойности на вътрешните задължения – данни, към които вече се обръщахме в предходните глави. Те ще ни позволят да илюстрираме масивните покачвания в задлъжнялостта, настъпващи след всяка криза. 191 Виж Филипон (2007).
