Трагичното послание на древните

- Стига с тая шуба! Нали в края на краищата докопах хуба­вата, а не оная, виолетовата. Все за парцалки си говорим, а хо­рата над науката се потят, мисли записват. И Танка се приоб­щава, прави се на умна - отчетливо се чу от моята приемна.

- Да затворим ли вратата? - изчерви се Таня.

- Карай, така е по-весело. За трагичното има време. Сега да идем при другите, да пийнем, да потанцуваме.

Трагичното послание на древните

Станахме. Неочаквано казах:

- Сядай, Таня, пиши! Дойде ми една мисъл.

- Добре.

- Пак тези четири шестици?

- Да. Но най-напред нека да поразсъждаваме за методите на измерване на планинските височини и за геологията. Турист съм и нещичко знам. Измерването на планинската височина не е тол­кова елементарен процес и води до редица неточности, затова е напълно възможно Кайлас да е именно 6666 метра. От друга стра­на, доколкото знам, Хималаите и Тибет са млади планини, а те нарастват. По този причина не може да се изключи възможността първоначалната височина на Кайлас да е била именно 6666 ме­тра. За изминалите хилядолетия планината е стигнала 6668 или дори 6714 метра - реших да внеса яснота.

- Странно съчетание - озадачи се Татяна, - завъртането на Земята при Всемирния потоп също е свързано с четири шести­ци! Какво означава това?

- 6666 е трагичното послание на древните - най-неочаквано и за самия себе си казах аз.

- С височината на свещената планина древните са отразили главната причина за най-голямата катастрофа на Земята.

- Причината в тези шестици ли е? -Да.

- Защо?

Замислих се, оплетен в собствените си догадки. В съседната стая веселието продължаваше. Най-малко ми се искаше някой да вле­зе и да ни прекъсне.

- Но височината на Кайлас е в метри, а разсто­янието Кайлас-Северният полюс е в километри, ма­кар и да е 6666 - отбеляза Таня.

- Предполагам - започ­нах да се съсредоточавам, - че Кайлас е била изгра­дена за определени цели, свързани с финия свят. А в него всичко е относително, няма абсолютни цифри, главна роля играят числата, а не единиците за измерването им. Трудно е да си го представим образно, но такава е същината на т. нар. фракталност на финия свят, т.е. на разномащабността. Фракталност е, когато и микрон, и метър, и километър по същество са еднак­ви, като характеризират в различни мащаби някакво число. За­това отговорът на твоя въпрос за километровите или метровите характеристики на числото 6666 може да прозвучи така: ако във физическия свят има разлика, във финия свят няма. От всичко казано се налага изводът, че Кайлас е играла съществена роля във Всемирния потоп посредством финия свят — света на тотал­ната относителност, където няма разстояния и всичко става миг­новено, мощно и грандиозно.

- Би било интересно да попаднеш във финия свят - промълви Татяна.

- Ще бъдем там след смъртта си и ще го опознаем.

- Пресметнах и ето какво получих. - Таня ми подаде едно листче, на което бе написано:

6 + 6 + 6 + 6 = 24 2 + 4 = 6.

- Бива си го! - възкликнах аз. - Тотална шестица, вездесъ­ща шестица, от шестици няма къде да се денеш! Ако имаме ра­бота с четири шестици (6666), сумата непременно ще доведе до символична шестица (24 или 2 + 4 = 6). А във финия свят всич­ко е относително и символично... Ако вярваме, че шестицата оли­цетворява злото, четирите шестици във финия свят са символ на тоталното всепоглъщащо зло - злото на глобалните катаст­рофи!

- Какво ще стане, ако съберем три шестици! Нали 666 се смя­та за лош символ - предложи Таня и започна да смята. - Да, също е интересно:

6 + 6 + 6= 18 1+8 = 9.

- М... да... обърната шестица...

- Чела съм, че 9 се смята за дяволско число. Дяволското 666 също води до дяволското 9.

- Излиза, че три шестици символизират дяволското зло.

- Двете шестици не са много интересни. - Татяна ми подаде още едно листче:

6 + 6 = 12

1+2 = 3.

- Възможно е 66 да символизира злото, но и да не е така -промълвих аз. - Между другото, хайде да пресметнем деветките.

Захванахме се да смятаме и получихме: 9 + 9 + 9 + 9 = 36; 9 + 9 + 9 = 27; 9 + 9=18; 3 + 6 = 9; 2 + 7 = 9; 1 + 8 = 9.

С удивление гледахме този цифров ред.

- 9999 е символ на гибелта на самата Земя, а не просто на хората, живеещи на Земята. При числото 9 винаги всичко е фа­тално... - неуверено произнесох аз.

В този момент ми се струваше, че мистичната периодика на цифрите е увлекателна, но не лежи на никаква научна основа. По-късно, когато с Татяна разположихме числата по глобуса, щяхме да видим такива точни закономерности, че волю-неволю повярвахме в магията на цифрите и в съществуването на финия свят.

И тогава Таня, настръхнала и отворила широко очи, произ­несе:

- Страхувам се от финия свят!

- Не се бой, Таня! Нали в този относителен и символичен фин свят няма само 6 и 9, а и други числа - добри. Нека да се заемем с числото 7!

- Хайде!

2 + 8 = 10; 2+1=3; 1+4 = 5.

- Виждаш ли, нито една шестица или деветка. -Да.

- Как ли ще е с цифрата 8?

8 + 8 + 8 + 8 = 32; 8 + 8 + 8 = 24; 8 + 8 = 16;

3 + 2 = 5; 2 + 4 = 6; 1+6 = 7.

- Две комбинации са добри, а една - зла...

- Ако се огледат всички цифри - замислих се аз, - навярно ще има баланс на „добрите" и „злите" числа. Такъв е създал Бог света, включително и финия символично-относителен свят. Но, Таня, не бива да се мисли, че числата са само символи, в тях е заложена сила, огромна сила. Силите на финия свят са несрав­ними с физическите. Тези фини сили могат не само да изтрият човека от лицето на Земята, но и да изместят планетата от нейната орбита, да дематериализират всичко и да тво­рят чудеса. А фините си­стеми се управляват от ци­фрите, от обикновените известни цифри. Замълчахме.

- Ще ви попречим! -чуха се весели гласове до вратата. Две жени носеха водка и чаши. Ясно бе, че искат да пийнат с нас.

- Момичета, оставете ни засега. Нека да допи­шем. Таня, при теб ли е хартията?

- Разбира се.

- Финоенергийната субстанция на човека - започнах да дик­тувам аз - очевидно има канали за връзка с целия останал фин свят. Ако Бог разкрие тези канали, човек би могъл да използва енергията на финия свят, като мислено прехвърля комбинации от цифри и с усилие на волята си насочва кодираното си жела­ние в дадена посока. Тогава би било възможно с поглед да се измести скала, да се вдиг­не във въздуха и да се пре­мести в пространството.

Бог обаче не ни разкрива тези канали! Засега! Не ни достига душевна чистота! Бихме могли да използва­ме фината енергия за от­рицателни цели, а това е страшно! В източните ли­тературни източници на­мерих описания как атланти и лемурийци са ползва­ли фината енергия - само с поглед са творили чуде­са, защото погледът, снабден с канал за фина енергия, се превръща в изключително мощ­но оръдие, способно да премества планини, да строи пирамиди и сгради.

Погледът може да бъде различен: разрушителен или съзида­телен, животворен или убийствен, добър или зъл, но главното е дали е действен, дали задейства комбинация от цифри, които се въртят в главата на даден човек. Например, настроил си се за добро деяние, прехвърлил си нужната комбинации от седмици и погледът ти има мощно животворно действие върху човека. Ако си се настроил за зло деяние и си прехвърлил нужната ком­бинация от деветки или шестици, погледът ти може да се окаже и смъртоносен.

Тъй че може би е добре, че не ни е посочен този финоенергиен канал... Засега добротата не ни достига!

- Добре че е така, защото някоя жена, ако ми завиди за но­вата рокля, би погледнала и би прехвърлила в главата си девет­ки или шестици... - не на шега промълви Таня.

- Колко време вече с поглед ви показваме водката, скоро ще започнем да въртим шестици - разсърдиха се жените до нас, като сочеха пълните чаши.

Изпих моята, казвайки нещо за здравето на рожденичката и убеждавайки я, че трябва да поработим още.

- Добре сте вие, Ернст Рифгатович, нищо ви няма, колкото и да сте изпили... - промърмори Таня, след като само бе допря­ла чашката до устните си.

- Пиши, Таня!

- Пиша.

- Когато се срещнах с великия пророкоподобен човек и маг Саи Баба, обърнах внимание на необичайността и силата на погледа му. Дори го попитах, гледайки го в очите: „Who are you?" („Кой си?"), след което той така ме изгледа, че ми стана тревожно. Този човек владее феномена на материализацията и при срещата ни материализира в ръката ми пепел. Затова си мисля, че погледът може да има дори материализиращо или де-материализиращо действие, т.е. под негово въздействие мате­рията може да се появява или да изчезва. Някой от приближе­ните на Саи Баба се изтърва, че той знае тайната на някакви числа.

- Ернст Рифгатович, каня ви да танцуваме - настоя една от жените, които продължаваха да стоят до нас.

- Няма да дойда, трябва да се дозапишат мислите...

- Ако Таня ви покани, сигурно няма да откажете - обидена отговори тя и потраквайки с токчетата, гордо се отдалечи към другата стая.

- Пиши, Таня! И така, връщайки се към трагичното посла­ние на древните, изразено във височината на Кайлас (6666 метра) за съответното изместване на земната ос при Всемирния потоп (6666 километра), може да се предположи, че свещената планина е била изградена след него от останалите живи атланти (или лемурийци?), за да се избегне следващо изместване на зем­ната ос. Затова Кайлас има сложна конструкция, която оказва влияние върху фината енергия чрез нейната формотропност (вли­яние на формата на предмета), за да може с помощта на боже­ствената (фината) енергия да стабилизира земната ос и да поз­воли на потомците да живеят спокойно.

Докато произнасях тези думи, си представях сложността на конструкцията на планината Кайлас и, както предполагах, слож­ността на конструкциите на влизащите в Града на боговете пи­рамиди и монументи. Онова обаче, което щях да видя след ня­колко месеца, щеше да надмине и най-смелите ми фантазии, за­щото технологичната мощ на атлантите (или лемурийците) из­глеждаше като приказка. Затова мисълта, че дори и атлантите не са се опазили от фаталния грях с мирис на глобална катаст­рофа, ми се стори мрачна и фатална, докато оценявах духовно­то равнище на нашата цивилизация.

- Кой ли е измислил метрите и километрите - неочаквано попита Татяна.

- Интересен въпрос - озадачих се аз. - Не знам. Но дори и да изровя съответната литература, съмнението ще остане, тъй като съм убеден, че на учения мислите се дават от Бога. Зато­ва, колкото и мистично да звучи, мисля, че посочените мерни единици са били спуснати на Земята от Висшия разум или са стигнали до нас от времето на Атлантида. Трагичното число 6666 е, както казахме, в метри и километри. Ако обаче измерваме ви­сочината на Кайлас и разстоянието от Кайлас до Северния по­люс в чисто „човешки" единици - например във футове (дължи­ната на стъпалото) или в лакти (дължината на лакътя), вероят­но нищо няма да се получи.

- Навярно е било тъжно да се гради свещена планина, чиято височина съответства на трагичното число - въздъхна Таня.

Веднага трябва да кажа, че след приключването на експеди­цията направих консултации с топографи и геолози, за да се уверя в правомерността на предположението ми, че планината Кайлас е 6666 метра. Изясни се, че височината на планините се определя с прибори, наричани теодолит и нивелир. Същината на това измерване се състои в определянето на ъгъла към върха на про­учваната планина от връх с вече известна височина и последва­що пресмятане на ъгловите градуси в метри. Точността на по­добно измерване не е висока, тъй като на върха на Кайлас не може да се стъпи (светотатство е), а и стартовата височина на който и да било друг връх едва ли може да бъде определена пре­цизно, като се знаят суровите условия на Тибет.

Измерването на височини с аероснимки се осъществява чрез заснемане на ландшафта от две позиции с последващо наслаг­ване на снимките една върху друга и получаване на стереоефект, който впоследствие се изчислява. Но в условията на Тибет, като се има предвид голямата височина, може да се използва само ви­сочинна аероснимка, която не е точна. Не са точни и космичес­ките снимки.

Освен това геолозите са убедени, че в Хималаите и Тибет и досега протичат процеси на образуване, тъй като са млади пла­нини. Поради тектоничните измествания много планини в този район могат да нарастват с 0,5-1 сантиметър в година. Естест­веното разрушаване също слага отпечатък върху височината, но по-скоро процесът е към нарастване.

Във връзка с това става разбираемо защо на картите са от­белязани два варианта за Кайлас — 6668 и 6714 метра - грешки от методите на измерване. Не бива да се изключва също, че пла­нината е „израснала" през изминалите хилядолетия. Затова из­ведената логически височина на планината Кайлас (6666 метра) може би е първоначалната й височина.

- Ернст Рифгатович, значи, посредством Кайлас древните хора са ни отправили трагично послание. Предупредили са ни, че са били подложени на Всемирния потоп. Посочили са ни и самия потоп - 6666 - с тих глас произнесе Таня.

- Тъжно ни е да го осъзнаваме, Таня - промълвих аз. - За­секретено и издигнато като планина трагично послание... От нещо друго обаче ми става още по-тъжно. Нашата цивилизация още е далеч от вникването във фините енергии и от научното осъзна­ване на Бога, а вече сме свидетели на главозамайващите "успе­хи", базиращи се на физичните технологии, в чиято основа са нефтената и газовата енергетика. Нефтен крал за нас звучи тол­кова гордо, та забравяме, че и нефтът, и газът са създадени от Бога, а не от него. Ако техногенният ни "апломб" придобие гло­бални черти, ще загинем, без да успеем да вникнем в загадките на четирите шестици, т.е. в трагичното послание на древните.

- Защо ли хората така бързо литват нависоко и вирват нос?

— Това е специален разговор, Таня. Сега ми се иска да обсъ­дим един друг въпрос - как се съотнася височината на Кайлас (6666 метра) с цялата световна система от пирамиди и монументи. Мисля, че и тук ще открием любопитни закономерности.

Кулата на дявола

- Да пиша ли?

- Да. Миналия път, когато обсъждахме световната система от пирамиди и монументи, Равил Мирхайдаров отбеляза...

- Е-ех! - разнесе се възглас до вратата.

Събудилият се Селиверстов носеше една от жените, продъл­жаващи да празнуват рождения ден в съседната стая.

- Иска да говори с вас - ухили се той. - Не мога да я удържа.

- Сега, сега... Таня, звънни и предупреди Алексей Савелиев и Олга Ишмитова да не си тръгват. Ще ни трябва и Интернет. Е, какво има?

- Тук обсъждахме - с неравен глас проговори дамата, - че има цигари „555" и парфюм „555", какво ли означават?

- Сергей Анатолиевич е добре запознат, той ще ви обясни -намигнах аз на поизтрезнелия Селиверстов. - Таня, обади ли се?

- Звъннах, скоро ще дойдат.

- Равил Мирхайдаров отбеляза, че линията, свързваща пла­нината Кайлас с мексиканските пирамиди, преминава през Север­ния полюс. Тогава не му обърнах особено внимание, но нещо е останало в главата ми. Очевидно мексиканските пирамиди са били построени с някаква цел точно на тази линия. Каква ли е тя?

Таня ме погледна въпросително, без да обръща внимание на Селиверстов, който седеше на дивана и обясняваше на две дами тайната на парфюма и цигарите „555".

- Целта на мексиканските пирамиди на линията Кайлас-ост­ров Пасха, преминаваща през Северния полюс... - размишлявах аз, - е... в... Слушай! Разстоянието от Кайлас до Северния по­люс е 6666 километра. Хайде да прокараме по тази линия още 6666 километра към мексиканските пирамиди! Какво ще изле­зе? Отиваме да мерим!

Трябва да призная, че при измерването допуснах грешка, но... щастлива. Ако я нямаше, как бихме могли да открием Кулата на дявола и да направим интересните и важни умозаключения, на които е посветена следващата глава. Скоро щях да открия греш­ката и да се чудя как съм могъл да я допусна, упорито щях да разтърсвам глава, опитвайки се да се освободя от мистичния при­зрак. А тогава...

Приближихме се до глобуса и взехме пергел. В същото вре­ме влязоха Олга Ишмитова и Алексей Савелиев. За Олга Иш-митова, която завеждаше дизайнерския отдел в нашия център, вече писах в „Монахът Арун". А Алексей Савелиев, млад лекар и кандидат на медицинските науки, се бе увлякъл до такава сте­пен от компютрите, че се посвети изцяло на тях, а не на прак­тическата медицина. Отчитайки таланта му, създадохме за него отдел за медико-информационни технологии, обзаведохме го много добре и съчетанието между лекар и компютърджия мо­ментално започна да се оправдава.

- Включвайте се при нас, вниквайте в нещата - обърнах се към Олга и Алексей. - Мярна се една мисъл: дали изместването на оста на Земята с 6666 километра не е периодичен феномен, присъщ на нашата планета, и не ни ли чака поредното измене­ние на земната ос с поредния Всемирен потоп? Хайде да наме­стим 6666 километра, като започнем от Северния полюс!

- Интересна мисъл - каза сериозно Алексей и хвърли по­глед към дивана, където обсъждаха парфюма „555".

Поставих едното краче на пергела на Северния полюс и из­мерих тези 6666 километра, другото краче застана върху Аме­рика, в района на щата Уайоминг в северната част на САЩ.

Нима това е дяволското място, където можеше да се измес­ти оста на Земята, подчинявайки се на закона на четирите шес­тици?

- Олга, Алексей, влезте в Интернет, намерете Уайоминг и виж­те какво има там - помолих ги аз.

Те излязоха, а с Татяна решихме още веднъж да отбележим на глобуса разстоянието 6666 километра по същата линия към остров Пасха. Удивлението ни беше безкрайно - следващата точка се оказа като че ли точно остров Пасха. Като че ли точ­но...

- Полуокръжността на Земята се състои от три разстояния от 6666 километра! - възкликнах аз.

- Какво пък толкова - сви рамене Таня, като пресмяташе нещо на лист хартия, - още от училище знаем, че окръжността на Зе­мята е 40 000 километра, а полуокръжността — 20 000 километ­ра. Вижте, 6666 х 3 = 19 998, т.е. само 2 километра не достигат до 20 000. Ако пък умножим 6666 по 6, ще се получи 39 996, т. е. 40 000 без четири кило­метра.

- Интересно! Окръж­ността на Земята се състои от шест разстояния по 6666 километра - неволно се посгуших аз. - Защо ли? Знам, че не е съвсем точ­но, тъй като Земята е елип­совидна, но по принцип е така.

Тичешком нахлу Олга.

- Лесно успяхме да влезем в Интернет и да открием информация за щата Уайоминг. Основна­та му забележителност е т. нар. Кула на дявола.

- Сега ще намерим и по-подробна информация - каза тя и изхвръкна.

Млъкнах и се замислих за фаталната предрешеност на всичко, което се случва на Земята. Защо окръжността на Земята се изчислява като 6 пъти по 6666 километра? Защо толкова лошо съчетание на цифри? От кого е замисле­на подобна окръжност? Защо към дяволската висо­чина на Кайлас от 6666 метра след два пъти по 6666 километра се добавя Кулата на дявола? Какво има под водата на Северния полюс - още една Кула на дявола?

Възгласът „Еха, трябва да се по-разтъпчем!" прекъсна мислите ми. Двете дами, седящи на дива­на до Селиверстов, ста­наха, приближиха се към Таня, пронизвайки ме с погледи. Неочак­вано едната се наведе, рязко отметна глава и каза:

- Всичко е ясно! -Кое?

- Всичко е ясно! -Кое?

- „Кензо"

- Помириши - посочи тя на другата дама косата на Таня. Моментално схванах, че съм изпаднал в небрано лозе, тъй като на доста жени от нашия център за рождените им дни бях подарявал този парфюм с апетитното наименование „Кензо". Не че имах предпочитания към него, просто беше единственият, за който бях чувал.

- Така е, „Кензо" - отвърна другата дама.

- Като е „Кензо", да е „Кензо" - чу се хрипливият глас на Селиверстов от дивана, - какво от това?

- Всичко е ясно! Между впрочем, Ернст Рифгатович... Двете дами демонстративно преминаха в другата стая. Превъзмогвайки конфуза, отново щях да започна да диктувам на Таня, но тя строго отбеляза:

- Парфюмът, между другото, трябва да се подарява индиви­дуално!

- Откъде да знам кой е добър. Единственото, което знам, е парфюмът „Красная Москва", знам „Тройной одеколон", знам и „Шипър". Юрий Иванович спомена, че го е пил, казва, че пяна

му излязла на устата. Е, и „Кензо"... Впрочем, кой е любимият ти парфюм?

- Предпочитам „Хуго", „Гучи", не е лош и „Дюпон". -А... а...

Все пак успях някак си да се отклоня от деликатната тема и пак се насочих към глобуса.

- Трагичното послание на древните, изразено във височина­та на свещената планина Кайлас (6666 метра), има и глобално значение, тъй като подсказва закономерностите на нашата пла­нета. Защо обаче тези закономерности са свързани със злове­щите цифри 6666? Нали Земята е добра и зелена планета!

Потънах в мисли. Таня също мълчеше. В съседната стая обсъждаха дамските парфюми и между звъна на чашите се но­сеха думите „Исмияси", „Фиджи", „Кензо".

Скоро се появиха Алексей и Олга и ми подадоха няколко ли­ста, разпечатани на принтер.

- Оказва се, че Кулата на дявола е твърде интересна - каза Алексей.

- Да видим.

От описанията ставаше ясно, че представлява огромен каме­нен израстък с необичайно правилна форма, приличащ на пира­мида със срязан връх, с височина 290 метра (за сравнение ви­сочината на Хеопсовата пирамида е 146,6 метра). Този огромен каменен издатък се намира на плато и толкова рязко изпъква и не се вписва в околния ландшафт, че за него се носят какви ли не легенди. Една от основните е за гигантската дяволска мечка, живяла по тези места и нападала хора. Те се спасявали от нея на каменната кула, а тя в желанието си да се качи, я деряла с ноктите си. Затова Кулата е станала на ивици. Понякога е нари­чана „Жилището на мечката".

Името "Кула на дявола" й дава през 1875 г. полковник Ри­чард Додж, като за основа взема индианското наименование Кула на лошите богове. Индианските племена избягвали да живеят бли­зо до нея, а индианците, попаднали в този район, се стараели колкото може по-бързо да го напуснат.

Милиони хора знаят за Кулата на дявола от филма „Тайният сблъсък на третия род", където тя е място за кацане на кораба-майка (главния космически апарат).

Кулата на дявола е първият природен национален паметник на САЩ, утвърден от президента на страната на 24 септември 1906 г. Той е в североизточната част на щата Уайоминг в граф­ство Крук, на 9 мили (около 15 километра) от населения пункт Хюлет, на 24 мили (приблизително 39 километра) от град Ала-дин и на 27 мили (около 43 километра) от град Санданс.

Кулата на дявола е Меката на алпинистите: над 5000 души я покоряват ежегодно, като са прокарани над 200 пътеки за изкач­ването й.

Изясни се, че и в близките до Кулата на дявола райони също има любопитни особености: Дяволската планина, Долината на смъртта, Езерото на пирамидите и други, подобни.

„Удивително - помислих си аз, - зловещите четири шестици (6666 километра), прокарани от Северния полюс към мексикан­ските пирамиди, водят на място, където всичко символизира дя­вола и лошите богове. Някаква мистика! Но мистика, потвържда­вана от поредица математически закономерности и съвпадения. Земният живот не е толкова прост и безоблачен. Ние, хората, както и всичко останало в света, се подчиняваме на неведоми и могъши закони на Космоса, които не сме в състояние да изменим и... вероятно е по-добре, че не се замисляме над тях, а живеем, съзна­вайки малкото си земно щастие, като например там, в онази стая, където то кипи с драматичната значимост на женските парфюми. Но животът върви по пътя на прогреса, заложен от Бога, и ние, искаме или не, се доближаваме до истинските знания и до самия им Създател, макар и да знаем, че никога няма да ги до­стигнем. На нас, рано или късно, ни става тясно в рамките на малкото земно щастие, дори и одухотворено от най-прекрасния аромат на дамски парфюми.